"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 октомври 2008 г.

Космическа криза - разпадане на установения от Бога ред


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 октомври
Стих за запаметяване:
“Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:17).

Основна мисъл: Да покажем произхода на падението на Сатана и как той пренася войната на земята.

Независимо от всичко, което има, независимо колко е възвисен, за Луцифер това не е достатъчно. Той иска още. Така започва "тайната на беззаконието” (2Солунци 2:7). Това е началото на греха в Божия Всемир.

Произходът на греха в този съвършен свят ще си остане тайна, тъй като за него няма причина. Ако може да бъде обяснен, той ще бъде оправдан. Започва с първата малка крачка, която Луцифер предприема, за да задоволи свое особено чувство и желание. Противоречивите чувства в него, както и злоупотребата с дадената от Бога свобода довеждат до космически конфликт, до напълно завършен бунт срещу Бога, в резултат на който безброй Божии творения страдат и умират. Днес всеки от нас живее с последиците от този конфликт.

Но не трябва да се отчайваме. Както ще разберем в следващите уроци, Христос идва на земята, за да намери честно и справедливо разрешение на причините за този космически конфликт.

За тази седмица прочетете:
Битие 3:4, 5; Езекиил 28:14–17; Исая 14:13, 14; Йов 1:8–11; Откровение 12:7–9



Грях - неговият произход Неделя - 5 октомври

Прочетете Езекиил 28:14-17. Какво ни казва този текст за произхода на греха? Какъв е Луцифер преди падението си?


За разлика от Бога, Който е вечен, злото и грехът имат начало; т.е. - имало е време, когато не са съществували. Тъй като Бог е любов и святост, и всичко, което Той създава, е добро, грехът не произлиза от Него. Езекиил изяснява, че грехът започва тайнствено в творението, което е "добро" - "Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, докато се намери беззаконие в теб” (Езекиил 28:15). Съвършен (от еврейски тамим - завършен) описва целостта на творението, когато то излиза от ръцете на Твореца

Забележете също, че грехът започва в един херувим - висше същество. Херувимите са по-близо до Бога от които и да са други ангелски същества. Двама от тях са поставени като стражи при входа на Едем (Битие 3:24). Два златни херувима са поставени върху ковчега на Завета (Изход 25:18–20). Положението на херувимите върху ковчега илюстрира високото им положение в светлината на Божието присъствие и обиталище (Елън Уайт, Копнежът на вековете). Следователно грехът започва в едно небесно същество, което се намира твърде близо до Божия престол. Изразът "Божията свята планина" е описание на небесния храм, където Бог обитава сред Своите творения - центърът на небесното управление.

Себепокварата на този херувим - Луцифер - се корени в неговото себелюбие, което го кара да злоупотреби с даровете на красотата и мъдростта, дадени му от Бога. По необясним начин той позволява на своите емоции и чувства да надделеят над разума му и по този начин неговото съвършенство е покварено. "Ти разврати мъдростта си” (Езекиил 28:17). Бог категорично отправя обвинението към самия Луцифер. Вместо да спазва небесния ред, благодарение на който небесните дарове могат да бъдат от полза за всички и да ги обогатяват, Луцифер започва да се възприема като най-висш и над всички по красота, блясък и мъдрост. "Малко по малко Сатана започва да задоволява желанието си за себевъздигане" и установеният от Бога ред е разрушен (Елън Уайт, Вярата, чрез която живеем).


Колко често - независимо колко сте имали - ви се е искало да имате още? Чий характер сте проявявали тогава? Защо е противоположен на Христовия характер?




Атака срещу Бога Понеделник - 6 октомври

Как Исая описва истинските намерения на разбунтувалия се херувим? Какво има в сърцето на Сатана? Какъв е истинският му мотив? Исая 14:13, 14.


Колкото повече странните, егоистични чувства на херувима придобиват надмощие над по-висшите му сили и разум, толкова по-дързък става той. Извращава се и злоупотребява със свободата, която Бог му дава - дотам, че пожелава да узурпира властта на Всевишния.

В Езекиил 28:15 откриваме контраста между състоянието на херувима като свято същество, излязло от ръката на Твореца, и онова, което става после. В началото той е "съвършен", цялостен, без да му липсва нищо. Но в него се поражда нещо ново - според стиха, в него се поражда беззаконие. В Стария Завет това понятие се употребява, за да опише двуличие, несвята амбиция, лъжа и отстъпление.

Езекиил казва още: “Сърцето ти се надигна [от еврейски габах - качи се нависоко, наду се]” (Езекиил 28:17). Да се надигнеш включва и това да се възприемаш като нещо повече, отколкото си, или като по-висш от другите. Това може да доведе до поведение, което пренебрегва Божията воля (Псалм 10:4; Еремия 13:15) и се опълчва срещу самия Бог (Езекиил 28:2). Лесно стигаме до заключението, че падналият херувим е нелоялен към Бога, атакува Го, говори лъжи по Негов адрес и действа измамнически.


По какъв начин змията представя неправилно Бог пред Ева? Битие 3:4, 5


За да може да убеди Ева да не се покорява на Бога, Сатана атакува Божия характер. В общи линии той казва, че в същността Си Бог е егоист, Който ограничава развитието на Своите интелигентни творения и чрез смъртна заплаха ги държи в състояние на принудително подчинение. Следователно Той не е това, което твърди - Бог на любовта, - но маскира истинската Си същност, като само демонстрира любящо отношение. Сатана проектира върху Бога събствената си измамническа същност и истинските намерения на своето покварено сърце. Неговата атака в небето срещу Бога и любящото Му естество сега се прехвърля на тази планета.

“Ако Луцифер наистина би желал да бъде като Всевишния, никога не би напуснал посоченото му от Небето място, тъй като духът на Всевишния се проявява в несебелюбиво служене. Луцифер желае Божията власт, но не и Неговия характер” (Елън Уайт, Копнежът на вековете).


Как можем да избегнем попадането в същия духовен капан, след като сатанинските принципи все по-често и по-често неуловимо се прилагат около нас?




Грехът и Божият закон Вторник - 7 октомври

Законът е израз на характера и волята на Законодателя. Псалмистът пише: "Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Псалм 40:8). Тук той говори, че е приел Божията воля за своя и тя е станала част от неговия характер. С други думи, Божият характер бива присвоен чрез себепредаване на Божествената воля, изразена чрез Закона.


Каква е връзката между Божията любов и Божия закон? Матей 22:37–40; Йоан 3:16; 14:15, 21; 1Йоаново 5:3.


Когато пише: "Дяволът отначало съгрешава" (1Йоаново 3:8), Йоан всъщност казва, че в небето Сатана се бунтува срещу Бога, Който е любов.

В пълен контраст с послушанието от любов съществува беззаконието (вижте 1Йоаново 3:4). Думата беззаконие (аномия) се отнася за дълбоко вкоренено отношение на бунт в сърцата на човешките същества. Тя означава хаос и анархия на мястото на Божия закон. Космическият конфликт е срещу Бога и срещу онова, което е Той сам по Себе Си. Павел описва есхатологичния антихрист от края на времето като "човекът на греха" (2Солунци 2:3) и нарича феномена на греха "тайната на аномия” (стих 7).


Припомнете си заповедта на Бог към Адам и думите на Сатана към Ева (Битие 2:17; 3:4, 5). Какво става тук?


Битие 2:17 е ясно изявление на Божията любов към Адам и Ева и Неговото горещо желание да се наслаждава на общението Си с тях завинаги. Той съвсем определено не желае те да вкусят смърт - в противен случай защо ги предупреждава за нейното съществуване? Създадени като свободни същества, Адам и Ева трябва да демонстрират своето лично желание да прекарат вечността със своя Създател. Тяхното послушание към Божията заповед би показало, че доброволно избират вечния живот с Него. Именно на тази ясно изразена Божествена воля се противопоставя Сатана и я атакува, като предлага на нейно място пълна "независимост" от Бога. Това е основата на неговата платформа и в небето - независимост от Божията воля, всеки сам да бъде закон на себе си, без да дава отчет на никого.


По какви неуловими начини Сатана продължава да ни кара да се обявяваме за "независими" от Бога? Как можем да се предпазим от тази смъртоносна измама?




Грехът като бунт срещу Божието управление Сряда - 8 октомври

Как ап. Павел описва космическата роля на Христос? Колосяни 1:16, 17.


Това, което сплотява творението в хармонично единство, не са природните закони, колкото и важни да са, а силата на любящия Бог в личността на Христос. Любовта е връзката, която крепи в едно не само християните (Колосяни 3:14), но целия Всемир. Това не е някаква безлична сила, а самата същност на Бога. Атаката срещу Него е атака срещу начина, по който Той управлява Всемира, и следователно - опит да бъде осуетен небесният ред на творението.


Прочетете Йов 1:8-11. Къде в тези стихове съзирате атаката на Сатана срещу самия Бог?


Обвиненията, които Сатана отправя срещу Йов и Бога, са отражение на обвиненията, които той отправя срещу Всевишния в небето. Според него Йов Му служи от егоистични подбуди, а не от любов. Служи Му, за да получава разни облаги от Него. А Бог му ги дава, за да си осигури служенето му. Сатана твърди, че Божието управление е белязано от себелюбие, а не от неегоистична любов, както твърди Бог. Според него истинското естество на хората се разкрива в хаоса и ако им бъде даден шанс, те биха се разбунтували срещу Бога.

“Всички неща Христос е получил от Бога, но Той взема, за да дава. Така е решено в небесните дворове в интерес на всички сътворени същества - чрез възлюбения Син любовта на Отец да тече към всички; и отново чрез Сина тя да се възвръща в хваление и радостно служене, във връзки на любов към Великия Източник на всичко. Така чрез Христос кръгът на благодатта се затваря, представяйки характера на великия Дарител и Закона на живота.

Законът е нарушен в самото небе. Грехът се корени в себевъздигането. Луцифер - осеняващият херувим - пожелава да бъде пръв в небето” (Елън Уайт, Копнежът на вековете).


Как бихте могли лично да се включите по-добре в този "кръг на благодатта"?




Война в небето Четвъртък - 9 октомври

Езекиил използва две думи, които ни помагат да разберем стратегията на Луцифер в неговата атака срещу Бога.

Първата е търговия (голямата ти търговия) [Езекиил 28:16]. Той е замесен в една "голяма търговия". Думата, преведена тук като търговия, може да се предаде и като клевета, предполагайки, че в небето Луцифер е бил зает с повдигане на фалшиви обвинения срещу Бога и може би и срещу други небесни същества. Клевета е зло говорене с намерение разрушаване авторитета на други и описва поведението на човек, избрал да пренебрегне Божията воля и да се опълчи срещу нея (Левит 19:16; Еремия 6:28–30). Резултатът от нея е разделения и безредие (2Коринтяни 12:20). Библията описва Сатана като "обвинителя" или "клеветника" на Божия народ, "противника" (Захария 3:1, Откровение 12:10). Той не устоява в "истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща" (Йоан 8:44).

Клеветата довежда Сатана до насилие - втората важна дума (Езекиил 28:16). Насилие означава антисоциално поведение, което нарушава установения от Бога ред. То е мотивирано от омраза или егоизъм и може да доведе до физическа или социална атака. В някои случаи довежда до убийство или експлоатация на другите за лична изгода (Битие 49:5; Михей 6:12). Сатана е "открай човекоубиец" и като такъв въвежда насилието и смъртта в Божието творение.


Какъв е крайният резултат от поведението на Луцифер в небето? Откровение 12:7-9.


Бавно и тайнствено егоистичните чувства на Сатана се трансформират в поведение, атакуващо Бога и Неговия Син. Това, което отначало е скрито, скоро става видимо, създава объркване и безредие. Небето влиза във война. Това е началото на космическия конфликт, в който сме въвлечени и всички ние. Сатана и неговите пъддържници са победени в небето - на кръста - и ще бъдат заличени от Всемира в определеното време. Разрешаването на проблема с греха не само възстановява падналата човешка раса в съвършено и вечно единство с Бога, но и съвършената морална хармония в цялото Божие творение.


В началото има лоши мисли, които довеждат до лоши думи и лоши действия. Така става при Сатана. Ако не внимаваме, ще стане и с нас. Коя е нашата най-добра защита (вижте Филипяни 4:8)?




Разширено изучаване Петък - 10 октомври

“Има един, който злоупотреби със свободата, дадена от Бога на Неговите творения. Грехът произхожда от него. Като стоящ непосредствено до Христос, той бе най-почетен от Бога и стоеше най-високо в сила и слава сред небесните обитатели. Луцифер, "синът на зората", бе пръв сред осеняващите херувими - свят и неопетнен. Той бе в присъствието на великия Създател и непресекващите лъчи на славата, обвиващи вечния Бог, почиваха върху него” (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

Окончателен избор: “В небето Луцифер съгреши в светлината на Божията слава. На него бе дадено откровението на Божията любов както на никое друго сътворено същество. Въпреки че разбираше Божия характер и познаваше Неговата доброта, Сатана избра да последва своята собствена егоистична и независима воля. Това бе окончателното му решение. Бог нямаше какво повече да направи, за да го спаси” (Елън Уайт, Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Размислете върху факта, че Луцифер е бил съвършено същество, но все пак в него се е породило нечестие. Какво ни подсказва това относно свободата, която Бог е дал на Своите интелигентни творения? Каква морална отговорност възлага тази свобода върху всеки?

2. Като имате предвид идеята за свободата, обсъдете ролята на Закона. Защо той е толкова важен за свободните същества? Защо, ако не бяхме свободни, нямаше да има нужда от такъв? С други думи, какъв е смисълът от закон за същества, които нямат право на морален избор?

3. Кои са различните начини, по които Сатана се старае да прояви своя характер в нас - било като отделни личности, било като църква. Кои от нещата, които правим, показват, че понякога опитите му не са напълно безуспешни?

Обобщение:

Луцифер - едно свободно същество - злоупотребява със свободата, дадена му от Бога, и подхранва зли мисли, докато те се превръщат в действия - действия срещу Божието управление и срещу самия Бог. Резултатът от това е разрушаване на установения в небето ред. Последиците от греха и бунта далеч надхвърлят пределите на нашата земя.



Разказ
"Бог бе мой чадър"
Алекс Ерига

Бях извикан в канцеларията на директора на училището, в което се бяхме записал в Северна Уганда. Бе дошло време да си плащам таксата, а аз нямах пари. Извървях 29 мили до дома и разказах на родителите си за проблема. Те помолиха роднини да ми помогнат, след което ме изпратиха обратно на училище.

Докато вървях към училището, видях да наближават буреносни облаци. Щеше да се изсипе дъжд, а нямаше никакъв подслон. Забързах се, наблюдавайки как облаците идват все по-близо. Виждаше се, че вали много силно. Не бе възможно да се подслоня и затова продължих да крача. Страхувах се, че учебниците ми ще се намокрят.

Докато бурята наближаваше, аз си спомних за Божието обещание, че няма да остави слугата Си да страда. Коленичих край пътя и се помолих. Чувах как вятърът духа и помирисвах дъжда. „Благодаря Ти, Господи, за училищната такса – молех се аз. – Моля Те, запази от дъжда, за да не се намокрят учебниците.” Станах и тръгнах с бърза крачка. Буреносните облаци идваха все по-близо.

Двама мъже, които вървяха към мене, бях подгизнали. Тогава забелязах, че и земята бе мокра. Дъждът бе пред мене и зад мене. Ставаше късно, а ми предстоеше още дълъг път. Продължих да вървя. На две мили по-нататък почувствах капки дъжд. Облаците над мене бяха черни и надвиснали.

Най-накрая наближих училището и близкия търговски център. Калните локви по пътя показваха, че се е излязъл доста силен дъжд. Някои от съучениците ми, които се връщаха от търговския център, видяха, че дрехите ми са сухи и ме попитаха: „Къде се скри от бурята?”

„Никъде – отговорих аз. – Бог ми е чадър.” Разказах им как съм се помолил и Бог ме е запазил по дългия път към училището.

След като пристигнах в училището, други момчета ме попитаха как съм останал сух в бурята. Отново споделих как Бог ме е запазил. Докато разказвах, осъзнах, че Бог се грижи за малките неща в живота ми така, както се грижи и за големите. Чрез своя разказ можех да свидетелствам и на други, които не знаеха колко много Бог ги обича.

Благодаря на Бога за това, че ни дава чудеса, които да споделяме, и вяра, с която да живеем, за да разказваме за Божията любов.


* Алекс Ерига (на снимката) живее в бежански лагер за суданци в Аджумани, Уганда.

Created by ULimited®