Сърцето на Роджър туптяло ускорено, докато очаквал срещата с директора на училището. "Ще остана верен на Бога, каквото и да реши този човек."

Роджър бил последна година ученик в гимназията. Скоро щял да вземе матурите, които да му дадат правото да се запише в университет. Вече бил взел няколко изпита, но един от тях се паднал в събота и той решил да почете Бога, вместо да се яви на изпит. Приел лошата оценка като цена, която трябва да заплати за верността си към Бога. Имал намерение да опита следващата година, но размириците в Централно-Африканска Република принудили семейството му да избяга в Конго. Сега се изправял пред същия проблем в съседната страна.

Още в първия учебен ден Роджър отишъл при директора на училището, за да му обясни религиозните си възгледи и да го помоли да го освободи от занятия в събота, който бил редовен учебен ден. Директорът се държал учтиво, но отговорил кратко: „Ще видим ще се развият нещата.” Роджър можел само да се надява и да се моли директорът да уважи молбата му.

Когато погледнал графика, Роджър забелязал, че почти всички изпити са насрочени за събота. Помолил учителите да го изпитат в друг ден. Някои го направили, но други отказали.

„Ти си само един сред многото – казал директорът. – Аз също съм християнин. Покажи ми къде Бог е наредил да не се работи в събота.”

Роджър отворил Библията си на Изход 20 гл. и започнал да чете съботната заповед.

„Не го знаех – възкликнал директорът замислено. – Защо не се покланяш на твоя Бог сутринта, след което да идваш на училище следобед.” Предложението изглеждало съвсем разумно.

Роджър търпеливо обяснил, че съботата започва от петък залез слънце. Прочел библейски текстове, за да докаже твърдението си.

Директорът се замислил за миг и казал: „Покажи ми твоята църква.”

Роджър се стъписал. Как да му покажа моята църква. В Конго ние нямаме нито една църква.

Преди Роджър да отговори, директорът задал втори въпрос: „Можеш ли да ми доведеш твоя пастор”

Роджър се усмихнал. Можел да доведе пастор.