В началото на 15 глава сцените на безредици и бунт, на срам и поражение изчезват. Хората са научили по трудния начин за страданието, което непослушанието спрямо Бога донася.

Израелевите множества сега са по пътя обратно към пустинята, откъдето са дошли. И точно в този момент Господ говори с Моисей - още в началото на главата: “Когато влезете в земята, която Аз ви давам...” (Числа 15:2).

Въпреки значителния неуспех, обещанието е все още сигурно: Бог ще заведе Своя народ в обещаната земя. Това е извън всяко съмнение!

Също така попадаме на някои от специалните наставления, дадени на Божия избран народ. Колкото и уникални да са обстоятелствата, колкото и уникални да са конкретните заповеди, има духовни поуки и принципи, дадени не само за тях, но и за нас.

Еврейската дума за “храна/зърнени храни” е минчах, означаваща дар или лепта. Тя включва брашното, маслиновото масло и виното, представляващи благодарността на приносителя за Божиите благословения над нивите и реколтата (виж Второзаконие 8:18).

В контекста на Числа 15 глава тези указания наистина носят едно обещание за по-младото поколение, че един ден те ще засяват ниви с пшеница, ечемик и други зърнени храни в новия си дом в Ханаан. Със собствените си ръце те ще насадят лозя по хълмовете и градини с маслинови дървета и други плодове като смокини и нарове. Иначе казано, тези безкръвни жертви насочват погледа им към материалните благословения, които ще получат, ако остават верни. Без съмнение, всички тези мисли са в основата на жертвите им за Господа, които всеки ден ги насочват към очакваната обещана земя.

Една от най-съществените идеи на древния Израел е свързана с отношението на народа към чужденците, към онези, които нямат дял в тяхното наследство или вяра.

Чужденецът (или чуждоземецът) е човек, който се е заселил сред израелтяните и напълно е приел вярата им. Ако е мъж, съответно е бил обрязан. Към тях е трябвало да се отнасят така, сякаш са израелтяни, и да ги обичат по същия начин. “Един закон” трябва да има за вас и за “чужденеца, който е пришълец между вас”.

Когато човек вземе предвид цялостната цел за призоваването на Божия народ и за установяването му в Обещаната земя, тези текстове са съвсем на място. Израел трябва да съхранява своите отличителни учения и истини, които го правят Божи специален представител за езическия свят. Обаче едновременно с това народът трябва да бъде отворен и отзивчив към езичниците, които искат да научат нещо за техния Бог и да Го следват.

В много отношения нашата църква трябва да прави същото. Имаме точно определени истини, на които да поучаваме света, да ги съхраняваме и пазим; и все пак едновременно с това трябва с готовност да прегръщаме всички, които се опитват да опознаят Господа и Неговата вест за днешното време.

Трябва да помним, че по-младото поколение, към което Бог се обръща (Числа 15 гл.), е родено в робство. Затова те са повлияни от египетската култура, която ги е заобикаля, както и от родителите си, които като роби също са повлияни от нея. Следователно те трябва да се отучват от много лоши неща и да научават много нови и добри неща.

Приносът за грях изкупва греха им. Всеизгарянето представлява подновяване на посвещението на събранието пред Бога. Колко интересен е фактът, че Господ разграничава нещата, извършени непреднамерено, от тези, които са предумишлени. Същевременно обаче дори непреднамерените неща се считат за грях и трябва да бъдат изкупвани.

“Има хора, които са познали опрощаващата любов на Христос и които наистина искат да бъдат Божии деца, обаче осъзнават, че характерът им е несъвършен, че животът им е изпълнен с грешки и са готови да се усъмнят в това дали сърцата им са обновени от Светия Дух. На такива бих казала: Не се отказвайте в отчаяние. Често ще трябва да коленичим и да ридаем пред нозете на Исус поради своите недостатъци и грешки, но не трябва да се обезсърчаваме. Дори да сме победени от врага, ние не сме изоставени, нито забравени, нито отхвърлени от Бога. Не! Христос е от дясната страна на Бога и ходатайства за нас. Възлюбеният Йоан казва: `Пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отец, Исус Христос Праведния`” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

Фразата на еврейски е с високо издигната ръка, положение на високомерие и бунт. Израел наистина съгрешава срещу Господа “с високо издигната ръка” при Кадис. Но Бог заменя смъртната присъда с изгнание в пустинята. Смисълът е, че греховете се възприемат много сериозно от Господа. Често в подобни случаи хората, които след това казват, че съжаляват, всъщност съжаляват само защото са разкрити, а не заради самия грях. Какво може да направи Господ срещу такова закоравяване на сърцето? Трябва да има истинско покаяние за греха, преди той да може да бъде простен.

Трябва да е било трудно за групата израелтяни да убие с камъни един от своите членове. Очевидно Бог се опитва да покаже на Своя народ сериозността на греха. “Заплатата на греха е смърт.” Той вероятно се опитва и да им покаже, че естеството на тяхното общество е взаимността и че това, което правят, влияе на околните. Всичко, което всеки един поотделно прави, влияе върху благоденствието на цялата общност. Все пак не страда ли целият лагер заради роптанието на някои от хората, като всички са оставени в пустинята?

Като християни трябва особено добре да осъзнаваме факта, че нашите дела - за добро или за зло - влияят както на нас самите, така и на другите.

Междувременно, макар във времето на теокрацията на древния Израел смъртта често да идва незабавно, не трябва да се залъгваме за собственото си състояние. Само защото днес не сме незабавно умъртвявани заради надменността си, не бива да си мислим, че един ден няма да пожънем справедливото си възмездие.

Ако някога сте виждали правоверни евреи, може да сте забелязвали, че носят нещо под ризите си с бели пискюли на него. Произходът му е в Библията.

Очевидно прикрепването на пискюли в различни цветове е обичайно сред древните народи от Близкия изток и Бог одобрява този обичай. “Ресната” (Превод на крал Яков) или пискюлът се прикрепя към четирите ъгъла на горната дреха с със син конец (“панделка”; превод на крал Яков) за всеки пискюл. Съвременният “молитвен шал” има четири пискюла – по един на всеки ъгъл, завързани в традиционния възел с бели и сини конци.

Думата помни изпъква два пъти в тези стихове. Всеки път, когато види пискюлите, израелтянинът трябва да помисли за заповедта: “...да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди и да бъдете святи на вашия Бог”. Когато е изкушаван да отива след други богове (духовно прелюбодейство), синьото в пискюлите ще го призовава обратно към клетвата за вярност спрямо Бога, Който е извел народа от египетско робство (ст. 41).

Явно, освен Божието присъствие сред тях по такъв явен начин, Господ иска да им даде нещо още по-непосредствено, което да им помогне да помнят какво трябва да правят.

Макар че днес не носим пискюли, ние имаме нещо много по-мощно: кръста на Христос, който винаги трябва да ни напомня за цената на греха, за цената на нашето изкупление и обещанието за спасение на всички, които чрез вяра се доверяват на заслугите на Исус, които търсят “мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа” (Евреи 12:14).

“Нашата изповед за Божията вярност е избраното от Небето средство за разкриването на Христос пред света. Трябва да потвърждаваме Неговата благодат такава, каквато е разкрита чрез древните святи хора. Но най-успешно е свидетелството на нашата собствена опитност. Ние сме свидетели за Бога, когато разкриваме в себе си действието на Божията сила. Всеки човек има живот, различен от всички други, и опитност, различаваща се съществено от тяхната. Бог желае нашето хваление да се издига към Него, белязано от собствената ни индивидуалност. Тези скъпоценни признания за хвала на славата на Неговата благодат, когато биват подкрепени от един Христоподобен живот, имат неустоима сила, действаща за спасението на душите” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

1. Прегледайте цитата от Елън Уайт по-горе. Какви важни принципи можем да извлечем от него? Как разбирате идеята, че нашата хвала за Бога, заедно с живот, подобен на Христовия, може да бъде мощно влияние за спасение на другите?

2. Какво е направила за теб твоята собствена опитност в отдаване хвала и слава на Бога в християнския ти път? Защо това отношение е толкова важно?

3. Разсъждавайте още малко върху частта от урока за понеделник - за това как израелтянинът трябва да се отнася към чужденците в своето общество. Какви други поуки можем да извлечем? Как се отнасяме към хората, които не са от нашата вяра, които имат гледища, смятани от нас за погрешни? Как трябва да се отнасяме към тях? Същевременно как им показваме, че имаме нещо, което те би трябвало да знаят, без да постъпваме така, сякаш сме нещо повече от тях? Какви уроци можем да научим от израелтяните в това отношение?

4. Какво можем да направим като общност, за да си напомняме един на друг не само това, което Бог е направил за нас, но и което очаква ние да направим в отговор? Каква роля играе Господнята вечеря за това да ни напомня какво притежаваме в Исус?

Въпреки че първото поколение е осъдено да броди в пустинята, докато измре, Господ насърчава децата им да очакват Ханаан. Затова им дава още наставления за приносите, за любящото отношение към чужденеца, който се е обърнал към вярата, за това как да се справят с греховете от незнание и надменност и - най-накрая - за прикрепването на сини пискюли към облеклото, които да им напомнят за Божиите заповеди и за послушанието им към Него като единствения път към истинското щастие.

Франческа Уоткинс е на 9 години и живее в щата Тенеси в Съединените щати. Тя има много приятели, но Ернестин е наистина специална. Френческа се радва да бъде нагледен пример за Исус пред приятелската си Ернестин.

Ернестин страда от множествена склероза. Не може да ходи и се налага да се придвижва в инвалидна количка. Когато се преместила в квартала на Франческа, не познавала никого. И изведнъж Франческа навлязла в живота й. „Разбрах, че при нея не ходят много хора – казва момичето. – Затова започнах да я посещавам след училище. Занасям й пощата и разговаряме.” Когато забелязала, че Ернестин не се храни добре, защото й е трудно да готви, Франческа помолила майка си да помогне с него. Сега майката на Франческа приготвя по две здравословни ястия на ден.

Понякога на Франческа не й се ходи при болната жена, но въпреки това я посещава. „Обещах й, че ще я посещавам всеки ден и няма да е редно да наруша обещанието си”, казва момичето.

Веднъж Франческа се отбила и намерила Ернестин паднала в гаража. Успокоила я и бързо се затичала при сестра си Сиера. След като се помолили, момичетата успели да я качат на инвалидната количка.

Франческа и Ернестин разговарят по много въпроси, но Франческа никога не си тръгва, без да се помоли за приятелката си. Двете заедно излизат да пазаруват. Винаги е приятно да помогне на Ернестина да излезе от къщата.

„Не е трудно да споделям Исус с хората около нас – каза Франческа. – Когато откриеш някой, който не познава Исус, не може просто да бъдеш негов приятел. Помагай му с нещо, което не може да върши и се моли с него. Когато го правиш, другите виждат Исус в живота ти.

Евангелизирането чрез приятелство е толкова просто, че и децата могат да го правят.