Франк Калом бил пастор в района на река Марамуни в Папуа Нова Гвинея. В тази изолирана и дива област той обслужвал 21 селски църкви, разпръснати сред високи планини и равнини. Веднъж в петък тръгнал да посети село от другия край на реката.

Пътуването не било лесно, тъй като там няма никакви пътища. Пастор Франк трябвало да върви по тясна пътека. Първо се изкачил по хълма зад къщата си и прекосил пистата, където мисионските самолети се приземяват, за да докарат доставки и посетители, а понякога да евакуират пациент със спешна нужда до най-близката болница, отстояща на час пътуване със самолет, но на няколко дни пътуване пеша. След като прекосил пистата, започнал да се спуска надолу към река Марамуни. Тази река, подобно на много други реки в Папуа Нова Гвинея, има бързо течение, особено през дъждовния сезон. През годините реката издълбала дълбоко корито през меката почва и скалите и сега е доста дълбока и широка.

Пастор Франк вървял по тясната криволичеща пътечка, която водела към мост над бързите води. Мостът бил съвсем примитивен и направен от изплетени лиани. Не изглеждал много сигурен, но пасторът бил свикнал да минава по такива мостове и прекосил реката без никакъв проблем.

До селото стигнала новината, че пасторът пристига и радостните църковни членове се втурнали да го приветстват. Не им се случвало много често да бъдат посетени от своя пастор. Никой не забелязвал дъжда, който не спирал да вали.

Пастор Франк извършвал работата си, кръщавал новоповярвали, венчавал развълнувани двойки, посвещавал бебета, родени след последното му посещение. Когато дошло време да се връща, селяните тръгнали да го изпращат, за да изразят своята любов. Някои му дали храна за пътуването към дома. Един от вярващите решил да съпроводи пастор Франк до мисионската станция. Докато вървели по пътечката към реката, срещнали група хора, които казали: „По-добре се връщайте. Реката помете моста. Не е възможно да се мине на другия бряг. Пастор Франк обаче казал на спътника си: „Обезателно трябва да се върна у дома. Ние вършим Божието дело и Той ще намери начин да прекосим реката.“

Двамата мъже стигнали до реката и се убедили, че мостът го няма. Водите били толкова бързи, дълбоки и широки, че нямало начин да ги прекосят. Спрели се и се помолил Бог да им помогне да стигнат до другия бряг.