Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.

Ходенето в светлината – отхвърляне на светските неща

В 1933 г. френският автор Андре Малро публикува “Съдбата на един човек” – история за един злополучен марксистки бунт в Шанхай, Китай, през 20-те години на XX в. В нея се разказва за комунистически терорист на име Чен, който се среща на улицата със своя първи учител - християнски пастор. Учителят се приближава до него и започва разговор за това, че Чен е изгубил вярата си. Той и не подозира, че в момента някогашният му ученик носи бомба и е на път да извърши политическо убийство! Чен отговаря, че не е изгубил вярата си - просто я е вложил в политиката, това е всичко.

“Коя политическа вяра – пита с болка неговият бивш учител - ще унищожи смъртта?”

С други думи, независимо от политическите ти идеи, независимо каква утопия се надяваш да създадеш, тя никога няма да победи големия бич за човечеството: смъртта.

Макар да продължават да ни показват какво означава да “ходиш в светлината”, текстовете за тази седмица ни насочват към преходността на нашия свят за разлика от вечния живот, намиращ се единствено в Бога.

Накратко за седмицата: Въз основа на какво можем да знаем, че греховете ни са простени? Какво означава да познаваме Бога? Какво означава да не обичаме нещата от света? Каква е окончателната съдба на света?

В 1Йоаново 2:12-15 апостолът се обръща към “дечицата”, “бащите” и “младежите”. Въпреки че са правени различни предположения за това, какво има предвид с това разделение, ние предполагаме, че дечица се отнася за всички църковни членове, защото Йоан използва споменатата дума именно в този смисъл в посланието си (1Йоаново 2:1, 12, 28; 3:7; 4:4; 5:21). “Бащите" биха могли да представляват по-възрастните църковни членове, а “младежите" по-младите. Накратко - той пише на всички.

Йоан иска неговите слушатели, т.е. верните църковни членове, да имат пълна увереност в спасението си. Връща се към своите разсъждения по темата за греха, намиращи се в 1Йоаново 1:9 и 2:1, 2, като набляга на факта, че да бъдеш християнин означава да имаш тази прошка. Християните не отричат греховността си, но са приели спасението чрез Исус Христос и затова живеят с увереност, че им е простено.

Решаващият момент е те да разберат, че основата на тяхното спасение се намира единствено в Исус и в това, което Той е направил за тях. Ето защо Йоан казва, че им е простено не въз основа на техните добри дела, не въз основа на вярванията им и дори не въз основа на познанието им за Бога, но по-скоро заради “Неговото име”, т.е. въз основа на Исус и на това, което Той е направил за тях. По този начин сред всичко, което говори за победата и за послушанието, Йоан продължава да подчертава, че спасението идва само чрез Исус.

На дечицата се напомня, че те познават Отец, докато на бащите се напомня, че познават Този, Който е "от началото". Очевидно тази Личност е Исус. “В началото” е Исус – това разбираме от 1Йоаново 1:1. Изглежда по-смислено, когато приемем от стиховете тук, че Отец и Този, Който е "от началото" (Исус), са две различни Личности.

Когато идва второто обръщение към младежите, фразата “победихте лукавия” е повторена, но изявлението е разширено. Младежите са победили не само злото, но и самия Сатана, защото принадлежат на Христос и изискват Неговата победа. Гръцкият текст показва, че победата е постигната в миналото, но резултатите са налице в настоящето. Младежите също са духовно силни и “Божието Слово” живее в тях.

Словото сочи към своя Автор – Светия Дух (Ефесяни 6:17; 2Петрово 1:21). Затова се предполага, че в тези стихове се открива косвено споменаване на Троицата: Бог-Отец, Исус като Един, Който е "от началото", и Светия Дух, представен чрез Божието Слово. В края на краищата, истинските вярващи са познали Бога и продължават да Го опознават, т.е. да имат близка връзка с Него.

По този начин в стиховете се представя същността на християнския живот: прощение на греховете, познаване на Бога, победа над греха и Божието Слово, живеещо в нас.

Тъй като знаят, че Бог и Неговото Слово живеят в тях, вярващите са готови за предизвикателството, следващо в стихове 15-17. Докато стиховете от 12 до 14 съдържат положителни изказвания, стих 15 започва в повелително наклонение – призив или заповед: “Не обичайте света”.

Думата Космос (преведена като света) означава Вселената, земята, човечеството, царството на живота и начинът на живот, който е в разрез с Божията воля. Думата се появява повече от 20 пъти в 1Йоаново и 2Йоаново. Светът има нужда от спасение (1Йоаново 4:14), обаче е враждебен спрямо Бога и Неговия народ (1Йоаново 3:13). Той лежи във властта на лукавия (1Йоаново 5:19); в него има лъжепророци, антихристи и измамници (1Йоаново 4:1, 3; 2Йоаново 7). Не е грешно да притежаваш благата на света, но трябва да ги споделяш с нуждаещите се (1Йоаново 3:17). Най-накрая, светът трябва да бъде победен (1Йоаново 5:4, 5). В Йоановите послания думата свят е предимно с негативно звучене, защото човечеството е в бунт срещу Бога.

В Писанието съществува интересно привидно разминаване във връзка с отношението ни към света. От една страна се казва да не обичаме света, а после, от друга, Библията недвусмислено заявява, че Бог обича света (Йоан 3:16). Междувременно сме съветвани да не обичаме нещата в света, обаче в Писанието отново и отново сме съветвани да обичаме хората, а хората са в света.

Краят на стих 15 и следващият стих ни помагат да разберем какво има предвид авторът. Той не казва, че трябва да мразим хората или да презираме планетата Земя. По-скоро трябва да мразим онези неща от света, на които, ако държим, ще ни пречат да опознаваме и преживяваме Божията любов. Тоест трябва да се отдалечаваме от нещата в света, които ще ни пречат да поддържаме спасителна връзка с Бога.

Докато стих 15 е твърде общо предупреждение срещу любовта към света, стих 16 изрича някои подробности. Какво означава да обичаме света? Йоан споменава три неща: (1) похотта на плътта, (2) пожеланието на очите и (3) суетната гордост на живота. Казва, че тези три неща не са от Отец, но от света. Обаче нашата плът, очи и живот идват от Бога. В какво тогава се състои проблемът? Срещу какво ни предупреждава апостолът?

Очевидно похотта на плътта се отнася за страстите, макар че значението на думата не се ограничава само до това (виж Галатяни 5:19-21).

Пожеланието на очите, макар и определено свързано с плътта, стига по-надълбоко - стига до нашите мисли, желания, до нещата, които виждаме и желаем за себе си (виж Изход 20:17).

Идеята за “тщеславието на живота” загатва за независимост от Бога. Като че ли ние самите сме създали живота си и затова славата и честта за всички наши постижения трябва да принадлежи на нас самите. “Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови” (Псалм 100:3). Когато ясно си даваме сметка, че всеки дъх, всеки удар на сърцето, всичко, което някога бихме могли да имаме или да бъдем, идва единствено от Бога, от Когото сме изцяло зависими, гордостта би била последното нещо в сърцата ни. Като грешни и паднали същества, чието съществуване зависи изцяло от благодатта и милостта на нашия Бог, като същества, напълно неспособни да се спасят от вечната смърт и унищожение, би трябвало да сме смирени и кротки по отношение на живота си, а не изпълнени с гордост. Именно гордостта причинява падението на Луцифер в един съвършен свят. Като същества, живеещи в несъвършен свят, трябва да бягаме от нея като от чума.

В стих 16 апостолът представя първата причина за това, че не трябва да обичаме света: любовта към света и любовта към Отец са несъвместими. В стих 17 добавя втора причина: Няма смисъл светът да бъде обичан, защото е временен. По-добре и по-разумно е да изберем онова, което е трайно. Така самите ние също ще бъдем трайни – т.е. ще живеем вечно.

Човечеството е изкушено да живее за мига, да се увлича по материалното и да цени само това, което се вижда. Ето защо апостол Павел се присъединява към Йоан със своя съвет: “Търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното - не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава” (Колосяни 3:1-4). И “... не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни” (2Коринтяни 4:18).

В 1Йоаново 2:8 Йоан вече е споменал, че тъмнината преминава. Сега той използва същия глагол, когато казва, че светът преминава, включително похотите му. С въплъщението на Исус, Светлината, настъпва нова епоха. Нещата от този свят преминават - това трябва да е очевидно за всеки. Политическите решения никога не могат да разрешат окончателно проблемите - не и в свят, който преминава (и ние заедно с него).

Ако светът е преходен, как можем да оцелеем? Йоан отговаря: като вършим Божията воля. Въпреки че правилната теология е важна и Йоан се опитва да обори лъжливите учители с техните погрешни разбирания за Исус и греха, също така е важно да живеем живот на послушание. Етиката не може да се раздели от теологията. Набожните думи и правилните доктрини не са достатъчни. Трябва да живеем своята теология (богословие).

Нека да не се разполагаме чак толкова удобно тук, че да забравяме вечната си цел. Нека да не правим компромиси с любовта си към Бога, като се привързваме към неща, враждебни на Него.

Прочетете от книгата на Елън Уайт Свидетелства към църквата, т. 2, гл.28 “Любовта към света”.

“Хора, които изповядват, че са християни, годишно харчат огромни суми за безполезно и гибелно угаждане на себе си, докато души загиват без Словото на живота. Бог е ограбван в десятъците и доброволните дарения, докато те изгарят на олтара на разрушителната похот. Много повече средства, време и внимание се отдават на това, отколкото за облекчаване положението на бедните или за поддръжка на евангелието (...) Светът се е отдал на себеугаждане. Похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота управляват човешките маси. Но последователите на Христос имат по-свято призвание (...) В светлината на Божието Слово с основание можем да обявим, че освещението не може да е истинско, ако не изработва цялостно отхвърляне на грешните дела и удоволствия на света” (Елън Уайт. Великата борба).

Накратко, истинските християни имат близка връзка с Бога, проявяват послушание от любов, получават сила да побеждават злото и Божието Слово живее в тях. Греховете им са простени. Те не обичат света, а го отхвърлят в нещата, които са враждебни спрямо Бога и Неговото дело.

1. Нашият свят е преходен. Няма да трае вечно. Дори науката – с всичките си слабости – ни казва това. Каква надежда обаче предлага Библията, каквато науката не дава?

2. Някои хора, внимателни към призива да не обичат света, се отделят от него по драстичен начин, като отиват да живеят в манастири или в общности, коренно различни от “нормата”. Това добра идея ли е? Възможно ли е в някои случаи да е добра? Обсъдете.

3. Какво означава да “познаваме Бога”.

4. Кои са някои от нещата в света, които сами по себе не са лоши и не действат срещу опознаването на Бога, обаче често стават такива поради начина, по който ги използваме?

5. Защо победата над греха е толкова важна част от същността на “ходенето в светлината”? Как можем да постигнем тази победа?

"Какъв наем плащат тези хора, за да използват залата – попита разгневеният мъж. – Ще платя два пъти повече, за да ги изхвърля от моя град! Оказват лошо влияние и ще създадат големи проблеми, ако останат тук!"

Собственик съм на малка зала в градче в централно Мексико. Когато адвентистите ме попитаха дали могат да я наемат, аз се съгласих, макар че не бях присъствал на нито едно от техните събрания. Никога не съм очаквал такава гневна реакция към тяхното присъствие в градчето от страна на моя приятел.

Семейството ми, както и повечето хора наоколо, се смятат за християни. Заемах важна длъжност в църквата, но за мене религията беше по-скоро традиция, отколкото ръководна вяра. Ние не четяхме Библията и не се молехме у дома, освен в случай на спешна нужда.

И когато тази спешна нужда се появи, започнахме със съпругата ми да четем Библията заедно и да се молим за Божието ръководство. Когато изучавахме Библията, открихме Десетте заповеди и ги прочетохме с голямо учудване. Съвсем ясно бе казано, че Бог ни заповядва да не се покланяме на идоли и да почитаме съботата. Попитах свещеника за тези заповеди, а той просто каза: „Знаеш кое е право, върши го.” Може би имаше предвид, че трябва да следвам църковната традиция, но аз го разбрах в смисъл, че трябва да следваме Библията.

Решихме да намерим църква, в която се проповядва от Библията, но не знаехме къде да я търсим. Започнахме да се молим Бог да изпрати някой при нас. Точно тогава адвентистите попитаха дали могат да наемат залата, за да проведат библейски курс и евангелизаторска поредица.

Когато приятелят ми дойде при мене с такива остри обвинения, реших да посетя събранията и да проверя дали тези хора говорят истината. Ако говореха според истината, можеха да останат, но ако изричаха лъжи, имах намерение да ги помоля да напуснат. Онова, което казваха, беше доста разумно. Продължихме да посещаваме събранията. Тогава научих, че тези хора спазват съботата – точно така, както Библията нарежда.

Тогава служител от полицията ме извика да се явя в съда, за да обясня защо разрешавам тези събрания в моята зала. Отидох и обясних, че не намирам нищо от това, което проповядват, да противоречи на Библията, и че дори проповядваната от тях събота е точно по Библията. Напълно удовлетворен, съдията ми позволи да си тръгна. Това обаче беше само началото на бедите около тези адвентисти в града ни.