"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Служители на надеждата –
най-великите Божи мисионери

Гари Краузе


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 септември 2008 г.

“Ето ме, изпрати мен” ­- Пророк Исая


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 септември
Стих за запаметяване:
“После чух гласа на Господа, Който казваше: “Кого да пратя и кой ще отиде за Нас?”. Тогава рекох: “Ето ме, изпрати мен!” (Исая 6:8).

Основна мисъл: Исая е голям пророк от VІІІ век преди Христа, който изобличава греха и покварата, подкрепя справедливостта и правдата и пророкува за идването на Месия. Какви паралели откриваме между него и себе си днес?

Най-важната част от мисията на Исая е да реформира южното царство на Юда. Той изобличава греха, покварата на народа и неговия бунт срещу Бога. Но мисията му съдържа много повече от само реформирането на Юда. Той вижда във видение деня, когато Юда ще представи Бога пред света. Юда не трябва да остане с поглед, насочен навътре към себе си. Мисионската цел на този народ трябва да бъде насочена към всички останали народи. Исая цитира Божиите думи: „Ще те пазя и ще те поставя за завет на людете, за светлина на народите” (Исая 42:6).

Това голямо видение за мисия, която обхваща целия свят, е изгубено от поглед през следващите години. Чак в дните на Исусовия земен живот и по-късно - при служенето на апостолите виждаме изпълнението му за разнасяне на благовестието до всички народи. Днес – в нашите дни и в нашето поколение - ние също сме призвани да бъдем част от това видение.

За тази седмица прочетете:
Левит 16:30; 17:11; Исая 6:1–10; 49:6; Еремия 3:22; Матей 28:18–20; Евреи 1:2



Горко ми! Неделя - 21 септември

Прочетете Исая 6:1–6. Какво се случва на Исая?


Бог пренася Исая във видение в небесната тронна зала, където пророкът вижда самия Бог, седящ на Своя „висок и издигнат” престол (Исая 6:1).

В това видение за Божията тронна зала Исая става свидетел на изумителни неща. Вижда как полите на Божията дреха изпълват храма и шестокрили същества, наречени серафими, летят из него. Чува ги как викат един към друг хваления за Бога. Гласовете им сигурно са много мощни, защото карат стълбовете на храмовата порта да треперят и храмът да се изпълни с дим.


Сравнете видението на Исая с преживяванията на други, които са видели Бога. Кое е общото в тяхната реакция? Каква важна поука можем да извлечем от тази реакция относно самите нас и отношението ни към Твореца? Изход 20:18, 19; Съдии 13:22; Йов 42:5, 6; Откровение 1:17.


След като вижда във видение „Царя, Господа на силите”, Исая извиква: „Горко ми, защото загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни” (Исая 6:5).

Дамах – еврейската дума за загинах означава изхвърлен, свършил. Преводът Кинг Джеймс предава тази дума като погубен съм (Псалм 49:12, 20) или свършено е с мен (Осия 4:6). Тази дума посочва, че преживяването тотално разтърсва Исая. Видението, дадено от Бога, му помага да разбере какво представлява той самият в контраст със Създателя.


Кое във вида на Бога предизвиква такава реакция у пророка? Как това ни помага да разберем защо Исус идва в човешко естество, за да ни открие какъв всъщност е Бог?




Грехът ти се умилостиви Понеделник - 22 септември

Срещата на Исая с Всемогъщия е изключително преживяване. Пророкът описва как то разтърсва цялото му същество – видял е Бога на Неговия престол; чува гръмовитите гласове на серафимите; вижда дима в храма и усеща вкуса на живия въглен, с който един от серафимите докосва устните му (Исая 6:1–6).

Както разбрахме вчера, след това преживяване Исая е погълнат от чувството за собственото си недостойнство. И наистина, думите му в Исая 6:5 са дълбока изповед на неговия грях и греха на неговия народ.


Защо акцентът е поставен върху „нечистите устни”? Нима грехът на Исая и този на неговия народ се състои само в говор? На какво може да е символ това? Вижте също Притчи 13:3; Матей 12:37; Лука 6:45.


Веднага щом Исая изповядва греха си, един серафим взема от небесния олтар жив въглен, долетява с него при пророка и го допира до устните му.


Прочетете Исая 6:6, 7. Какво символизира това действие? Каква е вестта за нас?


Вътре или вън от себе си, Исая – един човек с нечисти устни – няма какво да предложи на Бога. Но благодарение на това, което самият Господ прави, неговият грях е очистен. Еврейската дума, преведена тук като „умилостиви”, идва от корена „яфар”, който в Стария Завет обикновено се превежда като „очисти” или „изкупи” (вижте Левит 16:30; 17:11). Идеята е, че без намеса свише, без грехът му да бъде очистен или покрит (“яфар” често се разбира и в смисъл на “покрит”), Исая няма да бъде годен да извърши каквото и да е за Господа. Най-напред трябва да бъде прав пред Него и едва тогава Той може да го употреби.


Кои неща във вашия живот пречат на Бог да ви използва? Кое у вас се нуждае от очистване, покриване и умилостивение, за да можете да работите за Спасителя?




“Ето ме! Изпрати мен!” Вторник - 23 септември

Когато чува Божия призив, Исая незабавно откликва: „Ето ме! Изпрати мен!” (Исая 6:8). Забележете, че Исая отговаря на апела, преди да е разбрал в подробности каква ще е задачата му.

Пророкът откликва не защото вярва, че има необходимите дарби и таланти или защото знае, че ще се справи добре. Не откликва и защото тази задача е отправена персонално към него (той дори не знае каква е тя). Откликва, защото знае, че макар той да е недостоен, Бог е достоен. Макар той да е безсилен, Бог е всемогъщ. Макар и това да не е мисия, която той лично би си избрал, е мисия, която Бог му е избрал.


Прочетете великото поръчение – да се отиде и да се проповядва на всичките народи – вероятно най-важното в цялото Писание (Матей 28:18–20). Прочетете внимателно първата му част. Защо тя е важна и не бива да се пренебрегва?


Единствената причина, поради която можем да отидем и да научим всички народи, е тази, че отиваме в силата на Онзи, Който има всяка власт на небето и земята. Ако разполагахме само със собствените си сили, нямаше да можем. Ако разчитахме само на собствените си умения и способности, нямаше да можем. Огънят на нашата мисия е запален от Исус, Който единствен притежава „всяка власт” или „всяка сила” във Всемира.

Ако пожелаем, Бог ни дава силата, необходима за изпълнението на възложената ни от Него мисия. Той очиства нечистите устни на Исая (Исая 6:7); дава на Мария – майката на Исус - Светия Дух и „силата на Всевишния” (Лука 1:35); Исус се моли за Петър (Лука 22:32); помазва Савел със Светия Дух (Деяния 9:17, 18); влага думи в устата на Еремия (Еремия 1:9). Трябва ли да очакваме нещо по-малко за себе си сега – в този съдбоносен момент от земната история?


Кое, ако има такова нещо, ви задържа да направите повече за Господа? Какви промени трябва да осъществите? Как бихте могли да се научите да разчитате на Божията сила, а не на своите собствени дарби, независимо какви са?




Призивът към Исая Сряда - 24 септември

Прочетете поръчението на Бог към Исая (Исая 6:9, 10). Как трябва да разбираме онова, което Той му казва?


В повечето преводи на Библията тези стихове звучат така, сякаш Бог възнамерява нарочно да закорави сърцата и умовете на хората. Защо Бог – Който иначе непрестанно умолява Своя народ да Го слуша, да Го разбира, да отваря сърцето си към Него, да Го познава, да се върне при Него и да бъде изцелен от Него – би говорил подобни думи, освен ако има предвид нещо друго?


Прочетете следните текстове. Как трябва да ги разбираме в светлината на текстовете от Исая, които току-що обсъдихме?


Второзаконие 30:6


Притчи 2:5


Еремия 3:22


Еремия 4:1


В цялата Библия Бог отправя призиви към Своите чеда да слушат, да се покоряват, да се върнат при Него, да бъдат изцелени от Него. Само че, както знаем, мнозина не Го слушат. Следователно Божиите думи тук вероятно трябва да се тълкуват като предсказание как ще откликнат хората на Неговите призиви – не така, както Той би желал. Като отхвърлят непрестанно предупрежденията на пророка, техните сърца естествено ще се закоравят. Но това не означава, че Бог или Исая желаят този резултат. Напротив, цялата Библия е призив от страна на Небесния Баща към Неговите деца да правят именно онова, което Исая ще им казва да вършат. Само че, както знаем, повечето не устояват.


Какво ще кажете за нашето време? Доколко се различаваме от народа в дните на Исая? И макар вероятно да няма много неща, които можем да направим за другите, какво можем да направим лично за себе си? Как можем да бъдем сигурни, че не падаме в същия духовен капан като този, описан от Исая?




Светлина за народите Четвъртък - 25 септември

Мисията на Исая е далеч по-всеобхватна от едно просто реформиране на Юда. Той получава видение за Ерусалим като светлина на хълм, свидетел пред всички народи за единствения истински Бог и Неговите заповеди: „Хълмът на дома Господен ще се утвърди (...) и всичките народи ще се стекат на него” (Исая 2:2).


Как ние като адвентисти разбираме своята роля в достигането на света? Вижте Откровение 14:6.


Прочетете Исая 42:6,7. За каква роля Бог призовава Юда? Къде виждаме себе си в тази роля днес?


Прочетете Исая 49:6. Какво общо има това с нас – адвентистите от седмия ден?


Едва в края на 60-те години на ХІХ век Църквата на адвентистите от седмия ден осъзнава, че трябва да мисионира в чуждите страни. Ранните адвентисти считат, че евангелската поръчка се простира само до различните народи в рамките на Северна Америка. Америка е една многонационална държава и първите адвентисти считат, че трябва да достигнат всеки „народ, племе език и люде” в своята собствена страна. Артър Сполдинг твърди, че за ранната Адвентна църква това е било „утешителен и благовиден предлог” (Артър Сполдинг, Произход и история на Църквата на адвентистите от седмия ден).

Но малко след това младата църква разбира, че визията й е твърде ограничена, разширява я и започва основаването на църкви в Азия, Африка, Европа, тихоокеанските острови и по целия свят – дело, от което всеки от нас - по един или друг начин - е част.


По какъв начин лично вие и вашата църква можете да се ангажирате повече с разнасяне на „спасението до края на земята” (Деяния 13:47)?




Разширено изучаване Петък - 26 септември
Прочетете още:

Елън Уайт Пророци и царе гл. “Призоваването на Исая”.

“Това уверение в окончателното изпълнение на Божието намерение придава смелост на Исая. Какво като земни сили се строяват да воюват срещу Юда? Какво като Господният вестител среща съпротива и отблъскване? Исая е видял Царя, Господа на силите; чул е песента на серафимите „Славата Му пълни цялата земя” (стих 3); получил е обещанието, че вестите на Йеова към отстъпилия Юда ще бъдат придружени от убеждаващата сила на Светия Дух. И пророкът се чувства окуражен за делото, което му предстои. През цялото си дълго и тежко служене той носи със себе си спомена за това видение. В продължение на шестдесет и повече години се изправя пред Юдовите чеда като пророк на надеждата, изричайки все по-дръзки и по-дръзки предсказания за бъдещия триумф на църквата” (Елън Уайт, Призоваването на Исая).

“Апелът на пророка към жителите на Юда да погледнат към живия Бог и да приемат милостивите Му дарове, не е напразен. Сред тях има и такива, които искрено се вслушват и изоставят идолите си, за да служат на Йеова. Те се научават да виждат в своя Творец любовта, милостта и нежното съчувствие. И в предстоящите дни на мрак, когато в страната ще остане само остатък, думите на пророка ще продължават да дават плод на решителна реформация. „В оня ден човек ще погледне към Създателя си – заявява Исая – и очите му ще се взрат в Светия Израелев” (Исая 17:7)” (Елън Уайт, Пророци и царе).

За разискване:

1. Защо пророкът никога не е популярен? Представете си, че сега Исая възкръсне и започне да действа като пророк в Адвентната църква. Какво ще ни каже според вас? Дали вестта му ще се е променила? Как стоят нещата с Елън Уайт? Дали мнозина от нас не постъпват с нея по същия начин, както Израел със своите пророци? Обсъдете.

2. Каква е нашата роля в световната мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден? Как да балансираме между нуждите на местната си църква и местното общество и Божия призив да разнасяме благата вест по целия свят? Как можем да бъдем верни и на двата призива?

Обобщение:

Пророк Исая приема от Бога мисия, която е непопулярна и в много отношения неблагодарна. В края тази мисия приключва, като го прерязват с трион на две. Но въпреки това, благодарение на неговото служене животът на много хора се променя, а силата на словата му се усеща и до днес.



Разказ
Нова посока
Джийн Гилбърт Гаетан

Аз съм от южната част на Хаити. В юношеските ми години моят баща искаше да ме направи свещеник. Всеки ден след училище трябваше да посещавам един свещеник и да изучавам църковния катехизис.

Когато започнах да уча в пети клас, отидох да живея при сестра ми. Открих много други интересни неща като каратето и киното. Сприятелих се с нови приятели от всякакви възможни религии. Осъзнах, че не всички вярват като мене и затова започнах а изследвам онова, в което те вярваха. Присъединих се към една протестантска църква, но запазих това в тайна от родителите ми, защото много добре разбирах, че бих ги наскърбил. Четях Библията тайно и ходех на църковни служби само вечер, за да не бъда забелязан и да не разочаровам сестра ми и родителите ми.

Двама от приятелите ми бяха адвентисти. Те ме поканиха на евангелизаторски събрания, но аз предпочитах да ходя на кино. Една вечер към края на поредицата нямаше какво да правя и реших да отида на събрание. Вестта на пастора бе толкова убедителна, че когато покани желаещите да отидат отпред и да се кръстят, аз се изправих. Някои възразиха, тъй като знаеха, че съм там за първи път. Страхуваха се, че просто си играя с Бога, но аз бях съвсем сериозен!

Казах на семейството ми, че съм станал адвентист. Майка ми възрази, но аз бях твърдо решен да остана верен на новата си вяра. По онова време бях на 18 години – достатъчно голям да вземам самостоятелни решения. Все пак живеех в техния дом, а там животът не бе никак лесен. Майка ми отказа да готви без свинско. Дни наред оставах без храна, но въпреки това усещах прилив на сили. Родителите ми отказаха да ми платят училищната такса или да ми купуват дрехи, но Бог се погрижи за всичко това.

И до днес родителите ми са изключително разочаровани за това, че не станах свещеник. Аз все още съм единственият адвентист в семейството. Моля се всички те да приемат истината, която аз открих.


* Джийн Гилбърт Гаетан завърши теологичното си образование и сега е пастор в Хаити.

Created by ULimited®