"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 ноември 2008 г.

Роден от жена - изкупление и въплъщение


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 ноември
Стих за запаметяване:
“И знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях” (1Йоаново 3:5).

Основна мисъл: Да покажем как чрез Личността и делото на Христос Бог връща хората обратно в хармония със Себе Си и един с друг.

Учените признават, че колкото и да изучават Вселената, тя си остава пълна с тайни. Библията също е пълна с тайни и най-голямата от тях е Божието дело за нашето спасение. Тази седмица ще се съсредоточим върху централната тема на това дело - въплъщението на Божия Син - вероятно най-великата тайна в целия Всемир. Това, че Творецът става творение в царството на греха и смъртта, смайва ума ни. Как се осъществява това удивително събитие? Само Бог знае! Все пак знаем едно - че без въплъщението нямаше да има прощение на греха и възстановяване на отношенията ни с нашия Небесен Баща. То е неотделим елемент от Божия план за спасението на човечеството.

За тази седмица прочетете:
Матей 1:18–25; 3:13–17; 4:1–11; 9:35; Марк 1:12, 13; Йоан 1:1, 2, 14; Колосяни 2:9; Евреи 1:3



Тайната на въплъщението Неделя - 16 ноември

Когато разбира, че ще роди едно много специално Дете, Мария възкликва учудено: "Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?". Ангелът й отговаря: "Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени" (Лука 1:34, 35). Детето идва в нашия свят чрез творческата сила на Духа в утробата на Мария (Матей 1:18). Глаголът осени ни напомня за Изход 40:35, където намираме описание на Господнята слава в облака, който слиза и обитава сред хората в скинията. Господ слиза по тайнствен начин, за да може утробата на тази жена да зачене.

Идването на Исус в човешка плът не е друго, освен единение на Божественото естество с човешкото, макар двете естества да си остават разделени. Христос е истински Бог и истински Човек. Библията не ни казва какво точно се случва в мига, в който двете естества се съединяват в утробата на Мария. При въплъщението Бог става човек и пълнотата на Бог започва да обитава в човечеството. Именно това казва и апостол Павел.


Прочетете Колосяни 2:9. Какво ни говори този текст за това Кой е Исус?


Важното е, че Исус е напълно Бог! Ако един или няколко от Божествените Му атрибути биха се изгубили при въплъщението, щяхме да имаме нещо по-малко от въплъщение на Бога. Апостол Павел казва, че преди това Христос е бил "в Божия образ" (Филипяни 2:6), едно с Бога, но при въплъщението "взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците" (стих 7).

Макар и напълно Бог, Исус поставя всичко под властта на Отец. С това обаче не се лишава от нито едно Свое Божествено качество. По време на въплъщението Божественото у Него е прикрито, макар и да присъства в пълнота. За целите на умилостивението е неотменимо да има Бог в човешка плът, тъй като единствено Той може да ни спаси.


Прочетете Матей 1:18–25. Колко чудни неща се случват тук, които не могат да бъдат обяснени с друго, освен със свръхестествена намеса от Бога? Какво говори това за нашата ограниченост - вън и вътре в нас - относно способността ни да разбираме важните истини? Защо само поради това, че не можем да разберем нещо, не бива автоматично да го отхвърляме като невярно?




Бог и човек - отново съединени Понеделник - 17 ноември

Какво доказателство имаме, че Христос е не само Бог, но и Човек? Матей 26:3;, Лука 2:40; Галатяни 4:4.


Древногръцките философи считат, че човешката плът е зла по естество, затвор за душата. Възприемайки този възглед, много ранни християни стигат до заключението, че е невъзможно Божият Син да е дошъл в материално тяло, а само е изглеждало така. Новият Завет обаче заявявава недвусмислено и ясно, че Исус идва като истинско човешко същество. Той е роден от жена, израства като дете, научава се на послушание (Евреи 5:8), страда и умира (Матей 26:38; Лука 23:46). Освен това Библията е категорична - Исус е Бог - Бог в човешка плът (Йоан 1:1, 2, 14; Евреи 1:3). Реалността на това единение на Божественото и човешкото в Христос е неотделима част от изкуплението.

Защо? Защото след грехопадението Адам, Ева и всички техни потомци са отделени от Бога - разделение, което заплашва самото им съществуване. Тъй като за хората е невъзможно сами да възстановят единството си с Бога, Той поема инициативата и се съединява с човечеството чрез въплъщение - Бог става човек. Христос става "мястото", където Божественото среща човешкото в трайно единение. "Божественото и човешкото се съединиха по един тайнствен начин и Бог и човек станаха едно" (Елън Уайт. Знамения на времето, 30 юли 1896 г.). Това единство е по-дълбоко от единството между Бог и човек, което съществува в началото.


Как апостол Павел нарича Исус (1Коринтяни 15:45) и какво означава това?


В Исус човешката раса получава своето ново начало - едно ново човечество, съединено с Бога. Той е Творецът и Главата на това човечество; Той става новият Адам, от Когото започва съществуването си новата човешка раса. Извън Него е старото човечество - онова на падналия Адам, което е разделено от Бога и върви към своето самоунищожение (1Коринтяни 15:22). Единствената надежда за това човечество е въплътеният Бог, в Когото Божественото и човешкото са обединени чрез вечните връзки на любовта. Благодарение на Христос всяко човешко същество, което желае това, може да бъде доведено до пълна хармония с Бога.


Погледайте звездите през нощта. Защо невероятната истина, че онази Сила, Която е създала всички тези небесни тела и, вземайки на Себе Си човешко естество, е умряла за нашите грехове, трябва да промени живота ни?




Кръщението на Исус Вторник - 18 ноември

Прочетете Матей 3:13–17. Какви важни истини научаваме от историята за кръщението на Исус?


Значението на Христовото кръщение не може да бъде преувеличено. Първо, като приема кръщение, Той се идентифицира с грешниците. Този, Който няма нужда от това, моли да бъде кръстен - не заради Себе Си, но заради нас и така оставя пример на онези, които искат да Го следват. Това кръщение е нещо повече от пример - то открива за нас възможност да се съединим с Христос чрез нашето кръщение и да приемем Неговите заслуги за себе си.

Второ, когато излиза от водата, Исус коленичи и се моли на Отец (Лука 3:21, 22). Библията не докладва съдържанието на тази молитва, но отговорът на Отец ни дава представа за съдържанието й. Той заявява: "Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение" (стих 22). Казва Му, че Неговата молитва е чута. Нещо повече, "за всеки от нас това са думи на надежда и милост. Чрез вяра в Божието провидение, дадено за нас, ние сме приети във Възлюбения - приети чрез заслугите на Исус" (Елън Уайт. Библейско ехо и Знамения на времето, 12 ноември 1894 г.)


Каква велика надежда откривате лично за себе си в тези думи на Елън Уайт?


Трето, Бог-Отец взема участие в кръщението на Исус и присъства на това събитие. Гласът Му се чува от небето. Присъствието на Светия Дух става видимо чрез символа на гълъба. Божията любов се излива към Неговия Син като член на човешката раса и Го приема за неин представител. Хората вече не са разделени от Божията любов, защото Христос става каналът, по който тя може да потече към тях.


Коя е основната поука за нас от днешния урок относно това как, макар и паднали, можем да бъдем приети от Бога? Дали това приемане се изразява в нас чрез стриктно спазване на заповедите или в здрава връзка с Исус Христос? Защо никога не трябва да губим от поглед отговора на този въпрос, особено в "лоши дни"?




Изкушенията на Исус Сряда - 19 ноември

Обобщете трите изкушения, с които Исус се сблъсква в пустинята след Своето кръщение. Матей 4:1–11; Марк 1:12, 13.


Изкушенията на Исус предполагат някои контрастни сравнения с тези на Адам и Ева. Първо, Адам е изкушен, докато е в Едемската градина - в среда, свободна от покваряващото присъствие на греха. Исус е изкушаван в пустинята, в среда, намираща се под влиянието на зли сили. Второ, Адам има изобилие от храна, докато Исус умира от глад. Трето, Адам не е постил, а Исус - да. Четвърто, и двамата са изкушавани да задоволят желанието си за храна в разрез с Божията воля; Адам се поддава - Исус не. Пето, Адам е изкушаван да се усъмни в казаното от Бога и показа липса на доверие в Божието Слово. Исус също е изкушен да се усъмни в достоверността на Божието Слово, но отхвърля изкушението. Шесто, Адам открито застава срещу Господа и се присъединява към Сатана в неговия бунт срещу Бог и управлението Му. На Исус са предложени царствата на този свят, ако се поклони на Сатана и се присъедини към него в бунта му срещу Божието царство. Той остава верен на Своя Отец.

Като побеждава Сатана в основните неща, в които Адам се проваля, Исус прави Своята победа достъпна за хората, които полагат вярата си в Него. Новото човечество няма да наследи от Главата на своята раса дух на непослушание и бунт, какъвто старото човечество наследява от Адам, но дух на смирение и посвещение на Божията воля.


Прочетете 2Коринтяни 5:21. Какво означава за нас и за същината на умилостивението победата на Исус над всеки грях?


Онази дълбока връзка на единство между Отец и Сина не е разкъсана от изкушенията и атаките на Сатана срещу Божия Син. Той побеждава всичко и остава напълно зависим от Отец. Нито едно човешко същество не е било, не е и няма да бъде точно като Него. Той е по естество и по личен избор безгрешен. Именно тук се крие самата основа на способността Му да ни спаси. Безгрешният става грях за нас, за да можем ние чрез вяра да получим правдата, която не е наша, а Негова. Съвършеното жертвено Агне поема върху Себе Си нашия грях, за да възстанови единството и хармонията между нас и Твореца.




Службата на изцеление Четвъртък - 20 ноември

“Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ” (Матей 9:35).


Чрез Своята служба на изцеление Исус надвива набезите на смъртта в естеството на страдащото човечество. Тези Негови ежедневни дела на изцеление са праобраз на бъдещата Му победа над самото царство на смъртта. Силата на смъртта, която навлиза в света чрез греха, е победена. Това се илюстрира по осбено силен начин чрез различните възкресения, включително и възкресението на Лазър, мъртъв от четири дни (Марк 5:35–43; Лука 7:11–17; Йоан 11:38–44).

Чудесата на Исус Христос служат и за събаряне на социалните бариери. Прокаженият се чувства приет от Него (Марк 1:41), самарянинът се връща да Му благодари (Лука 17:11–17), дъщерята на сиро-финикийката е изцелена (Марк 7:29, 30). Отчуждението на хората един от друг, причинено от греха, се топи благодарение на Исусовото изцеляващо служене. Той създава едно ново човечество, което е в мир със себе си и с Бога.

Чудесата на Исус възстановяват хармонията и общението с Отец. Много често Неговата победа над силите на смъртта довежда хората до вяра в Него (Йоан 4:53; 20:30, 31).


Какви други методи използва Исус, за да възстанови хармонията в обществото и с Бога? Марк 2:15–17; Йоан 4:39–42.


Чрез Личността на Спасителя и чрез силата на Неговото спасително Слово Бог преодолява бездната на разделението между Себе Си и хората. На онези, които го приемат, Той дава "право да се нарекат Божии чеда" (Йоан 1:12). Тези хора са родени не по плът, но от Бога (стих 13). Лично Исус събира в и чрез Себе Си едно ново човечество, възстановило отношенията си с Бога. Той се старае да изцели не само тях, но и отношенията им един с друг. И постига това, като яде с тях, открито, признавайки ги за приятели. Чрез тези срещи Той прогласява, че Бог приема всеки човек, който дойде при Него. Неговите последователи са длъжни да правят същото.


Направете преглед на отношенията си с другите и се запитайте по какъв практичен, ежедневен начин възстановяването ви от Бога се отразява в начина, по който приемате хората.




Разширено изучаване Петък - 21 ноември

Целта на въплъщението: “В съвет с Отец Христос излага плана за Своя живот на земята. Той облича Своята божественост в човешко естество, за да може да стане Глава на човешкото семейство (Елън Уайт. Делото на юг).

“Христовата задача е да реабилитира човека пред Бог чрез Своето човешко естество и Бог пред човека чрез Своето Божествено естество” (Елън Уайт. Противопоставяне).

Молитвата при кръщението: “Той прие кръщение от ръцете на Йоан и като излезе от водата, се поклони на Бог, издигайки молитва към Него (...) Исус е приет от Небето като представител на човешката раса. С всичките си грехове и слабости ние не сме отхвърлени като безполезни, но сме приети във Възлюбения, тъй като небето се отваря за нашите прошения чрез Божия Син. Портите са открехнати и небесна светлина огрява всички, които Исус е дошъл да спаси, ако те влязат в кръга, осветен от лъчите на Слънцето на правдата; направено е достатъчно за спасението на всяка душа” (Елън Уайт. Знамения на времето, 28 юли 1890 г.).

За разискване:

1. Дайте колкото може повече отговори на въпроса: Защо въплъщението е неотделима част от Христовото изкупително дело?

2. Защо човешкото естество на Христос е толкова важно за нас? Защо и Божественото Му естество е толкова важно?

3. Както разбрахме от урока за неделя, има много тайни около въплъщението на Исус. Какви други тайни има например в природата и как те ни помагат да разберем какво означава да живеем чрез вяра?

4. По какви начини можем като църква и като Христово тяло да следваме примера на Исус в Неговото служене на изцеление? Какво повече можем и трябва да направим? И което е по-важно, как ще се включите вие лично?

Обобщение:

Във въплъщението на Исус ставаме свидетели не само на раждането на още едно човешко същество на тази планета, но на съвършеното единение между човек и Бог. Макар и изкушаван от неприятеля по начин, по който не е бил изкушаван нито един човек, Исус остава верен на Отец и побеждава там, където Адам пропада. По този начин проправя пътя и донася спасение на всички, които Му се предадат чрез вяра и послушание.



Разказ
Нежеланието на ученика
Нелида Еспиноза

Съвсем наскоро бях станала адвентистка и имах желание да споделям със сестра си онова, което бях научила. Посещавах нейния дом и споделях с нея и с децата й своето свидетелство. Единствено племенницата ми Лаура пожела да научи нещо повече. Изучавахме Библията заедно в хола и канехме други членове на семейството да дойдат при нас, ако желаят. Те обаче отказваха.

Братът на Лаура – Серджио бе посветен на традиционната за семейството църква и винаги намираше някакви извинения, за да не се присъедини към нашите библейски уроци. Заедно с Лаура се молехме усърдно за цялото семейство и особено за Серджио. Знаех, че Бог би могъл да докосне сърцето му въпреки моя неуспех.

Върнах се у дома, преди Лаура да е взела решение за Христос. Всеки ден се молех за всички членове на семейството и ги предавах в ръцете на Бога. При всяка възможност ги посещавах, за да ги насърчавам в тяхната вяра. По време на едно от моите посещения отново поканих Серджио да се присъедини към нас и този път той не отказа. Зарадвах се и разбрах, че Бог действа в сърцето му.

Когато Лаура реши да се кръсти, аз я поканих да дойде в домашната ми църква, за да види, че адвентната църква е голяма деноминация. Тя покани Серджио да дойде с нас и той се съгласи. Двете с Лаура знаехме, че Бог му говори. По време на кръщението пасторът покани всички, които желаят да предадат изцяло живота си на Бога и са готови за кръщение, да станат. Серджио се изправи.

На следващия ден Серджио и Лаура се върнаха в дома си. Серджио й казал, че желае да се кръсти в адвентната църква. Лаура започнала да му преподава библейски уроци и след няколко месеца Серджио се кръстил. При следващото ми посещение разбрах, че той споделя вярата си с всички съученици и съседи.

Серджио ходеше на уроци вечер и имаше големи трудности с един учител, който отказваше да го пусне от часа си. Той не можеше да убеди учителя си, затова обяснил въпроса за съботата на друг учител, който се съгласил да му помогне. Направил така, че Серджио да промени деня за изпитите си и по този начин му помогнал да завърши учението си.

Серджио обичаше да играе футбол и бе поканен да играе в известен отбор в Аржентина. Той обаче знаеше, че Бог има други планове за живота му. Не прие примамливото предложение, което би му осигурило пари да завърши колеж и вместо това започна да работи, за да плати образованието си в адвентната семинария и да стане пастор.

Тъй като Серджио и Лаура се посветиха на Бога, други членове на семейството също предадоха живота си на Христос. Сега Серджио е пастор и води други при Христос.


* Нелида Еспиноса, леля на Серджио Чоке, живее в Салта, Аржентина.