Осия е последният пророк на Северното царство, Израил, използвал метафората за брака, илюстрираща връзката между Яхве и Неговия народ. Трагичният му личен живот се преплита с пророческото му служене. Той приема невярната си съпруга, за да покаже, че Яхве приема Своя народ.

Сто години по-късно Еремия, последният пророк преди Вавилонския плен, се опита да предпази Юда от подобна съдба. Народът на Юда трябваше да научи урока от Израил, но не го направи.

По същото време Езекиил служеше на пленниците във Вавилон. И двамата пророци бяха използвали метафора за Юда. Еремия никога не се ожени. Бог му беше заповядал да не го прави, нито да влиза в дом на веселба, защото радостите от брака са към края си (Еремия 16:2-4, 8, 9). Съпругата на Езекиил внезапно бе отнета като знак, че скоро ще се унищожи храма (Езекиил 24:15-21).

Въпреки неверието на Неговите хора, Бог желаеше да им даде друга възможност.

Яхве се открива на Моисей и декларира, че ще изпълни Неговите обещания към Израил (Изход 3:6-14, 6:6-8). Бог обеща да ги направи Негов народ и да им даде земя, която да обитават.

Пророците считат времето на пътешествие през пустинята за меден месец, през който израилтяните бяха верни на Яхве и не следваха други богове. Те преживяха голямо освобождение при изхода и това събитие може да се сравни с въвеждането на “брачни“ обещания.

ст. 3, 4

ст. 5-7

ст. 8-12

ст. 13

Когато четете думите на израилтяните в горния текст, не може да не разбирате тяхното изражение. Бог им забрани да служат на други богове! Вижте какво е направил за нас!

Управлението на Давид и Соломон се характеризира с лоялност към Яхве. За да предпази своите поданици от пътуване към храма в южна посока и там да се изкушат от недостатъците на Юда, Еровоам, първият северен цар на Израил, построи златните телета на Дан и Витил (3 Царе 12:28-30). Откакто той посочи своите свещеници, левитите от всички области на Израил мигрираха в Юда (2 Летописи 11:13-16). По-късно царете, довеждат Израил до следването на други богове (3 Царе 16:7, 26).

Пророкът осъди Израил и Юда, защото замениха Божията слава с безстойностни идоли (Осия 4:7, Еремия 2:11) и потърсиха на помощ от други народи, вместо да разчитат на Яхве (Еремия 2:18). Юда изостави доверието си в Яхве, обвиненията на Еремия са: забрави брака си с Него и сватбените украшения (ст. 32).

Еремия 5:7

Езекиил 16:26-29, 34

Осия 9:1

В един момент връзката е описана като този между мъж и жена на меден месец; а в следващия миг булката се продава като блудница. Дори по-лошо, Езекиил декларира, че повечето проститутки взимат пари; Юда е готов да плати за услугите й (Езекиил 16:34)!

Представете си жена, която има любящ и грижовен съпруг, който й предлага толкова много, който прави колкото може за нея (Исая 5:4), а тя го изоставя заради мъже, които я искат само за удоволствие.

Грехът е безумие. Ако не сме ежедневно заобиколени от Бога, беззаконието ни обсебва.

Библията използва образа на невярната жена, но мъжете са доказали, че са още по-неверни съпрузи. Много често те извършват прелюбодейства, мислейки си, че ще намерят щастието там, където е забранено да се търси, и накрая преживяват болка и нещастие.

Един мъж напуснал съпругата си заради друга жена. За по-малко от две години любовницата му използвала и последния му цент, заразила го с нелечимо венерическо заболяване и накрая го зарязала заради друг мъж.

Без пари, болен и със съкрушено сърце, той умолявал бившата си съпруга да го приеме обратно. Тя отказала. Тогава мъжът имал наглостта да попита: “Защо, Господи, допусна да ми се случи това?”.

Колко често наказанието прилича на престъпление. Живеейки в страна на обещания, зависещи от лоялността към Яхве, израилтяните Го изоставиха заради други богове. Яхве (Бог) не беше длъжен да ги защитава от армиите на другите народи. Те трябваше да пожънат плодовете на своето неверие.

Бог е наш Създател и ни познава по-добре от самите нас. Той знае кое е най-доброто и понеже ни обича, иска най-доброто за нас. Ето защо ни заповядва да Му се подчиняваме (Вт. 10:13). Като следваме Неговия закон, като живеем в хармония с принципите, които Той е установил, ще бъдем защитени от ненужни болки и страдания.

Като допусна Израил и Юда да бъдат пленени извън обещаната земя, Бог беше с тях в процес на “развод” (Еремия 3:8). Но това не беше последната Му дума. Отначало Еремия заявява, че ще направи така че да престане гласът на радостта и веселието, гласът на младоженеца и невястата (Еремия 7:34, 16:9, 25:10). По-късно добавя, че периодът на запустението ще се ограничи и още веднъж в тази страна ще се чуе “глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста” (Еремия 33:11).

Под заплаха от наказание пророците даваха и надежда. Когато Еремия заяви, че гласът на радостта и веселието, гласът на младоженецът и невястата ще престане (Еремия 7:34, 16:9), той добави, че този период ще се ограничи до 70 години (Еремия 25:11). Тогава техните потисници ще бъдат победени. Осия говори за време в Израил, когато няма да има бременност, нито зачеване (Осия 9:11), но след този период ще дойде време на изцеление и любов (Осия 14:4). Божиите действия не са наказание, а дисциплина.

Пророците убеждаваха Израил да се върне при Бога, като обещаваха, че Той е верен и ще ги приеме отново. Те бяха уверени, че Израил ще се върне, но възстановяването на връзката може да стане само при едно условие – Божият народ да изостави идолопоклонството, да се подчинява на Божиите заповеди и отново да се довери на Бога.

Достатъчно лошо е жена да бъде невярна на съпруга си; досега метафората, използвана тук, представяше жена, която се продава чрез проституция. Колко низко деяние! И все пак, както видяхме, Господ беше готов да ги приеме обратно, искаше да им прости и да възстанови разрушената връзка със Своя народ. Господ обеща, че ще прости всичко, извършено от израилтяните (Езекиил 16:63) и дори повече.

Господ не само ще прости греховете им; Той обеща да положи Закона Си във вътрешностите им и да го напише в сърцата им (Еремия 31:33). Този текст е основата на благовестието, мистерията на благодатта. Това е новият завет и той слага основата на Неговите обещания към всички, които са се посветили на Исус с вяра и послушание.

Ние можем да паднем, можем да съгрешим, да правим грешки, но благодарение на Исус – и пълнотата на това, което Той направи и прави за нас – Бог няма да ни изостави. Спасителният план предлага пълно прощение; никой грях не е толкова голям, нито толкова лош, че да не може да бъде простен в подножието на кръста. Това бе вестта, която Бог даде на древния Израил; а в нашия контекст – светлината, която се излъчва от Голготския кръст, вестта, която Господ има за Своя народ днес. Дори ако сме се “блудници”, нашият любящ и загрижен съпруг, Господ, ни обича и иска да ни приеме обратно, но не ни насилва. Вместо това ни “привлича с връзките на любовта” (Осия 11:4).

“Ролята на Израил в старозаветните пророчества”, АБК, т.4, стр. 25-38.

“Това не бяха единствените пророчества, на които пленниците могат да основават надеждата си за скорошно освобождение. Писанията на Еремия им бяха познати, а в тях ясно бе определен периодът от време до възстановяването на Израил. “А когато се свършат седемдесетте години – бе предсказал Господ чрез Своя вестител – Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота” (Еремия 25:12). Към остатъка от Юда щеше да бъде показана милост в отговор на усърдна молитва. “И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, където направих така, че да бъдете пленници” (Еремия 29:14) – Елън Уайт, Пророци и царе, стр. 281.

1. Поговорете в групата за това, как грехът принуждава хората да вършат неразумни неща. Как разумни хора стават пленници на страстите си? Какво можем да направим, за да помогнем на някой, тръгнал в тази посока?

2. В какъв смисъл Божият Закон ни предпазва и от какво? Защо верността към Закона и принципите, които Бог ни е дал, не ни гарантират че няма да страдаме?

3. Урокът за сряда говори за радост, щастие и мир, резултат от спасителната ни връзка с Бога. Поговорете за служенето на Бога с радост, мир и щастие. Нека всеки сподели свое преживяване. Учете се един от друг. Защо в един свят, изпълнен с идоли под различна форма, е толкова важно да се концентрираме върху благословенията и добрите неща, които са ни дадени, като Божии деца?

Израилтяните се отклониха от Бога, но не бива да ги съдим. Колко сме верни ние на заветните обещания към Господ?

В африканската държава Гана има голям брой активни адвентисти. Въпреки това остават големи области без адвентно присъствие като например равнината Афрам в източната част на страната. Не е лесно да проникне адвентната вест в този трудно достъпен район с непоносим климат. Доскоро по-голяма част от близо двумилионното население никога не бе чуло адвентната вест. През 2002 г. екип от пионери на Глобалната мисия навлязоха в долината Афран, за да засеят семената на евангелието. Евангелизаторите обаче разбрали, че всъщност Бог е вървял пред тях, за да подготви почвата.

Максуел Виташи е възрастен рибар. Веднъж гребял с лодката си нагоре по течението в търсене на добър улов. Докато изтеглял мрежата, лодката му внезапно се обърнала и той паднал в бързо течащите води.

Максуел започнал да плува към най-близкия бряг, но реката била широка и силите му започнали да го напускат. Макар че не бил християнин, той се помолил: “Господи, спаси ме.” Внезапно почувствал, че нещо го тласка към мястото между два дънера. Хванал се за тях и увиснал, дишайки тежко. Огледал се наоколо. Бил напълно сам. Ръцете му се вкочанили от студената вода. Започнал да се чуди дали все пак няма да намери смъртта си в реката. Отново се помолил.

Изневиделица се появила лодка. Двама мъже гребели към Максуел. Вдигнали го и внимателно го занесли до брега на реката, където го поставили на земята. Максуел въздъхнал от облекчение. Изправил се да им благодари, но те вече си били отишли. Претърсил целия бряг, но не намерил и следа от тях.

Върнал се в селото, където разказал на всички какво се случило. “Кои са тези хора?” – попитали мнозина, но той не можел да им отговори. От детските си години живеел в този район, но никога преди не ги бил виждал.

В онзи ден Максуел загубил лодката си, но останал щастлив, че всевишният Бог му се притекъл на помощ и се разкрил на един беден рибар, който до този момент дори не бил чувал Божието име.

Когато пионери от Глобалната мисия пристигнали в селото малко след случката с Максуел, рибарят ги посрещнал и поканил семейството си и всичките си приятели да чуят за Бога, Който се бил вслушал в отчаяната му молитва.