Герхард Пфандъл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2009 г.

Честността в пророческия дар

Ако някога прочетете съвременни критики на Библията, ще забележите едно нещо: Нападките, отправени към Библията, са много подобни на нападките, отправени към Елън Уайт. А една от тях е тази, че тъй като Елън Уайт е използвала други източници, тя не е надеждна и безпристрастна.

Обаче Елън Уайт писмено обяснява как използва писанията на другите и защо. Тя дори препоръчва на хората да четат определени книги, които е използвала при писането на своите произведения. Това едва ли звучи като опит да се скрие използването на други източници.

Тази седмица ще разгледаме още малко как действа вдъхновението при библейските автори и при Елън Уайт.

Накратко за седмицата: Какво знаем за честността на библейските пророци? Ако и Писанието, и произведенията на Елън Уайт са вдъхновени от един и същи Дух, каква е връзката между тях? Защо е опасно да считаме пророците за непогрешими? Може ли Божиите пророците да дадат погрешен съвет?

Годината е 853 пр. Хр. Цар Ахав от Израел поканва цар Йосафат от Юда да отиде с него в битката срещу сирийците и той се съгласява. Иска обаче преди да отидат в боя, да попитат за Слово от Господа. Когато Йосафат отказва да приеме думата на 400-те пророци на Ахав, бива извикан Михей, пророк на Господа.

Вестта на Михей не се харесва на царя и заради нея той го изпраща в затвора (3Царе 22:27). Въпреки предупреждението на пророка, цар Ахав отива на бой и е убит. А цар Йосафат, който в момент на слабост се е съгласил да подкрепя цар Ахав, едва се измъква жив.

Въпреки че пророците като всички хора имат своите моменти на слабост, в този случай Михей е решен да каже истината, независимо колко тя не се харесва от хората с власт. През цялата история Божиите пророци преживяват трудности, защото отказват да променят свидетелството си и да угодят на своите съвременници.

През живота на Елън Уайт критиците оспорват нейната честност и продължават да правят това дори до нейната смърт. Тя е обвинявана в измама, във фалшификации и лъжа. Основна причина за тези обвинения са личните им предположения за това как трябва да действа пророкът. Например някои критици смятат, че “пророците `трябва да имат пълното знание` от началото на своето служене; предсказанията им трябва да бъдат непроменими, писанията им - свободни от всякакви грешки, несъответствия и неточности и никога да не включват невдъхновени от Бога източници. За тях пророците никога не изразяват просто лични мнения в своите писания” (Хърбърт Е. Дъглас. Вестител на Господа). Както видяхме в нашето проучване на библейските пророци, тези предположения са основани върху идеята за боговдъхновение на думите, която адвентистите от седмия ден не поддържат. Ако не го поддържаме за самата Библия, защото трябва да го правим за Елън Уайт?

Няколко месеца след падането на Вавилон през 586 г. пр. Хр. е убит Годолия, управителят, определен от Навуходоносор. Водачите и хората, останали в страната, се страхуват от вавилонска разплата и решават да търсят безопасност в Египет, но искат да се уверят, че Бог е на тяхна страна. Затова молят Еремия да попита Господа за техния план.

Тъй като не харесват ясните наставления, които Бог дава, някои хора твърдят, че вестта на Еремия всъщност произхожда от неговия литературен помощник Варух, а не от Господа.

Колко интересно е, че хиляди години по-късно Е. Уайт (подобно на Еремия) понякога е била обект на твърденията, че нейните литературни помощници са написали книгите й или че тя е плагиатствала (незаконно преписвала от други източници) по-голямата част от това, което е написала. Обаче в предговора на Великата борба тя казва, че е използвала като източници и други книги: “В някои случаи, където някой историк така е събрал заедно събитията, че да даде накратко обхватна представа за темата, или е обобщил подробностите по подходящ начин, са цитирани неговите думи (...) При описанието на преживяванията и гледищата на хората, които провеждат делото на реформата в наши дни, техните публикации са използвани по подобен начин”.

Това оправдава ли обвинението в плагиатство? През 1981 г. Генералната конференция моли един адвокат по авторско право, който не е адвентист, да проучи въпроса. След като прекарва повече от 300 часа в проучване, той заключава, че “Елън Уайт не е плагиатор и нейните произведения не представляват нарушаване на авторското право” (Адвентист ривю, 17 септември 1981 г.). Сред посочените причини са: първо, фактът, че книгите, които Елън Уайт използва, не са защитени с авторско право; и второ, дори ако биха били защитени с такова, използването от нейна страна на фрази и изречения не представлява нарушение на авторското право.

Пророците постоянно посочват, че вестите им идват от Бога. Тяхното положение може да бъде сравнено с това на земните посланици, изпратени от съответните управници, на които е възложено да ги представляват. В това си качество те трябва строго да се придържат към указанията, които са получили. Изразът “Господнето Слово дойде към...” означава, че: (а) техните вести носят Божия авторитет; (б) те ги получават чрез пряко общуване с Господа; (в) тези вести са в ума им, готови да бъдат изложени.

Изразът “така казва Господ” се появява повече от четиристотин пъти в Стария Завет – мощно свидетелство за факта, че в Писанието Бог говори направо на читателя. Отговорността на пророка е в това да представи тези вести пред хората и да ги приложи към положението на слушателите.

Елън Уайт силно подчертава боговдъхновението на Писанията. “Приемам Библията такава, каквато е, вдъхновено Слово” – казва тя (Избрани вести. Кн. 1). Едновременно с това Е. Уайт претендира, че нейните писания са боговдъхновени: “В тези писма, които пиша, в свидетелствата, които донасям, аз ви представям това, което Господ е представил на мен (...) Това важи за статиите в нашите вестници и за многото томове мои книги” (пак там).

Елън Уайт нарича своите произведения “по-малката светлина”, която води хората към “по-голямата светлина” – Библията (вижте Колпортьорско служене). Макар и двете да са светлина, техните функции са различни: 1. Библията е Божията вест за всички времена и за всички хора. Писанията на Елън Уайт са Божия вест за определено време – времето на края - и за определен народ – църквата на остатъка. 2. Нейните писания не са нов или допълнителен стандарт или доктрина, но помощ за църквата във времето на края. Те заострят вниманието на читателя върху Писанието, но не го заместват.

Пророците не получават цялата светлина от Бога наведнъж. Когато предано служат като Господни вестители, те получават повече светлина и израстват в разбирането си.

Притежаването на пророческа дарба в библейските времена не означава незабавно, пълно и окончателно познание за духовните и други въпроси. Пророците получават повече светлина, докато историята се развива, и те стават способни да я разберат. Те също трябва да изучават Писанието, както показва случаят на Даниил (Даниил 9:2). В Даниил 8:27 пророкът казва: “Бях уплашен от видението и не го разбирах”. Около десет години по-късно ангел Гавриил идва и му обяснява целия смисъл на видението (Даниил 9:20-23).

Пророците знаят само това, което Бог им е открил, и само това, което им е позволено да изложат като “така казва Господ”. Тъй като често вестите до един пророк допълват вестите, дадени на други, става необходимо да се изучават и сравняват различните откровения, за да се получи уравновесена и изчерпателна картина за вестите от Небето.

Същото е било и при Елън Уайт: “В продължение на шестдесет години бях във връзка с небесни вестители и постоянно учех за Божиите неща, също и за начина, по който Бог винаги действа, за да извежда души от погрешните им пътища в Божията светлина” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 3).

Затова, когато сравняваме по-ранни произведения на Елън Уайт с по-късни, понякога откриваме, че по-късните й писания изменят или разширяват по-ранните, отразявайки по-дълбокото й проникновение в Божиите вести.

Тя не е систематичен теолог, но повече мисионер и човек, който предава това, което Бог й е показал. Разбирането й на теологията, макар и основано върху Писанието и вдъхновено от виденията й, израства през годините, докато тя продължава да изследва Писанието и писанията на другите, и е открито за ръководството на Светия Дух.

Натан е мъдър, сериозен и богобоязлив човек, но не всичко, което казва или върши един пророк, е под вдъхновение. Когато дава одобрението си за плана на Давид, Натан говори като приятел на царя, а не в качеството си на пророк. Едно постоянно обиталище за Бога на Израел вероятно е нещо, което повечето набожни хора биха желали. В нощно видение (2Царе 7:4-17) обаче Бог казва на пророка, че това, което е казал на Давид, е неправилно и че трябва да отиде и да му го съобщи.

Елън Уайт не е непогрешима и никога не е претендирала за непогрешимост. Тя израства, променя мнението си по някои въпроси и е постоянно отворена за повече светлина.

По-специално в един случай, когато издателската къща в южните щати не действа добре, тя подкрепя превръщането й просто в склад на “Ривю енд Херълд”. “Действайте – казва тя. - Божието дело не трябва да бъде подложено на укори, независимо кой е засегнат от поставянето на нещата върху правилна основа. Едсън трябва да се отдаде на служене и писане (...) Финансите изобщо не са неговата силна страна” (Ръкописи. Т. 17). Но в рамките на двадесет и четири часа Елън Уайт получава видение, което я кара да се обърне в обратна посока. “Нека южното поле има книги, публикувани от своето собствено издателство” – казва тя на Генералната конференция (Артър Уайт, Елън Уайт. Ранни години).

Трябва да помним, че пророците невинаги са “на работа” – т.е. те не говорят постоянно от Божието име. “Имам моменти, когато трябва да кажа обикновени неща, когато умът се занимава с обикновени неща, когато трябва да се напишат обикновени писма и да се даде информация, която просто преминава от един работник към друг. Такива думи, такава информация не са дадени под специалното вдъхновение на Божия Дух” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 3).

Но както показва историята, ако се даде погрешен съвет от някой пророк, Бог ще се намеси, за да поправи грешката.

Прочетете от книгата на Елън Уайт Избрани вести, кн. 3, гл. “Въпросът за влиянието”.

“Елън Уайт е изказвала твърдения за своето служене, които не оставят място за компромис или двусмислие. Тя твърди, че е видяла неща, които може да дойдат само чрез свръхестествено вдъхновение. Или нейните твърдения са верни, или тя е някакъв побъркан и/или убедителен лъжец, който разпространява своите безумни бълнувания или измами от средата на деветнадесетия до второто десетилетие на двадесетия век.

Можем ли да считаме за смислен човек, който твърди, че е видял във видение нещата, които тя твърди, че е видяла? Тя твърди, че е видяла Исус да въвежда изкупените в Святия град. Твърди, че е видяла хора, живеещи на други планети, и ангели, които пазят Божия народ. Твърди, че е видяла във видение Исус в небесното светилище или как е изглеждал Сатана в небето, преди да извърши грях. Казва, че е видяла ангелите, които са посещавали Адам и Ева в Едем; че е видяла израза на лицето на Адам, когато той разбрал, че Ева е извършила грях. Твърди, че във видение е видяла Исус и как изглежда лицето Му след поста в пустинята; че е видяла възкресението Му от гроба, както и ангела да освобождава Павел и Сила от затвора. Твърди, че е видяла Сатана да повежда изгубените в последния бунт срещу Бога след второто възкресение. Заявява, че във видение й е бил показан животът на новата земя и т. н...

Какво да прави човек с тези твърдения? Тези, които поставят нейното служене на едно ниво с Мартин Лутер например, живеят в свят на логична илюзия. Ние или я приемаме за това, което тя твърди, че е (което, разбира се, отваря врата за много въпроси, или трябва да я отхвърлим като лъжец, побъркан или човек, вдъхновен от дявола. Това са единствените логични възможности” (Клифърд Голстейн. Рисунки в Светая Светих).

1. Прочетете горния довод. Смисълът е прост: Имайки предвид твърденията й, Елън Уайт не ни оставя много логически възможности по отношение на своето служене. От това, което знаем за нейния живот, учения и произведения, кое е наистина най-доброто и най-логичното обяснение за служенето й? Обосновете отговора си.

2. Както е и при Библията, за служенето на Елън Уайт остават някои въпроси. Важното е съсредоточаваме ли се върху тези няколко въпроса, като изпускаме голямата панорама на нейното дело, или се съсредоточаваме върху голямата панорама, като знаем, че ще останат и някои въпроси?

Аз съм студент мисионер по програмата СУЛАД, преподавател в основано наскоро село в Минданао, Филипините. Всички селяни открили Бога чрез сън.

Една нощ дату (вождът) сънувал, че Човек в бяло носи голяма черна книга и идва при него. „Който спазва заповедите в тази книга, ще бъде от моя народ”, казал Човекът. След това обяснил значението на съботата.

Дату събрал всички селяни и им разказал за съня си. Хората се съгласили, че трябва да се покланят на Твореца Бог в Неговия свят ден. В събота се събрали да му се поклонят по начина, който познавали – с дъвчене на бетел и разговори за невидимия дух.

Скоро един от селяните посетил близкия град и се запознал с шивач адвентист. Разказал на човека за новата им религия, която изисквала богослужения в събота и споменал за съня на Дату за Човека с черната книга.

„Аз също спазвам съботата! – възкликнал шивачът. – Може ли да посетя селото ви и да се поклоня заедно с вас?” Селянинът с радост се съгласил.

Шивачът и мирянин евангелизатор тръгнали в петък на шестчасово пътуване до селото. Носели голяма Библия. Когато стигнали до селото, срещнали Дату, който се вгледал в голямата Библия.”Точно тази книга видях в съня си – извикал той. – Сигурно и вие спазвате съботата!”

На сутринта селяните се събрали на поклонение, след което имало пиршество с печено прасе и зеленчуци. Тогава дату поканил посетителите да говорят на следобедното събрание.

Мирянинът им прочел съботната заповед от Библията и обяснил какво поклонение изисква Бог. Вождът и селяните изразили одобрението си. След това мирянинът им обяснил другите Божии закони, като например здравните закони. Обяснил им, че прасето се храни с боклуци и не е подходящо за храна, а бетелът е наркотик, който не бива да се употребява от Божиите последователи.

Дату отговорил: „Скъпи мои хора, тази черна книга ни казва много важни неща. Няма да ядем повече свинско месо и няма да дъвчем бетел.” След това се обърнал към двамата мъже и ги поканил да им проповядват още веднъж. „С радост ще спазваме всичко, което ни казвате”, заявил той.

След време всички селяни били кръстени. Днес мисионерите преподават в селото и учат селяните да четат черната книга.