"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Пророческата дарба в Писанието
и в адвентната история

Герхард Пфандъл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2009 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 27 декември - 2 януари 2009 г.

Небесно средство за общуване


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 27 декември
Стих за запаметяване:
“Бог, Който в многобройни частични откровения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” (Евреи 1:1, 2).

Има два основни начина, по които Бог разкрива Себе Си на човечеството: общо и специално. Общото откровение е откровението на Бог за самия Него, отправено към всички хора чрез природата и съвестта (вижте Псалм 19:1; Римляни 1:20). Божиите откровения чрез пророците, както са записани в Библията, особено Неговото откровение чрез Исус Христос, са специални. Чрез тях Бог се изявява на старозаветните патриарси и пророци, за да ги запознае със Своята воля. Разкрива Своята сила и намерения чрез историята на Израел. После изпраща Своя Син, Който в човешкото естество разкрива Бог-Отец по уникален и завладяващ начин.

Тази седмица ще разгледаме и двата вида откровение.

Накратко за седмицата: Какво представляват общото и специалното откровение? Какво може да ни научи природата за Бога? Какво не може да ни научи? По какво откровението чрез Исус Христос се различава от другите откровения?

За тази седмица прочетете:
Битие 18:1-15, 32:30; Изход 4:10-17; Псалм 19:1-6; Йоан 1:14; Йоан 3:16; Колосяни 2:9



В началото Неделя - 28 декември

В Едемската градина Бог говори с Адам и Ева лице в лице. “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината” (Битие 3:8). Обаче след онзи съдбоносен ден, когато безочливо престъпват заповедта на своя Господ, те повече не са допускани да се наслаждават на присъствието Му (Битие 3:23, 24) и на общуването с Него лице в лице се слага край.


Какво ни казват следните текстове за срещите с Бога лице в лице? Битие 18:1-15; 32:30; Изход 33:11; Съдии 6:22; Съдии 13:2, 3.


Старият Завет често отъждествява ангела Божи или ангела Господен със самия Бог. Яков говори за Бога и за ангела по един и същи начин (Битие 48:15, 16); ангелът Господен се явява на Моисей в горящия храст, обаче Този, Който му говори, е Бог (Изход 3:2-6); ангелът, Който се явява на Гедеон, е отъждествен с Бога (Съдии 6:11-14); същото важи и за ангела Господен, Който се явява на Маное и неговата съпруга (Съдии 13:11-22). Винаги когато Бог се явява на хора, това е явяване във вид, подобен на човешкия.

Евангелист Йоан казва: “Никой никога не е видял Бога; единородният Син, Който е в лоното на Отец, Той Го изяви” (Йоан 1:18). Следователно Божественото Същество, Което се явява на хората във времето на Стария Завет, трябва да е бил Исус, а не Отец. Елън Уайт казва, че “след престъплението на Адам Господ повече не говори с човека направо; човешкият род е даден в ръцете на Христос и всички вести стигат до света чрез Него. Христос е Този, Който изрича Закона на планината Синай” (Основи на християнското възпитание).


Каква е вашата собствена опитност за това, какво причинява грехът и бунтът по отношение на Бога? Тоест, когато направите нещо, за което знаете, че е лошо, че е грешно, как това се отразява на връзката ви с Бога? По какъв начин усещате отделянето от Него? Как вината ви отдалечава от Него, как ви отдалечава от желанието да се молите и да общувате с Господа? Помага ли ви това преживяване по-добре да разберете какво се е случило в Едем?




В природата Понеделник - 29 декември

Какво може да разкрие природата за Бога? Псалм 19:1-6; 33:6-9; Римляни 1:19-23.


Библията казва, че светът, който Бог създава, е съвършен във всяко отношение (Битие 1:31). Разкрива също, че грехът променя природата (Битие 3:17, 18). Преди грехопадението на земята е имало само красиви или полезни растения. Бог “никога не е създавал бодили, тръни или плевели. Те са дело на Сатана, резултат от израждането” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 6). Въпреки това все още има невероятна красота в промяната на листата през есента, в яркия залез и в разтварянето на розовата пъпка в слънчево утро.

Писателите на Библията често споменават природните явления като откровение за Божието величие и всемогъщество (Псалми 8 и 104). Помислете за Вселената! В ясна нощ човек може да види хиляди звезди с невъоръжено око. Обаче нашата галактика – Млечният път – съдържа около двеста милиарда звезди, – а това е само една от няколкотостотинте милиарда галактики, които сега можем да видим. Кой знае още колко много има отвъд възможностите на нашите телескопи!

Разстоянията във Вселената смайват ума. Като изключим Слънцето, най-близката до нашата Земя звезда – Алфа Центавър – е отдалечена на 4, 28 светлинни години (една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 8, 85 трилиона километра. За космически кораб, който пътува със 150 000 километра в час, ще са необходими около 29 000 години, за да стигне дотам. За сравнение – нашият Млечен път има диаметър от 100 000 светлинни години! Най-голямата позната досега галактика е Маркариан с диаметър 1, 3 милиона светлинни години.

Подобни и все така вдъхващи страхопочитание факти излизат наяве, когато използваме електронен микроскоп, за да изучаваме гените, които всяко същество притежава. Нашият ограничен човешки ум просто не може да обхване всички чудеса на създадения свят.

Обаче природата сама по себе си не е достатъчна, за да разкрие в цялост Божия характер (Римляни 1:25). Много от основните въпроси за Бога не могат да получат отговор чрез изучаването й. Ще ни бъде трудно да видим Неговата любов, отразена в начина, по който котките и хищните животни играят с плячката си, преди да я убият. Макар че можем да видим Божията сила и величие в творението, природата невинаги ни говори, че Бог е “жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност” (Изход 34:6).


Кои страни от природата наистина говорят за любовта и силата на Бога? Същевременно кои неща считате за обезпокоителни и защо? Какво показват отговорите ви за ограничените възможности на природата да открие в пълнота Божията любов и характер?




Чрез пророците Вторник - 30 декември

След грехопадението Бог повече не общува с хората направо, а чрез личности, които Библията нарича пророци (1 Царе 9:9). Какво говорят следните текстове за пророците? 2 Царе 23:2; Еремия 1:5; Осия 4:1; Амос 7:14, 15; 1 Йоаново 1:1-3.


Думата пророк (в еврейския език нави) означава “призован (от Бога)” или “човек, който има призвание (от Бога)”. Пророкът е човек, който огласява Божиите вести. Те могат да се отнасят до миналото, настоящето или бъдещето и могат да се състоят от съвети, наставления, утешения или предсказания.

Английската дума пророк (prophet – бел. пр.) произхожда от гръцкото профетис: съчетание от представката прo - “за” или “от името на” - и глагола феми - “говоря”. Така идеята е говоря от името на.


Прочетете Изход 4:10-17. Как това ни помага по-добре да разберем ролята на пророка?


Тук Моисей се противопоставя на Божия призив да отиде в Египет и да се изправи пред фараона, като твърди, че е “бавен в език и реч” (ст. 10). Дори след като Бог напомня на Моисей, че Той е създал устата на човека и ще го направи способен да говори пред фараона, Моисей все още възразява. Тогава Бог казва, че ще изпрати Аарон да бъде с него. “Вместо теб нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще му бъдеш като Бога” (ст. 16). Както Моисей трябва да бъде говорител вместо Бога, така и Аарон ще бъде говорител вместо Моисей. По този начин и пророкът говори вместо някого. Пророкът може да говори на човечеството от името на Бога или обратно. Първостепенната задача на библейския пророк не е да предсказва бъдещето, но да обявява Божествената воля. През цялата история на Израел основната задача на пророците е да насочват Божия народ. Особено по време на монархията, когато царете често вършат “зло пред Господа” (4 Царе 13:2), пророците са пазители на теокрацията. Те поддържат Божия закон и запознават хората с него.


Забележете смирението на Моисей и чувството за собствената му слабост. Защо е добре всеки - не само един пророк - да има такова отношение? Пред какви опасности се изправяме, ако проявяваме самонадеяност?




Библията Сряда - 31 декември

Едно основно твърдение на християнството е, че то е разкрита от Бога религия, чиито летописи намираме в Свещените Писания. През първите няколко хилядолетия от съществуването на човечеството Бог се разкрива на отделни хора чрез сънища, видения или богоявления (явявания). От времето на Моисей (15 в. пр. Хр.) и след това много от тези откровения са били записани. В резултат на това днес в Библията има 66 книги, съдържащи цялото познание, необходимо за спасението.


Какво казват за самата Библия следните текстове?


Матей 1:22; 2:15, 17; 4:14

Йоан 20:30, 31

2 Тимотей 3:16

Има няколко важни характеристики на Библията, които трябва да привлекат вниманието ни. 1) Нейното единство: на пръв поглед тя изглежда просто сбирка от древни книги. Но като се има предвид, че е написана от приблизително 40 автори за почти 1600 години, нейното единство е удивително. Планът на спасението се разкрива постепенно от Битие до Откровение. Има единство в темата: Месия е обещан навсякъде в Стария Завет и е обявен във всяка новозаветна книга като Божия Син, дошъл в плът в лицето на Исус Христос. Има и пълно съгласие в ученията: доктрините на Стария и Новия Завет са едни и същи. 2) Историята, която описва: Старият Завет включва най-старата история на всички народи в света. Уилям Олбрайт, най-великият археолог на XX век, пише: “Еврейската национална традиция превъзхожда всички други в това отношение. Тя е ясно описание на произхода на племената и семействата. Не намираме нищо равностойно на нея в Египет и Вавилон, в Асирия и Финикия, в Гърция и Рим. Нито Индия, нито Китай могат да представят нещо подобно” (библейският период от Авраам до Ездра). 3) Оцеляването й: В сравнение с други древни писания Библията има повече намерени автентични ръкописи от която и да е друга антична книга, въпреки ранните опити на римските императори да я унищожат. Например има повече от 5000 известни гръцки ръкописи на Новия Завет, запазени до днес. “Илиада” на Омир е на второ място със само 643 оцелели ръкописа.

Причината за това явление е Светият Дух, истинският Автор на Божието Слово, Който вдъхновява всички библейски писатели. Той прави така, че библейските историци да представят една точна картина, и бди над историята и съхраняването на Библията.




Чрез Христос Четвъртък - 1 януари

Центърът и същността на Божието откровение е Личността на Христос - Бог в човешка плът. Когато настъпва времето според Божия план, Христос “се роди от жена, роди се и под Закона” (Галатяни 4:4). Той живее около тридесет и три години в Палестина, умира на кръста, възкръсва и се възнася при Своя Отец.


Какво говорят следните текстове за това как Божието откровение чрез Христос се различава от другите откровения, обсъждани тази седмица? Йоан 1:14; 3:16; 14:8, 9; Колосяни 2:9; Евреи 1:1, 2.


Библията далеч надминава откровението на Бог в природата. Освен това никакъв писмен доклад не може да се сравнява с личното присъствие на Божия Син. Библията е Божието средство за осъществяване на Неговото намерение в живота ни. Обаче тя няма дълготрайна стойност, ако я считаме само за интересна историческа книга. Ако не ни заведе при Този, Когото разкрива, от нашето изучаване на Свещените писания почти няма да има полза. Библията е написана преди всичко, за да ни разкрие Бога, Който е представен на света чрез живота и смъртта на Неговия Син Исус Христос.

“Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идваше на света” (Йоан 1:9). С какво този текст допринася към нашето разбиране за откровението на Бог в лицето на Христос?

Новият международен превод на английски предава най-добре тази идея: “Истинската Светлина, която дава светлина на всеки човек, идваше на света”. Това не означава, че всеки човек получава тази светлина, а само, че ако въобще е осветен, това трябва да е направено от Исус (Деяния 4:12). Истинската светлина осветлява човечеството в същия смисъл, в който и фактът, че Исус е умрял за всеки, но не всеки ще бъде спасен. Както Йоан продължава да говори нататък, мнозина няма да приемат тази светлина (Йоан 1:10-12).


Колко добре познаваш Божият Син самият ти? Ако някой ти каже: “Разкажи ми за Исус - какъв е и какво може да направи за мен”, какво би обяснил и защо? Бъди готов да споделиш отговора си с групата в събота.




Разширено изучаване Петък - 2 януари
Прочетете още:

Елън Уайт По стъпките на Великия Лекар гл. “Истинското познание за Бога” и от книгата Възпитание гл. “Бог в природата”.

“Христос дойде, за да научи хората на това, което Бог желае те да знаят. В небесата горе, на земята, в обширните води на океана – навсякъде виждаме Божието дело. Всички сътворени същества свидетелстват за Неговата мощ, за Неговата мъдрост, за Неговата любов. Но нито от звездите, нито от океана или от буйния водопад не можем да научим за Личността на Бога такава, каквато е разкрита в Исус Христос. Бог знае, че е необходимо по-ясно откровение от природата, за да бъде представена както Неговата личност, така и Неговият характер. Той изпрати Своя Син в света, за да разкрие естеството и качествата на невидимия Бог – дотолкова, доколкото биха могли да бъдат понесени от човека” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 8).

“Христос разкри за Бога всичко, което грешните хора можеха да понесат, без да бъдат унищожени. Той е Божественият Учител, Просветителят. Ако Бог считаше, че имаме нужда от откровения, различни от разкритото в Христос и в Неговото писано Слово, щеше да ни ги даде” (пак там).

“Библията е чудесна книга. Тя е история, която разкрива пред нас отминалите векове. Без Библията бихме били оставени на догадки и измислици по отношение на събитията в отминалите епохи. Тя е и пророчество, което разкрива бъдещето. Тя е Божието Слово, откриващо плана на спасението, сочещо пътя, по който можем да избегнем вечната смърт и да придобием вечен живот” (Елън Уайт. Библейско ехо, 1 октомври 1892 г.).

За разискване:

1. Сравнете в групата отговорите си на последния въпрос от четвъртък.

2. Ако Бог наистина ни се разкрива чрез природата, дори да е частично, какво ни говори това за необходимостта да пазим околната среда?

3. По какви други начини Бог се свързва с нас? Как можем да бъдем сигурни, че точно Той ни говори? Какви предпазни мерки съществуват, които да ни пазят от заблуди?

4. Кои неща в природата ясно свидетелстват за Божията творческа сила и любов? Кои неща оставят все още много въпроси без отговор? Защо природата, макар и красива, все пак не е достатъчна, за да ни каже за Бога всичко, което трябва да знаем?




Разказ
Поканен от ангел
Бенджамин Шун

В мюсюлманската държава Азербайджан едно новоповярвало семейство е убедено, че ангел ги е насочил към адвентната църква.

Млада жена на име Гюнел и семейството й току-що били загубили своя дядо. Майка й плачела неутешимо, докато всички се качвали на автобуса, за да отидат до семейната гробница. Жена дошла да я утеши, като й казала, че Бог е добър, че Исус ще дойде отново и че има надежда за бъдещето. След това жената казала на майката на Гунел, че има една църка, където може да научи повече по всички тези въпроси.

След около месец майката на Гюнел отново видяла жената в автобуса. Тя отново я насърчила да посети църквата. И така, майката попитала Гюнел дали би желала да отидат заедно на църква в съботната сутрин. Никога преди не били влизали в християнска църква и затова се колебаели. Един от църковните разпоредители ги видял и ги поканил вътре, където ги посрещнали с прегръдки и целувки.

Гюнел и майка й харесали богослужението. След края на службата попитали за жената, която били срещнали в автобуса. Описали я много подробно, но се оказало, че никой не я познава. Пасторът, който познавал всички адвентисти в града, слушал внимателно. Той също не познавал жената, но подсказал, че може би са срещнали ангел.

Гюнел и майка й продължили да ходят на църква и да изучават Библията. Първо се кръстила майката, после Гюнел, а след това нейният брат и сестра. Сега провеждат събрания за малка група в дома си. Бащата на Гюнел, който все още е мюсюлманин, е благоразположен към адвентистите.

Приятелите на Гюнел й се подиграват за това, че е станала християнка. Тя обаче остава непоколебима. Наскоро завърши семинар на Световното адвентно радио, за да научи как да прави радио програми. Може би един ден ще стане част от евангелизаторската дейност на Световното адвентно радио в родната си страна, където има много малко вярващи.


* Бенджамин Д. Шун е президент на Световното адвентно радио.

Created by ULimited®