"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 - 31 октомври 2008 г.

Прогласяване на изкуплението


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 октомври
Стих за запаметяване:
“Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:5).

Основна мисъл: Да покажем различните начини, по които Бог векове преди кръста прогласява Своя спасителен план.

Веднага щом осигурява разрешение на смъртоносния проблем с реалността и силата на греха, Господ незабавно съобщава добрата новина на падналите човешки същества. (Първият мисионер в космическата история не е някое творение, а самият Творец!) Освен това Господ прави всичко необходимо, за да може обещанието за нашето изкупление винаги да стои живо и свежо в умовете на хората, тъй като иска Неговият народ да бъде готов, когато Исус Христос - Обещаният - дойде в света. През цялата история на Своя народ в Стария Завет Бог създава институции и закони, директно свързани със спасителния план, които да илюстрират неговите елементи. Чрез жертвената система, свещеничеството и пр. Той помага на хората да разберат, да повярват и да осмислят върховната жертва, идването на истинския Първосвещеник и царуването на Царя Месия, чрез Когото ще се реализира Божието спасително намерение.

За тази седмица прочетете:
Битие 3:15; 22:1-18; Изход 32 гл.; 34:6–10; Даниил 9 гл.



Обещание към Адам и Ева Неделя - 26 октомври

Преговорете си Битие 3:1-15 и специално се спрете на стих 15. Какво се казва в този стих и каква надежда съдържа той специално за нас?


Битие 3:15 съвсем правилно се тълкува от християните като пророчество за Месия.

Първо, контекстът посочва, че змията е инструмент на злото и на бунта срещу Бога (Откровение 12:9). В Едемската градина тази зла сила побеждава Адам и Ева и разпростира своето господство над потомството на жената.

Второ, Битие 3:15 прогласява унищожението на "змията" от "семето на жената". Тя ще "нарани" петата на "семето", но то ще "смаже" главата й. Еврейският глагол означава “наранявам”, “поразявам”, “мачкам”. Той е един и същи на двете места, което подсказва, че сериозността на нараняването зависи от това коя част на тялото е поразена. Атаката срещу "семето" (и неговата пета) не е фатална, но "семето" ще смаже главата на змията - т.е. ще я унищожи окончателно.

Трето, еврейското съществително зера (семе, потомство) обикновено се превежда като потомство, поколение, семе в смисъл на наследници като голяма група. Но освен това, то може да се отнася и за един единствен потомък (вижте 2Царе 7:12, 13). В Битие 3:15 думата е употребена и в двата смисъла. Става въпрос както за потомството на жената (вярната църква) и потомството на змията - Сатана (неговите последователи), така и за един Потомък от мъжки пол от страна на жената ("Той"), Който ще смаже главата ти [лично на теб - на змията]. Когато думата семе е употребена за един потомък, то местоимението, което го следва, също е в единствено число. Семето на жената е Исус Христос.

Битие 3:15 подсказва, че веднага щом грехът навлиза в света, Божият вечен спасителен план чрез Христос е приведен в изпълнение. Адам и Ева не са поразени от вечна смърт само защото от Божествена перспектива Христос - Агнецът - е "заклан от създанието на света" (Откровение 13:8). Адам и Ева напускат Едемската градина, но очакват изпълнението на чудното обещание за спасение.


Още в самото начало Божият план е да ни изкупи и да унищожи Сатана. Какво правите вие, за да се възползвате от тази чудесна сигурност, та когато всичко приключи, да бъдете сред изкупените, а не сред погубените?




"Авраам видя Моя ден" Понеделник - 27 октомври

Прочетете Битие 22:1–12. Какво е естеството на изпита, на който е подложен Авраам? Защо Господ иска от него да стори това? Кои дълбоки теми са заложени на карта тук?


Битие 22 глава не ни информира защо е необходим този изпит, но явно причината е свързана със завета, който Бог прави с Авраам. В тази заветна връзка Господ очаква от патриарха да ходи пред Него и да бъде непорочен (Битие 17:1) - стандарт, на който Авраам невинаги отговаря (Битие 16:1–4, 20:1–10).

Исаак е синът на заветното обещание - онзи, чрез когото Авраам трябва да стане благословение за света. Следователно без този син обещанията, които Бог дава на патриарха, не могат да бъдат изпълнени. В известен смисъл, заповядвайки на Авраам да го пожертва, Бог му казва, че на заветната връзка се слага край и със специалните обещания, дадени му преди, е свършено. В крайна сметка Авраам няма да бъде Божий инструмент за благословение на всички народи по света (Битие 12:3). Но той разкрива вярата и посвещението си към Господа по особен начин, като не се поколебава да Му върне подаръка - сина, който му е дал. Напълно се доверява на Неговата милост и благодат (Евреи 11:19).


Кое прави възможно подновяването на завета? Битие 22:13–18.


Казвайки на Авраам да пожертва сина си, Бог произнася срещу него присъда и слага край на специалното Си намерение. Въпреки това всичко се променя по радикален начин, когато на мястото на Исаак е принесен овенът. Бог осигурява на Авраам онова, от което той отчаяно се нуждае - жертвено животно, което да заеме мястото на сина му, и подновява завета Си с него. Човешката жертва (в това число и смъртта на самия грешник) е заменена от жертва, осигурена от Господа, а не от Авраам. По този начин патриархът вижда тайната на благовестието - заместническото изкупление - защото в лицето на Исус Христос Бог "промисля" за жертвата (Битие 22:14).


Сърцата ни потръпват пред вярата на Авраам. Какво сте призовани да пожертвате пред Господа чрез вяра? От кои неща (ако има такива) трябва да се откажете, за да може заветните благословения да останат ваши?




Мойсей и откровението на спасението Вторник - 28 октомври

Как реагира Бог на идолопоклонството на Израелевия народ при планината Синай? Защо е така безпощаден? Изход 32:7–10.


Този акт на идолопоклонство е акт на бунт срещу Бога - нарушаване на завета, който Бог току-що е сключил с тях. Подобно на Адам и Ева, израелтяните са отхвърлени и биха били оставени да погинат, ако Мойсей не се застъпва в тяхна полза (Изход 32:11–14).


Какво казва Мойсей на Бог след този случай? Изход 32:30–32. Къде тук виждаме обещанието на евангелието?


Мойсей не извинява народа. Ясно им показва, че са съгрешили срещу Бога. Но освен това им казва, че ще се приближи при Господа, за да Го помоли да им прости. Той знае, че прощението е много скъпо и не бива да се обърква с безразличието към греха (Реакцията на Господа към тяхното идолопоклонство е повече от достатъчно доказателство за това!) Самият Мойсей става посредник за народа, техен застъпник пред Господа, търсещ да им осигури изкупление за греха. Онова, което той прави, е просто невъобразимо - предлага себе си като средство за изкупление! Пожелава неговото име да бъде изтрито от Книгата на живота (Изход 32:32; виж също Псалм 69:28; Филипяни 4:3), ако това би могло да помогне за възстановяването на хармонията между Бог и народа.

Очевидно Господ не може да приеме това несебелюбиво предложение. Животът на Мойсей не може да стане откуп за греха.


Как Господ разрешава проблема в крайна сметка? Изход 34:6–10.


Господ се разкрива на Мойсей като прощаващ Бог. Това прощение е всеобхватно - "прощава беззаконие, престъпление и грях" (стих 7). Еврейската дума, преведена като прощава, буквално означава понася. Начинът, по който Бог се справя с нашия грях, е като го отнема от нас и го възлага върху Себе Си. Мойсей не може да направи това. Бог го прави чрез Своя Син. Това, от което Мойсей и израелевите чеда се нуждаят, вече е осигурено по единствено възможния начин.


Бог е готов да ги изличи поради идолопоклонството им! Какво ни подсказва тази реакция относно начина, по който Бог се отнася към греха? Доколко решително трябва да изхвърлим греха от живота си!




Господният служител Сряда - 29 октомври

Прочетете Исая 52:1353:12. Каква велика надежда и обещание за нас съдържат тези стихове?


Тези текстове са едни от най-величествените в Стария Завет. Те внушават, без да го заявяват изрично, колко ограничена и неефективна е еврейската жертвена система като средство за изкупление (за премахване на бариерата между човечеството и Бога). Проблемът с греха е така сериозен, че единствено Господният Служител може да го разреши. Този откъс описва преживяванията както на народа, така и на Служителя.

Народът: Народът премина през две опитности - едната на неверие и отхвърляне, другата - на изповед и разкаяние. По същество Служителят изглежда непривлекателен, едва ли не прокажен (Исая 52:14), "ударен, поразен от Бога, и наскърбен" (Исая 53:4). Тъй като изглежда така, сякаш Бог Го е отхвърлил, те също Го презират и отхвърлят (стих 3). След това осъзнават, че в преживяванията на Служителя има Божествен промисъл, че Той поема върху Себе Си техните скърби и немощи (стих 4). Натоварва се с техните грехове като техен Заместник, умира за тях. В светлината на жертвата на Служителя те се виждат такива, каквито са всъщност - "Всички се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни" (стих 6). Единствено когато гледаме към кръста, осъзнаваме до каква степен грехът е деформирал живота ни.

Служителят: Опитността на Служителя е изключително болезнена. Той е самотен, отхвърлен от всички (стих 3), натоварен със скърби и страдания, потиснат и поразен (стих 7), и дори "отсечен отсред земята на живите" (стих 8). Освен всичко няма никакво основание за такова отношение към Него, защото Той "не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му" (стих 9). Защо една толкова невинна Личност страда? Защото Господ предава живота на Служителя като "принос за грях" (стих 10). Той понася немощите на Своя народ, умира на тяхно място, за да ги обяви за праведни и невинни (стихове 11, 12). Но след тази жертвена смърт Той отново ще види светлината (стих 11) и ще бъде издигнат нависоко (Исая 52:13).

Исая представя пророческо описание на жертвената смърт на Христос като единствения възможен начин за изкуплението на греха. Христос става като нас, за да може нашето общение с Бога да бъде възстановено.


Отново прочетете Исая 52:1353:12 и обърнете специално внимание на онова, което Исус е направил за нас на кръста. Каква надежда намирате лично за себе си?




Прогласен в Даниил Четвъртък - 30 октомври

Прочетете Даниил 9:7–11. Как пророкът описва в молитва състоянието на своя народ?


За да преживеем Божествено изцеление и освобождение от греха, трябва първо да осъзнаем състоянието си като грешници и нарушители на откритата Божия воля. Фундаменталният проблем на човека е в неговото нежелание да признае, че в него има нещо дълбоко погрешно и че отчаяно се нуждае от прощение и възстановяване. Дори и простените грешници трябва винаги да осъзнават (подобно на Даниил), че ежедневно се нуждаят от Божията прощаваща благодат.


Каква е специалната молба на Даниил към Господа? Въз основа на какво я отправя? Даниил 9:16–19.


Веднъж осъзнали състоянието си на грешници, едно от най-важните ни открития относно нашата връзка с Бог е следното: единственото нещо, което трябва да направим, за да получим прощение, е просто да помолим за него. Даниил напълно разчита на Божията милост, на чудодейната Му благодат като единствен изходен път от положението му на грешник.

В тази глава откриваме и едно пророчество, което разкрива не само как Бог възнамерява да разреши проблема с греха, но и времевата рамка, в която това ще се случи - кога (вижте Даниил 9:24-27). Как - чрез Помазания, Месия, Царя, към Когото сочат и Когото представляват всички останали израелеви царе. Времето, определено за неговата жертвена смърт и началото на свещеническото Му служене (помазването на светилището), е определено - 70 седмици (490 години). Пророческият период се простира от 457 г. пр. Хр. до 34 г. сл. Хр. Бог очакваше Неговият народ да е готов за идването на Месия. Това, което удивителното пророчество сочи съвсем ясно е, че Бог не само упражнява абсолютен контрол върху всеки аспект от Своето спасително дело, но и със сигурност ще доведе докрай намеренията Си от вечността.


Колко важно е за вас непрестанно да осъзнавате, че макар да сте приели Исус като свой Спасител, имате постоянна нужда от Неговата прощаваща благодат? Дали това е заплаха за вашата увереност в спасението или обратно - затвърждава я? Обосновете отговора си.




Разширено изучаване Петък - 31 октомври

Необходим заместник: “Макар човекът да се поддава на изкушенията на Сатана и да прави точно онова, което Бог му е казал да не прави, Христос - Божият Син - застава между живота и смъртта с думите: "Нека наказанието падне върху Мен. Аз ще заема мястото на човека. Той ще има още един шанс"” (Коментари на Елън Уайт, АБК т. 1, Стр. 1085).

Пожертването на Исаак: “Жертвата, изискана от Авраам, не беше само за негово собствено добро, нито дори единствено в полза на бъдещите поколения; тя беше поучение и за безгрешните разумни същества в небето, и за останалите светове. Полето на битката между Христос и Сатана - територията, върху която се провеждаше изкупителният план, - е учебникът на Всемира. Тъй като Авраам бе показал недостатъчна вяра в Божиите обещания, Сатана го бе обвинил пред ангелите и пред Бога, че не е успял да изпълни условията на Завета и няма право на благословенията, които му се дават. Бог желаеше да докаже лоялността на Своя служител пред цялото Небе, да демонстрира, че не приема нищо по-малко от съвършено послушание и да им разкрие още по-пълно спасителния план” (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

Важността на Исая 53 глава: “Тази глава трябва да бъде изучавана. Тя представя Христос като Божия Агнец. Онези, чиито сърца се надигат с гордост, чиито души са изпълнени със суета, трябва да погледнат към този образ на своя Изкупител и да се смирят в пепел. Цялата глава трябва да бъде научена наизуст. Нейното влияние ще смекчи и смири душата, поразена от греха и горда в своето себевъздигане” (Коментари на Елън Уайт, АБК т. 4, Стр. 1147).

За разискване:

1. Обобщете онова, което сте научили относно спасителния план според представените пасажи от Стария Завет.

2. Прочетете първия цитат от Елън Уайт в частта за петък. Какво говори той за Божия характер? Какво означава да имаме "още един шанс"?

3. В групата обсъдете историята за Авраам на хълма Мория. Какви други поуки можем да извлечем от нея за живеенето чрез вяра?

Обобщение:

Векове преди Христос да дойде на тази земя, Господ ни дава обещания за спасение. Те се изпълняват абсолютно точно. Остава въпросът как ще откликнем на сигурността и непоклатимостта на Господа, разкрити в изпълнението на тези обещания?



Разказ
Ярка светлина

Хидеми Сугауара се спряла между редовете на църквата и застинала в удивление. Мястото й било заето. Всъщност само половината църква била пълна. Къде би могла да седне така, че да чува добре?

Хидеми била ревностна адвентистка. От много години живеела в селски район в Япония, но когато остаряла, решила да се премести в града. Намерила адвентна църква близо до спирка на метрото и започнала да я посещава. Старите приятели селската църква й липсвали, а вече й било трудно да се сприятелява с нови хора в големия град.

Стояла на първия ред, за да чува по-добре. Тази събота обаче предните пейки били заети. Намерила място в по-задната част, но не можела да чуе проповедта. Наблюдавала как хората стават или коленичат, но чувала само отделни звучи. Какъв е смисълът да ходя на църква, ако не мога да чувам нищо, запитала се тя. Бих могла да си стоя вкъщи, да се моля и да пея сама.

Когато пасторът започнал да се моли, за да закрие службата, лицето й внезапно се озарило от ярка светлина. Забелязала, че и вярващите, които излизали, също излъчвали светлина. Нима сънувам? Или може би и очите ми вече не са наред?

Излязла навън и тръгнала към метрото. Лицата на минувачите изглеждали съвсем нормални. Обърнала се към църквата и отново видяла ярка светлина. Какво става, почудила се тя. Забелязала някои от църковните членове в метрото и дори там лицата им пак излъчвали светлина.

Тогава разбрала, че Бог иска от нея да продължи да ходи на църква, както и да разбере, че там има особени благословения за народа Му. Ако продължи да посещава църквата, със сигурност Бог би благославял и нея.

Хидеми осъзнала, че докато стояла раздразнена от невъзможността да чува, е пропуснала благословението, което Бог би й дал в Неговата църква. Не било толкова важно да чуе всичко изречено, а да присъства. Продължила да ходи на църква и дори започнала да води приятели. След време се сприятелила с още много хора от църквата.

Мисията започва от дома и църквата и се разпространява като лъчи светлина по света. Кажете на приятел, кажете на света, че Исус ги обича.


* Хидеми Сугауара (на снимката) живее близо до гр. Чива, Япония.

Created by ULimited®