"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Служители на надеждата –
най-великите Божи мисионери

Гари Краузе


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 август 2008 г.

Стълбът на делото – апостол Петър


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 август
Стих за запаметяване:
“А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и като бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исус” (Деяния 4:13).

Основна мисъл: Петър – преобразеният Петър! – става един от най-великите мисионери, които светът някога е виждал, въпреки че все още се нуждае да научи някои уроци.

Миналата седмица разгледахме удивителното преобразяване на апостол Петър – как от една нестабилна личност той се превръща в стълб на църквата. Колко лесно би било след катастрофалното му падение да го отпишем от Господнето дело. Само че, както видяхме, Божиите намерения с този набеден “герой” са други.

И наистина, след своето възстановяване Петър посвещава целия си живот на една цел – да раздава духовна храна на Исусовото стадо – както вътре, така и вън от кошарата.

Миналата седмица разгледахме и какво прави Христос в живота на Петър, за да го превърне във велик мисионер. Тази седмица ще разгледаме резултатите от неговата мисия. Ще проследим някои от опитностите му, където той играе ключова роля в делото на ранната църква и подпомага разпространяването на благовестието сред езичниците.

Историята на Петър с нейните успехи и провали съдържа ценни уроци за нас днес.

За тази седмица прочетете:
Псалм 18:2, 31; 95:1; Матей 16:18; Деяния 5:15; 10:25; 28–43; 11:19–26; Галатяни 2:11–14



Поръчението към Петър – поглед отблизо Неделя - 24 август

“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18).


Това са едни от най-оспорваните думи в цялата Библия. Голяма част от историята на християнството е базирана върху начина, по който хората са тълкували значението им.

За мнозина този текст означава, че Исус е съградил църквата Си върху Петър и затова го наричат „първият папа”; че той – Петър – е скалата, за която говори тук Исус.

Други обаче тълкуват думите на Исус основно по следния начин: „Ти си Петър, но върху тази Скала – Която съм Аз самият – ще съградя църквата Си”. Доказателствата, както ще видим по-долу, мощно подкрепят последното тълкуване.


Прочетете следните стихове. Как те ни помагат да разберем за коя “скала” говори тук Исус? Второзаконие 32:4; Псалм 18:2, 31; 95:1; 1 Коринтяни 10:4; Ефесяни 2:20; 1 Петрово 2:6.


Независимо от всички предимства, които Петър притежава, независимо от неговите дарби, независимо колко важна е ролята му, Божията църква никога не е била градена върху греховно човешко същество. Да не бъде! Самият Исус винаги е бил Скалата – Основата на Своята църква. Всички ние, включително и Петър, независимо от ролята, която имаме, и от положението, което заемаме, сме в безопасност само докато стоим върху тази Основа, тази “Скала”; а сме способни да стоим там дотолкова, доколкото сме се предали на Господа чрез вяра и послушание (вижте Матей 7:24). Разбира се, Исус знае бъдещето на този апостол, знае какъв ще стане той, но със сигурност няма намерение да направи Петър – грешното, паднало човешко същество – скала и основа на Своята църква.


Какво ни подсказват Христовите думи относно важността на смирението в живота ни и особено в делото за спасяване на човешки души? Защо всичките ни дарби – независимо какви са – не представляват нищо, ако не са предадени на Господа?




Сянката на апостол Петър Понеделник - 25 август

Изглежда, непосредствено след завръщането на Исус в небето Петър поема ролята на водач сред останалите вярващи – около 120 души. В книгата „Деяния на апостолите” той обикновено стои начело в списъка на апостолите и ръководи вярващите при избора на нов апостол на мястото на Юда. Все пак, както разбрахме миналата седмица, едва след Петдесетница, когато се изправя и говори мощно на хилядното множество, виждаме в пълнота Неговото удивително преобразяване (Деяния 2:14–41). В резултат от работата на Светия Дух и чрез проповедта на този апостол 3000 души приемат Исус и се кръщават.

Следващия път, когато виждаме Петър, той отива със своя дългогодишен приятел Йоан към храма, за да се помолят. Именно тогава извършва първото си чудотворно изцеление, записано в Деяния на апостолите, като излекува недъгавия по рождение човек (Деяния 3:6–8).


Сравнете Деяния 3:6, 12,13; 4:10. Коя тема обединява всички изказвания на апостол Петър?


Петър има дълга и горчива опитност в старанията си да върши всичко със собствени сили. Той никога няма да забрави как потъва в тъмните води, след като отклонява погледа си от Исус. Никога няма да забрави как предава своя Учител след арестуването Му. Никога няма да забрави как Исус го изобличава, когато се опитва да прави нещата по свой начин. Очевидно Петър си е научил урока и вече се обляга единствено на Господнята сила. Така и би трябвало!


Прочетете Деяния 5:15; 10:25. Какво се случва в тези два откъса? На какъв невероятен натиск е подложен Петър? Пред каква голяма опасност се изправя (а и всеки на негово място!) в подобна ситуация?


Хората са искали само „сянката на Петър да ги докосне”, представяте ли си! До голяма степен именно сега, когато е изпълнен със сила свише, Петър ще се изправи пред най-големите си духовни предизвикателства.


Как бихте се чувствали, ако хората реагират на вашата поява така, както са реагирали при появата на апостол Петър? Кой е единственият начин да се опазите от духовна гордост в най-унищожителния й вид?




Организиране на ранната църква Вторник - 26 август

В ранния период на християнската църква новоповярвалите споделят своите притежания и блага с останалите християни, събират се ежедневно за богослужение и се радват на общението помежду си. Те „хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде” (Деяния 2:47). Под ръководството на апостолите нещата вървят добре.

Но с нарастването на църквата възникват проблеми. Става ясно, че тя ще се нуждае от организационна структура. Петър и останалите апостоли осъзнават, че ще е нужно подходящо равновесие между работата по поддръжката на делото и основната им мисия. И решават: „Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапези” (Деяния 6:2).

В нови области се основават нови църкви и правилната църковна организация става все по-съдбоносно важна. Жизненонеобходимо е да са сигурни, че новоповярвалите са правилно основани и правилно хранени в своята нова вяра.

Църквата в Ерусалим започва да изпраща мисионери в групи по двама (следвайки примера на Исус, Който разпраща апостолите и учениците по двама).


Какво правят ръководителите в Ерусалим, когато чуват за новата група от вярващи в Самария, която Филип е основал? Деяния 8:14. И кога е основана нова църква в Антиохия? Деяния 11:19–26. Какво е значението на тези действия?


Цялата книга Деяния на апостолите свидетелства как Петър и останалите църковни водачи в Ерусалим следят отблизо – както в административен, така и в духовен план – бързото разрастване на църквата, особено сред езичниците. Те много добре знаят колко лесно би било за новоповярвалите да се подхлъзнат обратно към езичеството или да бъдат завлечени от фалшиви учения. Дошли при Исус като „бебета” във вярата, тези души имат нужда да бъдат отбивани от „млякото” на Словото и стабилно вкоренявани в здравото учение.


Какво повече бихте могли да направите вие лично, за да помогнете на новите църковни членове да се вкоренят по-добре в Исус и в адвентната вест? Бихте ли взели под крилото си някой нов член?




По-широк поглед Сряда - 27 август

След Петдесетница животът на Петър е преобразен и той се превръща в мощен стълб на църквата. Но все още има какво да учи. Както и останалите апостоли, той вижда своята мисия изключително сред евреите.


Прочетете Деяния 1:8. Как думите на Исус трябва да подскажат на Петър и на останалите апостоли, че нещата няма да останат там, където те очакват - поне що се отнася до мисията им?


В Деяния 10:1–14 на Петър е дадено видение, в което му се заповядва да яде нечиста храна. Като евреин той е поразен от казаното. „Никак, Господи! – е неговият отговор. – Защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто” (Деяния 10:14). Това е все едно на един адвентист от седмия ден във видение да се заповяда да изпуши една цигара или да изпие бутилка алкохол.

Разбира се, Бог не заповядва на Петър буквално да яде нечиста храна – както никога не би накарал някого да пуши или да пие. Видението на Петър е притча, символ. В началото той се чуди относно значението му (стих 17), но скоро му става ясно, че е поканен в дома на Корнилий – един езичник.


Прочетете Деяния 10:28–43. Какво е истинското значение на видението? Кое от нещата, които не е разбирал до този момент, Петър разбира сега?


За нас днес е напълно очевидно, че благовестието е предназначено за целия свят. Но за човек като апостол Петър това е било голяма изненада. Следователно колко е важно, независимо какъв пост заемаме в църквата, да не позволяваме на своите културни предразсъдъци да ни заслепяват. Колко е важно подобно на Петър да придобием по-широк възглед относно мисията на нашата църква.


Кои са някои от личните и културните „превръзки за очи”, които е трябвало да свалите? Или може би мнозина във вашата църква все още не са ги свалили? Как бихте могли да придобиете по-широк поглед?




Израстване в благодатта Четвъртък - 28 август

Дори и когато църковните членове работят заедно за едно и също дело, между тях могат да възникнат несъгласия и неразбирателства. Ранната християнска църква не прави изключение.

Нито Петър. Колкото и да е благословен от Бога, колкото и ключова фигура да е за делото, дори и той, дори след Петдесетница все още има в какво да израства. Колко е хубаво да знаем, че дори с грешките му Бог продължава да го употребява.


Прочетете Галатяни 2:11–14. Какво Петър все още не разбира?


Павел се разстройва и реагира, защото смята, че Петър действа като лицемер. След видението си за нечистата храна и след срещата си с Корнилий той започва да общува с езичниците. Поради това е разкритикуван от евреите християни в Ерусалим (Деяния 11:2). Но Петър обосновава действията си и в резултат неговите критици променят своето мнение. „Те престанаха да възразяват и славеха Бога, казвайки: “И на езичниците Бог даде покаяние за живот” (стих 18).

Само че сега за неудоволствие на Павел, след като е постигнал толкова много в полза на езичниците, Петър отстъпва крачка назад. Пречупва се под натиска на християните евреи и тръгва срещу собствените си убеждения. Престава да се храни заедно с езичниците, защото не желае да оскърбява евреите. Павел от своя страна е оскърбен от действията на Петър, макар на друго място да предупреждава силните във вярата да не служат за съблазън на по-слабите (1Коринтяни 8:9–14).


Прочетете 1Коринтяни 8:9–14. За какво говори тук апостол Павел? Как бихте приложили за себе си и за своята църква тези думи? Възможно ли е да правите неща, които оскърбяват по-слабите членове на църквата?




Разширено изучаване Петък - 29 август

“Начинът, по който Исус се отнася към Петър, съдържа урок както за него, така и за братята Му. Макар той да се отрича от своя Господ, любовта, която Исус изпитва към него, никога не отпада. И след като апостолът се заема с делото, той също трябва да посреща грешниците с търпение, със съчувствие и с прощаваща любов. Като помни своите собствени слабости и падения, трябва да се отнася с овцете и агънцата, поверени на грижата му, така нежно, както Христос се отнася с него” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

“След всички грешки на Петър, след всичките му падания и ставания, след неговото дългогодишно служене, след близкото му познаване на Христос, на Неговия чист и прям начин на общуване и принципи; след всички наставления, които е получил, след всички дарби, знания и влияние в проповядването и поучаването на Словото, не е ли чудно, че той започва да прикрива и избягва принципите на благовестието от страх пред човеци или за да спечели лична чест? Не е ли странно, че се поклаща и заема лицемерна позиция? Дано Бог даде на всеки човек ясно виждане за собствената му безпомощност да управлява своя кораб право и безопасно към пристанището! Христовата благодат ни е нужна всеки ден! Единствено тази несравнима благодат може да предпази стъпките ни от пропадане” (Коментари на Елън Уайт, АБК т. 6. 1108, 1109).

За разискване:

1. Обсъдете въпроса за отношението към по-слабите в църквата, които могат да се съблазнят от определени практики. Докъде трябва да стигаме в съобразяването си с тях? Кои принципи е нужно да следваме, така че да не пожертваме като Петър по-висшата цел заради добрите си намерения да не съблазним някого?

2. Духовната гордост винаги е била опасна за всички. Как можем да се предпазим от нея, особено ако имаме големи успехи в печеленето на души, в служенето или в друга област на църковния живот? Как Господ помага на служителите Си да останат смирени?

3. Дали вашата църква е организирана повече като клуб, отколкото като мисионска организация? Ако е така, какво можете да направите, за да подпомогнете нейното преструктуриране и пренасочването й към най-важната й цел?

Обобщение:

Апостол Петър преминава през своята тъмна нощ както преди, така и след смъртта на Исус. Когато възкръсва, Господ му дава още шансове да остане верен. Апостолът посвещава живота си на тази задача и води църквата от сила към сила в много трудни и опасни времена.



Разказ
Бог ме излекува
Марина

Живея в Улан Батор, Монголия. Дълги години страдах от сериозно сърдечно заболяване, при което тялото ми се пълнеше с течности. Когато се опитвах да се движа, почти не можех да дишам. Прекарах две години в инвалидна количка с мисълта, че умирам. Лекарите почти не можеха да ми помогнат и аз изпитвах страх от последиците от тяхното лечение.

Веднъж бях посетена от една приятелка. Тя доведе млад човек, който попита дали искам да се моля за него. Съгласих се, защото нямах никаква друга надежда. Просто исках да се почувствам по-добре. След това моята приятелка и други християни дойдоха да се молят за мене.

Малко по-малко започнах да се чувствам по-добре и дори дишането ми стана по-леко. След месец станах от инвалидната количка и започнах да ходя. С всеки изминал ден се чувствах по-силна. Новите ми приятели настояваха да правя физически упражнения, за да мога да се възстановя напълно. Тяхното насърчение и молитвите им ме спасиха. Скоро вече можех да посещавам малката им църква, за да присъствам на богослуженията.

Тогава се разразиха трагични събития. Един от синовете ми бе убит, а една от дъщерите ми почина. Изпитвах мъка и не можех да си обясня защо Бог е допуснал аз да се излекувам, а две от децата ми да умрат. След време осъзнах, че трябва да бъда благодарна за изцелението и да не допускам гнева да унищожи вярата ми.

Децата ми се удивляват на доброто ми здраве и аз им разказвам как Бог ме е излекувал. Лекарите също не можеха да повярват, че съм излекувана. Разказвах и на тях онова, което Бог е направил за мене. Разказвам на всички как Бог ме е изцелил и ги каня на църква. Знам, че в живота има слънчева светлина и мрак. И в двата случая Бог е с нас. Той бе с мене, когато бях болна, бе с мене и когато децата ми умряха.

Внуците ми, които живеят с мене, също посещават църквата и аз се моля останалите ми деца да приемат Бога за свой Бог.


* Марина живее в Улан Батор, Монголия

Created by ULimited®