Исус събра учениците Си, така че да бъдат постоянно с Него и да се учат от Него. Очевидно те не са били нито твърде интелигентни, нито твърде схватливи, както би могло да се очаква. А ние с какво сме по-различни? Някои от нас ходят с Бога от години, но все още не разбират напълно какви са изискванията на ученичеството към тях. Както е в природния свят, така е и в духовния. Израстването е изключително важно за живота. Всеки ден трябва да носи някакво израстване в дълбочина, широчина или височина. Каква подготовка извършвате на "почвата" и "хранителните вещества", за да сте сигурни в израстването и успеха на ученичеството си?

Урокът тази седмица разглежда още примери от Божието Слово, които могат да ни помогнат да разберем какво означава да бъдеш Христов ученик.

Защо Христовите ученици често се изпълват със страх? Какво можем да научим от предупрежденията на Господа относно "фарисейския квас"? Как откликваме на онези, които преднамерено затварят сърцата си за нашето свидетелство?

По времето на описаните в Марк 4 гл. събития учениците вече са живели известно време с Исус. Колко много трябва да са научили при нозете на Учителя.

Колко е лесно за нас да правим същото - когато трагедията и проблемите ни връхлетят, да се чудим защо е така, след като Бог се грижи за всичко. Разбира се, иронията е в това, че Исус бе там през цялото време. Той бе Този, Който най-напред им каза да пресекат езерото с лодката. Бурята не Го изненада; не го изненадват и нашите изпитания.

Обърнете внимание на страха у учениците по време на цялото събитие. Те се уплашиха от бурята; след това, когато тя бе укротена, сякаш се уплашиха от Исус. Проявата на такава сила, разбира се, е внушителна, но логично е да предположим, че след като са прекарали толкова време с Христос, ще знаят, че няма защо да се страхуват от Него. Точно обратното, тази сила би трябвало да е източник на голяма надежда и утеха за тях, защото до този момент трябва да са опознали характера на Онзи, Който я притежава. Това събитие показва, че те имаше да учат още много относно това какво значи да бъдеш Христов ученик.

Като се замислим, морето е добро място да се научат уроци за ученичеството. В крайна сметка, като човешки същества ние сме напълно зависими от Бога за всичко (Вижте Йов 12:10; Даниил 5:23; Деяния 17:28), а не е лесно да забравим това, когато сме сред водата и онова под нозете ни не може да ни задържи, а напротив, заплашва да ни погълне. Вероятно поради тази причина Господ избира да използва морето, за да даде на учениците Си още няколко урока по вяра - ключовия елемент на всяко успешно ученичество.

След едно успешно мисионско пътуване (Марк 6:6-13), след нахранването на петте хиляди и първата си среща край езерото учениците най-накрая започват да схващат. Вечерта след нахранването на петте хиляди в езерото ги застига още една буря - сега без Исус да е при тях в лодката.

Единият доклад пропуска историята с Петър и неговото ходене по водата, но и двата наблягат на това, че всички присъстващи са подобаващо впечатлени. Някои открито наричат Исус "Божий Син"; според описанието на Марк те твърде много се ужасиха от преживяното. Едно е да накараш времето и бурята да ти се подчиняват, но... да можеш да ходиш по водата, и то по време на буря? Те наистина станаха свидетели на Божията сила по начин, който твърде малко хора са виждали някога.

Колко голям е контрастът между Хляба на живота и кваса на садукеите и фарисеите! И все пак колко лесно е да бъдат объркани! Всички Христови ученици имат нужда да осъзнаят, че вярването, следването на традициите и дори защитата на вярата невинаги съвпадат с това да бъдеш Христов ученик. Колко е лесно, след като веднъж вече си се вкоренил в онова, което вярваш, в начина си на поклонение и в практикуването на вярата, и се чувстваш удобно в тях, да оставиш тези неща да се превърнат в самоцел вместо в средство към целта. В крайна сметка тази цел е да бъдем верни Христови ученици, да вършим волята Му и да разкриваме Неговата любов и характер на света.

Вероятно в хода на нашето изследване сте забелязали колко често учениците изпитват страх. Във всички евангелия ще откриете случаи, когато те отново и отново се страхуват в различни ситуации, и библейският доклад отново и отново регистрира техния страх.

Колко е тъжно, че в този случай те се страхуваха от единственото нещо, което им предлагаше най-голямата възможна надежда - спасението чрез изкупителната смърт на Исус заради тях. Страхуваха се от онова, което не разбират; страхуваха се от онова, което не искаха да чуят. Ако бяха разбрали смисъла на Кръста, нямаше да се страхуват. Следователно онова, което подхранваше страха им, бе тяхното невежество.

Като ученици, като Христови последователи от всички хора ние имаме най-малко основание да се страхуваме. Исус, Който може да ходи по водата по време на буря, Който изцелява паралитика, Който нахранва пет хиляди души с пет хляба, е същият Исус, Който открива любовта Си към нас, умирайки на кръста като наш заместник. Вярно, грехът е реален, дяволът е реален, адът ще бъде реален и затова трябва на осъзнаваме каква опасност има за нашите души (Матей 10:28); но в края като ученици - доколкото сме се държали за реалността на Божията любов, разкрита в Христос - трябва да се научим да живеем в надеждата и утехата на тази удивителна любов и благодат към нас.

“Иска ми се атеизмът да е истина и не ми е лесно поради факта, че някои от най-интелигентните и добре информирани хора, които познавам, са религиозни и вярващи. Въпросът не е просто в това, че не вярвам в Бога и - естествено - смятам, че съм прав. Въпросът е в това, че се надявам да няма Бог! Не искам да има Бог! Не искам Всемирът да е такъв!” (Томас Нейджъл. Последната дума).

Неотделима част от ученичеството, разбира се, е свидетелстването. Във всички евангелия виждаме как Исус подготвя учениците Си да водят хората към спасение. Някои вярват доста охотно - други сякаш са твърдо решени да отхвърлят Исус, независимо защо.

Без съмнение като Христови ученици и свидетели ще се сблъскваме с всякакви хора, включително и с такива, които - може би, не така честно като цитирания по-горе писател - все пак ще отразяват същото отношение.

Елън Уайт, Животът на Исус Христос ст. Мълчи, утихни, Ноща в езерото, Предчувствие за кръста, Пътят към Емаус; Великата борба, стр. 240, 241.

“Макар да бе живял дълго време с Учителя, Петър имаше твърде несъвършена представа за спасителния план. Не желаеше да види кръста в Христовото дело. Именно чрез кръста обаче животът и надеждата можеха да дойдат при умиращите хора” (Елън Г. Уайт. Ривю енд Херълд, 7 април 1891).

“Божите деца не бива да са подвластни на чувства и емоции. Когато те се колебаят между надеждата и страха, Христос изпитва сърдечна болка, защото им е дал непогрешимо доказателство за Своята любов. Иска те да бъдат основани, укрепени и вкоренени в най-святата вяра. Желае да изпълняват възложеното им от Него дело; в Неговите ръце сърцата им ще се превърнат в свещени арфи, всяка струна от които ще въздига хваление и благодарност към Изпратения от Бога, Който взема греха на света” (Елън Уайт. Свидетелства към проповедници и евангелски работници).

1. От какво се страхувате? Как можете да се научите да преодолявате тези страхове? От друга страна, има ли неща, от които с право трябва да се страхувате?

2. Как можем да станем съвременни садукеи и фарисеи? Защо това е по-лесно, отколкото смятаме? По какъв начин техните черти се проявяват в съвременната църква днес? Освен това кои са стъпките за превръщането на един ученик във фарисей? Дали не са по-лесни за осъществяване от стъпките за превръщането на един фарисей в ученик?

3. Кое в съвременната църква бихте определили като "садукейски и фарисейски квас"?

4. В групата обсъдете изказването на цитирания в урока за четвъртък писател. Как може принципите на подобно отношение да се проявят и в нас, макар да сме християни? Има ли в нашата вяра и доктрини неща, за които затваряме ума си просто защото не искаме да повярваме в тях? Възможно ли е да изпитваме трудности в усвояването на някои уроци, които Господ иска да ни даде, понеже не искаме да ги научим?

Рубен Гонзалес от Аржентина обича приключенията, но повече от всичко обича да споделя вярата си. В автобуса, на пазара, където и да отиде, говори на хората за Исус. Успял да спечели за адвентната вяра всички членове на една протестантска църква, включително и пастора.

Преди четири години Рубен чул в един мисионски доклад на съботното училище за трудностите на адвентистите в Испания. Когато племенникът му предложил работа в Испания, Рубен веднага се съгласил. Тогава бил на 59 години.

Семейството взело пари назаем, за да му купи самолетен билет и с 33 долара в джоба тръгнал към своето мисионско приключение в Испания. Изхарчил последните си песос, за да си изкара виза и да вземе такси до дома на своя племенник. Когато обаче пристигнал, научил, че племенникът му затворил магазина предишния ден.

Рубен нямал пари и подслон. Открил евтино общежитие и там оставил паспорта и дрехите си като залог, че ще плати. Започнал да търси работа. Молил се докато вървял и постоянно влизал в магазини и частни къщи, за да предлага услугите си за готвене, косене на трева, боядисване и строителни работи. Не успял да намери нищо. Настъпил съботният ден.

Рубен си провел богослужението в общежитието. В следобедните часове отидшъл да посети Дон Салвадор – човек, когото бил срещнал през седмицата. Не били много хората, които харесвали Дон Салвадор, но Рубен се сприятелил с него. Когато разбрал, че Рубен е гладен, веднага му предложил храна, а на следващата сутрин му платил сметката в общежитието и го поканил у дома.

“На обяд ли?”, попитал Рубен.

“Не, ела да живееш в къщата ми.” Рубен с радост се съгласил.

Дон Салвадор запознал Рубен с човек, който му предложил работа. Скоро Рубен намерил адвентна църква и започнал да я посещава. Сградата била голяма, но там ходели малко на брой вярващи. “Тук има толкова много празни места – казал Рубен на църковните членове. – Трябва да поканим още хора.” Заработил заедно с църковните членове и споделял евангелизаторския си ентусиазъм с тях. Скоро и другите се увлекли от неговата активност и църквата нараснала на 128 души.

Рубен започнал да проповядва и да разказва свидетелствата си в църквите из цяла Испания. Любителят на приключенията открил нещо повече от приключение в Испания, а Божието царство се разраснало благодарение на неговата дейност.