Християнин разговарял с друг човек, биолог по професия. Опитвайки се да свидетелства, християнинът запитал: “Не забелязвате ли ръката на Твореца, когато правите проучванията си?”.

"Да - казал биологът, - накъдето и да погледнеш, навън или навътре, виждаш ред”.

Независимо колко много нашият свят е поразен от греха, все още можем да видим действието на Твореца в замисъла и реда в природата. Дори фанатичен дарвинист е принуден да признае, че природата е нещо, което създава “впечатление за замисъл”.

Но Божият ред не свършва само с природата. Той се вижда също и в отношенията Му с Неговия заветен народ, Израел, дори още докато той броди из пустинята. Тази седмица ще разгледаме отблизо как Бог организира Своя народ за неговото свято призвание и ще извлечем някои поуки за себе си.

След като по чудо избягват от Египет, израелевите множества изпълват Синайската пустиня. Лагеруващи около планината, те чуват Божия глас, който оповестява Неговата воля (Изход 20 гл.). Въпреки тази невероятна изява на Божията сила някои от тях отстъпват и се покланят на златно теле (Изход 32 гл.). След този пълен провал каещият се народ прекарва известно време в строеж на преносимо светилище (Изход 25:8). Работата се свършва в първия ден от първия месец на втората година (Изход 40:17).

Точно на следващия месец Господ пристъпва към по-цялостно организиране на народа Си (Числа 1:1). И именно в този момент, с новата организация, с този нов ред започва свещената история на Божиите действия и отношение към Неговия заветен народ в книгата Числа.

Израелтяните не са войнствен народ. Те се занимават със скотовъдство (Битие 47:3). Освен това в този момент са току що освободени роби, без оръжие и без военно обучение. Може да изглежда странно Господ сега да ги организира като войска. Но трябва да помним, че задачата им включва изместването на седем от най-порочните и покварени народи от Близкия изток – аморейците и ханаанците. Израелтяните са Божии изпълнители на смъртната присъда за народи, "препълнили чашата" на греховете си (Битие 15:14-16). Израел тогава е теократична нация, управлявана директно от самия Бог.

По времето на Авраам Бог не позволява аморейците да бъдат унищожени. Тук Той разкрива Своето дълго търпение. “Аморейците враждуват срещу Неговия закон; не вярват в Него като истинен и жив Бог. Но сред тях има известен брой добри хора и заради тези няколко човека Той ги търпи дълго” (Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 1).

Моисей поставя преносимата скиния в средата на израелевия лагер. Племето на левитите разпъва палатките си около нея от всичките четири страни. Тяхното присъствие служи като вид преграда, пазеща мястото, където Бог изявява Своето присъствие.

Защо това е така? Въпреки че Библията не говори направо по този въпрос, от тази организация могат да се извлекат важни поуки.

Сред тях е Яхве, живият Бог. Творецът е сред Своя народ и следователно какво би могло да ги победи, ако Му остават верни? Но все пак те разпъват палатките си на разстояние от скинията (Числа 2:2), защото Той е свят, а те - като грешници - могат да се приближат само дотолкова, доколкото Той позволи. По този начин, от една страна, имат наистина Божията близост и състрадателна грижа; от друга, постоянно им се напомня за Неговото величие и святост и че само чрез посредничество те, като грешници, биха могли да се приближат до светия Бог.

“Винаги и навсякъде, във всяка скръб и във всяко страдание, когато изгледите са мрачни и бъдещето - смущаващо, а ние се чувстваме безпомощни и сами, в отговор на молитвата с вяра ще бъде изпратен Утешителят. Обстоятелствата може да ни разделят от всеки земен приятел; но никакво обстоятелство, никакво разстояние не може да ни раздели от Небесния Утешител. Където и да сме, където и да отидем, Той е винаги от дясната ни страна, за да ни подкрепя, поддържа, насърчава и ободрява” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

“И така, израелтяните правеха напълно това, което Господ заповяда на Моисей; така поставиха шатрите си при знамената си, така се и вдигаха, всеки според семействата си, според бащините си домове” (Числа 2:34).

Управлението на Израел се отличава с много точна организационна структура, видима, например в това, как Господ организира подредбата на самия лагер и мястото, където народът трябва да разпъва палатките си. Еврейският лагер е разделен на три големи групи, като всяка от тях има своето определено място в лагера и всяка е основана на семейните и племенните връзки.

Мястото на всяко племе в лагера също е точно определено. Всяко трябва да върви и да спира за лагеруване до своето собствено знаме. Идеята е, че нищо не е оставено на случайността. Господ организира народа Си внимателно и точно. И макар да са народ, отделните семейни връзки не са разрушени.

Прочетете Числа 2:34. Какво ни говори този стих за начина, по който Господ оставя достатъчно свобода за различията и уникалността на отделните племена, въпреки ясната организационна структура? Какви поуки можем да извлечем от този факт за себе си?

В памет на избавлението им от египетското робство, на смъртта на египетските първородни и избавлението на техните собствени първородни под знака на кръвта, Бог изисква първородните в Израел да бъдат посвещавани на Него (Изход 13:2, 12-15).

На планината Синай Господ прави размяна за първородните на всички израелтяни. Той взема на тяхно място левитите (Числа 3:12, 13). Тогава това действие изисква преброяването на левитите, които до този момент не са преброявани с останалата част от Израел. На Моисей се казва да преброи мъжете левити от един месец и нагоре (Числа 3:14, 15). За да направи размяната, Моисей извършва това. Общият им брой е 22 273 – т.е. 273 повече първородни израелтяни, отколкото левити.

Господ посвещава левитите на Аарон и на неговите синове свещеници и наследници. Те трябва да помагат в поклонението на Бога и да се грижат за светилището. В известен смисъл те са призовани да служат на църквата “в пустинята”.

След като евреите стигат до обещаната земя, левитите продължават да бъдат свързани със светилището чрез най-различни задачи (1Летописи 23:27–32). Разпръснати по земите на племената, някои стават учители (2Летописи 17:7–9), други съдии (2Летописи 19:8–11), които поучават народа в Божиите пътища.

При установяването на системата за поклонение, на Синай Бог избира семейството на левитите да бъдат свещеници. Това е изложено в Числа, четвърта глава. Моисей посвещава Аарон за първосвещеник, а неговите четирима сина – Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар - за свещеници. Останалите от племето на Левий трябва да помагат на другите, но без да бъдат свещеници. Явно е, че всеки работоспособен левит има своето място и служба, като всички действат в единомислие, за да съхраняват светостта на поклонението на Израел.

Несъмнено на левитите е възложена сериозна отговорност. Същото се отнася и за синовете на Аарон, които трябва да бъдат свещеници пред Господа в светилището. Помислете какво са призовани да правят те. Самият Господ изявява присъствието Си сред тях в светилището (Числа 14:10-11) – нещо, което мощно да им напомня, че тяхната безопасност и сигурност са единствено в Този, Който ги е изкупил от Египет. Тези свещеници са посредниците между святия Бог и един грешен народ. Разбира се, в своите роли те са също и символи на Исус, нашия истински Първосвещеник в небесното светилище (Евреи 8 гл.).

Трудно е да си представим, че тези млади мъже, на които е възложена такава свещена отговорност и на които вече е дадено толкова много (виж Изход 24:9), ще нарушат така открито изричната заповед на Бога. Колкото и тежко и жестоко да ни изглежда наказанието им, то само подчертава ясно колко свята е възложената им отговорност. Другите разбират вестта: Господ очаква заповедите Му относно светилището да бъдат приети и изпълнени сериозно.

“Да се отнасяме със святите неща както с обикновени, е оскърбление към Бога; защото това, което Бог е определил в Своята служба да дава светлина на света, е свято. Хората, които по някакъв начин са свързани с Неговото дело, не бива да действат според гордостта на собствената си мъдрост, но според Божията, или ще бъдат застрашени от греха да поставят святите и обикновените неща на едно и също ниво и по този начин ще се отделят от Бога” (Елън Уайт. Евангелизъм).

Темата за Божията святост преминава през цялото Писание. Дайте й определение. Каква връзка има тя с вярващия? (Изход 28:36; Левит 11:44, 45; Исая 6:1–7; 1Петрово 1:15, 16; Евреи 12:14).

“Ангелите работят в единомислие. Всички техни действия се отличават със съвършен ред. Колкото повече подражаваме на съгласието и реда в ангелските войнства, толкова по-успешни ще бъдат усилията на тези небесни служители в наша полза. Ако не виждаме никаква необходимост от единомислие и сме недисциплинирани и неорганизирани в хода на действията си, ангелите, които са напълно организирани и действат в съвършен ред, не могат да работят за нас с успех. Те се отдалечават натъжени, защото не им е дадена власт да благославят безпорядъка, разсеяността и липсата на организация. Всички, които желаят да получат сътрудничеството на небесните вестители, трябва да работят в синхрон с тях. Хората, които имат небесното помазване, ще насърчават с всички усилия реда, дисциплината и единството на действията. И тогава Божиите ангели могат да им сътрудничат” (Елън Уайт. Свидетелства към служителите).

1. Обсъдете идеята за “организирана религия”. Защо някои хора са толкова враждебно настроени към нея? Защо е необходима? Същевременно кои са някои от възможните проблеми, които тя носи със себе си? Как да се научим да работим по-добре с църковната система, въпреки проблемите, които възникват?

2. Кое според вас е свято и кое е обикновено. Как можем да разберем разликата? По какъв начин културата влияе върху разбирането ни за тези неща? Или образованието? Как например идеята за съчетаването на Дарвиновата теория с нашата християнска вяра може да бъде смесица от свято и несвято? За какви други примери можете да се сетите?

3. Разсъждавайте още върху идеята за заместничеството, разгледана в частта за сряда. Защо това понятие е толкова централно за целия план на спасението? Как е действал и все още действа Исус Христос като наш Заместник и защо това е толкова важно?

Бог е Бог на реда. Щом племената са събрани в пустинята пред планината Синай, Той започва да ги организира около скинията. Първо, израелевите армии са организирани и е избрано мястото за лагеруване, както и редът за придвижване. Левитите лагеруват като преграда около скинията и са им дадени специални напътствия за тяхната служба по пренасянето и издигането й. Светият Бог е сред тях, докато Израел е на път.

Лиджалем израснал в семейство на фермери в Етиопия. Бил много способен, но родителите му не смятали за необходимо да го пратят в гимназия. За какво му е на един фермер толкова високо образование? Лиджалем имал огромното желание да учи и тъй като видели неговите заложби, родителите му решили да му позволят да тръгне на училище. Той бил по-голям от повечето ученици, но имал твърдата решимост да се справи.

Училището било доста отдалечено от дома му и това принудило Лиджалем да си наеме квартира. Всяка седмица се връщал у дома, за да се види с родителите си, да посещава местната църква и помогне във фермата. Когато се връщал в училището, майка му давала достатъчно храна за цялата седмица.

Лиджалем забелязал, че повечето ученици били адвентисти от седмия ден. Бил видял няколко адвентни църкви в околността и започнал да се чуди в какво вярват тези хора. Слушал, когато съучениците му споделяли вярата си с него. Проявявал интерес към съботата, защото по традиция неговата църква същото провеждала богослуженията си в събота, но с течение на годините, тази традиция била изоставена от повечето църкви. Само няколко стари свещеници си спомняли съботното поклонение.

Съучениците му го поканили да посети една от адвентните църкви в града и той приел поканата. Започнал да ходи там съвсем редовно. Приятелите му го научили как да спазва съботата и след време изкарал библейския курс.

Разказал на роднини и приятели какво е открил. Някои от тях, включително и баща му, помислили, че е полудял, но други се вслушвали в думите му. След като се кръстил, родителите му го изгонили от дома.

Неговите приятели видели как се отнасят с него, но също така им направило впечатление, че той не отвърнал на злото със зло. Един след други хората, с които бил споделил вярата си, го последвали в адвентната църква. Днес 18 души от предишната му църква са станали адвентисти. Всички преживели големи трудности, но не се обезсърчили.

Лиджалем разказва, че именно младежите в гимназията са подготвили пътя пред него. След като се дипломира, Лиджалем стана евангелизатор мирянин. Поради любовта си към евангелизирането, на него му е възложено да служи като евангелизатор от програмата „Глобална мисия” в Западна Етиопия. Само през първите 9 месеца от служенето си Лиджалем е довел 15 души при Господа.

Около 85 процента от адвентистите в Западна Етиопия са млади хора. Адвентните младежи работят сред своите приятели и ги водят до Христос.