"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Пророческата дарба в Писанието
и в адвентната история

Герхард Пфандъл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2009 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 февруари - 6 март 2009 г.

Вестта на пророците


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 февруари
Стих за запаметяване:
“Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си” (1Тимотей 4:16).

Доктриналната рамка на Църквата на адвентистите от седмия ден е създадена основно от една малка посветена група пионери. Срещите им се отличават с ревностно изучаване на Библията и със сериозна молитва. Пишейки през 1904 г., повече от половин век след събитията, Елън Уайт все още има ярки спомени за тези срещи. “Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога и през цялата нощ, като се молехме за светлина и изучавахме Словото” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1). Понякога, когато не могат да намерят разрешение, Елън Уайт дава отговорите, предадени й във видение, въпреки че никога не поставя начало на доктрина. Виденията не са дадени, за да заемат мястото на вярата, предприемчивостта, усилената работа или изучаването на Библията. Решаващото, което трябва да помним, е че доктрините на ЦАСД са основани единствено и само върху Библията. Те не са зависими от писанията на Елън Уайт, колкото и полезна да е била тя в изясняването на някои от тези учения.

Накратко за седмицата: Защо трябва да спазваме заповедите, след като сме спасявани по благодат? Какво представлява очистването на небесното светилище? По какво съботната заповед се различава от другите Божии заповеди? Какво се случва при смъртта и защо познанието за състоянието на мъртвите е важно? Какво казва Библията за начина на Второто пришествие на Христос?

За тази седмица прочетете:
Изход 20:1–17; Левит 16; Матей 24:24–31; Римляни 3:21–28; Евреи 8:1, 2; 9:23



Оправдание чрез вяра Неделя - 1 март

Каква е общата съдба за всички хора и защо? Кое е единственото разрешение за положението, в което се намираме? 3Царе 8:46; Римляни 3:21–28, 5:12.


Грехът е най-големият проблем, пред който се изправяме. Египтяните са мислели, че смъртта е най-големият проблем на човечеството, затова са развили изкуството на мумифицирането и са построили огромни пирамиди, за да запазят мумиите. Гръцките философи са смятали, че невежеството е основният враг на истинското щастие, затова са наблягали на обучението. Но основният проблем на човечеството е грехът. Грехът разрушава щастието и душевния мир. Грехът убива и никое съвременно лекарство не може да го излекува. От мига на раждането си ние започваме да умираме. Единственото лекарство е Исус Христос и кръстът. “Няма въпрос, върху който да разсъждаваме по-задълбочено, да повтаряме по-често или да затвърждаваме по-здраво в умовете на всички от невъзможността на падналия човек да заслужи нещо чрез своите добри дела. Спасението е единствено чрез вяра в Исус Христос” (Елън Уайт. Вяра и дела).

Според гръцкия поет Омир корабите, преминаващи през пролива Месина, са били застрашени от сблъсък със скалата Сцила от едната страна или с водовъртежа Хибрида от другата. Християните са винаги в опасност от сблъскване или със законничеството, или с евтината благодат. Хората, които се опасяват, че говоренето за увереността в спасението чрез Христос ще доведе до евтина благодат и допускане на грешно поведение, наблягат на значението на послушанието. Хората, които се опасяват, че говоренето за послушанието и за победоносния християнски живот отклонява вниманието от Христос и води до законничество, наблягат на Божията роля в спасението.

Уравновесеният християнин ще има увереност в спасението чрез Исус и едновременно с това ще води победоносен християнски живот. Двете вървят заедно като двете страни на една монета. Този, когото Бог оправдава, Той също и освещава. Едното не може да съществува без другото. Ние сме спасявани единствено чрез вяра, но вярата, която спасява, не е безплодна. Добрите дела я следват, но макар и извършени чрез помазване със Светия Дух, те никога не могат да ни оправдаят пред Бога. Нашето спасение е основано само върху това, което Исус е направил за нас.


Обезсърчен ли си от духовния си живот? Не постигаш ли победите, към които се стремиш? Каква надежда можеш да намериш във факта, че си приет единствено чрез това, което Исус е направил за теб, а не чрез твоите победи или поражения? Защо тази вяра трябва да те предпазва да не се отказваш никога от битките си с греха и егоизма?




Светилището Понеделник - 2 март

Какви са службите в старозаветното светилище и как изобразяват плана на спасението? Евреи 9:1-8.


Чрез службата в светилището Бог прави видима демонстрация на великия план за спасението, която дава възможност на грешника да го разбере. Изповедта, жертвата, прошката, вярата, примирението, светостта – всички те са колоритно илюстрирани в ежедневните и годишните служби на земното светилище.


Според Евреи 8:1, 2 Исус служи в небесното светилище. В какво се състои това служене и защо според Евреи 9:23 небесното светилище трябва да се очисти?


В Стария Завет грешникът получава прошка чрез вяра в изкупителната кръв на обещания Потомък (Битие 3:15), Който е предварително загатнат в жертвените животни от службите в светилището. И точно както в земното светилище има Ден на умилостивение - ден на съд в края на годината, - в който светилището се очиства, така и в небесното светилище има ден на съд преди Второто идване на Христос.

Съдът преди Пришествието разкрива пред Вселената, че онези, които са изповядали Христос, са наистина Негови последователи. Бог, така да се каже, разтваря небесните книги, за да може целият Всемир да види, че при всеки случай Неговото решение е справедливо и безпристрастно. В този смисъл съдът потвърждава правосъдието на Бога при спасяването на хората, които вярват в Исус Христос (Римляни 3:4).

В Левит 16 глава основният елемент, който се появява отново и отново, е кръвта. И в това има смисъл, защото само кръвта прави умилостивение. А какво е изкупление, освен делото на Бога, Който ни спасява? Затова съдът е добра вест – той е делото на Бога, Който ни спасява, защото ние не можем да спасим себе си. Решаващото нещо е, че точно както първосвещеникът никога не влиза в Светая Светих без кръв, така и ние не трябва да влизаме без кръв, защото да влезем в Светая Светих без кръв означава смърт, а не изкупление.


Разсъждавайте върху тези идеи. Каква надежда и насърчение трябва да ни носят те като на хора, които живеят в истинския велик Ден на умилостивението?




Съботата Вторник - 3 март

Съботата и бракът са единствените земни институции, които стигат до нас от времето преди грехът да навлезе в света. Затова понякога ги наричат близначките от Рая. Когато погледнете днешния свят, е очевидно, че Сатана е работил усилено, за да обезобрази и оскверни всичко добро и свято, включително и тях.


Прочетете Изход 20:1-17. Кое в съботната заповед я прави да изпъкне между всичките?


В известен смисъл четвъртата заповед е изпитание. Тя изпитва духовността на човека. Тъй като се занимава с време, което е нещо невидимо, а не с осезаеми неща, тя е много подходяща за измерване на човешкото отношение към Бога. Отношението ни към съботата е показател за това как се отнасяме към Бога. Тя е единствената заповед, която човек може да наруши и все пак да бъде напълно приет като добър християнин в което и да е консервативно християнско общество.

Но да почиташ точно седмия ден - събота, - което не е основано на никое природно явление или на човешка логика, това показва желание да се покоряваш просто защото Бог го е заповядал. Спазването на съботата е дело на вяра. Ние почитаме седмия ден – събота - не защото това е обществено възприето, не защото е популярно, нито защото съвпада с някой природен цикъл. Не! Спазваме го, защото Бог заповядва да правим това. И като новозаветни християни, спасени по благодат, израяваме вярата си чрез послушание към Божиите заповеди (Яков 2:10, 11; 1Йоаново 5:2, 3; Откровение 14:12).

Всъщност чрез съботната почивка разкриваме на света, че “почивката в Христос” не е само голи думи. Като пазители на съботата ние наистина си почиваме във вседостатъчното спасително дело на Христос за нас. Не само всеки ден, но и по един специален начин всяка седмица разкриваме пълнотата на нашата увереност в Господа, като си почиваме в събота (вижте Евреи 4:1-11). Спазването на съботата е изява на нашата почивка в Христос.


Какви са осезаемите и практическите ползи, които извличаме, почитайки светостта на съботата, както Бог е заповядал? Какво можете да направите, за да се наслаждавате по-добре на предимствата от спазването на съботата?




Състоянието на мъртвите Сряда - 4 март

Какво говорят следните библейски текстове за състоянието на човека при смъртта? Псалм 146:4; Еклесиаст 9:5, 6; Йоан 11:11–14; Деяния 2:34.


Божественото вдъхновение ни учи, че единствено Бог е безсмъртен (1 Тимотей 6:16), а хората, отделени от Него, са подвластни на смъртта. Исус поучава, че смъртта е сън, който свършва с едно от двете възкресения – с възкресението за живот или с възкресението за осъждане (Йоан 5:28, 29). Уилям Темпъл, архиепископ на Кентърбъри, признава това, когато пише: “Човек не е безсмъртен по природа или по право; но той може да получи безсмъртие и му се предлага възкресение и вечен живот, ако ги приеме от Бога и при Божиите условия” (Природата, човекът и Бога).


Как трябва да разбираме текстове като Матей 25:46 и Откровение 14:9-11? За вечно мъчение в ада ли говорят?


Идеята за човешкото безсмъртие може да се открие във всички първобитни, анимистични и политеистични религии. Тя е важно понятие и в гръцката философия, която си представя Хадес (мястото на мъртвите) като мрачен подземен свят, в който душата води призрачно, безплътно съществуване. Гърците смятат хората за състоящи се от тяло и душа. При смъртта тялото и душата се разделят, като душата се освобождава от “затвора” на материята и започва да съществува самостоятелно.

В Матей 25 гл. и Откровение 14 гл. думите, преведени като “вечно” и “вечни векове”, не означават непременно “продължаващ вечно”. Гръцките думи айон и айониос означават продължителност, доколкото позволява естеството на предмета. Например в Юда 7 се казва, че градовете Содом и Гомор понасят наказанието на вечния (айониос) огън. Обаче 2Петрово 2:6 споменава, че те са станали на пепел. Когато думите “вечно” и “вечни векове” се отнася за живота на изкупените, които са получили безсмъртие, думата означава безкрайно време. Когато се отнася до наказанието на грешниците, които не получават безсмъртие, думата има значение на ограничен период от време до пълното им унищожение.


От думите на популярните проповедници до популярните филми светът е препълнен с спиритични идеи (че мъртвите продължават да живеят в някакво друго състояние например и пр.). Как библейското разбиране за състоянието на мъртвите ни дава мощна защита срещу тази опасна заблуда?




Второто пришествие Четвъртък - 5 март

От началото на 70-те от “Покойната велика планета земя” на Хол Линдси са продадени повече от петнадесет милиона бройки. В последните години от сериалите “Изоставените” на Тим Лахей и Джери Б. Дженкинс също са продадени милиони. Тези факти показват, че сред много християни има всеобщо усещане, че живеем във времето на края.

Думата “адвентисти” (част от името на нашата църква) означава, че ние дълбоко вярваме във Второто идване на Христос и че то е част от нашата самоличност. Обаче разбирането ни за Второто пришествие е далеч по-различно от пропагандираното в сериалите “Изоставените” от Хол Линдси.


Какво казва Библията за начина на идването на Христос и защо е от съдбоносно значение да знаем това? За какви заблуди ни предупреждава Исус по отношение начина на Неговото пришествие? Матей 24:5, 24–31; Откровение 1:7.


Въведена първо от Джон Н. Дарби в деветнадесети век, идеята, че пришествието на Христос се осъществява на два етапа е обсебила мисленето на много протестанти в наши дни. Предполагаемата първа стъпка включва тайно грабване, когато всички истински християни ще бъдат взети горе с Христос, а втората се съсредоточава върху явяването на Христос седем години по-късно, за да управлява земята в продължение на 1 000 години.

Адвентистите от седмия ден не намират никаква библейска подкрепа за разкъсването на Второто пришествие на “грабване” и “явяване”. Според Новия Завет завръщането на Исус ще бъде неделимо, единствено, буквално, чуващо се и видимо събитие (1Солунци 4:16, 17; Откровение 19:11–21). А също толкова важно е, че Исус Христос ни предупреждава за лъжливи тълкувания във връзка са начина на Неговото идване. Очевидно Той знае, че ще се ширят заблуди (Матей 24:24) и затова Божието Слово е толкова ясно за начина на Неговото завръщане.


И макар че отминаването на всеки един ден ни довежда все по-близо до Пришествието, то изглежда все повече и повече забавено. Как намираме равновесието между живот в очакване завръщането на Христос и все пак простото извършване на ежедневните ни задължения?




Разширено изучаване Петък - 6 март
Прочетете още:

Елън Уайт, Великата борба гл. “Могат ли мъртвите да ни говорят?” и “Божият народ избавен”.

В първите години много от адвентните пионери са започнали прекалено да наблягат на проповядването на Закона. Затова Елън Уайт пише през 1890 г.: “Като народ ние проповядвахме Закона, докато станахме сухи като хълмовете на Гелвуе, които не получаваха нито роса, нито дъжд. Трябва да проповядваме Христос в Закона” (Ривю енд Херълд, 11 март 1890 г.). На сесията на Генералната конференция в Минеаполис през 1888 г. Е. Дж. Уагонър и А. Т. Джоунс правят точно това. Тежестта на тяхната вест е “да утвърдят истината, че единственият начин да се получи праведност е чрез жива вяра в Божия Агнец, чиято кръв е пролята на Голготския кръст като изкупление за греховете на света. Никой не може да влезе в Божието царство, без да е облечен в безукорната дреха на Христовата праведност. Тя не може да бъде купена със сребро или злато, нито спечелена с добри дела. Тази вест е тръбен призив да се направи Христос и Неговата правда център на целия ни живот и проповядване. Тя поставяше особено ударение върху оправданието чрез вяра като истинско лично преживяване, а не просто като възприета теория” (А. В. Олсън. През кризата към победата 1888-1901). Уагонър поучава също, че послушанието на човечеството никога не може да удовлетвори Божия закон, че само Христовата вменена правда е основата на приемането ни от Бог и че постоянно се нуждаем от покривалото на Христовата праведност - не само за миналите си грехове. Елън Уайт силно подкрепя Уагонър. Тя нарича изказванията му “една изключително скъпоценна вест” (Свидетелства за проповедниците).

За разискване:

1. Има ли някое учение на Църквата на адвентистите от седмия ден, което да е основано на нещо друго, освен на Библията? Тоест има ли доктрина, която да произхожда от Елън Уайт, а не от Библията? Въпреки че вярваме в пророческия дар, защо като народ трябва да сме сигурни, че всички наши учения са от Библията и само от Библията? Какви проблеми се създават, ако се облягаме на Елън Уайт, за да създаваме нашите доктрини? Едновременно с това защо тя толкова много ни помага в изясняването и разбирането на учения, които сме извлекли от Библията?

2. Разсъждавайте върху идеята, че почитането на съботата е израз на почивката, която имаме в Христос (в смисъл, че нашето спасение е основано на Неговите дела за нас, а не на нашите собствени дела). Как това помага да се отговори на фалшивото обвинение, че чрез спазването на съботата ние отхвърляме евангелието на Божията благодат?

3. Дори критиците на Елън Уайт признават, че тя е изиграла голяма роля в откъсването на Адвентната църква от законничеството към по-съсредоточено върху Христос гледище за спасението - нещо необичайно за фалшив пророк, както много от същите хора я наричат, нали? Как се разкрива нелогичността на тези критици чрез тяхното гледище, че макар и фалшив пророк, тя въпреки това води църквата далеч от законничеството?




Разказ
Изкупена, изцелена и изпълнена с радост
Сунг Я Кох

Живея в Южна Корея. Израснах с вяра в Бога, но Исус не бе мой спасител. Омъжих се за християнин, но не знаех как да имам близка връзка с Христос. Молех се Бог да ми се открие и да ми покаже, че контролира живота ми.

Двамата със съпруга ми посещавахме различни църкви, надявайки се да разберем как да общуваме с Бога. Молехме се часове наред с надеждата, че това ще ни доведе до по-близка връзка с Него, без да можем да постигнем каквато и да е духовна промяна. Накрая спряхме да ходим на църква, но не престанахме да търсим.

Преместихме се в родния край на съпруга ми и там заживяхме с неговите родители. Те все още се покланяха на духовете на починалите и това ми причиняваше силна болка. Не след дълго се разболях. Въпреки провежданото лечение състоянието ми се влошаваше. Съпругът ми настоя, че трябва да имам вяра и аз започнах да умолявам Бога да ме излекува.

Тогава научих за програмата за възстановяване на здравето, наречена NEWSTART, която се провеждаше в близката църква. Отидох там с надеждата, че ще получа помощ. Програмата бе като балсам за тялото и душата ми. Преминах на по-естествена храна и това облекчи страданията ми.

Ежедневните минути за посвещение по време на програмата хранеха душата ми и аз поисках от водещия да се запиша за библейските уроци. Открих отговори на голям брой библейски въпроси, които ме бяха смущавали през годините. Съпругът ми искаше да изчакам с посещенията в адвентната църква, докато и той е в състояние да ме придружи, но голямата му заетост му пречеше да посещава библейските часове и аз тръгнах сама.

Знаех, че съм открила това, което търсех и реших да се кръстя. Давах касети, книги и брошури, докато накрая съпругът ми се съгласи да тръгне на църква с мене. Въпреки опитите на Сатана да отклони вниманието му от истината, той също се присъедини към църквата.

Молех се за порасналите си деца и едно след друго те отвориха сърцата си за Божията вест. Някои се кръстиха, а други все още се подготвят. Брат ми също откри тази прекрасна истина. Майка ми остаряваше и ставаше все по-слаба. Каза ми, че няма мир в душата си, а й остава още малко време. Благодарна съм на Бога, че Му предаде сърцето си и пожела да бъде кръстена два месеца преди смъртта си. Свекърва ми също се отвърна от поклонението на духовете и предаде живота си на Исус.

Бог ни разкри истината и ние искаме да я споделяме с околните. Моля ви, молете се за нас и за членовете на семейството ни, които все още не са предали сърцето си Бога.


* Сунг Я Kох живее в Куангджу, Южна Корея

Created by ULimited®