"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Ученичество

Бъртрам Мелбърн


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2008 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 февруари 2008 г.

Следване на Учителя - ученичество в действие


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 февруари
Стих за запаметяване:
"... който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за Благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:35-37).

Урокът тази седмица ни призовава да размишляваме какво включва ученичеството. Искаме да го разгледаме в действие. Бог ни е призовал, но всеки трябва лично да се вслуша в призива и да го последва. Томас Камерън разказва за един известен проповедник, който споделил, че за него би било чест "да надува меха на органа на Хендел, да вдига падналата четка на Микеланджело, да държи далекогледа на Христофор Колумб и да носи чантата на Шекспир. А ако хората считат за голяма чест да служат смирено на най-великите личности на света, каква разлика има във възможността да се служи на Спасителя на човечеството?” (A. Гордън Несби. Съкровищата на християнския свят).

Основни въпроси:

Какви трябва да бъдат мотивите ни за служене като ученици? Каква съпротива трябва да очакваме? Какви обещания имаме, когато се заемем с това дело?

За тази седмица прочетете:
Матей 8:14, 15; 10:34-37; 28:18-20; Лука 5:17-26



Служене и ученичество Неделя - 24 февруари

Прочетете Матей 8:14, 15; Марк 1:29-31 и Лука 4:38, 39. Какво научаваме за ученичеството от това сравнително изследване? С други думи, независимо от конкретните обстоятелства, какви принципи намираме, които би трябвало да приложим всеки към себе си?


Всички евангелия докладват, че тъщата на Петър е болна от треска, но единствено Лука съобщава, че това е силна треска. Някои смятат, че тази подробност е показателна за професията на Лука, особено поради факта, че на гръцки терминът звучи съвсем технически и е използван за идентифицирането на определен вид треска.


Забележете също - във всички евангелия се набляга на факта, че учениците съобщават на Исус за нейната болест и Го молят за помощ. Разбира се, естествено е да приемем, че Той вече знае за нейния проблем, но все пак ги оставя да Му разкажат, както и да потърсят Божествено изцеление. Каква поука можем да извлечем относно ролята на учениците? Дали това е истинско ученичество или обикновено човеколюбие?


След като тъщата на Петър е изцелена, тя започва да служи. Къщата й е пълна с уморени и гладни гости, които до този момент са се грижили за нея. Въпреки че може да е била изтощена след болестта, тя незабавно става и им отдава дължимото гостоприемство. Гръцката дума, използвана тук, е акин, което означава "слуга", "служител" или "дякон". Вдъхновена от Исус, тя започва служенето си незабавно след своето възстановяване.


Какво е направил Христос за вас? От какво ви е спасил? Как откликнахте? В какъв смисъл целият живот на християнина трябва да е отклик на онова, което Исус е направил за него?




Исус и паралитикът Понеделник - 25 февруари

В Лука 5:17-26 намираме една добре позната история - случая с изцелението на паралитика. От нея можем да извлечем някои много важни уроци относно ученичеството в действие.


Прочетете 17 стих. Какъв мощен и важен урок откриваме? Защо той е вест на предупреждение и за нас?


Ето ги - водачи и законоучители - събрани отвсякъде, очевидно, за да слушат Исус. Текстът казва, че в същото време "сила от Господа бе с Него да изцелява". С други думи, там е Божият Син; там е Божията сила; там има помощ, изцеление и спасение. Единственият проблем е в това, че Аз-ът, грехът и гордостта са застанали на пътя им. Какво силно предупреждение към всички нас е това!

Междувременно в тази история виждаме ученичеството в действие. Първо, това са онези, които донасят паралитика пред Исус. Забележете колко усърдно се трудят. След като не успяват да си пробият път в тълпата, прибягват до други средства. Помислете колко отчаяни са били заради приятеля си. Колко по-лесно е било да се откажат! Забележете още нещо - Исус публично признава вярата им. Дали те самите са били някои лично излекувани от Исус, текстът не казва. Това, което знаем, е, че техните дела разкриват вярата им като истинска. Те действат като ученици в смисъл, че довеждат един нуждаещ се при Великия Лекар.

След като е изцелен, паралитикът си тръгва, хвалейки Бога. Без съмнение неговото оздравяло тяло и думи на прослава са мощно средство за свидетелстване и ученичество (виж също стих 26).

В същото време, докато се случва всичко това, в мрака водачите яростно протестират срещу "богохулството" на Исус. Те позволяват на своята религия, вяра и учения да застанат на пътя на живата опитност с Исус. Какъв урок за всички нас!


По какъв начин можем (дори да изповядваме, че сме Христови ученици!) да позволим на нещо да застане на пътя на Господнето дело в живота ни и даже в живота на другите? Дали таим в сърцето си предразсъдъци, които могат да ни направят слепи за Божията сила? И най-важното - как да се отървем от тях?




“Огън дойдох да хвърля на земята” (Матей 10:34-37; Лука 12:49-53) Вторник - 26 февруари

Най-често християнството се свързва с миролюбиви понятия. При рождението на Исус ангелите пеят: "Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците" (Лука 2:14). И още по-важно - християнството защитава любовта - дори към враговете. Исус казва: "Блажени миротворците" (Матей 5:9). Как тогава да разбираме записаните в тези стихове думи на Исус?

“Тук Исус разсейва погрешното схващане, което очевидно споделят и някои от учениците - че вестта, която те носят, ще твори само хармония и съгласие. При работата си от дом на дом те не бива да се изненадват, ако възникват противоречия в резултат на служенето им. Когато някой приеме Христос, често най-близките му приятели се превръщат в негови най-жестоки и неумолими противници. Това е вярно не само за служенето в езически страни, но и в християнските - сред изповядващите християнството, които практикуват само формална религия, но не знаят почти или изцяло нищо за неговата сила да преобразява живота” (АБК, т. 5, стр. 379, 380).


От личния си опит като християни, от онова, което знаете за Исус, и от други текстове, според вас какво казва Той в Матей 10:34-37 и Лука 12:49-53 и защо тези Негови думи са така важни за ученичеството? Вижте също Матей 10:24, 25.


Важно е да помним, че следването на Исус ще ни коства много в едно или друго отношение. Ако не е така, вероятно нещо не е както трябва. Може би мамим сами себе си. В края трябва да осъзнаем, че нашето свидетелство и живот на Христови ученици, ученичеството ни в действие могат да доведат до несъгласие и разделение дори и с онези, които са ни най-близки. Не е задължително винаги да е така, но Исус иска да осъзнаем, че това е възможно и да не се изненадваме, когато се случи.


Какво ви коства следването на Исус, най-малко по отношение на връзките ви с другите? Доколко личният ви опит може да помогне на друг ученик, който се бори за вярата си, тъй като неговата вярност към Исус е донесла разделение в живота му?




Стойността на нашите души Сряда - 27 февруари

"... Който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за Благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:35-37).


В едно списание се разказва за специална гимназия, където учениците работят изключително много. Нивото на техните постижения в науките далеч превъзхожда това на повечето ученици на тяхната възраст в цялата страна. Тези деца - млади, амбициозни и интелигентни - сякаш са предопределени да отидат на места, на които да постигнат истински успех според светските стандарти. След това списанието цитира един от тези младежи: "Правим всичко това, за да победим смъртта”.

Да победим смъртта? Този младеж ще се нуждае от нещо доста по-сериозно, отколкото добри оценки и добра работа, за да постигне това.

Факт е, че независимо кои сме или какво сме постигнали в този живот, рано или късно смъртта идва; рано или късно всичко, което сме, приключва в гроба. И колко дълго живеем в най-добрия случай? Повечето от нас не достигат и сто години, често дори не ги и наближават. И после всичко свършва. Какво може да означава това? Какъв е смисълът на всичко, ако приключва със смъртта? Какво оставяме след себе си? Преди хиляди години Соломон размишлява върху същите въпроси (Вижте Еклисиаст, 1 и 2 глави.) и стига до заключението, че този живот сам по себе си, с всичкия си тежък труд и грижи е само суета - еврейска дума, която се превежда като "лъх" или "пара".


Имайки предвид всичко това, прочетете текстовете за днес и размишлявайте върху тях в контекста на урока за цялата седмица относно ученичеството в действие. Запитайте се в светлината на казаното тук от Исус: "Какъв живот трябва да живея? Какво означава да изгубя живота си заради Благовестието? Колко би могла да струва собствената ми душа? И каква роля играя за създаването на други ученици, след като Исус ми говори така?"


С други думи, какво би могло да ни струва тук, в този живот, да се включим активно в ученическа работа? Какви промени трябва да направим, за да станем истински Христови ученици?




“Идете прочее научете всичките народи” Четвъртък - 28 февруари

Един от най-важните раздели от делото на ученичеството се намира в Матей 28:18-20. Прочетете тези стихове. Обърнете внимание на глаголите: идете, научете, кръщавайте, учите. Учениците трябва да създават нови ученици. Толкова е просто.


Прочетете отново стиховете, като се съсредоточите върху онова, което Исус казва в началото относно "всяка власт" (или сила), която Му е дадена "на небето и земята" (Вижте Лука 1:32; Деяния 10:36; Ефесяни 1:20; Евреи 1:13) Защо тези думи са така важни за всички заети със създаването на нови ученици?


Забележете още какво включва тази работа според Исус. Последователите Му трябва да научат всичките народи. Никой не е изключен, няма никакви етнически, полови или национални разлики. Смъртта на Христос е за цялото човечество - навсякъде по света (Римляни 5:17-19; Евреи 2:9). Следователно напълно логично е, че и поръчката за проповядване на Благовестието се отнася за цялото човечество (Откровение 14:6, 7).


Отново обърнете внимание на думите на Христос да научим всичките народи. Къде пада ударението?


Отново, както можем да видим, ученичеството означава действие. Ученици стават онези, които се покоряват; които вършат заповяданото от Исус. С тези думи Той напълно разбива всяко схващане, че спасението е просто едно интелектуално съгласие с определени доктринални истини. Макар това определено да е част от ученичеството, то не свършва дотук. Ученици са онези, които следват Исус. Следваме Го, като Му се покоряваме; а Му се покоряваме не за да бъдем спасени, но защото вече сме спасени в Него.


Исус е обещал, че ще бъде с нас до края на света. Как сте преживели в собствения си живот реалността на това обещание? Размислете върху доказателствата за Христовото присъствие до вас. Благодарихте ли на Исус за това, което е направил и продължава да прави във вашия живот?




Разширено изучаване Петък - 29 февруари
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос ст. Цената на ученичеството. Марк 16:15-20, Йоан 14, 15, 16, 17.

“Спасителят заповяда на учениците Си да не се надяват, че враждебността на света към Благовестието ще бъде преодоляна и че след време съпротивата му ще изчезне. Той казва: "Не дойдох да поставя мир, а нож". Тези несъгласия не са в резултат на Благовестието, а на съпротивата срещу него. От всеки вид преследване най-тежко се понася това у дома, отчуждението на най-скъпите земни близки и приятели. Но Исус заявява: "Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

“Исус одобрява обвързващите изисквания на петата заповед и изобличава всеки опит да се избегнат задълженията на децата към техните родители. И въпреки всичко любовта към някой от родителите никога не бива да застава на пътя на послушанието към Бога - във всяко отношение, - ако двете са в конфликт. Любовта към Бога и служенето за Него трябва да бъдат върховно правило на живота - "първата и най-голяма заповед"; но "втората" плоча на Декалога, върху която е записана петата заповед, е "като" първата по естество и важност” (АБК, т. 5, стр. 380).

За разискване:

1. Познавате ли човек, който в този момент страда единствено поради своето посвещение на Исус? Ако да, как можете да му помогнете? Какво можете да направите вие лично?

2. Разсъждавайте още малко върху стиховете от урока за сряда. Какво важно послание отправя тук към нас Исус? Обсъдете какво означава да изгубите живота си заради Благовестието. Какво научихте от опитностите на другите?




Разказ
В търсене на вярата
Майк Браунхил

“Блажени са гладуващите и жадуващите за правдата, защото те ще се наситят.” Сайръс Джейкъбс наистина жадувал за правдата. Проблемът бил, че подобно на хиляди други хора той я търсил на погрешни места.

Сайръс израснал в градовете Сидни и Бризбейн в Австралия. Младият агностик смятал, че притежава всички аргументи и затова обичал да спори с християните. И тъй като повечето християни не познавали Библията много добре, обикновено той печелил дебатите. Правел експерименти и с някои наркотици, за които смятал, че го водят по-близо до Бога.

По време на военната си служба в австралийската армия бил хванат в самоотлъчка. Вкарали го в затвора, а след това го освободили дисциплинарно. После се запознал със съмнителни хора, които го вкарали в още по-големи беди, включително и в подпалвачество.

Въпреки сблъсъците му с правоохранителните органи Бог не се отказал от младия Сайръс. Святият Дух го умолявал тихо по време на житейските му приливи и отливи. Сайръс решил да предприеме едно пътуване, за да открие себе си и Бога.

Потърсил просвещение чрез източната медитация и мистика. Бог обаче го завел при фермер християнин, който отговарял на въпросите му чрез Божието слово. Сайръс открил, че Библията наистина е подходяща за живота му.Предал сърцето си на Исус и бил кръстен в една протестантска църква още същия ден.

Веднъж, докато споделял вярата си в Исус, някакъв умопомрачен човек се ядосал и го пробол с нож в стомаха, гъдите и врата. Станало чудо и Сайръс оживял.

Благодарение на личното си изучаване на Библията Сайръс се убедил, че Бог цени съботата, която бил установил в Едем, но скоро открил, че събратята му по вяра не споделят неговите убеждения.

Следващите няколко години Сайръс преживявал намесата на Бога в живота при много случаи, докато пътувал и се образовал. Докато се гмуркал като водолаз в Индонезия, срещнал съпругата си Суминах. Двамата се върнали в Австралия и се установили в Куинсленд.

Там се започнали с Роб и Моли Кок, които изучавали Библията с местен пастор. Двамата поканили Сайръс и Суминах да се присъединят към библейския курс. Сайръс отговорил на телевизионна обява и поискал безплатно копие от видео поредица върху библейските истини. След време се кръстил в Църквата на адвентистите. Не след дълго Суминах го последвала.

Бог неотклонно следва търсещите хора, докато Го намерят.


* Майк Браунхил е пастор в Южнокуинслендската конференция в Австралия.

Created by ULimited®