Главатарят Асанг плачеше и никой не можеше да го успокои. Нямах представа защо е разтревожен и затова помолих Бог да ми помогне да го утеша. Аз съм студент мисионер и преподавам на децата в племето.

Когато се приближих до него, той протегна ръце и ме прегърна. „Благодаря ти, че дойде – каза той. – Нещо ме безпокои и не знам кой може да ми помогне.” Объркан от начина, по който ме посрещна, аз се зачудих как ли бих могъл да му помогна.

„В съня си видях два пътя. Единият беше широк и ярко осветен. Другият бе тясна пътечка, с много камъни и потънала в тъмнина. Хората ми вървяха по широкия път, смееха се и пиеха. В тесния път видях тебе и няколко деца от селото, включително моите собствени внуци. Бодилите по тесния път раздираха кожата ти, но ти като че ли не ги забелязваше. Ти пееше някои от песните, които обикновено децата пеят на сутрешното богослужение.

Внезапно всичко се промени! Широкият път стана стръмен и тъмен, а тясната пътека бе озарена от светлина. Широкият път внезапно свърши и хората ми паднаха в пропастта, като пищяха от ужас.

Погледнах към тесния път и видях как ти и децата влизате през перлена порта. Тогава видях лицето на Исус, който ти ми показа на картина. Той ви въведе в града, който вие наричате небе. Повечето от хората ми бяха изгубени. Аз бях сред тях! Моля те, кажи ми значението на този сън.”

Помолих се за Божията помощ, за да успея да отговоря на изпълнения с мъка въпрос на главатаря. Казах му следното: „Сънят ти за двата пътя е записан преди много години в Божието слово.” Отворих Библията си и му прочетох Матей 7:13 и 14.

„Как да успея заедно с хората ми да тръгнем по тесния път?”, попита главатарят умоляващо.

Трябва да вземеш решение да последваш Исус сега, докато все още има време”, насърчих го аз.

„Моля те, кажи какво да направим. Ще кажа на хората ми да те слушат”, отговори той обнадежден.

Обясних му Божия спасителен план. Казах му, че неговите хора са Божии деца и Бог желае да ги приветства в царството Си.