"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Пречистващият огън
на страданието

На кръста Той [Исус, нашият Създател] понесе "печалта ни и със скърбите ни се натовари" (Ис. 53:4).

Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 ноември 2007 г.

Неразрушима надежда


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 ноември
Стих за запаметяване:
„А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух” (Римляни 5:5).

Колко лесно е да говорим и пеем за надеждата, когато сме в църквата, обкръжени от усмихнати хора. Но когато се озовем в огнено изпитание, надеждата не винаги изглежда толкова лесно нещо. Когато обстоятелствата ни притискат, започваме да оспорваме всичко, дори Божията мъдрост.

В една от книгите си К. С. Луис пише за някакъв измислен лъв. Искайки да се срещне с него, един човек пита дали лъвът е безопасен. Отговарят му, че не е безопасен, “но е добър”.

Въпреки че не винаги разбираме Бога и Той като че ли върши непредсказуеми неща, това не означава, че Бог е против нас. Това просто означава, че все още не разполагаме с пълната картина. Но ние се борим с идеята, че за да имаме мир, увереност и надежда, Бог трябва да е разбираем и предсказуем. Той трябва да бъде – според нашето мислене – “безопасен”. Но точно тогава се подготвяме за разочарование.

Основни въпроси:

Как нашето разбиране за Божия характер ни помага да поддържаме надеждата си по време на огнени изпитания?

За тази седмица прочетете:
Йов 38, 39, 40, 41 гл.; Исая 41:8-14; Еремия 29:1-10; Авакум 1:1-4; Евреи 12:1-13



Голямата картина Неделя - 11 ноември

Когато сме наранени е много лесно да допуснем, че случващото се с нас е единственото, което има значение. Но има една малко по-голяма картина от “мен” (виж Откровение 12:7; Римляни 8:22).


Прочетете Авакум 1:1-4. С какво се е сблъсквал Авакум?


Може би очаквате Бог да каже: “О, Авакуме, та това е ужасно! Позволи Ми да дойда и да ти помогна незабавно”. Но Божият отговор е напълно противоположен. Той казва на Авакум, че положението още повече ще се влошава. Прочетете това в Авакум 1:5-11.

Израил е отведен в плен, но Бог обещава, че предстои нещо още по-лошо – вавилонците ще отведат народа на Юда. Авакум отново вика в стихове 12-17 и след това чака да види какво ще каже Бог.


Как Божието представяне на предстоящото унищожение от страна на Вавилон все пак вдъхва надежда (Авакум 2:2, 3)?


В Авакум 2 гл. е Божието обещание за унищожението на вавилонците. В Евреи 10:37 се цитира Авакум 2:3, намеквайки за месианско приложение на това обещание в бъдеще. Така сигурно, както ще се сбъдне обещаното унищожение на Вавилон, ще се сбъдне и унищожението на “Великия Вавилон” (Откровение 18:2).

Авакум е хванат натясно между случващото се голямо зло и Божието обещание за предстоящото още по-голямо зло. Ние се намираме точно на това място в историята на спасението. Обкръжава ни голямо зло, но Библията предсказва, че положението ще се влошава още повече. Ключът за оцеляването на Авакум бил в това, че му била представена цялата картина. Ето защо в глава 3 той може да се помоли с невероятната молитва на прослава на онова, което Бог ще извърши в бъдеще.


Прочетете Авакум 3:16-19. Според Авакум кои са основанията му за надежда? Какво представлява надеждата на Божия народ, докато чакаме развитието на последните пророчески сцени? Как можете да направите тази надежда своя собствена?




Кой е нашият Отец Понеделник - 12 ноември

Осуалд Чеймбърс пише: “Питали ли сте Бога какво смята да направи? Той никога няма да ви каже това, а ще ви разкрие кой е” (Най-доброто, на което съм способен, стр. 8).


Според вас какво има предвид Чеймбърс с тази идея?


Както знаем, книгата Йов започва с голямата лична трагедия на Йов. Той губи всичко, освен живота и жена си, която му предлага: “Похули Бога и умри!” (Йов 2:9). Следва дискусия, в която приятелите му се опитват да разберат защо се е случило всичко това с него. При всички изказвания Бог мълчи.

И тогава изведнъж в Йов 38 гл. Бог се появава и проговаря: "Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?" (Йов 38:2). Без да спира, Бог задава на Йов около 60 въпроса, след които Йов остава с отворена уста. Отворете Библията си и ги прегледайте в Йов 38 и 39 глави.

След последния въпрос Йов отговаря: „Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. Веднъж съм говорил и не ща да отговарям вече, дори дваж, но няма да ти повторя” (Йов 40:4, 5). Но Бог не е свършил. Той проговаря отново и задава нов комплект „големи” въпроси.


Прочетете последния отговор на Йов в 42:1-6. Какво се опитва да каже Бог на Йов и какъв е ефектът върху него?


Бог не отговаря на нито един „защо?” във въпросите на приятелите на Йов. Но рисува картината на Своето несравнимо величие, разкрито в поразителните дела на сътворението. След това Йов вече не се нуждае от никакви отговори. Нуждата от обяснение е засенчена от спиращата дъха картина на Божието великолепие.

Тази история разкрива един удивителен парадокс. Надеждата и насърчението могат да се породят от осъзнаването на факта, че знаем съвсем малко. Ние инстинктивно се опитваме да намерим утеха, като знаем всичко и затова се обезкуражаваме, когато не можем да знаем. Но понякога Бог подчертава нашето невежество, за да осъзнаем, че човешката надежда може да намери сигурност само в едно Същество, много по-велико от самите нас.


В живота ви в момента случват ли се неща, които не можете да разберете? Ако е така, съсредоточете се върху характера на Бога. Как това може да ви вдъхне надеждата, от която се нуждаете, за да устоите в непонятното за вас?




Присъствието на нашия Отец Вторник - 13 ноември

„Защото Аз, Господ, твоят Бог, Съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: „Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 41:13).


Някой някога е казал: „Когато Бог ми се струва далеч, кой се е преместил?” Когато ни нападнат проблеми допускаме, че Бог ни е изоставил. Истината е, че Той не е отишъл никъде.

Божието присъствие изглеждало твърде далечно на евреите в плен. Но чрез Исая Бог ги уверява в бъдещото избавление. Но докато до действителното завръщане в Ерусалим наистина оставали много години, Бог искал народът Му да знае, че Той не е далеч от тях и че имат всички основания за надежда.


Прочетете Исая 41:8-14. Какви причини за надежда можете да разпознаете за хората, чакащи бъдещото избавление? Как това обещание ни помага да чакаме избавлението си на земята докрай?


Един от най-силните образи в тези стихове в ст. 13. Суверенният Бог на Вселената казва, че народът Му не трябва да се страхува, защото Той е, „Който подкрепя десницата ти”. Едно е да си представим как Бог направлява събитията на земята от огромен трон на светлинни години разстояние от нашата планета. Съвсем друго е да осъзнаем, че Той е достатъчно близо, за да държи ръцете на хората, които обича.

Когато сме заети е трудно да си сетим, че Бог е близо до нас. Но когато си спомним, че Той е Емануил, „Бог с нас”, това наистина променя положението. Когато Божието присъствие е с нас, същото се отнася и до Неговите намерения, обещания и преобразяваща сила.


През следващите няколко дни направете следния експеримент. Във всеки възможен момент се опитвайте да си напомняте, че Богът на Вселената е достатъчно близо, за да може да държи ръката ви и лично ви обещава помощ. Записвайте си как това променя живота ви. Обсъдете преживяното с групата си в събота.




Планът на нашия Отец за нас Сряда - 14 ноември

Всеки търси надежда. Но къде се намира тя? За някои хора надеждата е в усмивката на приятел. За други надеждата нараства от финансовата сигурност или стабилния брак. Обикновено къде търсите надежда и кураж?


В книгата на Еремия пророкът пише за хора, които са изгубили надеждата си в плена. „При реките на Вавилона, там седнахме, да, плакахме, когато си спомняхме за Сион” (Псалм 137:1). Но въпреки че са съкрушени, Еремия излага причините, поради които те не трябва да се отказват от надеждата.


Какви основания за надежда са посочени в Еремия 29:1-10?


В този пасаж има три основни причини за надежда, които си струва да отбележим.

Първо, Бог казва на народа Си, че не трябва да се отказва от надеждата, защото положението им не е резултат на случайност или непредвидено зло. Защото Сам Бог казва: „Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Ерусалим във Вавилон” (стих 4). Въпреки че злото ги обкръжава отвсякъде, те никога не са пускали Божията ръка.

Второ, Бог казва на народа Си, че не трябва да се отказва от надеждата, защото Той може да действа дори и в настоящите им трудности – „търсете мира на града, гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир” (стих 7).

Трето, Бог казва на народа Си, че не трябва да се отказва от надеждата, защото Той ще сложи край на плена им в определено време. „Защото така казва Господ: „Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място” (стих 10).

След като обяснява как е ръководил миналото им, ръководи настоящето им и ще ръководи и бъдещето им, Бог предава нежната Си грижа за народа Си (виж стихове 11-14).


Прочетете стихове 11-14, произнасяйки навсякъде своето име, сякаш Бог дава тези обещания лично на вас. Приложете обещанията към себе си независимо какви са личните ви борби в този момент.




Дисциплината на нашия Отец Четвъртък - 15 ноември

Прочетете Евреи 12:5-13. Каква е вестта към нас тук и как тя отговаря на изучаваното от нас през това тримесечие?


В Евреи 12:5-13 авторът описва изпитанията в контекста на дисциплината. В един от английските преводи на Библията думата „дисциплина” се появява почти десет пъти. В гръцкия свят тази дума е била най-основна за „възпитанието”. Така че да разберем „дисциплината” означава да разберем как Бог ни възпитава в училището на вярата, описано от автора в Евреи 11 гл. В цялата глава авторът представя мъже и жени на вярата. Тяхната вяра ги е запазила в най-различните изпитания, които са имали. Започвайки глава 12, авторът се обръща към нас, читателите, и казва, че след като толкова много хора преди нас са устоявали при невероятни обстоятелства, ние също можем да издържим и да имаме живот на вяра. Ключът е в насочването на погледа ни към Исус (стих 2), за да може Той да бъде наш пример в трудни времена (стих 3). Четенето на глава 12 може да се сравни с очила за четене. Без тези очила нашето зрение или разбиране на трудностите винаги ще е неясно. Но ако погледнем през тях, те ще коригират замъгленото обяснение на страданието, което ни налага нашата култура. Тогава ще можем ясно да разбираме и да реагираме на изпитанията интелигентно.


Прочетете през „очилата” Евреи 12:1-13. Сега се съсредоточете върху стихове 5-13. Какви са:


Източникът на дисциплината?

Нашият отговор на дисциплината?

Целта на дисциплината?


Отново прочетете Евреи 12:1-13. Направете списък с всички причини, които можете да посочите като основания за надежда. Как сте преживели тази надежда в собствените си периоди на духовно „възпитание”?




Разширено изучаване Петък - 16 ноември
Прочетете още:

Елън Уайт, Възпитание, стр. 301 – 309; По стъпките на Великия Лекар, стр. 470,471 – английски издания.

„В живота на всеки настъпва период на силно разочарование и прекалено обезсърчение - дни, когато скръбта ни е орис и ни е трудно да вярваме, че Бог е все още милостив към земните Си деца; дни, когато трудности измъчват душата и смъртта е за предпочитане пред живота. Точно тогава мнозина се пускат от Божията десница и стават роби на съмнението и неверието. Ако можехме в такова време да видим с духовното си зрение значението на Божиите действия, бихме забелязали ангели, които се опитват да ни спасят от самите нас и се мъчат да поставят нозете ни на основа, по-твърда и от вечните канари. Тогава в живота ни би се породила нова вяра, естеството ни би се подновило” (Елън Уайт, Пророци и царе, стр. 86 – бълг. изд.).

За разискване:

1. Елън Уайт казва, че „всеки” преживява периоди на „силно разочарование и прекалено обезсърчение”. Доколко забелязваме, когато другите преживяват подобни моменти? Как можем да се научим да бъдем по-добри „агенти на надеждата” един за друг, когато преживяваме горчиви разочарования?

2. Нека групата ви обсъди заедно последния въпрос от частта за вторник. Какво се е променило в живота ви, докато сте се съсредоточавали върху реалността на Божията близост до вас?

3. В групата прочетете на глас части от Йов 38, 39, 40 и 41 гл. Каква картина на Бога е представена тук? Какво от наученото ви дава надежда и насърчение? Къде е мястото на съботата в тази картина? Как то ни помага да не забравяме естеството и характера на Бога?

4. Преобразяващата надежда идва от Небето. Това означава, че можем да се молим един за друг надеждата да бъде внесена в живота ни. Отделете си време, за да се помолите за онези, чиято надежда напоследък е поразклатена, за да може тя да се поднови. Нещо повече, какво можете да направите за онези, които губят надеждата си?

5. Ако някой желае, нека разкаже за период от живота си, когато отчаянието и изпитанията са го накарали да изгуби надеждата и вярата си. Кое му е повлияло? Какво можем да споделим един с друг, което да ни помогне във време на съмнение и отчаяние?




Разказ
Загубената банкова карта
Шарон Брунтън и Юамб

Настъпи петък следобед. Литературната евангелизаторка Юамб се нареди на опашка в банка в Папуа Нова Гвинея, за да изтегли пари, с които да си купи автобусен билет за дома. Бръкна в чантата си, но банковата карта не бе там. Намери само една библейска картичка с обещание. Силно смутена, изсипа всичко от чантата си, но картата не беше там.

Отчаяна, тя се оплака на Бога. “Господи, как можа това да ми се случи в петък следобед? Нямам пари да се прибера у дома, а нямам и време да продам книги, за да платя за автобусния билет.” Тогава прочете обещанието, записано в картичката. “Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях” (Пс. 34:19).

Юамб склони глава и се помоли Бог да й посочи какво да направи. След това тръгна по улицата. Отмина няколко магазина и сви по странична уличка. Спря се пред нощен клуб, след което влезе вътре, без да знае кого ще срещне там или какво трябва да каже.

Младо момиче на име Джойс я поздрави при влизането. Юамб се представи като литературен евангелизатор и жената я покани да седне. Скоро Юамб показа на Джойс всичките книги, които носеше със себе си. “Ти май си адвентистка”, попита Джойс. Силно учудена, Юамб отговори, че е такава.

Джойс обясни, че самата тя някога е била адвентистка. След това си купи книга, която бе достатъчна, за да може Юамб да се върне у дома. “Моля те, върни се в понеделник – помоли Джойс – и донеси Животът на Исус и Великата борба.”

Юамб напусна нощния клуб радостна, че Бог я бе отвел до тази гладна душа, и то в място, което никога не би посетила. Юамб се върна в понеделник с пожеланите от Джойс книги. Джойс запозна Юамб с Розлин, която купи още няколко книги, а много други жени от клуба се записаха за библейски курс.

Когато Юамб се върна след няколко седмици да посети новите си приятелки, едно момиче се оплака, че книгата Животът на Исус е била открадната, след което си поръча още две бройки. След още три месеца собственикът на нощния клуб го превърна в ресторант и започна да пуска момичетата в събота на църква. Джойс, Розлин и още една тяхна приятелка посещават адвентната църква в този район.

Юамб благодари на Бога за загубената банкова карта, която е отведе в нощния клуб.


* Шарон Брунтън е мисионерка в Папуа Нова Гвинея. Юамб е литературна евангелизаторка в град Лае, Папуа Нова Гвинея.

Created by ULimited®