"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Пречистващият огън
на страданието

На кръста Той [Исус, нашият Създател] понесе "печалта ни и със скърбите ни се натовари" (Ис. 53:4).

Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 октомври 2007 г.

Клетката за птици


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 октомври
Стих за запаметяване:
“В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, ако е потребно, в разни изпитни” (1 Петрово 1:6).

“Птичката в клетка не иска да научи песента, която нейният господар иска да му чурулика, когато наоколо е светло и чува и други гласове. Тя научава само част от нея, една извивка – но никога мелодията не е завършена, не е цялостна. Ако господарят иска да я научи, закрива кафеза й с покривка и го поставя там, където тя ще чува само неговата песен. Там в мрака тя си чурулика, докато я научи цялата. Тогава вече се изнася навън и винаги може да изпее песента и на светло. Така и Бог постъпва със Своите деца. Той иска да ни научи да пеем песента; и ако сме я научили в тъмнината на изкушенията, ще можем да я пеем винаги и навсякъде” (Елън Уайт, По стъпките на Великия Лекар).

Обърнете внимание, че онзи, който се грижи за птицата в тъмнината, е самият й господар.

Лесно е да разберем защо Сатана ни причинява болка, но дали Сам Бог активно ще се включи в превеждането ни през огнените изпитания, в които сме объркани и страдаме?

Основни въпроси:

За какви примери от Библията се сещате, в които Сам Бог въвлича хората в преживявания, за които знае, че ще им причинят страдания? Според вас, кои са новите песни, които Той е искал те да пеят?

За тази седмица прочетете:
Изход 14 гл.; 15:22-27; 17:1-7; Притчи 3 гл.; Лука 4:1-13; 1 Петрово 1:6-9.



Към Обещаната Земя през задънената улица Неделя - 14 октомври

“А когато се приближи фараонът, израилтяните повдигнаха очи и ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа” (Изход 14:10).


Поставяли ли са ви някога капан, вкарвали ли са ви в задънена улица? Понякога може да е приятно, както когато влезете неочаквано в някоя стая и там очакващите ви приятели започнат да викат: “Изненада! Честит рожден ден!”. Друг път може да бъде истински шок, при това неприятен. Може да са били съученици, когато сте ходили на училище, или някой колега в работата, който неочаквано се опитва да ви представи в лоша светлина.

От деня, в който израилтяните напуснаха Египет до пристигането им в Обещаната Земя “Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги оправя по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем” (Изход 13:21). Всяка част от пътуването им е била ръководена от самия Бог. Но вижте къде ги е завел в началото: на място, където морето е било пред тях, от двете им страни имало планини, а зад тях вече се виждала армията на фараона!


Прочетете Изход 14 гл. Защо Бог е завел израилтяните на място, където е знаел, че ще бъдат ужасени?


Следването на “стълба” не е свързано с увурението, че винаги ще бъдем щастливи. Това може да е трудно преживяване, защото обучението в правда ни отвежда на места, които изпитват сърцата ни, които са по естество измамни (Еремия 17:9). По време на тези трудности ключът към познанието за това кога наистина следваме Бога, не е отсъствието на изпитания и болка, а по-скоро яснотата на Божиите наставления и покорността на умовете и сърцата ни на Неговото водителство.


Какъв урок научиха израилтяните от това преживяване (Изход 14:31)?


Защо доверяването на Бога понякога е толкова трудно, въпреки че знаем много от чудесните обещания, които ни е дал? Припомнете си някоя трудна ситуация, в която сте убедени, че Бог ви е въвел, за да ви научи да “вярвате” и да се “боите” от Него.




Горчиви води Понеделник - 15 октомври

“След това цялото общество израиляни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пият людете” (Изход 17:1).


Ние може да не получим всичко, което искаме от Бога, но не трябва ли да очакваме да получим всичко, от което се нуждаем? Не онова, което си мислим, че ни е нужно, а онова, което нистина ни е нужно?

Имало е едно нещо, от което израиляните нистина са се нуждаели – вода. Точно след като Бог ги превел през Червено Море в облак, те Го следвали в горещата безводна пустиня три дни. В пустинята, където намирането на вода е жизненоважно, тяхното отчаяние е разбираемо. Кога ще получат така необходимата им вода?

И къде ги заведе Бог? Стълбът отива към Мера, където поне има вода. Те сигурно са били въодушевени. Но когато опитали водата, веднага я изплюли, защото била горчива. “Тогава людете роптаеха против Мойсей, казвайки: „Що да пием?” (Изход 15:24).

Няколко дни по-късно Бог постъпва по същия начин. Но този път стълбът спира там, където няма никаква вода (Изход 17:1).


Прочетете Изход 15:22-27 и 17:1-7. Какво разкрива Бог на израилтяните за Самия Себе Си в Мера и Рафидим? Какви уроци би трябвало да научат?


Какъв въпрос зададоха израилевите чеда в Рафидим (Изход 17:7)? Някога задавали ли сте същия въпрос? Защо? Как сте се чувствали и какви поуки сте научили, след като ви е било отговорено? Колко пъти трябва да получаваме отговор на този въпрос, за да престанем да го задаваме?




Великата борба в пустинята Вторник - 16 октомври

“А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна в Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дни, където бе изкушаван от дявола” (Лука 4:1, 2).


Прочетете Лука 4:1-3. Какви поуки можете да извлечете от този разказ за това, как да преодолявате изкушенията и да не се поддавате на греха?


Изкушенията обикновено са трудни, защото са свързани с неща, които наистина желаем и почти винаги ни сполетяват в моментите на най-голяма слабост.

В Лука 4 гл. е началото на историята за изкушението на Исус от Сатана и насочва вниманието ни към някои трудни въпроси. На пръв поглед изглежда, че Святият Дух въвежда Исус в изкушение. Но Бог никога не ни изкушава (Яков 1:13). По-скоро, както вече разбрахме, Бог ни превежда през огнените изпитания, за да ни изпита. Онова, което е поразително в Лука 4 гл., е, че Святият Дух може да ни води към периоди на изпитания, включващи излагането ни на яростните изкушения на Сатана. В моментите, когато чувстваме, че тези изкушения са твърде силни, можем да се подведем и да мислим, че не сме следвали правилно Бог. Но не е задължително това да е така. “Често в ситуация на изпит се колебаем дали Божият Дух ни води. Но Божият Дух беше Този, Който заведе Исус в пустинята, за да бъде изкушаван от Сатана. Когато Бог ни въвежда в изпитания, Той ги използва за наше добро. Исус не се облягаше на Божиите обещания, за да навлезе своеволно в изкушенията, нито се обезвери, когато изкушението дойде. Така и ние не бива да се поддаваме” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос). Понякога, докато сме в огненото изпитание, ние изгаряме, вместо да се пречистим. Затова е много успокоително да знаем, че когато изкушенията ни смачкат, пак можем да се нядаваме, защото Исус устоя в тях заради нас. Добрата новина е, че тъй като Исус понесе нашия грях, тъй като Той плати цената за нашия провал пред лицето на изкушението (каквото и да е то), тъй като Той премина през огнено изпитание, много по-ужасно от онова, което ние някога ще преживеем, ние не сме отхвърлени или забравени от Бога. Има надежда дори за “най-големия” грешник (1 Тимотей 1:15).


Пред какви изкушения сте изправени в момента? Отделете си време за молитва, молейки Бог да ви научи как да прилагате поуките от примера на Исус в собствения си живот. Запомнете, никога не сте длъжни да се поддавате на изкушенията! Запомнете и още нещо – имате Спасител, ако го направите!




Трайно наследство Сряда - 17 октомври

Прочетете 1 Петрово 1:6, 7. Какво ни казва тук Петър?


Петър пише на хора, които се борят с трудностите и често се чувстват съвсем сами. Той пише на “избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния” (1 Петрово 1:1) – областта, позната днес като западна Турция. Няколко стиха по-нататък Петър казва, че знае, че те преживяват “разни изпитни” (стих 6).


Какво има предвид той, казвайки, че те са “пришелци” и “пръснати”? Как това би могло да утежни изпитанията им?


Да бъдеш християнин по онова време е било нещо ново. Вярващите били малобройни и са живели на различни места, където определено са били малцинство – в най-добрия случай неразбрано, а в най-лошия – преследвано. Но Петър ги уверява, че тези изпитания не са случайни (1 Петрово 1:6, 7). Истинската вяра е целта на тези, които устояват в “равните изпитни”.


Прочетете 1 Петрово 1:6-9. Каква увереност се стреми да даде на хората сред изпитанията им Петър? Какво означава и за нас надеждата?


Каквито и да са изпитанията им, каквото и да предизвиква страданието им, как това би могло да се сравни с вечността, чакаща ги при завръщането на Христос? Думите на Петър към тях са Божиите думи към нас, независимо с какво се сблъскваме. Колкото и трудни или болезнени да са изпитанията ни, никога не трябва да губим от погледа си окончателния край, вечния живот в Новото небе и Новата земя, без болка, страдания и смърт. С такова обещание, гарантирано чрез смъртта на Исус, колко е важно да не губим вяра, а в своите изпитания да молим Бог да ни очисти от всичко, заставащо на пътя на вярата ни.




Изпитание чрез огън Четвъртък - 18 октомври

Имало един млад човек. Да го нарачем Алекс. В младежките си години той имал много проблеми: наркотици, насилие, дори известно време прекарал в затвора. Но след това чрез любезността на един църковен член (когото Алекс бил обрал), Алекс научил за Бог и предал сърцето си на Исус. Въпреки че все още имал своите борби и проблеми и въпреки че все още тук-там имало неща от живота му в миналото, Алекс бил нов човек в Исус. Той обичал Бог и се стремял да изрази любовта си чрез послушание на Неговите заповеди (1 Йоаново 5:1, 2). В един момент Алекс получил убеждението, че трябва да стане проповедник. Всичко го водело натам и той отговарил на Божия призив.

Отначало в колежа нещата вървели добре. След това животът му започнал да се проваля и да се разпада. Източникът му на средства пресъхнал; близък приятел застанал срещу него, отправяйки фалшиви обвинения, които накърнявали репутацията му. Постоянно се разболявал и никой не знаел какво е заболяването му, но то се отразило на учението му до такава степен, че се налагало напълно да се откаже от колежа. На всичко отгоре той се борел с изкушението на наркотиците, които вече били на разположение и в местната общност. В един момент дори се поддал на това изкушение. Алекс не можел да разбере защо се случва това, особено на фона на твърдото си убеждение, че Господ го е довел в това училище. Сбъркал ли е Алекс? Дали опитността му с Бога не е била една огромна грешка? Дори най-основните елементи на вярата му били подложени на съмнение.


Представете си, че в разгара на кризата си Алекс дойде при вас и ви помоли за съвет. Какво бихте му казали? Кои ваши опитности биха помогнали на човек като него? Кои библейски стихове бихте използвали? Доколко полезни биха били следните стихове в подобна ситуация: Притчи 3 гл.; Еремия 29:13; Римляни 8:28; 2 Коринтяни 12:9; Евреи 13:5?


Почти всички, които следват Господ, са имали кризи, които са били изкушавани да се съмняват в Божието водителство. Важното в такива ситуации е да се държим за обещанията, да си припомним Божието ръководство в миналото и да се молим за вяра и издръжливост. Господ никога няма да се откаже от нас; ние сме тези, които се борим с изкушението да се откажем от Него.




Разширено изучаване Петък - 19 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 281-302; Животът на Исус Христос, стр. 114-123.

“В древността Бог преведе народа Си през Рафидим и би могъл да реши да заведе и нас там, за да изпита нашата вярност. Той не винаги ни превежда през притятни места. Ако го правеше, в нашата себедостатъчност ние бихме забравили, че Той е нашият помощник. Той копнее да ни се разкрие, да разкрие изобилните средства, които са на наше разположение. Допуска да преживеем изпитания и разочарования, за да осъзнаем своята безпомощност и да се научим да Го призоваваме за помощ. Той може да накара студени потоци да потекат от кремъчни скали. Никога няма да разберем – до момента, когато застанем лице в лице с Господа, когато ще виждаме както сме виждани и ще познаем както сме познати – колко товари е носил вместо нас и колко товари с радост би понесъл, ако с детска вяра Му ги бяхме занесли” (Елън Уайт, Рафидим, Ревю енд Хералд, 7 април 1903 г.).

За разискване:

1. Често говорим за изкушението като за нещо единично и то, разбира се, е такова. Но в същото време има ли и общи изкушения, пред които се изправяме като църква или местно църковно семейство и от които трябва да се пазим като група? Какви са те?

2. Нека онези от вас, които желаят, да разкажат за “неприятните места”, където са били завеждани. Защо са били неприятни? Ако днес трябва отново да ги посетят, ще гледат ли на тях по по-различен начин?

3. Всички ние разбираме принципа, стоящ зад Божието допускане да бъдем пречистени чрез изпитанията. Но как разбираме ситуациите, при които изпитанията като че ли нямат никаква стойност (например, някой загива на място в автомобилна катастрофа)? Нека групата ви се постарае да намери възможните отговори.

4. Нека групата ви отдели време, за да се помолите един за друг, за да може всеки да бъде укрепен да издържи изпитанията и да остане верен.

5. Групата ви познава ли някой, който е изгубил вярата си пред лицето на изпитанията? Какво можете да направите като група, за да да помогнете по осезаем начин на този човек да се върне?




Разказ
Мирът, който дава удовлетворение
Шарлот Ишканиан

Козо и Юкари били рок музиканти в Япония. Освен това Козо притежавал звукозаписно студио, където голям брой млади групи правели своите записи.

Юкари пишела песни, много от които засягали теми за мира, любовта и свободата. Двамата започнали да осъзнават, че идеалите, за които пеели, всъщност липсват от живота им, тъй като там имало такива заместители като наркотици и безразборен секс. Желаели истински мир, истинска любов, истинска свобода. Имали нужда от вечни ценности, на които да изградят живота си, но не знаели къде да ги намерят. Отдали се на търсене в сферата на религията. Били убедени, че някъде във вселената съществува някакъв висш разум, но не знаели как да го открият.

Решили да проучат християнството и да отворят сърцата си за христовите учения. Козо и Юкари слушали мнозина да говорят за вярата и религиозните си убеждения, но почти нищо не били чували за Исус. Според тях би трябвало да съществува църква, която да проповядва Исус и да основава вярата си на написаното в Библията.

Двамата знаели, че в града им има адвентна болница, но не познавали никой от хората, които работели там. Юкари посетила свой съсед, адвентист от седмия ден, и му казала: “Искам да ме заведеш в твоята църква.” Съседът с радост се съгласил.

Юкари открила, че адвентистите са приятелски настроени и искрени във вярата си. Тяхната религия идвала от Библията, а здравните им учения й допаднали особено много. Започнала да ходи на църква, но Козо се колебаел. За него най-заетите дни от седмицата били събота и неделя. Когато нямал ангажименти, придружавал Юкари в църквата. Скоро започнал да разпределя работата си и през останалите дни.

Само след няколко седмици двамата рок музиканти предали живота си на Исус, убедени, че Той е Бог и Спасител. На Козо му трябвали няколко месеца, за да се справи с алкохола. Малко след това се кръстил.

Козо закрил звукозаписното си студио, което им давало финансова сигурност. Цели пет години семейството живеело само чрез вяра. Тогава Козо получил предложение да работи като звукозаписен инженер в студиото на адвентното радио “Гласът на надеждата”. Козо и Юкари намерили мира, любовта и свободата, за които копнеели от толкова години. Открили ги в подножието на кръста.

В Япония има едва около 15 000 адвентисти – само един вярващ на 8640 души. Молете се за делото в тази голяма страна.


* Козо и Юкари Абе споделят вярата си в Йокохама, Япония. Шарлот Ишканиан е редактор на списание “Мисия”.

Created by ULimited®