Рой Адамс

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.

Мъдростта на Неговите поучения

"Исус би могъл да озари с ярки лъчи светлина и най-тъмните тайни в науката, но не би спестил и един миг от поученията Си върху науката на спасението. Неговото време, Неговите знания, Неговите способности, самият Му живот са оценявани единствено като средство за изработване спасението на човешки души” (Елън Уайт. Ум, характер, личност, т. 1).

Има опасност, когато говорим за мъдростта на Христовите поучения (както е в заглавието на урока тази седмица), да не отличим достатъчно ясно Исус от останалите (така наречени) мъдри учители през вековете. Неговите поучения са не просто мъдри. Те съдържат допълнителен качествен елемент, който радикално ги отличава от всичко, което е било преди или след Христос. В тях има определена окончателност, решителност, която не откриваме никъде другаде. С други думи, това е Бог, Който говори с човешки уста. Колкото и слабо да познават хората истинската идентичност на Христос, все пак могат да потвърдят, че в Него и в поученията Му има нещо уникално. "Народът се чудеше на учението Му, защото ги поучаваше като Един, Който има власт” (Матей 7:28, 29).

Тази седмица ще проследим само част от тези поучения.

Година след година стотици хиляди проповеди се отправят към царството на забравата. Някои се помнят известно време, след това се забравят. Какво ли коства обаче да се изнесе проповед, която да се помни и цитира в продължение на две хиляди години и дори да се идентифицира по мястото на своето изнасяне! Такава е Планинската проповед.

По време на Първата световна война Обществото на приятелите отпечатва Планинската проповед в отделна брошура без коментар и я разпространява сред съюзническите войски. Но британското и френското правителства забраняват разпространението й в своите армии. Защо ли? В тази проповед се казва хората да обичат своите врагове, а това не е нещо, което те искат техните войници от предната фронтова линия да четат по време на война!

Някои от блаженствата описват състояния, в които и ние, и всеки човек можем да изпадне. Например хора, които "скърбят", не търсят съзнателно това състояние. Обаче кротост (или още по-добре - смирение) трябва да търсим съзнателно; както казва пророкът: "Търсете Господа, всички кротки [смирени] на земята” (Софония 2:3). "Гладуването и жадуването" за правдата не е естествено състояние на човешката природа, нито може да се изработи. Но ние сме увещавани да го търсим.

1. Нашето влияние в обществото (Матей 5:13-16)

2. Божият закон (Матей 5:17-20)

3. Сърдечна религия (Матей 5:21-30)

4. Разводът (Матей 5:31, 32)

5. Отмъщението (Матей 5:38-42)

6. Любов към враговете (Матей 5:43-48)

7. Молитвата (Матей 6:5-15)

Исус идва в свят, потънал в мрак и невежество относно Личността и характера на Бога, и чрез Своя живот и слово поставя нещата в правилната позиция. Произлизайки от самата същност на Бога, Той донася откровение от Него, което не може да бъде усъвършенствано. В миналото пророците са говорили за Бога, но сега, "в последните дни", Бог говори "чрез Сина (...) чрез Когото и направи световете” (Евреи 1:1, 2). С други думи, в лицето на Исус получаваме пълното разкриване на Върховното Същество.

Матей 5:8, 9

Матей 18:5, 6, 10; 19:13, 14

Йоан 4:22-24

Йоан 10:27-30

Критичен изпит за благоприличието и нравствената висота на едно общество - древно или съвременно - е стойността, която то придава на най-уязвимите си членове; а по-уязвими от децата няма. Отношението на Исус към тези нежни същества трябва да е било като глътка свеж въздух за онези бедни майки преди две хиляди години, когато Той енергично защитава правото на техните деца да имат достъп до Него; когато отделя време от трескавата си програма за тези дребни мъничета - да ги докосва и благославя.

Ето, такъв е Бог! - говорят действията на Исус. Той е загрижен за децата и в по-общ план - за всички уязвими и експлоатирани. Той е Бог на потиснатите. Когато е сядал с тези малки същества, вперили очички в лицето Му, Исус сигурно е си е спомнял за онова, което ние наричаме "изколването на младенците" от Ирод (Матей 2:16-18), и за кървавия указ на фараона в древността срещу всички еврейски момченца (Изход 1:15, 16). Исус изгражда образ на Бога в пълно противоречие с образите на тези психопати-убийци.

От всички думи, които свързваме с Исус, думата прощение е на върха на класацията. Исус Христос и прощението вървят ръка за ръка. По време на мъчителната агония на кръста, докато войници и народ Му се подиграват, от треперещите устни се отронват сърцераздирателните думи: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят!” (Лука 23:34). А в Планинската Си проповед стига дотам, да каже, че ако ние не простим на онези, които са съгрешили спрямо нас, не бива да очакваме и Бог да прости нашите грехове (Матей 6:12,14, 15).

В Марк 14:21 Исус произнася "горко" над "този човек, чрез когото Човешкият Син се предава”. Нека си представим, че този човек беше изповядал греха си и се бе покаял. Във връзка с това направете съпоставка между действията на Юда и на Петър, след като всеки от тях предава Исус. Когато Юда вижда с очите си как Исус е осъден от онези, които Го арестуват, той се "разкайва", връща парите от предателството и изрича може би най-правилните думи: "Съгреших, че предадох невинна кръв" (Матей 27:3, 4). В пълна противоположност на публичното разкаянието на Юда Петър пролива своите сълзи на покаяние насаме - не се връща в съдилището на Каяфа, за да поправи срамното си предателство. Само че първият е осъден, а вторият - опростен. В какво се състои съдбоносната разлика?

В едно изследване от 1995 г. на няколко спортисти задават следния въпрос: "Ако има такъв препарат, който може да ви гарантира златен олимпийски медал, но в рамките на пет години ще ви убие, бихте ли го употребявали?". Повече от 50 процента отговарят с "да". Това е показател колко съблазнителни са славата и властта в съвременното общество. Да бъдеш "под светлината на прожекторите", да имаш възможност да държиш милиони "в шепата си" - това е лудостта на двадесет и първи век.

Ако не бдим постоянно, тази всеобща зараза може да проникне и в църквата. Магията на това да властваш над другите (тръпката да контролираш, жаждата за първото място) не отслабват с течение на годините.

Матей 18:1-6

Матей 20:25-28

Матей 23:1, 5-12

1Петрово 5:1-4

Понякога жестоката история е отпращала горди диктатори да се скитат без стотинка като бегълци или да превиват гръб в самотен затвор, получавайки заповеди от неграмотни тъмнични надзиратели. Дори е имало случаи, когато монарси временно са се отказвали от престола, за да споделят общ жребий с отритнати членове на обществото. Но всички тези примери, събрани на едно място - доброволно или принудително, - бледнеят в сравнение с величието на Христовото унижение. Той бе "в Божий образ", според Павел - става дума за Бога на Всемира, Който "се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците" . И унижавайки се още повече, "смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:5-8).

“... по благодат сте спасени - чрез вяра, - и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела” (Ефесяни 2:8, 9). Тези думи са произнесени от апостол Павел, когато разсъждава върху християнската вест за спасение, която той изразява по-различно от Исус. Фактически някой може да бъде изкушен да се запита дали Исус е вярвал в праведността чрез вяра. Но такъв въпрос означава грубо неразбиране както на Павел, така и на Исус. Понякога изглежда, че Христовият подход към учението за благодатта отива в друга посока - ето между другото още една причина да не се съдим един друг твърде законнически относно точната формула, по която всеки от нас описва чудния акт на Божията благодат в лицето на Исус, и нашият отклик спрямо нея.

Исус дойде като въплъщение на благодатта. Той бе персонифицираната благодат. Да срещнеш Него, означава да срещнеш благодатта. "Видяхме славата Му - пише Йоан - слава като на Единородния от Отец, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Матей 14:28-31

Матей 20:1-15

Лука 7:36-48

Лука 15:11-31

Йоан 8:1-11

От тези пасажи научаваме за някои от многото начини, които Исус използва, за да предаде учението за благодатта - чрез притчи и чрез нагледни уроци от собствения Си живот. Как би могъл Петър да забрави пълната си безпомощност пред лицето на смъртоносните стихии, обградили го отвсякъде през паметната нощ в езерото? Единственият му изход е да извика към Силата, извън него. И отговорът идва незабавно! Без закъснение. Без изискване за покаяние. Без някакви сложни формули или изисквания. Просто три думи, родени естествено от дълбокото му отчаяние: "Господи, избави ме!” (Матей 14:30). И ръката на Исус моментално се простира към него. Това е благодат!

Според историка Хюстън Смит поученията на Исус са най-повтаряните в историята: "Обичай ближния си както себе си". "Това, което желаете хората да правят на вас, това правете и вие на тях." "Елате при Мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя." "Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Въпреки че през по-голямата част от времето Исус Христос просто разказва истории - за скритото съкровище, за сеячите, които излезли да сеят, за търговците на бисери, за добрия самарянин - хората, които слушат, възкликват: "Този Човек говори с власт. Никой никога не е говорил така!".

Най-впечатляващото в ученията на Исус не е това, че ги е преподавал, а, че ги е живял. От доклада, с който разполагаме, виждаме, че целият Му живот е живот на смирение, себераздаване и любов, която не търси своето. Върховно доказателство за Неговото смирение е фактът, че е невъзможно да открием точно какво е мислил за самия Себе Си. Той не се е интересувал от това. Интересувал се е какво хората мислят за Бога. Виждаме Го как и събаря многобройните бариери, издигнати между хората. Обича децата. Ненавижда нечестието, а лицемерието - още повече... (Илюстрация на световните религии).

1. Много от въпросите, които ни засягат днес, Исус никога не е коментирал (злоупотребата с наркотици, здравната реформа, хомосексуализма, робството, абортите и пр.). Какъв извод можем да си направим от тези "пропуски"? Какви изводи не трябва да правим?

2. Каква роля могат да играят ученията на Исус относно прощението в съвременните международни конфликти? Как християните могат да приложат на практика тези учения в своите домове, църкви и общности? Кога прощението не е разрешение на определен проблем между народите или отделните личности; или винаги е разрешение?

3. Независимо от универсалното си значение, Планинската проповед често е пренебрегвана, когато се сблъскаме с реалните проблеми на живота. Защо е така според вас? Как стоят нещата във вашия собствен живот? Как можете съзнателно да приложите нейните принципи в своя път с Господа?

Пастор Дейв Уейгли се качил на маршрурката на летището и се отпуснал на седалката, за да си отдъхне преди вечерното събрание. Мислил си за евангелизаторските събрания, които бил провел във Флорида преди няколко месеца, и се запитал какво ли правят новите членове. А какво ли става с новоповярвалите, които посещавали евангелизационните събрания, но не взели решение да последват Исус?

Мислите му били прекъснати от женски глас: “Моля ви, оставете ме малко встрани от пътя за хотела.” Шофьорът се съгласил малко неохотно да закара жената до дома й.

Маршрутката си пробила път през задръстванията и спряла пред позната сграда. Пастор Уейгли скочил да помогне на жената да вдигне куфара си. “Тук ли живеете”, попитал той.

“Да”, отговорила жената. Силно развълнуван пастор Уейгли я попитал дали една негова позната все още живее там. Жената го погледнала и бавно отговорила: “Да, все още живее тук.”

Вратата на маршрутката се затворила и пастор Уейгли седнал на мястото си. “Сигурно това е нещо повече от съвпадение, - помислил си той. - Какво ли ми казва Бог?”

Жената, която познавал, посещавала някога евангелизаторските му събрания, но въпреки многобройните му посещения и молитви, не пожелала да предаде сърцето си на Христос. Сега Бог го отвел точно до сградата, в която живеела. Уейгли обещал на Бога, че ще я посети, преди да си тръгне от града.

След няколко дена Уейгли я посетил. Докато се качвал по стълбите, през ума му минала следната мисъл: “Как мога да поздравя човек, чието име дори не си спомням?” Почукал на вратата, но отвътре не се чувал никакъв шум. Точно когато си тръгвал, вратата се отворила и жената възкликнала: “Пасто Уейгли, моля ви, влезте.”

Влязъл и видял, че там има група хора, вклчително и един друг пастор, когото познавал. Присъсващите били не по-малко учудени. Пастор Уейгли им разказал какво му се случило в маршрутката. Другият пастор пък обяснил, че бил дошъл да поднесе извиненията си за някакъв инцидент, който се бил случил преди доста години.

Двамата пастори се помолили и поканили жената да предаде сърцето си на Исус. Със сълзи на очи тя коленичила и се предала на Христос. След време била кръстена и всичко това се случило само защото двама пастори последвали водителството на Святия Дух, който ги насочил към една блуждаеща душа, готова да се завърне у дома.