Продължение от миналата седмица

Веднъж в църквата бе отправена покана за кръщение. На всеки, проявил желание да се кръсти, бяха дадени различни материали, включително и преглед на основните учения на църквата.

Религиозното преживяване, което имах, се бе случило много бързо – за по-малко от два месеца. С цигара в ръка започнах да попълвам формуляра за кръщение. Продължих да чета и стигнах до текста за въздържане от алкохол, тютюн и наркотици. Не знаех как ще се откажа от тях.

Бях кръстен през 1997 г. Спрях да пия незабавно, но продължих да се боря с тютюна. Опитах всичко по силите си, за да се откажа от цигарите, но нищо не помогна. Накрая се помолих: „Господи, моля те, премахни го от мене.“ И Той го направи.

Леля ми, което живее в друго село, ме покани да й помагам в домакинството за цяла седмица. Там имаше само един магазин, в който се продаваха цигари. Когато пристигнах, казах на леля ми, че вече съм християнин и не съм човекът, когото тя познава. Тя не знаеше, че се боря с този навик. Всеки ден ми възлагаше някаква работа. Изминаха четири дни без цигари. На петия ден се върнах у дома, без да съм изпушил дори една цигара. Сега виждам, че пребиваването ми в дома й бе нещо като лечение в рехабилитационен център. Удивлявам се на Божията мъдрост и на това, че намери начин да ми помогне да се откажа отпушенето.

Докато правех планове за кръщение, сестрите ми настояха да помоля родителите си за прощение. И двамата плачеха от щастие. Точно тогава осъзнах, че човек може да постига всякакви победи чрез Бога.

Едно от нещата, които ме удивиха, бе, че след като започнахме да строим църква, хората носеха всякакви дарения, включително злато и бижута. Те знаеха за миналото ми, но въпреки всичко ми възложиха да ги продам. Бях силно учуден и трогнат от тяхното доверие.

След време станах литературен евангелизатор и младежки ръководител. По време на събиране на литературни евангелизатори се запознах с бъдещата ми съпруга, Богдана!

Сега имаме три прекрасни дъщери и аз съм старейшина в църквата. Не мога да престана да се удивлявам как Бог успяп да ме преобрази и да ми такъв живот, какъвто никога не съм мечтал. В известен смисъл баща ми беше прав – краят настъпи през 1999 г. – краят на предишния ми живот.

Има нещо, за което съжалявам – младежките години, които бях пропилял. Те бяха напълно празни – без цел, без значение, без удовлетворение, без посока. Сега разбирам, че е по-добре да се живее с Бога. Човек може да постигне всякакви победи, когато е с Бога и когато Му се моли искрено.

Продължението следва.