Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.

Да живеем като Божии чеда

Новоповярвал се среща с проповедника и споделя: “Независимо колко много се моля, независимо колко усилено се опитвам, просто сякаш не мога да бъда верен на моя Господ! Мисля, че губя спасението си”. Проповедникът отговаря: “Виждаш ли това куче? То е моето куче. Обучено е на чистота, никога не разхвърля, послушно е - доставя ми истинско удоволствие. Оттатък, в кухнята, е синът ми. Той е още съвсем малък. Разхвърля, хвърля храната си наоколо, цапа дрехите си, прави истинска бъркотия. Но кой ще получи наследството ми? Не кучето - наследникът е моят син. Ти си наследникът на Исус Христос, защото е умрял точно за теб”. Ние сме Божии деца и наследници на Неговото царство не поради нашето съвършенство, а заради Неговата благодат.

Тази седмица ще разгледаме какви последици произтичат от това обещание.

Накратко за седмицата: Какво означава да бъдеш “Божи син”? В какво отношение трябва да искаме да бъдем “като Бога”? Какво определение дава Йоан за понятието “грях”? Какво е направил Исус във връзка с греха при първото Си идване? Как трябва да разбираме думите на Йоан, че този, който е роден от Бога, “не съгрешава” (1Йоаново 3:9)?

Първо Йоаново 3:1 ни сочи към духовното новорождение. Йоан 1:12 подчертава вярата в Христос, чрез която ставаме Божии чеда. Първо Йоаново 3:1 подчертава, че вярващите вече са Божии деца. Бог поема инициативата да направи това за тях. Новорождението е Негово дело - не наше. Ние не можем да причиним нито своето собствено раждане, нито осиновяването ни като деца на Бога. Не трябва да се тревожим и за положението си, докато поддържаме връзката си с Господа, описана като отношения между баща и дете. Затова е много близка. Идеалният Баща се грижи за нас, обича ни и е дал живота Си за нас.

Спрете за малко и разсъждавайте за изводите от обещанието и факта, че сме чеда на Бога. При последното преброяване има повече от четиристотин милиарда видими галактики във Вселената, всяка от които съдържа милиарди звезди. Кой знае колко много планети има сред тези звезди и колко от тях са населени с разумни същества! Като имаме предвид размера на Вселената в сравнение с нашата планета, а още повече с всеки един от нас поотделно, може ли да не се удивим на факта, че Богът, Който създава всичко това, ни обича и ни счита за Свои чеда? Каква чудесна перспектива дава това за значението на живота ни! Каква надежда, каква увереност, каква сигурност би трябвало да имаме за бъдещето, независимо с какви трудни обстоятелства се сблъскваме сега. Бог, Творецът на всичко, което съществува, ни обича, грижи се за нас и ни нарича Свои деца!

Първо Йоаново 3:1 е въведение към разсъжденията, разкрити в останалата част от пасажа за тази седмица. Той се занимава с последиците от връзката Баща/дете, включително с произтичащите от нея отговорности. Като резултат от връзката си с Бога вярващите живеят чист живот, освободен от властта на греха (ст. 3-10). Обаче първо се подчертава, че трябва да Го виждаме и да бъдем като Него.

Тъй като познаваме сегашното си положение на Божии чеда, знаем също, че бъдещето ще бъде още по-невероятно, въпреки че все още може да не го разбираме напълно. Фактът, че ще видим Господа и ще бъдем като Него, трябва да ни изпълва с радост, с увереност и с немалко страхопочитание и удивление.

Сатана иска да бъде като Бога по власт, а може да копнее и за поклонението на всички сътворени същества. Обаче, изглежда, че не го интересува да бъде като Бога по характер. Желанието да е като Него по власт не задълбочава връзката му с Небесния Баща, точно обратното – разбива я напълно.

Въпреки че християните ще бъдат като Бога, те не искат да заемат Божието място. Искат да бъдат като Него в любовта си към другите, в безкористно служене, в чистота на мислите и праведност на действията. Те уважават основната разлика между Твореца и творението и не търсят да я заличават. За тях въпросът е в любовта - не във властта. Както ни показва Исус, да бъдеш като Бога означава да посветиш напълно и неегоистично себе си за добруването на другите. Исус идва да ни покаже какъв е Отец. “Исус му каза: “Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е и Отец. Как така казваш: “Покажи ни Отец?” (Йоан 14:9).

Фалшивите учения, с които Йоан се бори чрез тези писма, може да са подчертавали настоящото благословение на спасението, но са пренебрегвали важността да се живее чист живот. Възможно е лъжливите учители да не са се занимавали с проблема за греха и неговите последици. Ето защо апостолът подчертава, че нашето бъдеще зависи от това как живеем сега. Това няма нищо общо с праведността чрез дела. Спасени сме единствено по благодат. Но, ако наистина вярваме в това, нашият живот би трябвало да отразява факта, че сме спасени. Затова, след като призовава християните да очистят себе си, Йоан продължава да показва какво означава този факт.

В Писанието грехът е описан като пропускане на целта, измама, преднамерено нарушаване на Божия стандарт за истината, бунт, порочност, непослушание, престъпление, нарушение, беззаконие и неправедност.

В 1Йоаново 3:4 грехът е определен като “беззаконие”. След това, в стихове 22 и 24 от същата глава, споменава заповедите и необходимостта да ги спазваме.

Освен юридическите внушения на думата, беззаконие ни напомня за “човека на беззаконието” от 2Солунци 2:3, особено за антихриста и кулминацията на неговите действия точно преди Второто пришествие. Това беззаконие се изявява и от антихристите по времето на Йоан, които явно се бунтуват срещу Бога и се нареждат в редиците на Сатана. Църквата е косвено предупредена в 1Йоаново 3:4 да отхвърля подобно отношение и всеки грях. Една от най-големите иронии в християнският свят днес е фактът, че мнозина от проповедниците, които говорят против греха, продължават да твърдят, че Божият закон е премахнат, защото сега сме под благодат. Какво страховито изкривяване на смисъла на благодатта!

При първото Си идване Исус се явява в човешка плът. Той идва, за да разреши проблема с греха и за да унищожи делата на дявола. Ако е така, тогава вярващите не могат да имат нищо общо с греха или с източника на греха – дявола. Когато заставаме на страната на греха, заставаме на страната на Сатана и отхвърляме Исус.

Първо Йоаново 3:5 не ни казва направо как Исус отнема греховете. Обаче контекстът на 1 Йоаново и Евангелието от Йоан изясняват, че Спасителят прави това чрез смъртта Си на кръста. Докато Евреи ясно заявява, че Исус премахва греха чрез саможертвата Си, Откровение разкрива, че Той ни освобождава от нашите грехове чрез кръвта Си.

Докато първата част от 1Йоаново 3:5 косвено ни сочи към кръста, втората част подчертава пълната безгрешност на Исус, която е необходима, за да може смъртта Му на кръста да ни спаси.

Възможно е антихристите, за които се споменава в 1 Йоаново, да не са схващали напълно истинската стойност на кръста и заместническата смърт на Господа. Колко неразумно! Защото Христовата смърт в наша полза, чрез която Той понася наказанието за всички наши грехове, съставлява основата на плана за спасението на човечеството. Христовата смърт е единственият възможен начин хората да бъдат спасени и да имат обещанието за вечен живот. Ако не схванем това, пропускаме смисъла на цялото евангелие.

Първо Йоаново 3:6 и 9 съдържа силни и объркващи изявления, уверяващи, че никой, който живее в Исус, и никой, който е роден от Бога, не съгрешава. Това звучи твърде безусловно. Християните се борят с тези твърдения и се опитват да намерят обяснение. Все пак кой истински християнин не се бори с факта на греха в живота си?

Това, което ние – при всички случаи – можем безопасно да заключим, е, че апостол Йоан не си противоречи. В глава 1 той казва, че хората, които твърдят, че нямат грях, заблуждават себе си. Във 2 глава посочва нашата цел, която е да не извършваме грехове; но добавя, че ако извършим такива, имаме Ходатай при Отец - Исус Христос, Праведния. Сегашният пасаж трябва да бъде разбиран в светлината на предишните разсъждения по темата за греха: християните се отдалечават от греха, но ако съгрешат, изповядват прегрешенията си и приемат Божието прощение.

Изследователите са направили различни опити да намерят разрешение на тези трудни стихове. Споменаваме накратко два от тях:

1. В 1Йоаново 3:6, 8, 9 Йоан описва идеала, който споменава също и в 1Йоаново 2:1. Разликата е в това, че в 1Йоаново 3 гл. не са добавени смекчаващи изрази. Една от причините може да бъде това, че апостолът иска слушателите и читателите му да са наясно по проблема с греха. Злото не трябва да се приема несериозно. Последователите на Христос не могат да си играят с греха.

2. Глаголът греша и извършвам (грях) е в сегашно време, което често изразява продължителни действия. Значението е, че учениците на Христос не могат продължително да грешат. Възможно е да паднат в грях някога, но те са се отделили от греха и животът в грях им е чужд. Грехът не ги владее. Новият международен превод следва това гледище, като превежда глаголите с продължавам да греша.

Независимо кое тълкувание се приема, глава 3 трябва да бъде разбирана в светлината на глави 1 и 2. Въпреки че грехът е факт, християните нямат друг избор, освен да го премахнат от живота си, независимо от цената.

Римляни 8:12–17, Филипяни 2:14–16.

“Нека никой да не мами себе си с вярването, че може да стане свят, докато преднамерено нарушава някое от Божите изисквания. Извършването на познат грях смълчава свидетелстващия глас на Духа и отделя душата от Бога. `Грехът е нарушение на Закона.` А `който съгрешава [нарушава закона], не Го е видял, нито Го е познал`(1Йоаново 3:6). Макар че в посланието си разсъждава толкова цялостно върху любовта, все пак Йоан не се поколебава да разкрие истинския характер на хората, които твърдят, че са осветени, докато продължават да живеят в нарушаване на Божия закон (...) А твърдението, че сме без грях, е само по себе си доказателство, че този, който твърди това, далеч не е свят” (Елън Уайт. Великата борба).

1. Какво означава на практика да “бъдеш като Бога”? В какви отношения можем да бъдем “като Бога” по правилния начин или по неправилния?

2. Някои хора се страхуват от идеята, че сме спасени само чрез това, което Исус е направил за нас. Те казват, че ако нашето спасение почива върху Христовата праведност, а не върху нашата собствена, какво ще ни спре да продължаваме да грешим? Как бихте отговорили на такъв въпрос?

3. Невъзможно е да не бъдем повлияни от обществото и културата, в която живеем. Във вашето конкретно общество кои грехове се считат наистина за зло (които в друга култура може да не се считат за толкова лоши или изобщо за лоши)? Доколко трябва да позволяваме на обществото да влияе върху разбирането ни за това какво представлява грехът? Кои грехове вашето общество търпи, докато Библията изрично ги осъжда?

4. Всички знаем обещанията, които са ни дадени за победа над греха. Същевременно при какви условия (ако въобще има такива) човек, борещ се с някакъв грях или примерно с пристрастяване, би трябвало да търси професионална помощ и съвет? Какво бихте казали на християнин, който смята, че хората, които търсят професионална помощ, показват липса на вяра в Божията сила?

Куон Ян Су вдъхна уханието, когато влезе във фурната. Дъхавият пълнозърнест хляб изстиваше върху тави до пещта. Този хляб ще е благословение за мнозина, помисли си той, а с парите ще можем да разпространяваме Божията вест на любов.

Мисионирането е страстта на Куон. Пастор по образование, той пожелал да стигне по-далеч от пейките в църквата и да отиде при тези, които никога не биха чули, че Исус е техен Спасител. Съпругата му имала същото желание и двамата започнала мисионска дейност, а след време - работа по подпомагане на тези, които искат да отидат в райони, където евангелието все още не е достигнало. Бог благословил усилията им. Фурната е само едно от няколкото начинания, започнати от Куон и семейството му с цел споделяне на евангелието. Основаният от тях санаториум има 60 места и провежда програмата NEWSTART. Само за една година 135 души са били кръстени в резултат на тази програма.

Наскоро Куон откри институт, в който млади хора да се обучават за мисионска работа. Един от първите 20 обучени и изпратени в мисионското поле, бе тяхната дъщеря, която сега работи в предимно в една нехристиянска страна в Азия. Те работят по-скоро като пионери от Глобалната мисия и често основават малки предприятия или преподават чужд език като начин да се изхранват и да се срещат с хора, с които да могат да споделят евангелието. Нямат срок на служене и могат да останат на дадено място колкото пожелаят. Някои служат вече 6 години.

Благодарение на своето служене Куон може да вдъхновява и други, докато ги обучава и ги изпраща в мисионското поле. И тъй като Бог го е благословил така изобилно, Куон може да разширява дейността си далеч повече, отколкото дори е мечтал.

Съпругата му Ким Сук Ун подпомага неговата мисионска дейност. "От самото начало всички тези начинания бяха Божие дело. Молим се никога да не се изкушим да ги сметнем за наше собствено дело. То е Божие; ние само използваме парите за напредъка на евангелието." За семейство Куон мисионирането е семейна работа. Мисионирането е и наша работа - такава работа, която можем да подкрепяме с мисионските си дарения всяка седмица.