Свещеник румънец дойде при мене, за да му помогна.

„Можеш ли да убедиш членовете на комисията, че имам добра работа и високо ниво на образование и следователно мога да започна своя докторат?“, каза той.

Свещеникът се бе записал да учи теология в Университета в Страсбург, но комисията бе решила, че първо трябва да повтори една година. Аз бях втора година докторант и двамата се бяхме сприятелили, след като разбрахме, че и двамата сме румънци.

„Вярваш ли в Бога?“, попитах аз с усмивха.

Той бе изненадан. „Разбира се, че вярвам!“

„Вярваш ли в силата на молитвата?“, продължих аз.

„Вярвам, че Бог може да върши чудеса“, отговори свещеникът.

„Нямам предвид някакъв ритуал или религиозна церемония. Бог може да отговори на молитвите ни, ако се молим директно на Него.“

След няколко дни го поканих да се помолим заедно. „Преди да попитам професорите, трябва да се молим за това.“

Свещеникът се съгласи.

Реших да не се опитвам да убеждавам професорите да променят правилата заради свещеника, но да им покажа, че образователната система в Румъния отговаря на френските стандарти. Срещнах се с всеки от седемте професори в комисията. Всеки от тях обеща да разгледа въпроса на следващото заседание. Накрая проведоха специално събеседване, за да проверят познанията на свещеника, след което го приеха в докторантската програма. Благодарихме на Бога за чудото!

Приятелството ни се разви през следващите две години. Свещеникът често идваше в дома ми, за да разговаря, да се храни и да се моли заедно със семейството ми. По време на третата му година той обяви, че напуска програмата. „Имам нова работа – каза той. – Бях назначен за главен секретар на Румъния по религиозните въпроси.“

Той беше станал най-висшият служител по религиозните въпроси в румънското правителство.

Никога не можем да предположим колко голямо е влиянието на нашите думи и дела.

След като научиха, че свещеник е назначен на тази длъжност, някои адвентисти в Румъния си помислиха, че ще има ограничения на религиозната свобода, особено за по-малките деноминации като Църквата на адвентистите от седмия ден. Нямаше обаче никакво притискане. Всъщност, свещеникът, който стана висш държавен чиновник, бе изключително справедлив и обективен спрямо хората от всички религии.

След като започна новата си работа, аз на шега го попитах дали може да го посетя в офиса му, за да се снимам с него. „Искам да покажа на децата си, че познавам толкова известна личност“, казах аз.

Той се засмя. „Идвай по всяко време, когато пожелаеш.“

Оставаме си приятели и до днес.