"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Пречистващият огън
на страданието

На кръста Той [Исус, нашият Създател] понесе "печалта ни и със скърбите ни се натовари" (Ис. 53:4).

Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 октомври 2007 г.

Настъпващите изпитания


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 октомври
Стих за запаметяване:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате участие в страданията на Христос, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” (1 Петрово 4:12, 13).

В химичните лаборатории химиците често поставят различни материали в епруветки и ги загряват до екстремно високи температури. Когато епруветката се нагорещи, материалът или се разтапя, съска, пращи, или изгаря ярко в зависимост от състава си.

Тази епруветка може да е съд за разтапяне на вещества при висока температура или пък голям изпит, както и място или ситуация, където определени сили си взаимодействат, за да предизвикат или повлияят дадена промяна или развитие.

Всичко това ни дава прозрения за случващото се в духовния ни живот. През тази седмица ще разгледаме някои от основанията, поради които внезапно можем да се окажем изложени на натиск и изпитания, в които да се променяме, развиваме и израстваме. Това ще ни помогне да осъзнаем какво върши Бог в живота ни и за в бъдеще да сме наясно как да реагираме в подобни ситуации.

Основни въпроси:

Кои са причините за трудните периоди, които преживяваме в живота си?

За тази седмица прочетете:
Еремия 9:7-16; Римляни 1:21-32; 2 Коринтяни 12:7-12; 1 Петрово 4:12-19; 5:8-11



Изненади Неделя - 7 октомври

“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно” (1 Петрово 4:12).


Изненадите, неприятните изненади могат да ни връхлетят по много начини. Една кола се изпречва на пътя ни. Внезапно ни уведомяват, че ни съкращават от работа. Медицинско изследване ни показва неочаквано лоши резултати. Предателство от страна на някой, когото обичаме и за когото смятаме, че ни обича. Колкото и лошо да е случващото ни се, ситуацията винаги се влошава от елемента на изненадата.

Тази седмица ще се спрем на няколко специфични болезнени ситуации или изпитания, които не би трябвало да ни сварват неподготвени.

За начало нека се върнем на днешния стих от Посланието на Петър. Гръцката дума за “чудя се” в 1 Петрово 4:12 означава нещо “странно” или “чуждо”. Петър подканва читателите си да не падат в капана на убеждението, че огнените изпитания не засягат християните. Те по-скоро би трябвало да се възприемат като нещо нормално – могат и трябва да се очакват.

Думата, използвана в различните преводи като “огнена изпитня” или “болезнено изпитание” идва от друга гръцка дума и означава “горене”. На други места е преведена и като “пещ”. Ето защо опитността на страданието за нашата вяра може да се счита като “стопяващ процес”, процес на пречистване.


Прочетете 1 Петрово 4:12-19. Каква е вестта на апостол Петър?


Мнозина от нас се изненадват от страданията, защото възгледът ни за християнския живот често е твърде опростен. Знаем, че има две страни – Бог, Който е добър, и Сатана, който е лош. Често автоматично приписваме на Бога всичко, което ни кара да се чувстваме добре, а на Сатана всичко, което ни кара да се чувстваме зле. Но животът не е толкова прост. Не можем да разчитаме на чувствата си, за да решим кое е от Бога и кое от Сатана. Понякога „ходенето по Бога” може да е предизвикателно и трудно. А ходенето със сатана може да ни се струва, че носи големи награди. Йов, който е праведен, но въпреки това страда, илюстрира тази картина с въпроса си към Бога: “Защо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?” (Йов 21:7).


Петър има предвид изпитанията, които са следствие от заставането ни на страната на Христос. Но има и други причини, поради които се срещаме с изпитанията. Как 1 Петрово 4:12-19 ви помага тактично да обясните на някой приятел защо не бива да се изненадва от тежките изпитания, с които би могъл да се сблъска?




Изпитанията на Сатана Понеделник - 8 октомври

“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8).


Прочетете отново горния стих. Каква е вестта му към нас? Запитайте се: “Колко сериозно възприемам тези думи?”. Кои неща в живота ви показват дали ги възприемате сериозно?


Някога наблюдавали ли сте гладен лъв? Гледката е наистина страховита, защото той може да улови и изяде почти всичко. Петър казва, че Сатана обикаля около нас по същия начин. Голямата трагедия е, че когато се огледаме, виждаме последиците от желанието му да убива. Навсякъде царуват смъртта, страданието, изопачаването и извращаването на морала и ценностите. Не можем да не забележим гледките от делата на Сатана.


Прочетете 1 Петрово 5:8-11. Как трябва да реагира християнинът на „риканието” на Сатана?


Какво обещава Бог на страдащите (стих 10)?


Петър пише тези думи в контекста на отговора си на сатанинските атаки спрямо християнската вяра. Но както споменахме, Сатана действа по много и различни начини. И въпреки че трябва да сме наясно с реалността и силата на нашия враг, никога не трябва да се обезсърчаваме. Защото винаги трябва да помним, че Исус е победил Сатана, че Сатана е победен враг и че докато сме свързани с Исус, докато се държим здраво за Него с вяра, никога не можем да бъдем победени. Заради кръста победата на Христос е и наша победа.


Помислете за други начини, по които Сатана може да ни причини болка. Как прочита на 1 Петрово 5:8-11 ни помага да се справим с мъката, която изпитваме от участта си да живеем в един свят на грях, където на Сатана е позволено да върши всичко?




Изпитанията на греха Вторник - 9 октомври

“Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда” (Римляни 1:18).


Всичко, което вършим има последици. Ако застанете под горещото слънце със сладолед в ръка, той със сигурност ще се разтопи. Причината и следствието винаги вървят ръка за ръка. И независимо колко отчаяно желаем нещата да стоят по друг начин, същото се отнася и до греха. Той винаги има последици. Не че Бог стои в Небето, чудейки се какви ужасни неща да причини на хората, които съгрешават; последиците от греха са вградени в самия него.

Проблемът е, че много често смятаме, че някак можем да надхитрим Бога и грехът ни да остане без последици. Това обаче е невъзможно. Павел разяснява, че извършването на грях има последици по отношение на вечността, но и че последиците от него са болезнени и потискащи още в този живот.


В Римляни 1:21-32 Павел описва процеса при хората, падащи в грях и резултатите от греховете. Прочетете тези стихове с молитва, обобщете същността на казаното от апостола и се съсредоточете по-специално върху фазите на греха и последиците от него.


Няколко стиха по-нагоре Павел описва тези последици като “Божия гняв” (стих 18). В този пасаж Божият гняв е това, че Бог допуска хората да пожънат онова, което са посели. Дори при християните Бог не винаги се намесва незабавно, за да премахне болката, която е резултат от собствените ни действия. Много пъти Той не позволява да понесем последиците от нашите действия, за да разберем колко дълбоко увреждащ и обиден е нашият грях.

Ние разсъждаваме за последиците от нарушаването на Божия морален закон. А нарушаването на Божиите здравни закони? Нашите тела са Божи дом. Ако злоупотребяваме с телата си, като не се храним здравословно или не правим упражнения, ако редовно се преуморяваме – това също е грях против Бога. Грях, който влече след себе си резултати, които ни поставят в ситуация на изпитание.


Как в живота си сте пожънали последиците от собствените си грехове? Какви поуки сте научили? Какви промени трябва да направите, за да не преживявате подобни неща отново?




Изпитанията на пречистването Сряда - 10 октомври

“Затова, така казва Господ на Силите: „Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?” (Еремия 9:7).


“Ако Божият Дух ви напомни слово от Господа, което ви наранява, можете да сте сигурни, че има нещо, което Той иска да нарани до смърт” (Осуалд Чеймбърс, Най-доброто на което съм способен).


Как разбирате горния стих и цитата след него? Каква е личната ви опитност с болките, свързани с процеса на пречистване?


Прочетете Еремия 9:7-16. Бог казва, че ще “претопи” и ще “опита” Юда и Ерусалим (стих 7). Какви две основания посочва Бог за това? Как ще се случи пречистването (стихове 15, 16)?


Божието пречистване и изпитване е свързано с драматично действие. Има може би три причини, поради които такова пречистване и изпитване може да бъде почувствано като огнено изпитание. Първо, преживяваме болка, когато Бог използва обстоятелствата, за да привлече вниманието ни към нашия грях. Малко по-рано Еремия недоволен пише: “Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха” (Еремия 6:29). Понякога е необходимо драстично действие, за да бъде привлечено вниманието ни. Второ, преживяваме скръб, когато съжаляваме за греха, който сме осъзнали. Трето, изпитваме раздразнение, когато се опитваме да живеем по по-различен начин. Може да ни е твърде неудобно и трудно постоянно да се отказваме от нещата, които са вкоренени в нас.


Помислете за греховете, с които се борите. Ако Бог трябва да ви пречисти и изпита днес, как би могъл да го направи? Какви действия би трябвало да предприемете, за да се справите с това преди Бог да реши да предприеме драстични мерки спрямо вас, както някога направи това с Израил?




Изпитанията на съзряването Четвъртък - 11 октомври

“А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям” (2 Коринтяни 12:7).


Има голяма разлика между отрязването и кастренето. Ние отрязваме растенията, които повече не желаем; кастрим растенията, които искаме да станат по-плодовити. Но и в двата случая се използва остър нож. Наистина, кастренето изисква отрязването на части от растението, което на новака-градинар може да му се струва като унищожаване. В духовен контекст, пише Брус Уилкинсън, “Молите ли се за свръхизобилните Божии благословения, умолявате ли Бог да ви направи по-подобни на Своя Син?

Ако отговорът ви е да, то тогава молите ли се за лозарските ножици” (Брус Уилкинсън, Тайните на лозата).

Хората са се чудели, че Павел има “трън в плътта” (2 Коринтяни 12:7). Идеите варират от постоянни нападки от страна на враговете на Павел до говорни проблеми. Изглежда обаче, че се е касаело за проблем със зрението (АБК, том 6). Удивителното е, че според Павел този “трън” му е бил “даден”.


Според вас какво има предвид Павел с думите “даде ми се”? Кой му го е дал? Как Бог е можал да използва този „трън в плътта” за добро?


Обърнете внимание, че “трънът” на Павел е имал определено предназначение: “да не се превъзнасям” (стих 7). Той не му е бил „даден” заради някакъв извършен грях, а с цел предотвратяване на бъдещи грехове. Павел е осъзнавал, че по природа е предразположен към извършването на грях, така че този “трън” би го предпазвал от него.


Прочетете 2 Коринтяни 12:7-12. Как се справя Павел със своя “трън”? Мислите ли, че слабостта на Павел е имала някакви други духовни ползи за него? Как начинът, по който Павел реагира, ви помага да се справяте с “тръните”, които може би са „дадени” на самите вас да носите?


По какви начини Божиите идеи за духовното ви развитие могат да се различават от вашите собствени? Помислете си за онези области в живота ви, в които трябва да станете по-плодоносни в правда. Какви духовни качества бихте желали Бог да развие във вас чрез Своето “кастрене”?




Разширено изучаване Петък - 12 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт, Знамения на времето, 18.11.1903; Коментари на Елън Уайт в АБК, том 4, стр. 1182; Моят живот днес, 92.

“Онзи, Който чете сърцата на хората, познава техния характер по-добре, отколкото те самите познават себе си. Той вижда, че някои имат сили и качества, които – правилно насочвани – могат да се използват за напредъка на Неговото дело. В Своето провидение Той поставя тези хора на различни постове и при различни обстоятелства, за да могат те да открият в характера си онези недостатъци, които не са знаели, че имат. Дава им възможност да поправят тези недостатъци и да станат полезни в служенето си за Него. Той често позволява да бъдат нападнати от огъня на страданията, за да бъдат пречистени” (Елън Уайт, По стъпките на Великия Лекар).

За разискване:

1. Наистина може да е много трудно, когато жънем последиците от своите грехове. “Дали изобщо някога пак ще бъда в правилни отношения с Бога?” – питаме се ние. Какви обещания ни дава Бог, които биха могли да ни насърчат да устояваме в такива моменти и да не се отказваме? (виж какво пише Павел в Римляни 5:1-11)? Какво бихте казали на някой, който ви задава точно този въпрос?

2. Какво има предвид Елън Уайт под “Неговото провидение”? Как действа това? Как разбирате, когато нещо се случва по Божие провидение? Кои действия на Божието “провидение” са довели до изпитания в живота ви? Обсъдете в групата какво сте научили от тези моменти. Как бихте могли да помогнете на някой, който се чуди дали дадено събитие наистина е “Негово провидение”?

3. Ако познавате някой, който в момента преминава през огнено изпитание, има ли значение какво го е предизвикало? Как трябва да реагирате на тях и на страданието им независимо от причината за него?

4. Млад християнин, живеещ в Южна Америка, преживял горчиво изпитание. След края му, той се преместил да живее в Европа и по-късно споделил с някого: “В Южна Америка оставих трупа си”. Какво означава това? Защо всички ние, в известен смисъл, също трябва да оставим трупа си някъде? Каква е ролята на изпитанията в този процес?

5. Като група планирайте посещение в болницата или някъде другаде, където бихте могли да бъдете в помощ, утеха и насърчение на хората, подложени на изпитание.




Разказ
Да бягаш от Бога
Сергей Веневцев

Роден съм в руско семейство, което въобще не познаваше Бога. В гимназията имахме предмет наречен “История на религиите”. Учителят бе мюсюлманин. Преподаваше ни за основните религии, но проявяваше най-много ентусиазъм за християнството и често ни четеше библейски истории.

Реших, че религията може да ми помогне да намеря смисъл в живота си, затова започнах да изследвам различните религии. Опитах няколко от тях, но сърцето ми винаги оставаше празно. Струваше ми се, че всички си приличат и само искат от мен да си спечеля Божията благосклонност, като върша разни неща. Не ми трябваше такава религия. Имах нужда от отговор на въпросите си.

Съвсем случайно видях една телевизионна програма на адвентната църква, наречена “В очакване на Второто пришествие.” Това привлече интереса ми и реших, че няма да е зле да стана част от тези вярващи, които живеят като едно семейство. Все още не знаех къде мога да ги открия.

Започнах да чета Новия завет и макар и да не разбирах много неща, продължих да чета, тъй като това ми даваше вътрешен мир. Започнах и да се моля и за мое учудване Бог ми отговаряше. Случи се така, че скъсах с приятелката си. Помолих се отново, но този път като че ли Бог не ми отговаряше. В гнева си размахах юмрук към Него и извиках: “Нямам нужда от теб, сам ще стигна до целта си.”

Веднага усетих резултата от молитвата си. До тогава бях спокоен човек, но след като въстанах против Бога, станах раздразнителен и отмъстителен към всеки, който ме обиждаше. Започнах да пия и да се включвам в сбивания. Нечистите духове влязоха в живота и в дома ми. Започнах да мисля, че животът е безсмислен и не си заслужава да се живее.

Стана така, че един приятел ме покани на християнско събиране. В началото отказах да отида, но после промених решението си. Вътрешно реших, че това ще е първото и последното посещение в живота ми на християнско събрание. Когато обаче влязох там, останах трогнат от песните, молитвите и библейската тема. Нямах търпение да отида на следващото. След година предадох живота си на Христос.

Завърших образованието си и след като приключих с военната служба, се върнах у дома, за да работя като литературен евангелизатор. Тогава Бог ме призова да Му служа като проповедник от Глобалната мисия в райони, където няма адвентисти. Господ ме благослови заедно с моя помощник и ние намерихме хора като нас, които търсеха смисъла на живота. През първата ми година девет души се кръстиха, а много други започнаха да се подготвят за кръщение.

Благодаря на Бога за това, че бе толкова търпелив към мен и че ми позволи да Му служа.


* Сергей Веневцев живее в Тирнауз, Русия.

Created by ULimited®