"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 октомври 2008 г.

Изкуплението и Божията инициатива


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 октомври
Стих за запаметяване:
“Като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христос всичко - това, което е небесно и земно” (Ефесяни 1:9, 10).

Основна мисъл: Бог е предвидил грехопадението и е съставил план за разрешаването на проблема с греха дълго преди неговото възникване.

На човешките същества е дадена морална свобода - нещо, с което не е удостоено нито едно от останалите Божии творения на земята. След като веднъж им дава тази свобода, Бог не може да им я отнеме, без да промени радикално тяхното естество и същност. Те могат да я използват или за да откликнат положително, като Му се посветят с любов, благодарност и вярно послушание, или за да отхвърлят дара на живота и да се разбунтуват срещу Господа. (В крайна сметка, ако хората не биха имали възможност да не се покорят, не биха били истински свободни.)

Предвиждайки ужасната възможност за непокорство, Бог действа адекватно. Така Неговият промисъл съставя спасителен план дълго преди хората да бъдат създадени и преди злото и грехът да са се появили - план, който е съсредоточен в Личността и делото на Исус Христос.

За тази седмица прочетете:
Римляни 3:19–22; 5:6–8; 5:20, 21; Ефесяни 1:4; Колосяни 1:26, 27; 2Тимотей 1:8, 9; Тит 1:2



Тайната на Божията любов Неделя - 19 октомври

Прочетете Римляни 5:6–8. Според тези стихове кое подтиква Бог да ни осигури спасение чрез Исус?


Бог не е длъжен да спаси човешката раса. Не е принуден да го стори. Трудно е да си Го представим да казва: "Ако бяхме направили това или онова, Адам и Ева нямаше да паднат в грях. Затова сега трябва да измислим нещо, за да ги спасим от тежкото положение, в което попаднаха". Напротив, хората сами бяха виновни за състоянието, в което се оказват след грехопадението: "Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измишления" (Еклисиаст 7:29).

Ако Бог се чувства длъжен да ни спаси, тогава спасението би било нещо, което заслужаваме. Само че вярно е точно обратното - то е нещо, което ние не заслужаваме, но въпреки това Бог желае да ни го даде. Това прави Неговото дело за спасението ни още по-забележително, тъй като Той е сторил за нас не нещо, което е бил принуден да стори, но което е избрал да стори от любов.


Прочетете Римляни 3:19–22. Какво казва тук ап. Павел относно начина, по който сме спасени? Каква роля играе Законът в разрешаването на проблема, причинен от греха?


Поради греха за човешките същества е невъзможно да възстановят своята първоначална връзка с Бог чрез послушание към Закона (вижте Римляни 8:3; Галатяни 3:21). Законът може да ни спаси толкова, колкото храненето може да върне към живота един труп. Ако иска нещо да стане, Бог трябва да поеме инициативата. И той я поема - от любов към нас разкрива Своята правда чрез Исус на кръста. Тази правда може да дойде върху вярващия единствено чрез вяра, а не чрез дела по Закона. Хората могат да получат опрощение и да възстановят вечната си връзка с Него единствено чрез делото и Личността на Неговия Син Исус Христос.


Кое има по-висока стойност (и защо?): някой да направи нещо добро за вас, защото е длъжен, или просто защото ви обича?




Тайната на Божията благодат Понеделник - 20 октомври

“В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7).


Не е трудно да си представим, че при навлизането на греха в света интелигентните същества във Всемира се питат как ще се отнесе Бог към тази разбунтувала се раса. Но преживяват изненада. Стават свидетели на нещо, което вероятно не са виждали никога преди - един аспект от Божията любов и сила, който сега намира израз в контекста на грехопадението на човека. Бог се справя с греха на тази планета чрез силата на благодатта. В този контекст Той се разкрива като търпелив и милостив към грешните и бунтовни същества. Исус потвърждава загрижеността на Отец: " Той е благ към неблагодарните и злите" (Лука 6:35).


Какво е значението на контраста, между греха и откровението на Божията благодат, обрисуван от Павел? Римляни 5:20, 21.


В Библията благодатта е един от аспектите на Божията любов, специално насочен към грешниците. Тя сякаш открива една динамична, последователна и постоянна част от Божието естество, която непрестанно се стреми да възстанови хармонията между Бог и грешните същества. Библейската концепция за благодатта още веднъж потвърждава факта, че изкупителното дело на Христос ни се дава като дар; че спасението е нещо, което не заслужаваме. Божията благодат внушава, че нашият грях е без извинение, абсолютно неоправдан и заслужаващ вечна смърт. Но вместо тази смърт ние получаваме надежда и обещание за живот, и то вечен живот. И накрая този чуден аспект от Божието естество е разкрит пред Всемира по един несравним начин в Личността и делото на Христос. В Него - единствено и само в Него - можем да открием "богатството на Неговата благодат", да се възползваме от нея и да й се наслаждаваме (Ефесяни 1:7).


Прочетете 2Коринтяни 8:9. За какво говори тук ап. Павел? И, което е по-важно, как вие лично сте преживели този вид благодат, за която говори текстът? Как се променя животът ви в резултат на онова, което Христос е направил за вас?




Вечен план Вторник - 21 октомври

След грехопадението на човека Бог не е длъжен да го спаси. Но въпреки това го прави. Нещо повече, това решение (което Му струва страшно много) не е взето пост фактум.


Прочетете Ефесяни 1:4; Колосяни 1:26, 27; 2Тимотей 1:8,9; и Тит 1:2. Какво ни подсказват тези текстове относно времето, в което е съставен спасителният план?


Новият Завет разкрива няколко неща относно Божията тайна:

Първо, тя е формулирана "преди създанието на света" (Ефесяни 1:4). Това подсказва, че дълго преди хората да паднат в грях, Бог е създал план, чрез който да се справи с бедствието, ако такова дойде.

Второ, тази Божествена тайна "е била скрита за векове и поколения" (Колосяни 1:26). Планът не само е съставен предварително, но е взето решение да бъде приведен в изпълнение в точно определен момент. И затова остава скрит за векове.

Трето, тази тайна се идентифицира по особен начин с Христос (Колосяни 1:27). Това се отнася за тайната на Личността Му, за Неговото служене, смърт, възкресение и посредничество в полза на грешната човешка раса. Това е сърцевината на добрата вест за спасение чрез Христос - евангелието на християните (Ефесяни 6:19).

Четвърто, тази тайна се определя по-точно като Божие намерение "да се събере в Христос всичко - това, което е небесно и земното" (Ефесяни 1:10). Планът е във и чрез Личността на Христос да бъде възстановена космическата хармония, разрушена от греха. Успехът на този процес е вече видим в единството между езичници и евреи в църквата (Ефесяни 3:6).

Пето, тайната, пазена у Бога от времето преди създанието на света, сега става известна чрез идването на Христос в човешката история.


Още преди основаването на света Бог има план да го спаси - и това включва всеки един от нас. Каква надежда извличате лично за себе си от удивителната истина, че Божият план е съставен още преди да сте съществували?




Единственият начин - кръстът Сряда - 22 октомври

Бог може да се справи с бунта на човека по няколко начина. Може незабавно да унищожи Адам и Ева и дори цялата планета. Може да реши да ги изостави на съдбата им - с други думи, просто да ги остави на неизбежните резултати от греха, които са в края на краищата вечна гибел.

Но има едно нещо, което не може да направи - да не обърне внимание на бунта им, да се преструва, че нищо не се е случило и да позволи връзката Му с тях да продължи както преди.

В крайна сметка, какво прави Той? Не ги унищожава, не ги изоставя, не ги пренебрегва. Не, пуска в действие вечното Си намерение да ги спаси чрез неизмеримата жертва на Своя Син.


Прочетете Марк 10:45; Галатяни 1:4; 2:20; Ефесяни 5:2 и Тит 2:14. Коя ключова тема се повтаря във всички текстове? Какво ни говори тя за спасителния план?


След като веднъж е взел решение да ни спаси, Бог няма няколко възможности как точно да го направи. Има само една. Грехът може да бъде премахнат единствено чрез въплъщението, служенето, смъртта, възкресението и посредничеството на Христос. Ако иска да ни "спести" вечната гибел, Исус трябва да умре вместо нас. Въплъщението и смъртта Му са неизбежни, ако иска да бъдем спасени. С други думи, има само един път към небето и той преминава право през сърцето на Христос върху кръста.

Още в Гетсимания Той преживява агонията на смъртта (Матей 26:36–46) и се нагърбва с греховете на света. Молейки се на Своя Отец в Своята агонизираща болка, Исус всъщност Го пита дали няма друг начин за спасението на човечеството. Отговорът идва обвит в небесна тишина. Няма друг начин да се разреши човешкият проблем, освен чрез жертвата на Божия Син.

На тайния Божествен съвет преди създанието на света Синът предлага Себе Си - да се пожертва като наш Заместник и Гарант. Той, както виждаме в горните стихове, "даде Себе Си за нас". Няма друг начин!

Нека не забравяме - Той не е длъжен да ни спаси, направи го доброволно, от любов. Но след като веднъж е решил да осъществи това спасение, смъртта Му е неизбежен, макар и доброволен акт. "Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам" (Йоан 10:17, 18).




Божият план - разкриващ се в Исус Четвъртък - 23 октомври

Според тези текстове, от какво се "нуждае" Исус, за да осъществи спасителната Си мисия? Лука 4:43; 9:22; 17:25; 19:5; 22:37; 24:7; 24:26; 24:44.


В повечето от стиховете откриваме глагол, който може да се преведе като нужно е (на гръцки деи). Този глагол изразява един много важен аспект от живота на Исус. Той изцяло е ориентиран към онова, което е нужно да извърши, за да осъществи мисията Си: "Трябва [нужно е] да върша делата на Този, Който Ме е изпратил" (Йоан 9:4). В началото на Своето публично служене Той казва на учениците Си: "И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен" (Лука 4:43). Службата на Исус съвсем ясно е белязана от желанието Му да изпълни Божия план за спасението на човешката раса. Всеки аспект от Неговия живот е част от този план. Например, когато вижда Закхей, му казва: "Днес трябва да престоя у дома ти" (Лука 19:5).

Но истинската цел на Исусовото служене се простира далеч отвъд простото задължение да проповядва благата вест за Божието царство. Има една тъмна пътека, по която трябва да мине. Трябва да отиде в Ерусалим. Може да избере да не отиде, но знае, че това е несъвместимо с Божия план. Затова казва на учениците Си, "че трябва [за Него е необходимо] да отиде в Ерусалим и много да пострада (...) и да бъде убит" (Матей 16:21). Той отива там, защото трябва да преживее отхвърляне от това зло поколение (Лука 17:25), да бъде причислен към беззаконниците (Лука 22:37) и да бъде разпънат на кръст (Йоан 3:14; 12:34). Но смъртта не е достатъчна за изпълнението на Неговата мисия. Трябва и да възкръсне (Деяния 17:3), да бъде приет в слава в Небесата и да остане там, докато не се изпълнят всички пророчества (Деяния 3:21). Той следва вечния план, съставен от Бога.


Как правим разлика между необходимите и обикновените неща и защо е толкова важно да можем да я правим?




Разширено изучаване Петък - 24 октомври

Дефиниране на благодатта: “Ако не бяхме паднали в грях, никога нямаше да научим значението на думата - "благодат". Бог обича безгрешните ангели, които Му служат и са послушни на заповедите Му, но не им дава благодат. Тези небесни същества не познават благодатта, никога не са имали нужда от нея, тъй като никога не са съгрешавали. Благодатта е качество на Бога, проявено към незаслужаващите човешки същества. Ние не сме я търсили, тя е изпратена да ни потърси. Бог се радва да дари Своята благодат на всеки, който жадува за нея - не защото я заслужаваме, но именно защото сме напълно недостойни” (Елън Уайт, Моят живот днес).

Изкупление: Не е пост фактум: “Намерението и планът на благодатта са съществували през цялата вечност. Още преди основаването на света Божественият съвет е взел решение да бъде създаден човекът и да Му бъде дадена сила да върши Божията воля. Но неговото отстъпление с всичките му последици не останава скрито за Всемогъщия, нито Го възпира да проведе вечното Си намерение, защото Той е основал Своя престол на правдата. Бог познава края от началото. Ето защо изкуплението не е измислено впоследствие” (Елън Уайт, Божията удивителна благодат).

“Той не само е трябвало да умре, но е знаел съвсем точно какъв срам и какви унижения ще трябва да претърпи, на какво жестоко отношение ще бъде подложен. Не е имало нищо, което да го принуждава да приеме позорната смърт на кръста. Но въпреки това е пожертвал душата Си като принос за грях. Намерението на Бог да спаси света е намерение на Христос. Неговата любов е едно с любовта на Отец и тази любов Го "принуждава” (Елън Уайт, Библейско ехо).

За разискване:

От горния цитат на Елън Уайт става ясно, че Бог предварително е знаел за нашето грехопадение и следователно, за всичката болка и страдание, които ще го последват. Но въпреки това ни е създал. Защо, след като е знаел какво ще се случи? Как този цитат ни помага да си отговорим на въпроса по-горе? Как страданието на самия Исус ни помага по-добре да разберем защо Бог е допуснал и нашето страдание?

Обобщение:

Бог не само поема инициативата за нашето спасение, но го прави доброволно, поради естеството Си, което е любов. Това решение, което разкрива Неговия благодатен характер, е взето далеч във вечността, преди да бъдем сътворени, и изсква себепожертвувателната смърт на Божия Син. Този план се разкрива и осъществява напълно в живота, служенето, смъртта и възкресението на Исус Христос.



Разказ
Училището му научи
Ивет Ривера

Децата ми ходеха в частно училище, в което се учеше до десети клас. Започнах да търся добро училище, където биха могли да завършват образованието си. Приятел ми разказа за адвентното училище в града, но ме предупреди, че то не е нито голямо, нито луксозно. Посетих го и се уверих, че приятелят ми е прав. Училището не бе голямо или луксозно. Останах обаче впечатлена от учителите, а учениците ми изглеждаха щастливи. След като проведох разговор с директора, записах сина ми в училището и оставих дъщеря ми да завърши последната си година в другото училище.

Синът ми остана изключително доволен от новото училище и от учителите си. Често разказваше какво учи, но аз отказвах да го слушам, когато заговореше на тема религия. Не знаех почти нищо за адвентистите и смятах, че в събота се покланят на някаква личност, наречена Елън Уайт.

Един ден, докато чаках на светофар, някакъв човек ми пъхна списание в ръката. Взех го и го оставих настрана. След време започнах да го чета, но не повярвах нито дума на написаното. Потърсих думата сабадо (събота) в речника. Там се казваше, че сабадо е седмият ден, а доминго (неделя) е първият ден. Осъзнах, че тези адвентисти не са толкова луди, колкото предполагах. Прочетох статиите и проверих всеки факт. Дори потърсих в исторически книги материали за промяната на съботата в неделя. Останах удивена от това, че всичко в списанието бе съвсем точно е неоспоримо. Дори тогава не ми се искаше да призная, че тази църква е права.

Започнах да спазвам съботата така, както я разбирах, но продължих да се чудя коя е тази госпожа Уайт и каква е ролята й в адвентното богослужение. Попитах една учителка в училището и тя ми даде няколко книги на Елън Уайт. Тогава открих голямата истина.

Тъй като не бях разрешавала на сина ми да говори за религия, не знаех, че той вече знае голяма част от онова, което аз тепърва откривах. Когато казах на децата си, че искам да посещавам адвентната църква, синът ми остана доста изненадан, тъй като и той желаеше да ходи на църква.

Позволих на дъщеря ми да посещава предишната ни църква, докато бъда напълно убедена, че адвентистите поддържат верни учения. Тя слушаше онова, което й обяснявах, и скоро реши да се присъедини към мен и към брат си в адвентната църква. След известно време всички бяхме кръстени заедно.

Вярвам в адвентната църква и образователната й система, тъй като чрез нея Бог ме запозна със Своята истина. Вярвам в нашата издателска дейност, тъй като именно едно списание ме доведе до нозете на Исус. Благодарим ви за това, че вземате участие в това голямо начинание.


* Ивет Ривера живее в Вега Баха, Пуерто Рико

Created by ULimited®