Франк Холбрук

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2009 г.

Тръба, кръв, облак и огън

При последната Пасха, когато Исус яде със Своите ученици, Той учредява “Господнята вечеря”. Като взема някои от същите съставки като на пасхалното ядене, Исус казва: “Вземете, яжте, това е Моето тяло”. А за чашата Той казва: “Това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за прощение на греховете” (Матей 26:26-29). Апостол Павел пише: “...всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той” (1Коринтяни 11:23-26).

Господнята вечеря е християнската Пасха, новозаветният паралел на избавлението на Израел от Египет. Тази седмица ще разгледаме първата годишнина от това избавление. Ще разгледаме също и направляващото присъствие на Господа сред лагера на израелтяните, както и сребърните тръби, които са свирили в определени моменти, а и няколко други разкази, които разкриват положението на Божия древен народ в неговата уникална среда.

Както обикновено, ще търсим поуки, които можем да извлечем за себе си, срещайки се в нашето време и обстоятелства с подобни изпитания и изкушения, независимо колко коренно различни са обстоятелствата.

Това е първата годишнина от удивителната нощ в Египет, когато Господният ангел убива първородните на египтяните, но “пропуска” (оттук и името Пасха [Passover – англ. ез.]) домовете, където кръвта на жертвеното агне отбелязва домовете на Божия народ. Затова в този годишен ритуал те трябва да помнят нощта на специалното им избавление от Египет и спасението, което Господ извършва за тях.

“Христос се намираше в момента на прехода между две епохи и техните два големи празника. Той, безукорният Божи Агнец, щеше скоро да представи Себе Си като принос за грях и по този начин щеше да сложи край на системата от символи и церемонии, която в продължение на четири хиляди години бе сочила към смъртта Му. Докато ядеше Пасхата с учениците Си, Той учреди на нейно място службата, която трябваше да бъде паметник на Неговата велика жертва. Националният празник на евреите щеше да се прекрати завинаги. Службата, която Христос учреди, трябваше да бъде съблюдавана от последователите Му във всички страни и през всички векове.

Наредбата за Господнята вечеря беше дадена, за да се ознаменува великото избавление, постигнато в резултат от смъртта на Христос (...) Тя е средството, чрез което Неговото велико дело за нас трябва да се съхранява свежо в умовете ни” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Един от най-чудесните знаци за сигурност, който Израел има в пустинята, е видимият знак за Божието присъствие, изявяван по най-удивителния начин: облакът през деня и огънят през нощта.

Помислете. Съставен от вероятно два милиона души, живеещи в безплодна и опасна пустиня, лагерът трябва да се е разпростирал на много километри във всички посоки. При липса на средства за бързо и непосредствено предаване на информация (нямало е радио, телефон, интернет) е трябвало да има някакъв начин за разгласяване кога и накъде да вървят.

Господнето водителство на Израел чрез видимия облак не е било винаги през лесно проходими шосета. Еремия пише, че Той “ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше” (Еремия 2:6).

Но тук има нещо по-дълбоко от това просто кога и накъде да вървят. Наличието на облака през деня и на огъня през нощта е също и мощен знак, който да им напомня за Божието постоянно присъствие. Според Числа 9:16 “Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление”. Независимо къде са, с какви изпитания се сблъскват, с какви врагове се срещат, там – в небето – стои видимият знак за Божието присъствие сред тях.

Древният Израел има два вида тръби: обикновената - от рог на овен (шофар) и две метални сребърни тръби, които са принадлежали на светилището и с тях са свирели само свещениците (Числа 10:8). Последните са били ковани, всяка изработена от едно парче метал. Сребърната тръба е разширена откъм единия край.

Засвирването с тези сребърни тръби има и друго значение, освен чисто практическите му приложения. То е считано за “наредба”. Във време на война то ги уверява, че ще бъдат “спомнени пред Господа, вашия Бог” и че ще бъдат спасени от злите кроежи на враговете им (ст. 9). Така звукът на тези тръби служи за “спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог” (ст. 10).

Затова е много интересно - дори при всички изяви на Божието ръководство, водителство и присъствие, - че Бог използва и тези тръби, за да напомня на Израел за Своето присъствие и грижа. Следователно, както зримо (чрез облака и огъня), така и звуково (чрез тръбите) на израелтяните са дадени специални знаци, напомнящи им за Божието ръководство и присъствие.

Днес ние нямаме облак или огън, нито сребърни тръби, за да ни напомнят за Божието ръководство и присъствие. Имаме обаче новозаветното откровение за всичко, което Бог е извършил и върши за нас чрез Исус. И това ни дава увереност в Неговата удивителна любов и грижа, за които древният Израел не би могъл има пълно разбиране. Те знаят само в символи и сенки това, което сега ние знаем в действителност, а именно за Божията любов, разкрита чрез Кръста.

Какво бихте искали по-скоро да имате: сребърна тръба, която звучи в ушите ви, или познанието за любовта, характера и загрижеността на Този, Който “като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:6-8).

След смъртта на Сара Авраам се оженва отново. Хетура му ражда няколко синове, един от тях на име Мадиам (Битие 25:1-6). Йотор (също наименуван Рагуил, “Божи приятел”) става тъст на Моисей, когато той се жени за дъщеря му Сепфора. Йотор е посочен като “мадиамският жрец” (Изход 18:1) и се покланя на истинския Бог (ст. 12). Други от наследниците на Мадиам се отказват от вярата на Авраам и се обръщат към езическите богове. Те често стават врагове на Израел.

Моисей не се съветва с Бога, преди да се опита да убеди Овав да придружава Израел. Не е ли Божието присъствие в облачния стълб през деня и в огъня през нощта повече от достатъчно, за да води преселващия се народ през пустинята? Тук виждаме човешкото естество на Моисей, което говори неразумни неща пред предизвикателството, с което се сблъсква, и пропуска да си спомни, че Богът, Който е отворил Червено море, може да отвори също и път в пустинята и да осигури и храна, и вода.

Дори нашият Спасител понякога изпитва нуждата от човешко състрадание и подкрепа. Макар да обича всички ученици, Той е особено близък с Петър, Яков и Йоан. В Гетсимания им казва да се молят. На Планината на преображението същото трио спи, вместо да се моли. Но Небето изпраща Моисей и Илия да насърчат Христос да продължи напред към изкупителната Си смърт (Лука 9:28-31). “Сега Небето бе изпратило Своите вестители при Исус. Не ангели, но хора, които бяха понесли страдание и мъка, и които можеха да състрадават на Спасителя в изпитанието на земния Му живот. Моисей и Илия бяха съработници на Христос. Те бяха изпитвали заедно с Него копнежа за спасението на хората... Надеждата на света, спасението на всеки човек бе основната тема на техния разговор” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Според Моисей пътуването от планината Синай (Хорив) до Кадис-Варни е само единадесет дни. Това е град или област близо до района, който в края на краищата става южната граница на Юда.

Обърнете внимание на реда. Три племенни армии следват облака и ковчега. След това левитите с каруците си носят различните части на преносимото светилище. Следват още три племенни армии. После идват Каатовците, носещи принадлежностите на светилището. Следват шест армии, защитаващи тила от нападение. Всичко се извършва в пълен ред. Като имаме предвид какво би станало, ако всичко това се е извършвало както дойде, си даваме сметка, че би настъпила невероятна катастрофа.

Най-краткият път до Ханаан от Египет минава по крайбрежна ивица “през пътя за филистимската земя” (Числа 13:17). Затова, когато облачният стълб дава сигнал за потеглянето на племената, той води народа на изток и на север към пустинята Фаран (Числа 10:11, 12) в едно тридневно пътуване (Числа 10:33).

“Докато вървяха напред, пътят ставаше по-труден. Минаваше през каменни клисури и безплодна пустош. Скалните проломи наблизо и далеч бяха претъпкани с мъже, жени и деца, с животни и каруци и с дълги върволици от стада и табуни. Напредваха бавно и мъчително. А множествата след дългото си лагеруване не бяха готови да понесат опасностите и неудобствата на пътуването” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Всеки ден трябва да вземаме решения – някои по-сериозни от другите. Разсъждавайте върху следните обещания за Божието ръководство: Псалм 31:3, 32:8, 48:14, 78:52; Исая 58:10, 11.

“Ако сте се предали на Бога, за да вършите Неговото дело, не трябва да се тревожите за утрешния ден. Този, на Когото служите, знае края от началото. Утрешните събития, които са скрити от погледа ви, са открити пред очите на Всесилния.

Когато поемем в свои ръце ръководенето на нещата, които трябва да извършим, и разчитаме на собствената си мъдрост за успеха, ние поемаме бреме, което Бог не ни е дал, и се опитваме да го носим без Неговата помощ. Поемаме върху себе си отговорностите, които принадлежат на Бога, и по този начин наистина поставяме себе си на Неговото място. Но когато наистина вярваме, че Бог ни обича и иска да ни направи добро, ние спираме да се тревожим за бъдещето. Доверяваме се на Него както едно дете се доверява на любящ родител. Тогава нашите безпокойства и мъки изчезват, защото волята ни се подчинява напълно на Божията” (Елън Уайт. Мисли от планината на благословението).

1. В групата споделете отговорите си на последния въпрос от четвъртък. Защо се изправяме пред изпитания, когато изглежда че Бог би могъл да премахне всички препятствия? Как нашето разбиране за великата борба ни помага - поне отчасти - да отговорим на този въпрос? Виж Йов 1 и 2 гл..

2. Обсъдете още малко въпроса за подкрепата, дадена от човек. Кои други библейски примери можете да намерите за това как човешката подкрепа е била много решаваща и полезна за някои от Божиите верни хора? По какви начини Бог служи на нуждите ни чрез подкрепа от човек? Доколко добре се справя местната ви църква в тази област?

3. Как можем по-добре да оценим точното значение на Господнята вечеря? Спомнете си великата истина за спасението по благодат и как чрез вяра в Исусовата смърт за нас имаме обещанието Му за вечен живот.

Преди да напусне едногодишния си лагер при Синай, Израел празнува годишнината от своята първа Пасха на свобода. Бог не желае те да забравят удивителното си изкупление от египетско робство. По време на пътуването народът е воден от Бога чрез присъствието Му в облачния и огнения стълб. То се извършва в строг ред при звуците на сребърните тръби и със свещениците, носещи ковчега отпред. Облакът ги отвежда на изток и север в пустинята Фаран. По същия начин и на нас понякога Божието ръководство ни се струва тежко. Но ключът е да се доверим на нашия всемъдър Баща.

Роден съм в анголско семейство, което твърди, че е християнско. Никой обаче не ми каза какво пише в Библията и какво означава да следваш Бога.

По време на гражданската война в Ангола бях повикан в армията. Ожених се за чудесна жена, но малко след сватбата тя започна да посещава адвентната църква. Макар че не се присъедини към църквата, редовно ходеше на богослужения и често ми разказваше проповедите и ме канеше да я придружа. Винаги отказвах. Създавах й неприятности заради религията и й казвах, че не се интересувам нито от нейната църква, нито от която и да е друга църква. Отнасях се пренебрежително дори към поканите за специални събития.

През 2002 г. ме покани на лагерно събрание, организирано от църквата. Заяви, че иска да бъде кръстена на това събрание. Не се възпротивих и се съгласих да я придружа. Нямах представа, че Бог има среща с мене на това място.

Докато наблюдавах кръщението на съпругата ми, Бог започна да ми говори и да ме кани да Му дам шанс и да ходя на църква заедно със съпругата си. Приех Божията покана и на следващата седмица учудих съпругата си, като отидох на църква с нея. Продължих да я придружавам, докато накрая тя помоли пастора да запише името ми в списъка на възможните кандидати за кръщение. Бях кръстен през март 2007 г.

Вече не съм оня вироглав съпруг, който бях някога. Знам, че Святият Дух е използвал твърдата вяра на жена ми, за да докосне сърцето ми. Благодаря на Бога и на съпругата си за това, че бяха търпеливи към мене през всичките години, когато отказвах да слушам поканите на Духа.

Сега обичам да споделям Божията любов с всеки, който би пожелал да слуша. Разказвам на хората колко прекрасно е да предадат живота си на Исус. Мнозина отказват да слушат така, както и аз бях отказвал. Не се обезсърчавам. Бог благослови усилията ми и двама от моите колеги изучават Библията заедно с мене.

Желая всички в града да опознаят този чуден Исус и Неговата вест за последните дни на човешката история. Пропилях много време, докато отказвах да слушам, но сега желая да компенсирам това време. Работата ми няма да спре до идването на Исус.