Основна мисъл: Исус винаги служи на нуждите на хората. Какво можем да извлечем от Неговия пример, което да ни помогне да правим същото?

Върху постамента на Статуята на свободата стои следният стих от поемата „Новият колос” на поетесата Ема Лазарус: „Дайте ми вашите уморени, вашите бедни, вашите тълпящи се множества, които копнеят да дишат свободно”. Нейните думи са ехо от служенето на Исус, Който казва: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя! Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матей 11:28, 29).

Състраданието мотивира всеки аспект от Христовото дело. Исус служи на всякакви хора, независимо от социалната им принадлежност, пол или раса. Показва безусловна любов и прощение в живота Си, чиято най-ярка проява е Неговата смърт на кръста, когато плаща лично наказанието за нашите грехове.

Тази седмица ще отправим погледа си към Исус и към Неговото служене, за да научим от Него какво би могло да подпомогне и нашето служене.

В онези времена не е имало масов транспорт; никой не е можел да се качи в самолет, кола и дори на велосипед, за да отиде да види Исус. За разлика от нашите дни, тогава пътуването е било болезнено бавно и изключително рисковано, пълно с опасности. Всичко това обаче не е спирало „големи множества” да отиват, за са слушат Исус.

Тълпите, които следват Исус, имат смесени подбуди. Някои са чули, че Той има думи на вечен живот, които произнася с власт, и гладуват за тази духовна храна. Други търсят физическо изцеление за себе си, за свои приятели или роднини. Трети искат да се убедят със собствените си очи, че Той е Обещаният, Който ще ги освободи от римската власт. А други просто са любопитни зяпачи. Веднъж тълпата е така огромна и така Го притиска, че Той трябва да се качи в една лодка и да ги поучава от разстояние (Матей 13:2). Тълпите около Него нарастват дотолкова, че фарисеите възкликват: „Вижте (...) светът отиде след Него!” (Йоан 12:19).

Хората са привлечени от Исус. Марк казва, че Го слушат „с удоволствие” (Марк 12:37) и “се чудеха на учението Му” (Mарк 1:22; 11:18). Той често говори пред големи тълпи и им служи. Но въпреки това Христовото дело има още един голям аспект.

Основата на Исусовото служене е личният контакт. „Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство” (Лука 8:1).

За няколко десетилетия Неговата вест се разпространява из целия тогавашен свят. И всичко това става поради една единствена причина – ръката на Учителя докосва лично живота на няколко души и те – Неговите дванадесет ученици – тръгват също да докосват лично другите хора.

Дванадесетте виждат как Исус общува с хората. Наблюдават как произнася думи на утеха и насърчение към „отрудените и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36). Слушат как им казва: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:28–30).

Каква по-привлекателна вест би могла да съществува за съвременните хора, които са стресирани, депресирани и търсят утеха и мир?

Състраданието мотивира всяка дума и дело на Исус. Забележете колко често евангелистите казват, че Той се „смилява” или „изпитва състрадание”. Понякога това означава и строго да осъди греха; понякога говори сурово на религиозните водачи. Но винаги го прави с любов!

Централно място в тази изява на състрадание заема прощението. Исус често проповядва и практикува прощение. Като имаме предвид най-съществената част от християнската теология – че сме грешници, които се нуждаят от Божието прощение, – не е чудно, че то е фундаментална част от Исусовия живот и учения.

Исус често сравнява Своята благодат с опрощаването на голям дълг. Представете си, че дължите на някого един милион долара и той ви опрости дълга. Как ще се чувствате. Нещо подобно е и Божията благодат. И причината за опрощаването на този дълг е в това, че самият Исус лично го плаща вместо нас.

Освен това Той отново и отново внушава, че онзи, на когото е било простено, трябва също да прощава на другите. Непрощаващият християнин е жив абсурд. Спомнете си притчата за неблагодарния слуга (Матей 18:21–34), историята за Мария и фарисея Симон (Лука 7:36–50) и дори Господнята молитва: „Прости греховете ни, както и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник” (Лука 11:4). Когато размислим върху онова, което се случва на кръста и какво струва на Бога да придобие правото да прощава греховете ни, не е трудно да разберем защо така силно се набляга върху нашето задължение да прощаваме на другите. Помислете за настоящия свят и за това колко различно място би бил той, ако се научим да си прощаваме един на друг. Помислете как би се променила не само световната политика, но и нашите лични взаимоотношения, семейства, общности и пр.

През ХVІІІ и ХІХ век възниква една идея – последица от научната революция, - наречена „деизъм”. Според този възглед ние сме създадени от Бога, но Той е твърде отдалечен от ежедневния ни живот и ни е оставил сами на себе си, сами да се грижим за своето съществуване. Светът е като часовник, който това божество е навило и изоставило; то е създало природните закони, а ние тук трябва да живеем според тях, колкото е възможно по-добре. С други думи, прилича на родител, който отглежда детето си, докато то навърши 18 години, и после му казва: „Хайде, синко, оправяй се сам! Повече няма да се видим. Всичко хубаво”.

Но този бог не е Богът на Библията! Не е Исус Христос, Който е станал един от нас, Който е живял сред нас, Който е поел върху Себе Си човешкото ни естество и в това естество се е пожертвал за нашите грехове! Не е Богът, описан в Йоан 1:14.

Гръцката дума, преведена като „пребиваваше” – скеноо – в Йоан 1:14, означава да разпъна шатрата си или да живея в шатра. Когато идва в този свят, Исус не живее на разстояние от хората, на които служи. Той „разпъва шатрата Си” сред тях, живее и работи сред тях – свързва се с тях на тяхното ниво.

Матей цитира пророчеството на Исая за девицата, която ще роди Син и ще го нарече Емануил, и го прилага директно върху Исус. Той дори превежда значението на името Емануил – Бог с нас (Матей 1:23).

Освен че идва, за да умре като наш Заместник, Исус показва точно какъв е Бог. При един случай Филип Го моли: „Покажи ни Отец!”.

Исус знае как да общува с хората. Проповедите Му са съобразени с тяхното ниво. Не използва сложен философски или теологичен език, макар да проповядва най-дълбоки истини. Говори с прости и практични понятия, които могат да бъдат разбрани от всеки. Казва неща, които хората могат да прилагат на практика в живота си.

Илюстрира Своите поучения с предмети от природата и домакинството. Говори за монети (Лука 15:8–10); за фермери, които сеят нивите си (Марк 4:26–29); за мая и брашно (Матей 13:33); за овце (Матей 18:12–14); за смокини (Марк 13:28–32)— и много други неща, които хората добре познават.

Докато четохте притчите, сигурно забелязахте нещо особено – а именно, че повечето (ако не и всичките) символи в тях биха били съвсем на място и днес. Така е, защото те са над времето, те са универсални и в известна степен са символ на това, че цялата вест на Исус е универсална и над времето.

Матей е записал няколко мини притчи на Исус, в които Той представя същността на небесното царство. Казва, че то е като: „синапено зърно” (Матей 13:31); “квас” (стих 33); “имане, скрито в нива” (стих 44); “търговец, който търси хубави бисери” (стих 45); “мрежа” (стих 47); “домакин, който изважда от съкровището си ново и старо” (стих 52); “стопанин, който излиза при зазоряване да наеме работници за лозето си” (Матей 20:1); “цар, който прави сватба на сина си” (Матей 22:2).

Елън Уайт, Животът на Исус Христос гл. “Идете, научете всички народи”.

“Личният елемент е жизненоважен за всяко учение. Поучавайки хората, Христос общува с тях лично. Именно чрез личен контакт и отношения Той обучава дванадесетте. В частни разговори, често само пред един слушател, Той предава най-ценните Си наставления. В нощната Си среща с високо уважавания равин на Елеонския хълм, пред презряната жена на кладенеца Сихар Той разкрива Своите най-богати съкровища, защото в тези слушатели вижда податливо сърце, отворен ум и възприемчив дух. Дори тълпата, която така често следва стъпките Му, за Него не е някаква сива обща маса от човешки същества. Той говори директно на всеки ум и апелира към всяко сърце. Наблюдава лицата на слушателите Си, отбелязва просветляването на израза и бързия разбиращ поглед, който Му казва, че истината е стигнала до душата. И тогава в сърцето Му затрептява най-нежната струна на съпреживяваща радост” (Елън Уайт, Възпитание).

1. От 1983 г. насам по-голямата част от новооснованите адвентни църкви по света дължат съществуването си на пионерите от Глобална мисия (за повече информация можете да посетите сайта www.adventistmission.org). Тези адвентисти миряни живеят сред хората, на които служат - на тяхното социално и икономическо ниво. Защо според вас те са постигнали такъв огромен успех?

2. Обсъдете отговорите си на въпросите в края на частите за неделя и сряда.

3. Както разбрахме, личното докосване заема централно място в служенето на Исус. По какъв начин личното докосване на друг човек ви е повлияло да приемете Исус? Как можем като църква да служим по-добре на нуждите на хората на лично ниво?

4. Имайки предвид примера на Исус в любовта и приемането, трябва ли да приемаме всеки в нашата църква да се покланя на Бога – независимо от начина му на живот?

Исус – състрадателният Спасител – мрази греха, но обича грешниците. Неговият метод да служи на хората и публично, и индивидуално трябва да бъде модел и за нашето свидетелстване. Благодарение на спасението, което сме получили чрез Него, ние можем да предаваме любовта и прощението Му на другите.

Прекарахме чудесно с Робин и през цялото време разговаряхме по теми, които я интересуваха. Бог е толкова чуден. Той циментира нашето приятелство и

привлече Робин в нашия приятелски кръг.

Робин продължи да идва на църква, да израства и да задава въпроси. Когато аз не можех, съпругът ми отговаряше. Постепенно тя стана част от семейството

ни.

Поканихме я на лагерно събрание, където прекарахме десет дни, израствайки в Божията любов и заобиколени от любовта на други християни. Преди да се върнем у дома, Робин вече имаше лична връзка с Бога. Тя вярваше и приемаше Исус за свой спасител. Нямаше обаче желание да се кръщава.

Внезапно се разболя и диагнозата бе рак. Преди две години бе имала същият проблем и бе преживяла операция, химиотерапия и лъчетерапия. Бях решена този път да не мине през изпитанието сама. Всеки път, когато посещаваше лекар, аз я придружавах. Според докторите не й оставаха повече от няколко месеца живот.

Робин отслабваше все повече и изпитваше постоянно болка. Престана да се движи. Всички виждахме, че състоянието й се влошава. Не след дълго отслабна

толкова много, че не можеше и да чете. Харесваше посланието на Яков и ние често й го четяхме.

Пасторът помаза Робин и духът й се издигна, макар че тялото ставаше все по-слабо. Поиска да бъде кръстена. Наложи се обаче да влезе в болница.

Знаехме, че й остават броени дни живот. Въпреки слабостта си бе решена да се кръсти.

Пасторът подготви кръщение в болнична вана. Нейните приятели от църквата се събраха, за да присъстват на тази прекрасна церемония. Макар и със силни

болки, Робин бе в пълно съзнание и съвсем спокойна. Лицето й грейна, когато получи свидетелството за кръщение, но всички останали заплакаха.

След три дни Робин заспа в Исус. Последните й думи бяха: “Спасена съм, простено ми е”.

Ако не бе програмата “Домове на надеждата”, която да ми даде стимул, никога не бих могла да опозная прекрасната си приятелка Робин и тя може би никога

не би се срещнала със Спасителя, който искаше да бъде нейния най-добър приятел. Бог ми даде думи, с които да й помогна, а църковното семейство я

прие и я подкрепи в най-трудните мигове. Нямам търпение да се срещна отново с Робин и през цялата вечност да разговаряме за нашия чуден Господ.