|
Един народ на път Книгата Числа
Франк Холбрук
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2009 г.
|
Урок 3
|
Сб
Нд
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Разказ
|
10 - 16 октомври 2009 г. |
Поклонение и посвещение
|
|
|
|
Събота - 10 октомври
|
За тази седмица прочетете:
“Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце” (2Коринтяни 9:7).
Несъмнено израелтяните са отделени от нашия съвременен свят чрез голямата пропаст на времето и културата. В много отношения техният свят е неразбираем за нас, както нашият би бил за тях.
Но съществува обединяващ фактор - Бог - Този, Който е създал и изкупил както тях, така и нас. Каквито и да са разликите в културата, езика, историята, ние се покланяме на един и същи Бог, независимо от разликите във формата и начина на поклонение. Всъщност основните истини, предадени на тях чрез обичаи и ритуали, са в основата си същите, които и ние трябва да научим днес.
Тези седмица ще продължим да следваме нашите духовни предци в тяхното пътуване на вярата. Ще разгледаме още някои от ритуалите, законите и заповедите, които Бог дава на Своя народ по онова време. Освен всичко друго ще хвърлим поглед и върху посвещаването на олтара за всеизгаряне, светилника в земното светилище, както и “ръкополагането” на левитите в тяхното свято призвание да работят със свещениците при служенето си в скинията в пустинята.
За тази седмица прочетете:
Изход 25:22; Числа 7, 8 гл.; Захария 4:1-6, 11-14; Откровение 4:2, 5; 11:4
|
Посвещението на олтара |
Неделя - 11 октомври
|
При светилището в пустинята жертвите са главно свързани с олтара за всеизгаряне. Направен от акациево дърво, облицован с бронз, олтарът стои в двора, близо до входа на скинията с двете отделения. Златният олтар пред завесата на Светая Светих служи само за изгаряне на тамян.
Прочетете Числа 7 глава. Какви мисли нахлуват в ума ви, когато четете за жертвоприношенията, дадени при този тържествен ритуал? Какви духовни моменти от този разказ можем да приложим са себе си? Къде виждате тук представянето на кръста?
Олтарът вече е посвещаван в продължение на седем дни (Изход 29:37). Сега първенците – като представители на целия народ – донасят приносите си, за да отпразнуват това посвещаване за период от дванадесет дни. Всеки първенец и неговото племе имат своя специален ден. Всички приноси са еднакви. Може би това е начин да се покаже, че независимо кои сме или какво е положението ни в живота, всички стоим пред Бога в едно и също положение – като грешници, нуждаещи се от Неговата благодат.
“Някои се чудят защо Бог е искал толкова много жертвоприношения и е определял принасянето на толкова много кървящи жертви.
Всяка умираща жертва е символ на Христос и този урок се запечатва в ума и сърцето чрез най-тържествен и свят ритуал, обясняван ясно от свещениците. Жертвоприношенията са изрично планирани от самия Бог, за да проповядват тази велика и изключително значима истина – че единствено чрез кръвта на Христос има прощение на греховете” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1).
Лесно е да се оплетеш в земните неща, нали? Какво можеш да правиш всеки ден, за да държиш Кръста и това, което е направено на него, ясни в ума си?
|
Общение с Бога |
Понеделник - 12 октомври
|
Като символ ковчегът на Завета е в центъра на израелевото поклонение. Той символизира Божия небесен трон. “Господа на силите (...) Който обитава между херувимите” (2Царе 6:2). В Светая Светих видимата слава на Бога - Шекината,- стояща между херувимите, представя Господнето присъствие. Десетте заповеди под херувимския трон свидетелстват за Божията воля - основата на завета между Бога и Неговия народ и моралната основа за Неговото всемирно ръководство и управление. Законът осигурява на поклонниците прозрение в характера на Всевишния и определя Неговите основателни изисквания.
Прочетете Изход 25:22 и Числа 7:89. Опитайте се да си представите какво преживяване е това. Иска ли ви се да имате такава близка среща с Бога? Какво ви кара да мислите, че не бихте били напълно унищожени, ако бихте се приближили твърде много до Него? (виж Изход 20:19).
В какъв смисъл днес можете да се приближите дори още повече до Божието присъствие? (виж Евреи 4:14-16). Как Исус е направил това приближаване възможно?
Забележете също как Моисей отива в светилището, за да говори на Господа. Обаче според текста по-скоро Господ му говори. Проблемът е, че повечето от нас знаят как да се молят за това или онова. Но общението с Бога не е еднопосочно. В повечето взаимоотношения всяка страна общува с другата. Трябва ли да бъде по-различно между нас и нашия Творец? Разбира се, че не.
Тогава въпросът за нас е доколко сме склонни да слушаме Божия глас, когато Той ни говори?
Каква е вашата опитност в общението ви с Бога? Как ви предава Той Своята воля? Доколко сте отворени за слушането на Неговия глас? Какво в живота ви би могло да пречи на по-пълноценното ви общуване с Него?
|
Светлина в светилището |
Вторник - 13 октомври
|
Когато Моисей влиза в светилището след дванадесетте дни, определени за посвещението на олтара в двора, можем да предположим, че в Светая е тъмно. В този разговор Господ заповядва Аарон да запали седемте светила на светилника, познат на еврейски като менора, термин, основан на еврейската дума ор за светлина (Числа 8:1-4).
Менората (или светилникът) с основния си клон и шестте си разклонения (по три от всяка страна) е изкован от монолитен къс злато с тегло един талант. Представлява стилизиран бадемов клон (Изход 25:31-40). Светилата, поставени на върха на всеки клон, са обслужвани от свещениците два пъти на ден – сутрин и вечер (Изход 30:7, 8). “...[Аарон] да приготвя светилата пред Господа винаги” (Левит 24:4; курсивът добавен).
Какви прозрения за значението на менората ни дават следните текстове?
Захария 4:1–6, 11–14
Откровение 4:2, 5; 11:4
Видението на Захария подсказва, че маслото, наливано в светилата на светилника, което им позволява да горят, е символ на Божия Дух (ст. 5, 6). Еврейската дума за бадем (Еремия 1:11, 12) означава бдя или събуждам. Бадемът е буквално наричан събуждащото се дърво или бдящото дърво, защото това е най-първото дърво, което “се събужда” и разцъфва. Йоан вижда в небесното видение на светилището един светилник със седем светила, горящи пред престола, които са наречени “седемте Божии духове” – Йоановият начин да назове Светия Дух в Неговите многобройни действия.
По този начин в пустинята ден и нощ Израел е уверяван в Божието присъствие и в първото отделение, и във второто.
Как Господ ви е показал действителното Си присъствие във вашия живот? Припомнете си онези моменти, когато ясно сте преживели присъствието Му по забележителен начин. Как припомнянето на тези преживявания ви помага да останете твърди в моменти, когато се чувствате погълнати от страх и мрак? (виж Псалм 23).
|
Посвещаването на левитите - Част 1 |
Сряда - 14 октомври
|
Прочетете Числа 8:6-26 във връзка с посвещаването на левитите за специалната им служба на Бога. Кои моменти, свързани с тази служба, се набиват в очи? Какво ни учи това за светостта, за греха, за очистването, за посвещението на Бога? Кои принципи можем да възприемем за нашия живот днес, независимо какво място заемаме в службата за Господа?
Семействата на трите отделения левити се разполагат на стан около светилището. Тъй като наброяват повече от 20 000 (Числа 3:39), очевидно е, че някои детайли от посвещението им са извършени символично. Тоест само определени хора - представители, - а не всички левити, са преки и непосредствени участници.
Вълнуваща е също и идеята, че, след като се измиват и обръсват и след като принасят жертва за грях (Числа 8:7, 8), левитите са наречени “принос” или “движим принос” (Числа 8:11). Това определено няма нищо общо с принасянето на хора в жертва - със сигурност. Всъщност представя се идеята за посвещаване, отдаване, признаване, че тези левити ще вършат дело в полза на Божия народ, като правят за него онова, което той не би могъл да извърши за себе си. Това проличава още по-добре, когато Моисей казва: “Нека израелтяните положат ръцете си на левитите” (Числа 8:10) - признаване на факта, че тези отговорности са прехвърлени върху левитите. Племето като цяло е принесено в жива жертва на Бога, Който на Свой ред ги дава като дар за това специално служене в светилището вместо първородните на Израел, които те сега представляват.
Като имаме предвид принципите, изтъкнати в този ритуал, как разбираме думите на апостол Павел в Римляни 12:1? Как можем да бъдем “жива жертва”? Какво означава това в реалното ни ежедневие?
|
Посвещаването на левитите - Част 2 |
Четвъртък - 15 октомври
|
“Понеже те са Ми всецяло дадени измежду израелтяните; вместо всички първородни от израелтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си” (Числа 8:16).
Забележете колко силно набляга Господ на това специално призвание на левитите. Те са “всецяло дадени” на Него. На еврейски това звучи по-буквално, като “дадени, дадени на Мен”, подчертавайки колко сериозно е тяхното призвание.
Прочетете Числа 8:19. Какво се има предвид с фразата, че левитите трябва да “правят умилостивение за израелтяните”? Как трябва да разбираме това в светлината на Кръста? (Римляни 5:11; Евреи 9:25–28).
Учените нямат единно мнение за точното значение на фразата тук. Очевидно тя не означава изкупвам в смисъла на смърт за греховете на другите, както не се има предвид това и по отношение на козела за отпускане в Левит 16 гл., за който се казва, че ще направи умилостивение (Левит 16:10) – нещо, което козелът, никога не принасян в жертва (и символ на Сатана!), не може да направи, ако под изкупление разбираме заместническа жертва.
Явно глаголът, преведен с правя умилостивение, в този контекст има по-широко значение от обичайното му използване. В този случай отговорът би могъл да се открие в същия стих, в който се казва, че левитите ще спасят народа от язва, като вършат служба в негова полза. Тоест чрез служенето си те помагат на израелтяните да бъдат предпазени от Божия гняв, с който биха се сблъскали, ако се приближат твърде много до светилището.
По този начин левитите, подобно на самите свещеници, извършват нещо в полза на народа, което той не може да извърши за себе си. Следователно в този по-широк смисъл за тях се казва, че правят умилостивение за народа.
Макар че нищо, което правим, не може да ни донесе изкупление, как чрез предано изпълняване на задълженията си можем да работим подобно на левитите в полза на хората? Какво правиш в местната си църква за нейния напредък и мисия?
|
Разширено изучаване |
Петък - 16 октомври
|
Проследете древния еврейски обичай “полагане на ръце”. Какво е същинското му значение? (Битие 48:8, 9, 13, 14, 17–20; Числа 27:18–23; Матей 19:13–15; Деяния 13:1–3).
“За един евреин това беше нещо значимо. Когато бащата благославяше децата си, полагаше почтително ръце върху главите им. Когато някое животно биваше отделено за жертвоприношение, ръката на човека, облечен в свещеническа власт, бе полагана върху главата му. А когато служителите на вярващите от църквата в Антиохия положиха ръце върху Павел и Варнава, чрез това действие всъщност помолиха Бог да положи Своите благословения върху избраните апостоли в посвещаването им за специалната работа, за която бяха определени.
В по-късни времена ритуалът на посвещаване в сан чрез полагане на ръце бе изключително изопачен. На това действие бе приписвана неоправдана значимост, като че ли сила слизаше незабавно върху хората, които получаваха такова ръкопологане, и веднага ги правеше подготвени за всякаква пасторска работа. Но при отделянето на тези апостоли няма нищо записано, което да показва, че чрез обикновеното действие на полагането на ръце им се предава някаква сила” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).
За разискване:
1. В какво отношение днес местният пастор действа в ролята на левит? Какво можем да направим, за да го подкрепим в тази дейност?
2. Как даването влияе на връзката ни с Бога? Как даването на част от доходите ни представлява действие на поклонение и вяра? Защо е толкова важно за самите нас да даваме щедро?
3. Какво е нашето разбиране за това, което Исус е направил на кръста за нас и което ние не можем да направим за себе си? Защо е трябвало Божият Син да умира? Не може ли просто промяната в живота ни, послушанието към Закона и безусловната любов към другите да бъдат достатъчни, за да възстановим отношенията си с Бог?
Обобщение:
Формите на поклонение на древния Израел се различават от тези в съвременната църква, но същността е еднаква. Посвещаването на нашите материални придобивки, размислите за значението на Кръста, молитвата, отразяването на светлината от живеещия в нас Свети Дух и пълното посвещение на Господа – всички те изричат една и съща библейска истина.
|
Разказ |
|
Силните молитви на мама
Настя Бикова
Аз съм най-малкото дете и единственото момиче в семейството. В детството ми моята майка изпитваше силен страх, че ще умра. Страховете й бяха толкова завладяващи, че дори не можеше да спи нощно време. Макар че не бяхме религиозни, чувството й за страх я подтикваше да се моли и да умолява Бога да спаси живота ми.
Беше решила, че ще направи всичко по силите си, за да ме държи в безопасност и затова започна да посещава различни църкви в търсене на помощ. По онова време адвентен пастор дойде в града, за да проведе евангелизационни събрания. Майка ми ги посещаваше и слушаше с голямо внимание. Остана удивена от онова, което проповедникът говореше. Пожела пасторът да се моли за нея и страховете й изчезнаха. Тогава реши да предаде живота си на Исус.
Майка ми бе професионална танцьорка, но изостави всичко, след като срещна Исус. Постъпката й шокира моя баща. Въпреки това той не се оплакваше. Братята ми, които също бяха танцьори, решиха, че е много трудно да се откажат от танците, за да следват Исус, но мама никога не престана да се моли за тях и накрая всички те заедно предоха си живота си на Христос.
След като мама престана да танцува, единственият ни източник на доход бе заплатата на баща ми. Парите не стигаха и понякога имахме големи затруднения с плащане на сметките. Веднъж имахме само един корав хляб за храна. Майка ми ни събра и ние се помолихме Бог да се погрижи. Същата вечер някой почука на вратата. Там стоеше пасторът, който държеше две големи торби с храна и сапун. Баща ми остана шокиран, когато разбра, че Бог е отговорил на молитвата ни.
Бог продължи да отговаря на молитвите ни. Той приготви пътя пред мене, за да уча в адвентния университет в Заокски, тъй като родителите ми не можеха да си го позволят. След завършването ми на гимназията получих имейл от хора на които бях превеждала. Те бяха решили да платят училищните такси за една година. След това Бог ми помогна да си намеря преводаческа работа, благодарение на която да си плащам таксите и да завърша курса на обучение.
Страховете на майка ми я привлякоха към Бога, който ги премахна и ги замени със силна вяра. От този ден нататък нейните молитви ни държаха близо при Него. Вярвам, че Бог има специална цел за живота ми и съм щастлива, че мога да Го следвам и да живея с молитва.
* Настя Бикова, на 22 години, е директор на детското служение в своята местна конференция в Краснодар, Русия.
|
|