"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Възлюбени и обичащи
Посланията на Йоан

Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 август - 4 септември 2009 г.

Увереността


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 август
Стих за запаметяване:
“И това е увереността, която имаме в Него, че ако искаме нещо според Неговата воля, Той ще ни слуша” (1Йоаново 5:14; Ревизиран стандартен превод).

Бенджамин Франклин казва, че има само две сигурни неща в този живот: смъртта и данъците. Има и трето сигурно нещо: животът е пълен с несигурност!

Не знаем колко сигурна е нашата работа. Нищо не ни гарантира защита от болести, тероризъм, война и природни бедствия. Нямаме гаранция, че когато си легнем, на другия ден ще се събудим.

Изправени пред това, правим всичко възможно, като се опитваме да се предпазим от тези проблеми по най-добрия възможен начин. И все пак в края на краищата нашите усилия не могат да ни гарантират нищо.

Но какво да кажем за Бога? И за Божиите обещания за нас? Те не са ли сигурни? Как можем да живеем без увереност и сигурност, когато става въпрос за Бога? Нашата връзка и живеенето ни с Него завинаги са по-важни от всичко друго. Какво има да ни каже Йоан за това – най-важното нещо в живота?

Накратко за седмицата: В какво можем да имаме увереност? Как да не превърнем увереността си в предположение? Каква увереност можем да имаме, че на молитвите ни ще бъде отговорено? Каква защита ни се предлага срещу Сатана? Как можем да стигнем до познаване на Бога?

За тази седмица прочетете:
Йоан 3:36; Деяния 4:29; 1Йоаново 5:13–21; 1Коринтяни 9:27; Евреи 4:16; Откровение 12:9



Да имаме увереност Неделя - 30 август

1Йоаново 5:14 съдържа думата увереност, която означава също и сигурност, дръзновение или в други контексти прямота (Деяния 4:29, 31) и откровеност (Йоан 16:25, 29).

Според Евреи 4:16 и 10:19 християните могат да се приближават до Божия трон с увереност. Защо? Първо, защото на кръста Исус е пролял кръвта Си за тях. И второ, защото се е възнесъл в небето, за да служи там като Първосвещеник в тяхна полза.

Същата дума е използвана в 1Йоаново 4:17, когато апостолът говори за увереността или дръзновението в съдния ден. Християните не се страхуват от съда. Те се осланят на това, което Исус е направил за тях. Увереността им не е в самите тях или в нещо, което са направили или някога биха могли да направят. Тази увереност почива изцяло върху техния Господ Исус Христос.

Друг начин, по който Йоан изразява идеята за увереността, е като често употребява израза ние знаем в края на 1 Йоаново. Този израз се появява пет пъти в заключението на посланието и допълнително подчертава темата за увереността.


Според следващите текстове в какво можем да бъдем уверени?


1Йоаново 5:13


1Йоаново 5:15


1Йоаново 5:18


1Йоаново 5:19


1Йоаново 5:20


В 1Йоаново 5:13 апостолът казва: знаете, когато говори за увереността в спасението. От 1Йоаново 5:15 нататък използва знаем. В 1Йоаново 5:15 подчертава, че молитвите ни са чути. Можем да бъдем уверени в това. В 1Йоаново 5:18 знаем е последвано от обещанието за Божията защита. В 1Йоаново 5:19 същата дума знаем въвежда чудесната идея за принадлежността ни към Бога, а 1Йоаново 5:20 подчертава, че познаваме Исус и по този начин, чрез Него, познаваме Бога и сме в Бога. Следователно християните имат увереност по отношение на връзката си с Всевишния, молитвения си живот, настоящето си и бъдещата си съдба.


Колко пъти сте разочаровали себе си през миналия месец, седмица или дори ден? Казваме: “Записвай си тези разочарования”, но това може да бъде твърде обезсърчително. Как наличието на вашите собствени недостатъци показва ясно нуждата да се убедите, че увереността ви почива върху Исус, а не върху вас самите?




Да имаме вечен живот Понеделник - 31 август

Прочетете 1Йоаново 5:13. Според този текст в какво можем да бъдем сигурни?


Стих 13 дава важна причина, поради която Йоан пише писмото си. Той иска читателите му да имат увереност в спасението. Те трябва да знаят, че вече имат вечен живот. Вечният живот е в наличност сега. Йоан прави подобно изказване и в края на своето Евангелие (Йоан 20:30, 31).

1Йоаново 5:13 превъзхожда другите текстове в Новия Завет, които се отнасят до вечния живот. Те споменават едно условие и съдържат обещание (напр. Йоан 3:16), но 1Йоаново 5:13 твърди, че Божиите деца трябва да знаят, че имат вечен живот. Това не е само една възможност или нещо, което може да бъде прибавено към християнския живот, или изключено от него. Бог иска да имаме увереност в спасението. Моисей (Изход 32:32), апостол Петър (1Петрово 5:1), апостол Павел (2Тимотей 4:7, 8), християните от Ефес (Ефесяни 2:8) и тези от Колос (Колосяни 1:12-14) са имали такава увереност.


Как обаче можем да се предпазим от превръщането на тази увереност само в една вероятност? Матей 10:22, 1Коринтяни 9:27, Откровение 3:11.


Някои хора са превърнали тази “увереност” в спасението в “безусловна гаранция” - идеята “веднъж спасен, завинаги спасен”. Ако това беше вярно, какво би ни спряло да забравим всичко за Бога и да си живеем неморален и неетичен живот – такъв, който според Библията ни изключва от небето (Галатяни 5:21; Откровение 21:8)? Все пак е достатъчно трудно да се опазваме чисти - дори когато знаем, че можем да отпаднем от Бога. Представете си какво би било, ако мислехме, че въобще няма значение как живеем!

Библията казва, че има увереност в спасението, но тази увереност може да бъде изгубена чрез нашите собствени решения. Трябва да се държим за венеца на живота, като ежедневно се предаваме на Господа в послушание, покаяние и вяра. Трябва винаги да бдим и да се молим, защото Сатана търси кого да погълне (1Петрово 5:8). И ако не правим това ние, тогава - кой?


Вгледай се внимателно в себе си (болезнено е!). Съмняваш ли се в своето спасение? Ако да, не е ли заради нещата, които вършиш? Ако е така, тогава първо трябва да изискаш прошката и после силата за победа, които са ти обещани. Какво те спира, освен твоите собствени решения?




По Неговата воля Вторник - 1 септември

Прочетете 1Йоаново 5:14, 15. Какво обещание имаме там? И най-важното, какво трябва да означава това за нас?


Можем да дойдем при Бога с всички наши радости, скърби и молби. Можем да Му кажем, че имаме нужда от пари. Можем да Му кажем, че имаме проблеми с децата си и имаме нужда от Неговата намеса. Можем за Му кажем, че сме сериозно болни и имаме нужда от изцеление. Дали Той ще ни изпрати чек, ще оправи децата ни и ще ни излекува от всяка зла болест? Не е задължително. Когато Исус се моли в Гетсимания, Той добавя в молитвата Си: “Да бъде Твоята воля” (Матей 26:42). И Бог не Го избавя от кръста.

Обаче, ако изповядаме греховете си и помолим за прошка, Бог не ни поставя в списъка с чакащите. По-скоро можем да имаме увереността, че когато завършим молитвата си, прошката вече действа. Ако Го помоля да ме направи Свое дете, защото приемам Исус като Спасител и Господ, Бог ще отговори на такава молитва незабавно. Всеки път когато Божията воля е разкрита в Писанието – независимо дали в заповед или в обещание – и ние изискаме този израз на Неговата воля, знаем, че на молитвата е отговорено. В случаите, когато не сме сигурни как ще ни води Бог, можем да добавим към молитвите си “Да бъде Твоята воля” и да се доверим, че Той ще направи най-доброто.

1Йоаново 5:16, 17 не е лесно за разбиране. Учените са раздвоени за това какво означава (някои казват, че това е грехът срещу Светия Дух). Знаем обаче, че всеки грях е беззаконие и че не може да бъде оправдан или търпян. Но какво е разграничението на греховете, което Йоан прави в тези стихове? Не е лесно да се каже. Каквото и да казва обаче, можем да бъдем сигурни, че Той не омаловажава сериозността на греха.


Всички имаме молитви, които не са се осъществили по никакъв начин. Любим човек умира въпреки молитвите ни. Изгубваме работата си въпреки молитвите. И така нататък. В някои случаи по-късно можем да видим как нещата наистина са се обърнали за по-добро, когато на молитвата ни не е било отговорено, както сме искали. При други случаи всичко, което виждаме, е разочарование, мъка и болка. Как трябва да се справим с тези случаи? Как да продължим да живеем с вяра и да се доверяваме на Бога, когато видимо неизпълнените ни молитви ни оставят в мъка, разочарование и – дори в съмнения?




Уверени в защитата Сряда - 2 септември

В 1Йоаново 5:18, 19 апостолът два пъти казва, че “знаем”. И двата стиха започват с това твърдение. Обаче той не мисли само за познанието.


Какви непреки предизвикателства съдържат стихове 18 и 19?


В стих 18 изразът роден от Бога е използван два пъти. В първия случай се отнася за всеки истински вярващ, докато във втория - за Исус. В гръцкия език има разлика във времената, която може да бъде твърде важна. Всеки роден от Бога (първият израз) е използван в перфектно време и описва дълготрайните последици от обновяването. Вторият е във време, което се отнася само за едно конкретно събитие в миналото. Той има предвид въплъщението на Исус. Той е роден от Мария във Витлеем. Първият израз се отнася за опитността на хората, които са новородени (Йоан 3:3, 5; 1Йоаново 3:9). Използването на същата фраза по отношение на Исус може да насочва към факта, че Той се приближава към нас, дори става един от нас. От друга страна, Исус е различен от нас. Той е Божият Син в смисъл, в който ние никога няма да бъдем.


Каква утеха съдържат тези стихове? 1Йоаново 5:18, 19.


И двата стиха споменават лукавия. Думата е използвана също и в 1Йоаново 2:13, 14; 3:12. Тя описва Сатана. Йоан го нарича още и дявол (1Йоаново 3:8, 10). Според Откровение 12:9 той е “старовременната змия”, дяволът. 1Йоаново 5:18, 19 ни позволява да надзърнем във великата борба между Христос и Сатана. Тази борба е разкрита в книгата Откровение, особено в 12 глава. Обаче различните страни вече са посочени в 1 Йоаново.

В стихове 18 и 19 Йоан говори за света като за мястото на действие на лукавия. От другата страна на конфликта се намират Бог-Отец, Исус и Неговите ученици. Тези вярващи са защитени от Господа. Той ги пази и не позволява на Сатана да ги докосва. Затова те могат да казват “не” на греха и да устояват на изкушенията.

Стих 19 казва, че ние сме от Бога. Можем да бъдем уверени, защото имаме пряка и близка връзка с Него и сме отделени от света. Като Божии деца можем да изискваме Неговите обещания.


Как преживявате съществуването на великата борба в собствения си живот? Как можете да направите тези обещания за победа и защита да се отнасят и за вас? Тоест, какво правите, което може да пречи те да се осъществят за вас сега? Същевременно каква надежда можете да извлечете от факта, че Исус вече е спечелил войната срещу Сатана заради нас и ни предлага Своята победа?




Да имаме истинско познание за Бога Четвъртък - 3 септември

Йоан отново казва, че “знаем”. Ние познаваме Този, Който е истинен. Божият Син Исус Христос е дошъл в този свят и ни е разкрил Бог-Отец. Това познание не е просто умствено, но познание, което ни води към по-близка връзка с Бога.


Според 1Йоаново 5:20 кой е истинен?


В Първото послание виждаме, че Йоан лесно се прехвърля от Отец към Исус. В някои случаи личните местоимения Той и Него може дори да се отнасят и за Отец, и за Сина. Това не е изненадващо, защото този, “който изповядва Сина, има и Отец” (1Йоаново 2:23). 1Йоаново 5:20 използва думата истинен три пъти. Първото споменаване ясно сочи към Бог-Отец: Исус е дошъл и ни е дал прозрение, за да можем да разберем Отец, поне до известна степен.

Второто споменаваме може да се отнася до Исус: “Ние сме в Него, Който е истинен, в Неговия Син Исус Христос”. Последната част от това изречение сякаш обяснява първата: Божият Син е Този, Който е истинен. Думата истинен намираме и в 1Йоаново 2:8, където се отнася за Исус (виж също Откровение 3:7, 14). Но тя също е и качество на Отец (Йоан 7:28).

Последното споменаване на думата истинен се появява в изречението: “Този е истинският Бог и вечен живот”. Това изречение може да се отнася за Бог-Отец, за Исус или и за двамата. Във всеки случай, то е напълно основателно, ако се отнася за Исус.


Какво казва 1Йоаново 5:21 и как бихме могли да приложим този принцип за себе си?


Досега в цялото Послание Йоан не е споменавал за идолопоклонството. Той се бори с лъжливите представи за Исус и с тяхното влияние върху онези църковни членове, които не са напуснали църквата. Защо в края на писмото си като последен съвет апостолът въвежда една неспоменавана преди тема? Вероятно счита лъжливите представи за Христос за идолопоклонство и по този начин го свързва с поученията относно антихристите. Тяхното разбиране за Бога може да се приеме за почитане на лъжливи божества вместо Отец, Който в Исус дава вечен живот и увереност на всички истински вярващи.


Какво знаем за естеството и характера на Бога? Кои са някои от нещата, които не знаем? Какво не знаем, но бихме искали да знаем?




Разширено изучаване Петък - 4 септември
Прочетете още:

Елън Уайт, Пророци и царе гл.“От Езраел до Хорив”; Притчи Христови, гл.“Искайте и ще ви се даде”.

“Когато се молим за земни благословения, отговорът на нашата молитва може за бъде забавен или Бог може да ни даде нещо различно от това, което сме искали. Но не е така, когато се молим за избавление от греха. Божията воля е да ни очисти от греха, да ни направи Свои чеда, способни да живеят свят живот. “Христос даде Себе Си за нашите грехове, за да може да ни избави от настоящия грешен свят според волята на Бога, нашия Отец” (Галатяни 1:4). И “това е увереността, която имаме в Него, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша: и ако знаем, че Той ни слуша за каквото и да поискаме, знаем, че получаваме това, което сме желали от Него” (1Йоаново 5:14, 15). “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни избави от всяка неправда” (1Йоаново 1:9)” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

“Ако животът на болните може да Го прослави, ние се молим те да живеят. Въпреки това не нашата воля да бъде, но Неговата. Нашата вяра може да бъде така здрава и още по-надеждна, когато предоставим желанието си на всемъдрия Бог и без трескаво безпокойство, в пълна увереност поверим всичко на Него. Ние имаме обещанието. Знаем, че Той ни чува, ако искаме по Неговата воля. Нашите молби не трябва да приемат формата на заповед, но да бъдат като застъпничество - Той да извърши нещата, които искаме от Него” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 2).

За разискване:

1. Мнозина имат трудности с въпроса за “увереността в спасението”. Кое обикновено е причината за този проблем? Как можете да помогнете на човек, който има съмнения в това отношение?

2. Като имаме предвид всички чудесни обещания в Библията за победа над греха, защо толкова много християни все още вършат един и същи грехове - отново и отново?

3. Изявява ли се реално великата борба в нашия свят днес? Как става това във вашето общество или дори в собствения ви дом? Какво правите за делото на Христос в борбата? Какво можете да направите вие като отделни личности или заедно с църквата си за делото на Христос в битката Му със Сатана?




Разказ
Бог избра дете
Виджаянанда и Гитарани Паричха

Когато тригодишният Виджи поздравил жената, която минала покрай дома му, тя се спряла и започнала да разговаря с него. На следващия ден Виджи я поздравил отново и двамата скоро се сприятелили. Той я наричал „лельо”. Понякога съпругът на „лелята” я придружавал и двамата се спирали да разговарят с Виджи.

Родителите на детето забелязали, че синът им говори със семейството и също започнали да ги поздравяват. Когато Виджу, бащата на детето, научил, че лелята и съпругът й са християни, започнал да спори с тях по въпроси от Библията. „Нито една църква не говори истината!”, настоявал Виджу.

Лелята и съпругът й разказали на своя адвентен пастор за упорития съсед и го поканили да дойде с тях на посещение при Виджу.

Виджу приел гостите в дома си. „Имаш ли някакви въпроси за Бога или за Библията”, попитал пасторът. Били зададени голям брой въпроси! Питал за прераждането и пасторът обяснил какво има предвид Библията, когато говори за новорождение. Виджу вярвал в прераждането и не се съгласил с пастора.

След като разговаряли часове наред, пасторът обещал да дойде отново на следващия ден, за да продължи дискусията. Започнал да ги посещава всяка вечер в продължение на няколко месеца, за да разговарят за Библията. Понякога Виджу слушал, друг път – спорел.

Една вечер, когато Виджу задал въпрос, пасторът просто се помолил и си тръгнал, като заявил, че Бог ще даде отговор. Същата нощ Виджу сънувал, че човек с бяла дреха му наредил да хвърли три плода на хлебното дърво в огъня. Подчинил се и видял как външната обвивка изгаря, но вътрешната част оставя непокътната. Тогава човекът казал, че греховете трябва бъдат изгорени подобно на месестата част от плода, за да се получи опитността на новорождението. Виджу осъзнал, че Бог му е изпратил сън.

Съпругата му Гита отдавна имала желание да стане християнка и останала разочарована, когато той предпочел да следва други богове. Изпитала голяма радост, когато разбрала, че съпругът й предал живота си на Спасителя.

Семейството се подготвило за кръщение, но роднините им не останали никак доволни от тяхното решение. Мнозина заемали високи позиции в друга църква и се надявали двамата да се присъединят към тяхната деноминация. Когато обаче научили за библейските истини, които Виджу и съпругата му били приели, някои от роднините станали адвентисти.

„Когато никой пастор не можеше да ме убеди, Бог използва собствения ми син и една добра жена, за да ни заведе при Господа”, казва Виджу. Сега той се стреми да води други при Него.


* Виджаянанда Паричха и съпругата ми са учители в Бхубанесвар, щата Ориса, Индия.

Created by ULimited®