"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 1 - 7 ноември 2008 г.

Изкуплението в символи - първа част


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 1 ноември
Стих за запаметяване:
“Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като Агнец без недостатък и пречист” (1Петрово 1:18, 19).

Основна мисъл: Да покажем как старозаветната жертвена система сочи към жертвата на Христос.

Библейската жертвена система е постановена, за да илюстрира как Бог възнамерява да разреши проблема с греха. Централно място в службите заема кръвта на жертвеното животно. Животът му е отнеман, за да може каещият се грешник да бъде спасен. Животното е символ на Исус, Който дава Своя живот вместо нашия.

Когато донасят своите жертви пред Господа, каещите се грешници признават, че заради греховете си заслужават смърт. Но заедно с това проявяват и вяра, че Господ ще им подари прощение, като приеме живота на жертвата вместо техния. Само онези, които в светлината на кръста виждат себе си като грешници, нуждаещи се от прощение, и смирено приемат Христос като Божия Агнец, Който взема техния грях, ще преживеят очистване.

За тази седмица прочетете:
Битие 3:21; 4:3–5; Левит 17:11; Римляни 3:23; Ефесяни 2:11–13; 1Петрово 1:18, 19



Изкупление и животински жертви Неделя - 2 ноември

Колко назад в Библията можем да проследим произхода на животинската жертва? Битие 3:21; 4:3–5.


В Библията жертвеното животно и каещият се грешник, който го донася, са така тясно идентифицирани един с друг, че животът на животното бива жертван вместо живота на човека и кръвта му става средство за изкупление.


Прочетете Левит 17:11. Каква важна вест за нас съдържа този текст?


Библейската жертвена система е наситена със символи. Първо, тъй като смъртта на животното замества смъртта на човека, жертвеният акт е акт на спасение - изява на Божията благодат и любов. Бог приема смъртта на друго същество, за да запази живота на човека и да продължи общението си с него. Второ, според Библията животът на животното не може наистина да откупи живота на грешника. Следователно смъртта на жертвите има единствено символична роля. Тя сочи към нещо отвъд самата себе си - към смъртта на Семето (Потомъка) на жената - Исус, Който отдава живота Си "като откуп за мнозина" (Марк 10:45). Трето, убиването на жертвеното животно илюстрира сериозността на греха, както и високата цена на прощението. Отнемането на живот трябва да е било нещо много болезнено за Адам и Ева, както и вероятно за повечето израелтяни. Този процес им помага да разберат, че грехът е неотделим от смъртта, и прощението не означава, че може да се гледа леко на него. Цената, която Бог плаща за нашето изкупление, е "скъпоценната кръв на Христос като Агнец без недостатък и пречист" (1Петрово 1:19).

В момента на навлизането на греха в света Бог постановява жертвената система, която има символична и възпитателна функция. Първата жертва, която Адам и Ева принасят, е страстна изява на надежда в идващия Изкупител - надежда, предложена сред болката от вината и смъртта.


Колко сериозно се отнасяте към проблема "грях"? Колко страдание ви струва борбата да го победите? 1Петрово 4:1.




Грях и нечистота Понеделник - 3 ноември

Книгата "Левит" подробно се занимава с проблема за греха и нечистотата, но особено набляга на темата "чистота/нечистота" или "оскверняване/очистване". За нечистота се смята нарушаването на заветната връзка, моралният грях. Наставленията относно нечистотата са дадени с цел израелтяните да бъдат мотивирани да избягват всичко, което би ги осквернило. Законите за очистването ги наставляват как да възстановят своето състояние на чистота пред Господа.

Има няколко източника на нечистота, някои от тях - неизбежни. Например жената се осквернява с раждането на дете (Левит 12 глава). В този случай омърсяването е в резултат от кръвозагубата, придружаваща раждането (Левит 12:4, 5, 7; вижте също Левит 15:19–30 за друг вид нечистота). Всеки човек, който страда от някакво кръвотечение, също е считан за нечист (Левит 15:1–15; вижте също стихове 16–18).

В тези случаи носителят на омърсяването е самият човек, следователно му се забранява да има контакт с когото и да било или с каквито и да е свещени предмети. Очевидно наблягането върху измиването и карантината предполага хигиенни съображения. Но то съдържа и теологичен смисъл. На нечистия човек не е позволено да влиза в контакт с други хора и няма достъп до светилището. По този начин думата "нечистота" се превръща в метафора, която символизира отчуждението от Бога и от останалите хора. Фактически нечистотата често се свързва със смъртта - с мъртво тяло (Числа 6:6, 7, 11), с болести (Левит 13 и 14 глави), с кръвозагуба (в известен смисъл - с изтичане на живота) и с отделянето на сперма, която е "семето" на живота. Прокажените се смятат за абсолютно нечисти и за практически мъртви (Числа 12:9–12).

Нечистият човек се намира в царството на смъртта и може да излезе оттам само чрез очистващ ритуал. В противен случай завинаги е отделен от Бога и от останалите от Неговия народ (Левит 15:31). Библейската концепция за нечистотата посочва, че хората се намират почти постоянно в състояние на осквернение и живеят в окръжаваща ги среда, която в основата си е нечиста. Те се нуждаят от очистване, за да могат свободно да се приближат при Господа. Очистването е възможно чрез кръвта на жертвено животно (Левит 12:8).


Макар самата дума "нечистота" да не е използвана, къде в тези стихове откривате обясненото по-горе становище? С какъв вид "нечистота" се сблъскваме днес? Как можем да бъдем очистени от нея?




Жертвите Вторник - 4 ноември

Прочетете Левит 4:3, 13, 22, 27. Какво говорят тези стихове за греха и за това кой се нуждае от откуп за своя грях? Римляни 3:23; 5:12.


От тези приноси за грях можем да извлечем редица поуки.

Първо, видът животно, което е донасяно като принос, зависи от финансовото състояние на човека (Левит 5:7–12). Това ни показва, че Господ е чувствителен към финансовото състояние на Своя народ. Не бива да пропускаме и важната поука - Спасението чрез Христос е за всички хора, независимо от статуса им в света.

Второ, жертвеното животно трябва да е без недостатък, здраво и без физически дефекти (Левит 4:3). Грешникът е дефектен и морално опетнен, но жертвеното животно символизира Божия Агнец, Който не е.


Прочетете 1 Петрово 1:18, 19 . Кое важно качество на Исус символизират тези неопетнени жертви и защо то е толкова важно за нас и за спасителния план? Римляни 5:19; 2 Коринтяни 5:21; Евреи 4:15.


Още една важна поука: Приносът за грях изкупва както съзнателните, така и несъзнателните грехове (Левит 5:1–5), а също и ритуалната нечистота (Левит 12:6, 7). Какъв е моралният извод за нас? Това означава, че няма грях, който Бог не може да прости, ако грешникът се покае за него. Кръвта на жертвеното животно символично премахва от каещия се грешник както моралната, така и ритуалната нечистота. Но всъщност единствено Христовата кръв може да очисти греха. Голямата новина, която тези символични жертви имат за нас е, че независимо от нашето минало, няма значение колко зле сме паднали, чрез Исус можем да намерим възстановяване, изцеление, прощение и очистване.


Понякога е лесно да се усъмним в спасението си. Понякога може би е добре да изпитваме съмнения относно състоянието си в очите на Бога. В крайна сметка ще има хора, които ще си мислят, че са спасени, но няма да бъдат (Матей 7:22, 23). Как можем да намерим увереността, от която се нуждаем, без в същото време да бъдем самонадеяни?




Премахване на греха и нечистотата Сряда - 5 ноември

Какви са ролите на свещеника и на приносителя на жертвата, както са описани в тези стихове? Левит 4:5-7; 28-31.


Когато искаме да разберем жертвените приноси, трябва да обърнем внимание на няколко важни ритуала. Каещият се грешник донася жертвеното животно в светилището и поставя ръката си върху главата му. В ежедневните жертви полагането на ръце е свързано с израза "ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него" (Левит 1:4), което показва, че грешникът напълно се идентифицира с жертвата. В този миг тя стои пред Бога вместо него и понася неговия грях.

Обикновено жертвеното животно е заколвано от грешника, макар да има и изключения (Левит 1:14, 15; 5:8). Този жертвен акт се изпълва с особено значение, когато се постави в контекста на вината и отчуждението, в което се намират каещите се грешници. Поради нарушаването на Завета те са тръгнали към смъртта, но тя пада върху жертвата, а не върху грешника, чийто живот бива опазен от Бога. Грехът и наказанието не могат да бъдат отделени едно от друго. Прехвърлянето на греха означава прехвърляне и на наказанието. Това среща своето изпълнение в Христовата смърт на кръста, където нашите грехове са прехвърлени върху Него, и Той умира със смъртта, която трябва да бъде наша.

Освен полагането на ръце и убиването на животното, има още един ритуал - внасянето на кръвта в светилището - което символизира внасянето на греховете в него. В някои случаи тя се попръсква вътре в скинията (Левит 4:6), а в други се нанася върху роговете на олтара за всеизгаряне (стих 30). Когато не е пренасян в светилището по този начин, грехът се прехвърля върху свещеника. В тези случаи той трябва да яде от месото на приноса за грях и така лично се натоварва с греховете на народа (Левит 10:17). Бог поема отговорността за греха на каещите се грешници. Това сочи към първосвещеническата служба на Христос в наша полза.


Помислете за значението на тези жертви и какво сочат те - Христос умира вместо нас за нашите грехове. Как реалността на Неговата смърт влияе върху ежедневния ни живот? И което е по-важно, как влияе лично върху вашия живот?




Други жертви Четвъртък - 6 ноември

Какви са функциите на всеизгарянето? Левит 1:3–9, 22:17–22.


В Левит всеизгарянето е изкупителна жертва, но преобладават и други нейни функции. Тъй като жертвата е изгаряна напълно върху олтара и се приема на мястото на човека, тя представлява и пълното посвещение на Господа. Предлага се като обрек или като доброволен принос (Левит 22:17–22). Обрекът се принася след изпълнението на клетва и изразява благодарност към Господа. Доброволният принос е израз на лично посвещение, благодарност и радост.


Каква е функцията на примирителния принос? Левит 7:12-16.


Примирителният принос може да се принася като благодарствен, като обрек и като доброволен принос (Левит 7:12, 15, 16). Следователно този жертвен акт трябва да е радостно събитие (1Царе 11:14, 15; 3Царе 8:62, 63). Фактът, че Господ връща на поклонника месото на жертвата, за да го изяде заедно със своите роднини и приятели в Негово присъствие (Второзаконие 12:17, 18) посочва, че жертвата укрепва заветната му връзка чрез общение с Бога и с останалите израелтяни (Второзаконие 27:7; 3Царе 8:63).


Каква е функцията на хлебния принос? Левит 2:1–10.


Хлебният принос е от плодовете на земята и представлява признание за Божията благодатна щедрост към Неговия народ. Всичко принадлежи на Бога, но Той изисква от Своя народ да Му донася само една малка част като израз на благодарност (Второзаконие 26:9, 10). Този принос е придружен от "солта на Завета" (Левит 2:13). В Близкия изток солта се използва като консервант и затова е подходящ символ на естеството на Завета (2Летописи 13:5). Приносът е израз на желанието на човека да съхрани заветната си връзка с Господа.


В Стария Завет откриваме много видове приноси с допълнителни функции, а в Новия има само една-единствена Жертва. Какво ни подсказва това за естеството и вседостатъчността на Христовата жертва? Каква увереност получавате лично за себе си от нея?




Разширено изучаване Петък - 7 ноември

“Жертвената система е планирана лично от Христос и е дадена на Адам, за да символизира идващия Спасител, Който ще понесе греховете на света и ще умре, за да го изкупи. Чрез Мойсей Христос дава ясни указания на израелтяните по отношение на всички жертвени приноси (...) Само чисти и здрави животни, които най-добре символизират Христос, са приети от Бога...” (Елън Уайт. Синове и дъщери на Бога).

“За мнозина е тайна защо старите закони изискват толкова много жертвени приноси, защо толкова много кървящи жертви са били поставяни на олтара. Но великата истина, която те издигат пред хората и запечатват в умовете и сърцата им, е: "Без проливане на кръв няма прощение". Всяка кървяща жертва символизира "Божия Агнец, Който носи греха на света” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 7. Стp. 932).

“Още от думите, отправени към него в Едем: "Ще поставя вражда между теб и жената, между нейното потомство и твоето потомство" (Битие 3:15), Сатана знае , че никога няма да бъде пълновластен господар на света (...) С голям интерес наблюдава той жертвите, принасяни от Адам и неговите синове. В тези церемонии разпознава символа на общението между земята и Небето. Поставя си за задача да прекрати това общение. Създава изопачена представа за Бога, както и за ритуалите, които сочат към Спасителя. Хората са накарани да се страхуват от Бога като от Един, Който намира удоволствие в тяхното унищожение. Жертвите, които трябва да разкриват любовта Му, са представяни като средство за укротяване на Неговия гняв” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Според горния цитат от Елън Уайт Сатана изопачава значението на жертвите. По какъв начин и за нас може да има опасност да изопачим смисъла на Христовата жертва? Кои възгледи относно кръста могат да доведат до това?

2. За разлика от израелтяните ние не разполагаме с ежедневни нагледни примери за цената на греха. Въпреки това как можем да си помогнем никога да не забравяме безподобната жертва на Исус в наша полза, която ни дава надежда за вечен живот?

3. Обяснете с прости думи как можете да посветите всичко, което имате, на Господа. Какво означава това и как ще го обясните?

Обобщение:

Бог постановява жертвената система след навлизането на греха, за да напомня на хората за високата цена на прощението, както и за бъдещата жертва на Своя Син. Принасят се различни жертви, които изкупват различни грехове, очистват нечистотата и дават израз на най-дълбоките чувства на смирение и обожание от страна на каещите се грешници.



Разказ
Верен при всякакви обстоятелства
Киран Кумар Панда

Асиш живее в Източна Индия. Подобно на всички в селото той се покланял на идоли. Години наред се молел със съпругата си за дете, но това благословение не идвало. Асиш започнал да търси истинския Бог, който да отговори на молитвите му. Чул мирянин евангелизатор да говори за Исус. Поканил го у дома да изучават Библията и скоро приел Исус за свой Спасител. Веднага поканил евангелизатора да провежда молитвени събрания в дома му.

Някои от роднините на Асиш виждали промяната в него и го питали какво му се е случило. Той ги канел на молитвените събрания и мнозина идвали. След време братята и сестрите му приели Исус. Съседите също започвали да слушат за истинския Бог и някои от тях повярвали.

Сестрата на Асиш била омъжена за човек, който се покланял на идоли. В дома им нямало мир. Разболяла се тежко и я приели в болница. Докторите не давали никакви надежда, че ще оживее и посъветвали семейството да я остави да умре. Асиш обаче се молил за нея и само след няколко дни тя се възстановила. Когато видял Божията сила, съпругът се отказал от идолите си и станал християнин.

Колкото повече хора приемали Христос и се събирали с християните, толкова повече се нажежавала обстановката. Някои селяни се оплакали на водачите си, които започнали да притискат новоповярвалите да се откажат от новата си вяра и де се върнат към идолопоклонството. Някои се поддали, но Асиш не се отказвал от вярата си, независимо какво би могло да му се случи.

Водачите от областта се опитали да го върнат към старата религия, но той отказал. Били го, но пак отказал. Тогава го принудили със сила да напусне селото. Семейството нямало право да използва дърва и вода от селото и затова се налагало да купуват всичко необходимо от други села.

Асиш започнал да чувства силни болки по тялото. Бил убеден, че демони са влезли в него. Помолил евангелизаторът да се моли за него и скоро отново се почувствал добре. Не след дълго съпругата му родила отдавна мечтаното бебе. Друго семейство хиндуисти, което също нямало деца, дошли при него за молитва и скоро жената забременяла.

Асиш и приятелите му християни все още имат забрана да влизат в селото. Той обаче им казва, че ще умре като служител на истинския и жив Бог. Сега кани всички, които желаят да имат един силен Бог, да научат нещо повече за Исус.


* Киран Кумар Панда е пастор в област Самбалпур, щата Ориса в Индия.