"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Чудото Исус Христос

Рой Адамс


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 24 - 30 май 2008 г.

Нежността на Неговата любов


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 24 май
Стих за запаметяване:
“А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36).

Матей 9:35 разказва как Исус обикаля много райони на Палестина, "проповядваше благовестието на царството и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ”. В нашия циничен век, когато хората подозират, че зад всеки опит да им помогнеш стои някакво скрито намерение, мотивите на Исусовото служене идват като глътка свеж въздух - искрена любов, описана като "смиляване" (стих 36). Той състрадава на хората, сърцето Му бие за тях. Същото отношение виждаме и в Марк 8:1-3, където Исус състрадава на хората, изнемощели по пътя към дома. "Три дни вече седят при Мен - напомня Той на учениците Си - и нямат какво да ядат; ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч” (стихове 2 и 3).

Това е забележително нежно отношение и говори много за Богочовека. Той познава аудиторията Си. Разбира нуждите й. Чувства болката й. Не изисква от хората това, което изисква от Себе Си. Защото, макар самият Той да прекарва четиридесет дни в пост, повече е загрижен за здравето и безопасността на хората, прекарали само три дни, без да ядат нищо (въпреки че едва ли са били съвсем без никаква храна).

В урока за тази седмица искаме да проследим именно това любящо състрадание, насочено към живота на отделни хора и към народа на Израел като цяло.

За тази седмица прочетете:
Матей 5:44-48; 19:13, 14; 23:37; Лука 10:38-42; Йоан 8:2-11; Деяния 6:7



Към жената, хваната в прелюбодейство (Йоан 8:2-11) Неделя - 25 май

Припомнете си историята за жената, хваната в прелюбодейство. Макар Елън Уайт да изяснява, че това е постановка, все пак няма никакво съмнение, че тя е виновна. Независимо от всичко, как Исус се отнася към нея? Какво можем да научим от тази история?


“Чрез акта на опрощаване на тази жена и насърчаването й към по-добър живот характерът на Исус Христос засиява в красотата на съвършената праведност. Макар че не извинява греха, нито омаловажава чувството за вина, Той не търси да осъди, но да спаси. За тази грешница светът е приготвил единствено презрение и присмех. Но Исус й отправя думи на утеха и надежда. Безгрешният съжалява слабостта на грешницата и я докосва с помагаща ръка. Докато лицемерните фарисеи я обвиняват, Той й заповядва: "Иди си и не съгрешавай вече" (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Какво нежно състрадание и любов от страна на Исус! Той се справя със ситуацията по такъв начин, че обвинителите на жената нямат търпение да я оставят и никога повече да не я срещат, тъй като не могат да бъдат сигурни какво е прочела тя относно личния им живот в праха на земята онази сутрин.


По какъв начин Исус успява да послужи дори на лицемерите, които довеждат жената при Него с намерение да го уловят в капан?


Ако внимателно прочетете историята, ще усетите състраданието на Исус дори към онези, които имат толкова зли намерения. Колко би било добре обаче техните сърца да са така отворени за Неговите увещания, както това на тази грешница.


Как една типична адвентна църква би се справила с подобна ситуация? Как балансираме между придържането към високи морални стандарти и състраданието към хора, които са ги нарушили?




Към децата (Матей 19:13, 14) Понеделник - 26 май

През вековете децата са били онези, които са понасяли най-тежко ударите на страданията. Безпомощни и зависими, те често са попадали под кръстосания огън на войни и конфликти, социални размирици и семейни междуособици. Именно децата (и по-специално бебетата момченца) са потърпевшите при първия гнусен опит за "разрешаване на еврейския проблем" още от египетския фараон в древността (Изход 1:15, 16). Отново момченцата са покосени при Иродовото клане на младенците (Матей 2:16), което кара Матей да припомни едно друго дискриминационно избиване на деца в началото на вавилонския плен (Матей 2:17, 18; сравни с Еремия 31:15). Когато научава за смъртта на Ирод (вероятно още в скута на майка Си), колко ли силно трябва да се е запечатало това в съзнанието на Исус, още повече, знаейки, че тези малки дечица са загинали в известен смисъл заради Него. (Той е дошъл да умре за тях, но преди да стане достатъчно възрастен, за да схване мисията Си, те вече са загинали заради Него.)


Как тези текстове предават нежната любов на Исус и загрижеността Му към децата и бебетата? Какви вести към нас съдържат те - нещо повече от просто отношение към деца? (Матей 18:2-6, 19:13-15).


Тези деца, които в онзи ден седяха в скута на Исус и към които бе протегната благославящата Му ръка - какво ли е било бъдещето им? Какви ли спомени са запазили от онзи ден - поне онези от тях, които са били достатъчно големи? Дали някои от тях по-късно са Го приели като Месия? И как ли са се чувствали, когато са проумели, че онзи нежен Човек, Чиито ръце са били издигнати над тях в свят благослов, сега се намира в най-високите небеса и се застъпва за тях? Каква ли дълбока увереност им е донесло това! Днес политиците целуват децата, за да спечелят гласовете на родителите им, а Исус обича децата заради тях самите. "Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мен - смъмря Той загрижените за Него ученици, - защото на такива е небесното царство!” (Матей 19:14).


Какви деца има във вашия кръг? Как се отнасяте към тях? Внимателно се замислете над този въпрос. Какви стъпки можете да предприемете, за да сте сигурни, че влиянието ви над тях е възможно най-положително?




Към семейството на Лазар (Йоан 11:5) Вторник - 27 май

Не знаем кой знае колко за семейството на Лазар от Витания. Евангелията разказват съвсем малко за тях. Но е съвсем ясно, че това са били трима зрели хора, несемейни, брат и две сестри, които са живеели заедно. Това не е типичното еврейско семейство, но точно при тях Исус избира да отсяда, когато идва в града. Йоан ни информира, че "Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазар” (Йоан 11:5).


Изследвайте случката, записана в Лука 10:38-42. Как Исус се отнася към Марта? Как дори и тук виждаме любящото Му състрадание?


Молбата на Марта изглежда напълно оправдана. В крайна сметка, храната стои в центъра на източното гостоприемство и приготвянето й се е считало за нещо много важно. Вероятно твърде бедна, за да си наеме прислуга, Марта се нуждае от помощ в кухнята. В светлината на всичко това отговорът на Исус към нея изглежда неестествено безразличен и груб.

Вероятно ключът към разбирането му е да го разгледаме в по-широкото измерение на цялостната мисия на Исус. При Него нищо не е както при другите, откакто собствените Му родители Го откриват в храма (Лука 2:48, 49). Във всяка минута, прекарана с нас, Исус претегля вечната ни съдба и в този контекст кухненската работа няма значение, независимо от нейната важност.

И все пак няма да сме разбрали Исус, ако смятаме, че Той не съчувства на Марта. Точно обратното! Евангелията не ни осигуряват видеоклипове на случаите, които описват. Не можем да видим лицето на Исус, докато отговаря на Марта. Не можем да чуем вълнението в гласа Му. Но все пак, използвайки въображението си и като знаем за Исус всичко останало, което Евангелията докладват, можем да си Го представим как се надига от мястото Си, докато разговаря с Марта, и с любов произнася два пъти името й. "Марта, Марта - казва Той - има нещо несравнимо по-важно от физическата храна и Мария разбра кое е то” (Лука 10:41, 42, перифразирано).


Как можете да се окажете в положението на Марта - да сте така погълнати от грижите на този свят, че да забравите кое е истински важното? И преди всичко - как можете да разберете, че приоритетите ви не са подредени правилно?




Към враговете Си (Матей 5:44) Сряда - 28 май

Едно от най-известните изказвания на Исус е записано в Матей 5:44-48. В какво се състои същността на това важно послание към всички, които искат да Го следват?


С пълно основание бихме могли да твърдим, че целият живот на Христос, както и Неговата смърт, са изявление на този принцип - любов към враговете и правене добро дори на онези, които не ти правят добро.

След падането на Адам и Ева в известен смисъл целият свят се превръща във вражеска територия - една раса на паднали, разбунтували се същества, които се противопоставят на Бога. Само че как постъпва Той с тази вражеска планета? Изпраща ли ангелска армия да я унищожи заедно с всичкото й нечестие? Точно обратното - изпраща Своя Син, за да спаси този свят, а не да го осъди.


Какви ярки примери откривате в евангелията, които показват любовта на Исус Христос дори към враговете Му? Кои от тях са се врязали най-силно в паметта ви?


Какво ще кажете например за случая, когато Исус излекува ухото на слугата, отрязано от Петър (Лука 22:50, 51)? Или когато открива на Юда, че знае какво той смята да извърши и дава на този закоравял ученик още една възможност да се покае (Матей 26:25)?

Разбира се, най-великият пример е Неговата молитва към Отец по време на разпятието: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Откъдето и да го погледнем, това е върховният пример на любов към онези, които не я заслужават; това, че не знаеха какво правят, не ги извинява. По време на земното Си служене Исус дава достатъчно възможности както на евреите, така и на римляните да разберат кой е Той или, най-малкото, да знаят достатъчно, за да са сигурни, че не заслужава онова, на което Го подлагат. И въпреки това Той изпитва състрадание към тях.


Едно е да кажете, че от вас се иска да обичате неприятелите си, но съвсем друго е да знаете как да го правите. Къде е ключът към проявяването на това качество в живота ви? Доколко сте склонни да извършите необходимите промени, за да бъдете способни да обичате неприятелите си?




Към Израел (Матей 23:37) Четвъртък - 29 май

“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пиленцата си под крилата си, но не искахте!” (Матей 23:37).


Как тези думи на Исус разкриват характера Му? Какво ни говорят те за Божията любов към Неговия народ? Какво ни говорят за границите на онова, което любовта може да направи? В същото време, преди да започнете да сочите с пръст когото и да било, се запитайте: "Как биха могли тези думи да се приложат директно към мен?".


Ако Бог изпитваше емоции като човешките, тогава историята на Неговите отношения с Израел би представлявала четири хиляди години на непрестанни разочарования и неудовлетвореност. Разбира се, има и светли моменти, когато народът създава радост на Бога. Но тези моменти са редки и относително кратки. Накрая, когато феноменалното Му търпение се изчерпва, Бог дава на народа Си последен период от 490 години (Даниил 9:24), който се простира до идването на Месия. Исус е този Месия и онова, което виждаме у Него - от началото до края - е отношение на състрадание, на любов - едновременно и твърда, и нежна.


Как Матей 23:25-35 илюстрира твърдостта на Исусовата любов?


Това, което наблюдаваме тук, е феноменът на Божественото търпение, достигащ своя предел. Колкото и жестоко да е провокиран, колкото и продължителна да е провокацията, нежността прозира под външната обвивка на Исусовата суровост. Той не би изговорил такива тежки думи, ако би имало поне малко надежда някои от тези хора в крайна сметка да видят колко погрешни са пътищата им.


Прочетете Деяния 6:7. Кои още се "подчиняваха на вярата"? Дали сред тях не е имало хора, които по-рано Исус е изобличил? Каква е вестта за нас - колко бързи трябва да сме в осъждането?




Разширено изучаване Петък - 30 май
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос “Лазаре, излез!”, “Пред Анна и съдилището на Каяфа”, “Юда”.

“В делото за печелене на души са нужни голяма мъдрост и такт. Спасителят никога не премълчаваше истината, но винаги я поднасяше с любов. В държането си с околните упражняваше най-голям такт, винаги бе любезен и деликатен. Никога не бе груб, никога не произнасяше без нужда и една сурова дума, никога не причиняваше ненужна болка на чувствителната душа. Не критикуваше човешката слабост. Безстрашно разобличаваше лицемерието, неверието и нечестието, но гласът Му бе пълен със сълзи, когато произнасяше язвителните Си порицания. Никога не направи истината жестока, но винаги проявяваше дълбока нежност към хората. Всяка душа бе скъпоценна в Неговите очи. Притежаваше Божествено достойнство и все пак се свеждаше към всеки член на Божието семейство с най-нежно съчувствие. Във всеки виждаше душа, която е дошъл да спаси” (Елън Уайт. Служители на евангелието).

За разискване:

1. Размислете върху идеята да обичате неприятелите си. Какво означава това на практика? Има ли случаи, когато е невъзможно да обичате неприятелите си?

2. Какво е положението на децата във вашата църква? Колко внимание се обръща на техните нужди? Какво бихте могли да подобрите като църква в това отношение?

3. Как може любовта да бъде объркана с евтината благодат? Защо е опасно да се позволява на хората да вършат неща, които не би трябвало само защото искаме да покажем любов към тях? При какви случаи любовта се проявява под формата на стриктни морални изисквания? Как можем да поддържаме необходимото равновесие? Ако все пак допуснем грешка, в коя посока е по-добре направим това?

4. Какви подобия откривате между еврейския народ (по време на теокрацията) и съвременната Църква на адвентистите от седмия ден? Какви поуки можем да извлечем от техния пример? Извличаме ли ги?




Разказ
Църквата на Росуик
Нос Тери

Аниуа е малък остров от групата Вануату в Южния Пасифик. Там живеят около 500 души, но адвентната църква нямала никакво присъствие там. Адвентистите от съседните острови обаче се молили за Аниуа и наскоро Бог отговорил на молитвите им.

Росуик живее на остров Аниуа. От много години бил водач на езическия култ Карго и често пътувал до околните острови, за да присъства на разни церемонии и ритуали. Понякога не можел да се прибере поради бурното море и тогава оставал да нощува при адвентисти.

Наблюдавал как адвентистите се молят и забелязал, че гледат много сериозно на своята религия. Веднъж отишъл на църква заедно с тях. Научил няколко християнски песни и бил много впечатлен от тяхното гостоприемство. По време на посещенията си се убедил, че адвентистите са прави в своите учения и че живеят според тях.

Проявите на любезност оказали силно влияние върху Росуик. Скоро се отказал от лидерското си място в култа Карго и се обявил за християнин адвентист.

Разчистил парче земя и построил малка църква със сламен покрив. Всяка съботна сутрин той води в църквата малката си внучка. Те пеят трите християнски песни, които знаят. Той разказва на детето, че Бог ги обича и че Исус ще се върне скоро. След това се молят. След скромната съботна служба Росуик и внучката му се връщат в къщата си, за да се молят и да почиват. При залез слънце двамата се връщат в сламената църква, за да изпеят трите песни, да се помолят и да завършат съботния ден.

Посетих Росуик малко след като чух историята му и останах възхитена, когато осъзнах как Бог е използвал този човек, за да запали пламъка на истината в тъмния остров.

Днес на остров Аниуа вратата е широко отворена за адвентната вест. Младежки групи посещават домовете и разнасят адвентната вест, а пионери на Глобалната мисия разпалват пламъка на вярата в този малък остров. Поради верността на Росуик и световните мисионски дарения днес много хора от остров Аниуа се събират всяка събота на богослужение с Росуик и неговата внучка.


* Нос Тери е директор на Глобалната мисия ма Транс-Тихоокеанската мисия.

Created by ULimited®