Чували ли сте за "закона на Мърфи"? Някои смятат, че това е един от фундаменталните "закони" на природата - така широко разпространен, както гравитацията и електромагнетизма. Обобщен накратко, той гласи: Ако нещо може да се влоши, то ще се влоши.

Всички сме имали моменти и дори дни (или още повече), които сякаш се развиват по "закона на Мърфи". Понякога дори опитността ни на ученици сякаш го спазва. Без съмнение имаме Божиите обещания, които трябва да ни помогнат да не се обезсърчаваме, но колко е лесно понякога дори и при тези обещания да бъдем изкушени да се предадем на отчаянието. Разбира се, независимо по какъв повод, никога не би трябвало да го правим.

Тази седмица ще разгледаме случаи с някои ученици и ще се поучим от техните лоши дни.

Какво предупреждение съдържа жаждата на учениците за власт? Какви поуки има в историята на Юда? Какво се крие зад желанието на Яков и Йоан да унищожат хората, които отхвърлят Исус? На какво можем да се поучим от прибързаността и покаянието на ап. Петър? Защо, след като са видели толкова много, всички ученици изоставят Исус в часа на Неговата най-голяма нужда?

Религиозната вяра може да бъде мощно оръжие за добро или за зло. Същият мотив, който може да подбуди някого да "изгуби живота си” (Матей 16:25) заради Христос, при други обстоятелства може да подбуди други да се възпламенят в името на божеството, в което вярват. В края на краищата, ако вярва, че Бог го призовава да направи нещо, кой би си позволил каквито и да е земни или светски съображения да застанат на пътя му? Ето защо някои правителства например се стараят да потискат религията сред хората, тъй като не желаят те да се заклеват във вярност на някаква по-висша власт, а по-висша от Божията няма. От друга страна, правителствата не са застраховани срещу опити за сътрудничество с невероятната сила на религията и използването й за собствени облаги. Христовият ученик трябва да осъзнава различните опасности, свързани с този вид злоупотреба.

Целта на Исус на земята, разбира се, не беше да става земен цар. Ясно е, че между трупането на земно политическо влияние и службата на ученичеството не бива да се слага знак за равенство. Бог да дава на хората власт или да използва хората с власт е едно; а съвсем друго е на трупането на политическо влияние в Божието име някак си да се гледа като на Божие дело или служба на ученичество. Нищо в Новия Завет не подкрепя този властови модел в Благовестието. За съжаление дори и най-близките ученици на Исус пропуснаха този важен момент: "Учениците се обединиха с множествата, заявявайки, че Давидовият престол по право трябва да бъде наследен от техния Учител. И само скромността на Христос - казваха те - Го кара да отклонява подобна чест (...) Те с нетърпение се стараеха да постигнат намеренията си” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос). Опирайки се на нетърпеливите очаквания и на ентусиазма на тълпата, те се опитваха насилствено да направят Исус цар на нацията (Йоан 6:14, 15). Това беше техният модел на ученичество. Реагирайки на тези настроения, Исус разпусна множеството, изпрати учениците Си да прекосят езерото и отиде в планината да се моли сам.

Някой някога е казал: "Ако искаш да станеш богат, основи религия". Много жалко, но това цинично изказване съдържа голяма доза истина. В края на краищата, занимавайки се с религия, ние се занимаваме с някои от най-важните аспекти на човешкото съществуване - смисълът на живота, надеждата за вечността, вярата, че Бог опрощава греховете ни. Макар самият Исус като наш пример и образец да живее в себеотрицание и бедност, макар да отправя много предупреждения срещу привързването към нещата от този свят, църковната история е изпълнена с примери на хора, използвали силата на религията и религиозните идеи, за да спечелят богатство за себе си, често за сметка на бедните.

Павел има причини да направи знаменитото си изказване в 1Тимотей 6:10. В крайна сметка Юда погубва душата си поради алчността си за пари. Изглежда, още от самото начало той е търсел само едно. Самолюбието му и желанието да печели за себе си пропиляват цялото му ученичество. Разбира се, и останалите ученици не са напълно освободени от себичност, но при Юда това е доминираща черта.

Сред дванадесетте ученици на Исус има най-малко две двойки братя. При призоваването им Исус дава на братята Яков и Йоан прозвището Воанергес, или “Синове на гърма” (Марк 3:17). Някои коментатори смятат, че това е поради буйния им нрав и яростен темперамент. Следователно можем да наречем техния подход към ученичеството моделът на гърма.

Реакцията на учениците е показателна за редица проблеми. Те притежават ревност за Господа, което е добро - такава трябва да притежават всички ученици. Но една погрешно адресирана ревност, макар и за добра кауза, може да нанесе повече зло, отколкото добро. Яков и Йоан използват примера на Илия и му подражават. Единственият проблем е в това, че го използват неправилно. Илия сваля огън от небето, за да пояде жертвите (3Царе 18 гл.), а не непокорния народ.

Още по-лошо, разбира се, е тяхното жестоко и осъдително отношение към грешниците. Работа на всеки Христов ученик е да търси начини да довежда грешниците в подножието на кръста, да им показва невероятната милост и благодат на Бога, Който сам е понесъл наказанието за техните грехове. Така, независимо колко греховен може да е бил животът им, чрез Исус те могат да получат пълно помилване, пълно опрощение и нов живот в Него. Това е нашата работа като ученици; а съденето можем да оставим на Господа.

Петър е известен като онзи прибързан ученик, който винаги има да каже нещо по всеки въпрос. Лука 22:33, 34 съобщава, че той е така сигурен в себе си и своето ученичество, щото обещава на Исус да отиде с Него и в затвор, и на смърт. Естествено не след дълго погазва думите си (Матей 26:69-75).

Всички знаем за провала на апостол Петър. Той стои като силен урок за всички Христови ученици. Не можем да работим за Господа със собствени сили. Колко съдбоносно е ден след ден да се предаваме на Исус. Той е лозата, а ние сме клоните; без Него не можем да сторим нищо, особено да бъдем верни ученици. Ревността за Господа и за Неговото дело е нещо прекрасно, но тя трябва да действа под водителството на Исус Христос.

“Тук намираме урок за всички Христови последователи. Благовестието не прави компромиси със злото. Не може да извини греха. Тайните грехове трябва да се изповядат в тайно пред Бога; но откритият грях изисква открита изповед (...) Като даде доказателство за покаяние, ученикът - доколкото е според силите му - трябва да премахне укора (...) Три пъти Петър открито се отрече от Господа и три пъти Исус изтръгна от него уверение за неговата любов и вярност, връщайки го към един и същи въпрос, сякаш забиваше остра стрела в нараненото му сърце. Пред събраните ученици Исус разкри дълбочината на разкаянието на Петър и показа колко дълбоко се бе смирил този някога самохвален ученик” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

Обърнете внимание какво казва Исус на Петър в Йоан 21:18, 19. Фактически му предсказва, че ще умре за своя Господ, Когото така горещо обича. В края думите на Петър се сбъдват, но едва след като бе научил някои трудни уроци относно ученичеството.

Учениците прекараха три години и половина с Исус. Имаха привилегия, каквато много малко хора в света са имали. Видяха неща, каквито малцина са видели. В края на краищата колко хора от милиардите по света са видели някога Исус в плът? Нещо повече, колко от тях са общували с Него ден след ден, докато е бил на земята? Тези ученици бяха сред най-привилегированите хора, живели някога на света.

Разбира се, в това се състои част от проблема - те бяха хора, грешни хора, и затова, без значение какво бе направил Господ за тях, не научиха уроците си лесно.

Като знаеше, че ще ги напусне, Исус подготвяше учениците Си за Своето заминаване, но те не Го слушаха. Като знаеше какво ще стане в Ерусалим, Той ги подготвяше за страданията Си, но те не Го чуваха. Пристигнаха в Ерусалим напълно неподготвени.

По време на Неговото служене те сякаш повече гледаха какво прави и по-малко слушаха какво им говори. Делата Му потвърждаваха техните месиански надежди и това им доставяше голямо удоволствие. При преображението небесният глас им каза да слушат Исус, но те не се възползваха от това наставление по време на страданията Му.

Използвайки Пасхалната вечеря, Исус се опита да покаже на последователите Си какво предстои, но те пак не слушаха. В градината се опита да ги накара да се молят за сила, но те заспаха.

АБК, т. 5, стр. 208-211, 465, 466, 524-529, 595-597, 635, 636, 775, 776, 962, 963, 2020, 2021; Елън Уайт, Животът на Исус Христос, стр. 364-380, 437, 438, 547-551, 559-565, 809-817; Деяния на апостолите, стр. 539-543.

“Любовта към парите в сърцето на Юда се увеличаваше с ловката употреба на способностите му. Ако той бе използвал, просвещавал и оформял своите финансови умения чрез Светия Дух, щеше да принесе велико служене на малката църква; а чрез освещаването на своя дух щеше да придобие ясен поглед и точна проницателност да оценява небесните неща. Но плановете за светска власт бяха непрекъснато подхранвани в ума му. В началото той не извърши някакъв явен, шокиращ грях, но хитрите му интриги, егоистичният му и свидлив дух постепенно го завладяха и накрая го доведоха дотам, че да продаде своя Господ за дребна сума” (Елън Уайт. АБК, т. 5, стр. 1101).

“Юда беше с Христос през цялото време на Неговото публично служене. Той получи всичко, което Спасителят би могъл да му даде (...) Ако се бе постарал да служи за благословение, а не да бъде съмняващ се и критикуващ егоист, Господ щеше да го употреби за напредъка на Своето царство. Но Юда бе спекулант. Смяташе, че може да управлява финансите на църквата и благодарение на своята хитрост в бизнеса натрупа печалби. Сърцето му бе разделено. Обичаше похвалата на света. Не пожела да се откаже от него заради Христос. Никога не посвети вечните си интереси на Бога (...) Юда бе религиозен измамник” (Елън Уайт. АБК, т. 5, стр. 1101,1102).

1. Ако ученик означава последовател, дали тогава онези, които следват собствените си идеи и планове, също са ученици?

2. За какви други прояви на ученичество под натиск можете да се сетите и какви поуки извличате от тях?

3. Петър е пример на човек, който твърде бързо скача необмислено с главата напред само за да се препъне и да падне. Каква опасност крие обаче прекалената предпазливост? Как можем да отидем твърде далеч в другата крайност? Помислете и за църквата си като цяло. Дали тя се хвърля напред за Господа, или има склонност твърде много да се колебае в следването Му? Какво можете да направите, за да й помогнете да поддържа оптималния баланс?

Студеният източен вятър смразяваше изнуреното ми тяло. Двамата със Сара се помолихме, след което аз се пъхнах в леглото. Звуците от хиляди африкански насекоми ме унесоха в сън.

Почукването на вратата ме стресна: “Доктор?” – гласът на Дейвид сякаш се заби в мозъка ми.

“Тук съм”, отговорих и едвам отворих очи.

“Един от пациентите е починал. Семейството пристигна с волска каруца, за да вземе тялото за погребение в селото. Аз не мога да отворя секретната брава на вратата.”

Отвън се чуха виковете и писъците на опечалите. Дръпнах комарника и измъкнах джобното си фенерче.

“Идвам“, едвам проговорих и започнах да си търся дрехите. Отворих металната врата и тръгнах след Дейвид към болницата.

“Ааааааааа, ооооооо, ооооо, ооо! Аййййййййй!” Злокобните звуци се носеха из околността, докато ние приближавахме вратата. Натиснах кода и отключих секретната брава. Дейвид отвори вратата и веднага покрай нас се промъкнаха две сенки. Отвън две жени танцуваха танца на смъртта и размахваха ръце. Една от тях носеше бебе на гърба си. Другите седяха скупчени и припяваха или плачеха. Мъж се удряше по гърдите, а от устата му излизаха звуци на агония. Кучетата лаеха, разбудени от тази нощна врява.

Гняв, болка и мъка се надигнаха в мен. Същите тези хора бяха оставили човека да лежи болен цяла седмица, преди да го доведат в болницата. Не можеха да си позволят да платят 20 долара за лечението му, а сега щяха да похарчат стотици долари, за да нахранят роднини и приятели на погребението. Хората щяха да се съберат и да “плачат”, за да докажат скръбта си и да са сигурни, че духът му няма да се върне, за да ги плаши.

Повдига ми се, като гледам как тези хора са завладени от страха от смъртта и духовете. Сърцето ми се къса, когато виждам, че невежеството ги държи в подчинение. Познавам Един, Който е обещал “да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:15).

Битката срещу толкова много суеверие, страхове и предания изглежда изключително трудна.

Двамата мъже се върнаха и докараха волската каруца до нас. Отново заключих и се върнах у дома под звуците на погребалната процесия в непрогледната африканска нощ.

“Господи Исусе – помолих се аз. – Какво да направя, за да им покажа твоя път? Как да ги научи да ти се доверяват и в живота, и в смъртта?”