След щурма срещу Рим Гарибалди публикувал своята известна прокламация към войниците си: "Войници! Нямам какво друго да ви предложа, освен глад, жажда, трудности и смърт. Нека всички, които обичат страната си, ме последват!". Той знаел, че много храбри младежи ще тръгнат след него, приемайки глада, жаждата и смъртта (А. Гордън Несби. Съкровищата на християнския свят). За разлика от Гарибалди, Исус Христос ни призовава да обичаме не само страната си, но Бога - призив, който - макар понякога да води до глад, жажда, трудности и смърт, - обещава и вечен живот. Затова и преди, и сега хората са откликвали и са посвещавали живота си на Бога, променяйки съдбата си както за този свят, така и за вечността.

Тази седмица ще хвърлим още един поглед към най-ранните призиви за ученичество. Ще извлечем от тях уроци за себе си.

Основни въпроси: Какви бяха първите призиви за ученичество? Каква беше ролята на Писанието в тях? Какво можем да научим от призива към Левий Матей? Въпреки многото различия, кои са общите елементи между призивите за ученичество? Какви преимущества имаме днес в сравнение с първите ученици?

След като прекара известно време с Исус, Андрей не само повярва, че Той е Месия, но и незабавно направи онова, което Учителят очакваше да вършат учениците Му - да разпространяват радостта на ученичеството. Изглежда, Андрей бе разбрал жизненоважния принцип: Това не е наше частно занимание, нито принадлежи на някаква затворена общност, нито е специален "клуб". По-скоро е опитност, която трябва да се споделя с другите.

Откликът на Андрей на призива за ученичество представя един модел. Той чу думите на Йоан и последва Исус. След това разказа на брат си своята опитност, заведе го при Исус и Петър също стана Негов ученик.

По същия начин и ние чуваме истината за Спасителя, посвещаваме Му се и започваме да Го следваме; след това разказваме на другите за Него. Това се повтаря ден след ден по целия свят.

Това не единственият случай и място в Библията, където откриваме този принцип.

Битие 12:1 (вижте също Евреи 11:8)

3Царе 19:19-21

Филипяни 3:8

Евреи 11:24

Никога не е излишно да си повтаряме следните думи: "Господ изисква цялото ни сърце". Това, което не Му предадем, това, към което се прилепим и откажем да изоставим, се превръща в идол, в нещо, което започваме да считаме за по-важно от Господа. И още по-лошо, нещата, към които се прилепяме, се превръщат в куки, които дяволът използва, за да ни отдели напълно от Бога. Ето защо трябва доброволно да изоставим всичко, което Той поиска от нас. Не е възможно, както казва Исус, "да служим на двама господари” (Матей 6:24).

Лука 5:1-11 съдържа версията на Лука за призоваването на първите ученици. Както и в много други случаи, тя носи елементи, които не можем да открием у другите евангелисти, а те споменават онова, което Лука е пропуснал. Затова някои твърдят, че докладите са противоречиви. Точно обратното, внимателното изследване обикновено разрешава всички проблеми и показва, че освен някои подробности и акценти, докладите са в пълна хармония, особено по важните въпроси.

Помислете. Те са ловили риба цяла нощ, когато е най-благоприятно, и не са хванали нищо. Тогава идва Исус и им казва да хвърлят мрежите. Той шегува ли се? Като не хванахме нищичко цяла нощ, сега ли ще хванем - през деня? Само че по някаква причина Петър се вслушва в думите Му. Нима вече е имал основание да се довери на Исус?

Въпреки падналото ни естество, въпреки нашите грешки и слабости, въпреки факта, че и ние като Петър сме грешни, Бог не ни отхвърля. Колко е естествено всички ние в присъствието на Пресветия да кажем: "Иди си от мен". Покрити с кръвта от кръста обаче, ние можем да пребъдваме в Божието присъствие. Покрити с кръвта от кръста, можем да бъдем ученици на Исус Христос.

Онези, които Исус е призовал до този момент, очевидно са благочестиви евреи, както ни внушава Йоан 1:44, 45. Сега обаче призивът е отправен към представител на отхвърлените. Левий Матей е бирник и като такъв евреите го причисляват към утайката на обществото.

Матей е най-малко вероятният кандидат за ученик. Най-напред, той е призован направо от бирническата си сергия. Римските писатели свързват тези хора с пазачите на публични домове; равините ги поставят наравно с престъпниците. На тях гледат като на грабители (Лука 3:12, 13), прословути с нечестието си и мразени от всички, особено защото са евреи, които мамят едновременно и собствените си сънародници в полза на неприятеля, и управляващите.

Колко малко вероятно е човек с такъв характер и репутация да бъде призован за Христов ученик! Да, но става точно така. Този призив на Христос разкрива колко универсално е спасението, което Бог предлага, колко широко отворено е Неговото царство и колко силно желае Той да даде на всички хора шанс за спасение.

Удивителното в отговора на тези ученици към призива на Христос е колко малко знаят относно онова, което ще последва и в което се "забъркват", изоставяйки всичко и тръгвайки след Учителя.

Макар (както разбрахме тази седмица) по това време те вече да имат някакви библейски доказателства, че Исус е Месия (Йоан 1:45), изследването на евангелията разкрива каква голяма част от делото и служенето на Исус все още са им напълно неизвестни, особено най-важната от тях - Неговата кръстна смърт. Както знаем, до самия й край и дори след възкресението на своя Господ те имат дълбоко погрешно разбиране относно онова, което ще последва.

Помислете какви предимства имаме ние като съвременни ученици на Исус Христос пред първите, особено в момента, когато са призовани. Разбира се, те станаха свидетели на много невероятни чудеса, но в същото време не знаеха нищо за делото, мисията и крайната победа, която Христос щеше да извоюва. Въпреки това обаче те вървяха напред с вяра - с вярата, описана в Евреи 11:1.

Eлън Уайт, Животът на Исус Христос, ст. Намерихме Месия и Призивът край езерото, (вижте още Матей 9:9; Лука 5:27, 28; Йоан 21:1-11).

“Ето ви четирима партньори, които се сдобиват с най-големия улов на риба, правен някога по тези брегове. И точно в момента на най-големия си материален успех те се отказват от своя бизнес (...) Дори и като се вземе предвид висшият смисъл на чудото, трябва да е била нужна голяма доза вяра, за да изоставиш доходния си занаят заради несигурното съществуване като последовател на един странстващ Учител, Който до този момент очевидно е постигнал съвсем скромни успехи (...) От страна на учениците не е проявено и най-малко колебание. Решението да развалят успешното си рибарско предприятие, за да създадат едно по-висше "предприятие" с Исус като "ловци на човеци", е взето незабавно и съзнателно. Не им е нужно време да обмислят нещата, да се погрижат за нуждите на семействата си. Те влизат в езерото като обикновени рибари, но когато се връщат на брега, чрез вяра вече са поели пътя на призива, отправен им от Исус - да станат "ловци на човеци” (АБК, т. 5, стр. 739).

1. По какъв начин трябва да преподредите приоритетите си, за да можете да прославяте по-успешно Бога и да бъдете по-верни на своето ученичество?

2. Във връзка с урока за четвъртък какви предимства имаме днес пред първите ученици? Кои неща, които те не са знаели, ние знаем? Как се възползваме от тези предимства, за да израстваме в благодатта? Как те могат да ни помогнат?

3. Разсъждавайте върху въпросите, свързани с призоваването на Левий Матей. В групата обсъдете въпроса за предразсъдъците срещу различните групи хора. Какво е становището на вашата църква като цяло? Кои групи изглеждат отхвърлени от обществото ви? Как можете да им служите? Така често църквите просто отразяват културата около себе си, включително и нейните предразсъдъци. Доколко сте отворени за "Матеевците" на вашето общество? Какво можете да направите, за да помогнете на църквата си да се пребори с този ужасен симптом на падналото човешко естество?

Добре си спомням онзи ден. Разговарях с братовчед си Тулга в дома му в Улан Батор, Монголия. Той започна да говори за Исус и ме покани да посетя библейския курс. Реших да приема поканата.

Наистина ми хареса събранието на малката група в един апартамент. Започнах да ходя при всяка възможност. Новите ми приятели бяха по-различни от други хора, които познавах. Там се чувствах на сигурно място. Никой не се опитваше да ме нарани или да ме накара да се чувствам лошо. Започнах да излизам от черупката си.

Библейските текстове, които четях, ми оказваха силно въздействие. Научените принципи ми помогнаха да се справям с проблеми в живота си. Започнах да изучавам Библията самостоятелно и видях как животът ми се променя.

Тулга ми каза, че съботата е определеният от Бога ден за свят и че хората са променили деня за богослужение. Осъзнах, че е прав и че църквата ми не преподава Библията като адвентистите. След време започнах да посещавам адвентната църква. След месеци на задълбочено изучаване на Библията аз реших да се присъединя към адвентната църква.

Обичам музиката и свиря на китара и пиано. В началото имах желание да въведа в адвентната църква онази динамична музика, която ме бе привлякла в неделната църква. Новото ми църковно семейство обаче ми помогна да осъзная, че тази музика не е подходяща за богослужение.

Записах се в хора, който пееше различни видове музика – класическа, традиционна и дори модерна. Цялата музика бе съсредоточена в Исус. Разбрах, че чрез нашата музика можем да докосваме хората, които все още не познават Исус, и да споделяме вярата си с други християни.

Бог ми даде музикален талант и аз искам да го използвам, за да укрепвам младата църква в Монголия. Преведох някои християнски песни на монголски и сега ги разучаваме с нови групи.

Наскоро помогнах на корейски младежи да проведат евангелизаторски събрания в Монголия. След като си тръгнаха, с изненада научих, че се е намерил спонсор, който да ми помогне да уча теология в Корея. Бях завършил гимназия и възнамерявах да следвам инженерни науки. Разбрах обаче, че Бог има други планове за мен.