Някои от изказванията на Исус представляват цял букет от ценности, радикално противоположни на онова, което обикновено се счита за нормално. Трябва - казва Той - да обръщаме и другата буза - с други думи, да не се съпротивляваме на злото. Разбира се, почти всеки счита, че на злото трябва да се противостои, често с всички възможни средства. А да обичаме враговете си? Та нали най нормалната реакция е враговете да бъдат мразени! Приятелите и семейството трябва да се обичат, нали така? Но не и според Исус.

По-нататък става още по-объркано. Според Исус точно отритнатите, блудниците и други подобни ще влязат в Божието царство преди мнозина така наречени праведни. Как е възможно това?

Казва още, че блажени са онези, които плачат, които са милостиви, които са чисти по сърце. А ние смятахме, че блажени са богатите, силните, онези, които изглеждат добре и които имат много приятели, нали?

Но дори и тези твърдения не са най-предизвикателните, излезли от устата на Исус. Настоящият урок изследва някои Негови думи, които могат да влязат в категорията изказвания, тъй като не са поучения в буквалния смисъл на думата.

Начинът, по който фарисеите задават своя въпрос, дава повод за доста размисъл. Забележете, например как по самата си същност въпросът е "мъжки": "Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?” (стих 3). Естествено отговорът е "не" и Исус съвсем ясно заявява това (стихове 4-6). Само че истинските подбуди на питащите изплуват, когато стигнем до 7 стих: "Тогава Мойсей защо заповяда мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?". Отивайки отвъд Мойсей, Исус стеснява понятията, свързани с разтрогването на брака и остро изобличава скрития копнеж на тези мъже да изоставят съпругите си. "Само при едно условие - казва Той - невярност." Напускането по каквато и да е друга причина се счита за прелюбодейство (стихове 8, 9). Шокирани, слушащите разпалват дискусия: "По-добре да не се женим тогава” (стих 10).

Тяхната реакция става повод от устата на Исус да излязат едни от най-тежките Му думи.

Дали Исус възнамерява да ги освободи от дълга им? Кои влизат в числото на "онези, на които е дадено”(стих 11)? Дали това е някаква специална група хора с особена морална (сексуална) дарба? Как да разбираме изказването на Исус за евнусите? Как да обясним трите категории евнуси и как да приложим това за себе си? Най-странното Си изказване Исус прави в края: "Който може да приеме това, нека приеме” (стих 12). Дали пък това не е някаква божествена отстъпка за хората, които са твърде слаби, за да покрият високите изисквания, поставяни от Бога? И ако е отстъпка, отнася ли се за цялата проповед върху развода?

Както видяхме в един от предишните уроци, Исус е олицетворение на прощението. Въпреки това в този урок отново се връщаме към темата, за да разберем дали твърденията Му относно прощението (в горния текст, например) са толкова прости, колкото ние ги изкарваме понякога.

Медиите я наричаха "момичето Х" - тя влезе в Чикагския съд на инвалидна количка. Единствено чрез поклащане на глава и движения с очите това 13-годишно дете свидетелства за "нападението, извършено над нея през 1997 г., което я остави жестоко инвалидизирана. Тя е третият свидетел по делото срещу Патрик Сайкс (29-годишен), обвинен в това, че я е изнасилил, пребил и гасил цигари в тялото й” (Майк Робинсън, Асошиейтед прес, Вашингтон пост, 24 март, 2001г., стр. A 22).

Дали Исус моли жертвите на подобни гнусни деяния да простят не само първото от тях, но и седмото подобно? Твърди ли, че Бог никога няма да прости на онези, които не намират сили да простят на демоните в човешки образ, които са им сторили това? Не твърдим, че не трябва да прощаваме. По-скоро настояваме да не се прилага погрешно благодатният съвет на Господа, когато става въпрос за подобни противни, скотски варварщини, като изброените по-горе.

На богатия младеж, който идва при Него, Исус казва: "Продай все, що имаш, и раздай го на сиромасите” (Лука 18:22). Нашето тълкуване на тази доста радикална заповед обикновено се свежда до това, че Исус поставя това условие специално на богатия младеж, тъй като вижда вътре в сърцето му и познава истинския му проблем. Слага пръст върху голямото препятствие между него и спасението - парите. Но дали не дава същата заповед на всеки от нас?

В Лука 12:33 обаче Той сякаш отправя към всеки човек заповедта, която дава на богатия младеж: "Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата”.

Три съображения могат да ни помогнат. Първо, да отбележим как се прилагат нещата по време на служенето на самия Исус - изглежда, Неговата малка група разполага със средства на ръка - Юда ги съхранява (Йоан 12:6; 13:29). Второ, нека внимателно се огледаме какво се случва в ранната църква сред онези християни, които се придържат най-близо до предписанията на Исус (в Деяния 4:32-37 виждаме как трябва да изглежда порядъчният и доброволен процес на прилагане на Исусовите поучения). Трето, нека изследваме как се развиват нещата в ранната църква след книгата "Деяния на апостолите" (в посланията на Павел, Йоан, Петър и пр. не се говори за цялостно разпродаване на собствеността).

Според мнозина Исус изрича едно от най-объркващите Си твърдения по средата на Планинската проповед: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец" (Матей 5:48). През вековете съвестни християни са се борили да достигнат стандарта, който според тях Исус им посочва тук - състояние на пълна победа над света, плътта и дявола. Някои се самобичуват и самонараняват, други пътешестват по светите места, трети се стараят фанатично да спазват закона. Във всеки случай целта е напълно достойна. Но към това ли призовава Исус в Матей 5 глава?

Матей 10:34-39 и Лука 14:26, 27

Матей 7:7-11 и Лука 11:9-13

Матей 5:48 и Лука 6:32-36

Сравнително острият език на Исус в Лука 14 глава е смекчен от неговия паралел в Матей 10 глава, който според нас по-добре долавя онова, което Исус се опитва да каже. От друга страна, текстът от Матей 7 глава съдържа обещанията на Господа към нас, когато се молим за "добри неща” (стих 11) (което по невнимание може да отправи мисълта към материалното). Лука пък набляга на това, че Исус се застъпва за "Светия Дух" (Лука 11:13), насочвайки ни към значително по-различна перспектива.

Същият вид синтез се отнася и за последната двойка текстове. Според Матей Исус казва: "И тъй, бъдете съвършени” (Матей 5:48), а Лука предава думите му така: " Бъдете прочее милосърдни” (Лука 6:36), което - и според двата контекста - се приближава повече до оригиналните думи на Исус. В Лука контекстът е любов към враговете и даване, без очакване за връщане. Като правите подобни неща - казва Исус - ставате "чеда на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите” (стих 35). След това незабавно идва заповедта: "Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” (стих 36). В Матей ситуацията е идентична - стихът с изискването за съвършенство е предшестван от думи за любов към враговете, молитва за онези, които се отнасят зле към нас, и за Бога, Който изпраща дъжд еднакво на праведни и нечестиви. По този начин Исус иска да ни насърчи да бъдем точно като нашия Небесен Отец, Който е благ към всички и не показва предпочитания към никого. Именно това означава съвършени в контекста. Със сигурност това е твърде висока цел, но какъв по-висш идеал би могъл да има един християнин?

Млада жена се присъединява към злощастната група на Дейвид Кореш през 1990 г. и е с нея и в Уейко, щата Тексас, когато майка й умира в Канада. Докато се приготвя да замине за погребението, харизматичният гуру осуетява плановете й. "Няма нужда - казва той - да прахосваш време и средства за такива земни цели; в групата ни има много по-важни неща за вършене." Тя така и не заминава.

“Това преподреждане на семейните ценности - вбиването на клин между земното и небесното - се превръща в главна тема за Евангелието от Лука (...) Освен изказванията, обхващащи всички, които пазят Божието слово като Негов истински народ (8:19-21; 11:27, 28), Исус от Евангелието на Лука издава шокиращата заповед да се "намразят баща и майка" - до степен мъртвият баща да бъде погребан без присъствието на живя син, като условие за ученичество (9:57-62; 14:25)" (Ф. Скот-Спенсър, Какво направи Исус).

Със сигурност изказванията на Исус звучат жестоко за ухото на съвременния човек. Но дали наистина са такива, когато схванем истинското им значение? В случая: "Остави мъртвите да погребат своите мъртви” (Лука 9:60) например дали бащата на този евентуален ученик наистина е умрял? Или човекът просто иска да каже: "Ще те последвам, след като умре баща ми и съм подсигурил наследството си"? А как да разбираме изказването на Исус в Лука 14:26, че никой, който "не намрази баща си и майка си, жена си, чедата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот", не може да бъде Негов ученик? Както разбрахме от урока за вчера, паралелът в Матей хвърля светлина върху значението на Исусовите думи тук - Исус обяснява, че никой не бива да обича баща, майка, съпруга и пр. повече от Него (Вижте Матей 10:37). “В Библията "мразя" често трябва да бъде тълкувано просто като... "обичам по-малко" (АБК, т. 5, стр. 811). Смисълът е, че Исус се опитва да внуши колко е важно да поставяме Бога на първо място.

Без съмнение някои от изказванията на Исус са трудни за разбиране, особено ако се тълкуват изолирано. Но когато ги погледнем в техния контекст, особено в паралел с други неутрализиращи изказвания, които ги уравновесяват, много от тях стават по-лесни за разбиране. Но дори и тогава е ясно, че следването на Исус не може да бъде половинчата работа. Или Му се отдаваме напълно, независимо от цената, или не Му се отдаваме изобщо.

“Целибатът (безбрачието - б.пр.) не е нещо обичайно и нормално, а дяволска измама, фалшиво средство за постигане на "по-висше състояние" на святост, което при друг случай не би било възможно. Евреите са гледали на целибата с неодобрение или съжаление. Той се е практикувал единствено сред екстремно аскетични групи като есеите. Писанието специално споменава, че Петър е бил женен, което вероятно, се отнася и за останалите ученици. Исус никога не е препоръчвал целибата - нито за християните въобще, нито за християнските водачи. Той е противоестествен и не спомага за развитието на уравновесен характер така, както за това спомага нормалният брачен живот.

Думите на Господа (в Матей 19:12) биха били в пълно противоречие с цялостния дух на Писанието, ако се приемат буквално. Идеята за осакатяване на тялото е отблъскваща. Правилно е това твърдение да се разглежда в паралел с думите на Исус в Матей 5:30 (за отрязването на крайник, който те съблазнява)” (АБК, т. 5, стр. 455,456).

1. Горният цитат относно целибата, изглежда, има предвид определена религиозна култура. Но по какъв начин той би могъл, макар и несъзнателно, да обезсърчи обикновени християни, които са незадомени, вдовци или поради някаква друга причина предпочитат да останат сами? По какъв начин можем да утвърдим хора, направили този избор?

2. Трябва ли прощението да има граници?

3. Едно е да се леят думи за това как трябва да поставяме Бога на първо място, дори преди семействата си, но съвсем друго е, разбира се, на дело да покажем такава вяра. Вероятно в повечето църкви по света ще се намерят хора, които много са се отчуждили от семействата си поради своята вяра. Как стоят нещата във вашата църква? Има ли сред вас човек, който е загубил семейството си поради факта, че се е посветил на Исус? Ако е така, как бихте могли като църковно семейство да му помогнете да види нещата в нова светлина?

В юношеските си години се отказах от вярата си в многобожието и станах християнин, предимно чрез четене на Библията. Решението ми обаче разгневи много хора. Приятелите ми ме изоставиха, а момичето, за което се надявах да се оженя, се омъжи за друг. Когато баба ми умря, селяните не ме допуснаха до погребението, а вместо това ме хванаха и ме хвърлиха в близката река.

Нямах приятели християни, които да ме утешават и насърчават. Извиках към Исус: “Ти ли си истинският Бог? Къде си? Преследват ме. Нямаш ли сила да ми помогнеш?” Не получих отговор на молитвата си и затова спрях да чета Библията. Потърсих друг бог, в когото да вярвам, но останалите религии ми изглеждаха изпълнени с противоречия. В отчаянието си отворих Библията напосоки и попаднах на книгата Йов. Там намерих утеха.

Отново се срещнах с човека, който ми беше дал Библията. Разказах му за проблема си и той ме насърчи да остана верен. С негова помощ отново посветих живота си на Бога.

Исках да продължа учението си в адвентния колеж в Бангладеш, но без подкрепата на семейството това бе невъзможно. Потърсих си работа. Единственото, което намерих, бе работа в цигарена фабрика, където получавах само по 500 така (около 8 долара). Нямаше да ми стигне дори за седмица в училището. Отново се обезсърчих.

Посетих административната сграда на църквата, където бях насърчен да не се отказвам от мечтата си да уча. Помолих Бог за 1000 така от семейството ми, което ме бе изоставило, когато станах християнин. Това би било достатъчно поне да се запиша в училището. Разказах на вуйчовците си за моята нужда и те ми дадоха около 3000 така – много повече, отколкото бях поискал от Бога.

Записах се в училището и започнах да се издържам чрез продаване на книги. Искам да стана пастор и да работя сред хората от моето племе, където има много малко на брой християни. Сега работя сред моя народ и виждам как приемат Божията вест на любов. До този момент 35 души посещават съботното училище в моето село. Те нямат църква, в която да провеждат богослуженията си и моята цел е да намеря скромен молитвен дом.

Бог ме призова на тази работа и аз нямам намерение да се отказвам. Видях как ме води, затова съм убеден, че ще се грижи за мене, докато Го следвам.