Четирима летци от Втората световна война били свалени и се носили 21 дни в малка спасителна лодка сред Тихия океан. Нямали нито храна, нито вода. Обаче, когато ужасно ожаднели, завалял дъжд. Те си събрали вода в платнище и пиели от нея. Когато гладът станал непоносим, на лодката кацнали чайки. Те хванали птиците и ги изяли.

След като най-накрая били спасени, те били интервюирани един по един и на всеки бил зададен въпросът: “На какво според вас дължите оцеляването си?” Всички дали един и същи отговор: На спасителната лодка имало един Нов Завет и те го четели всеки ден. Тази книга им давала надежда да продължават напред дори когато всичко изглеждало безнадеждно.

В Библията “надежда” не се използва в общоприетото значение на думата – желание, за което всъщност има малко основания. В Словото “надеждата” е представена като истината за един любящ и всемогъщ Бог, Който се грижи за нас, Който ще ни дава всичко необходимо и Който ни предлага бъдещата перспектива за нов живот в един съвършено различен свят. Тази седмица ще разгледаме откровението на надеждата, дадено ни в Божието Слово.

Библията говори за състоянието на човечеството – че всички сме грешници (Римл. 3:10) и че “заплатата на греха е смърт” (Римл. 6:23). Битката за спасението на човечеството е изразена от ап. Павел така: “Окаян аз човек! Кой ще ме спаси от това тяло на смъртта?” (Римл. 7:24). Отговора откриваме в Исус Христос, нашия Господ (Римл. 6:23). Поради Своята любов Христос е пожелал да дойде в този свят, да живее като човек и да умре със смъртта, с която ние би трябвало да умрем. Библията ни насочва към надеждата за спасението, което можем да имаме в Исус поради Неговата жертва за нас.

1. 1 Петр. 3:18, Римл. 3:26.

2. Йоан 16:13, 2 Тим. 3:16

3. Лука 18:29, 30; 1 Йоан. 5:13

Една жена била жестоко убита. След като проучили случая, психолозите от полицията измислили план за залавянето на убиеца. Те поставили скрит микрофон и видеокамера на нейния гроб. И зачакали. Една вечер на гроба дошъл мъж, коленичил и молил за прошка. Полицията направила запис на всичко.

Кое е това, което е върнало убиеца при неговата жертва? Има само един отговор: чувството за вина.

Като паднали същества, като грешници, всички сме вършили зло. Дори хората, които не вярват в Библията, които не разбират идеята за греха като нас, имат усет за правилно и неправилно и често чувстват вина, когато извършат нещо лошо. За някои хора чувството за вина е непреодолимо. То е основното чувство, което мотивира всички техни действия. Довело е мнозина до голямо отчаяние, от което страдат не само те, но и тези, които понасят тяхното отклоняващо се от нормалното поведение.

Но има надежда и тя ни е разкрита в Писанията, защото в тях имаме историята за Исус и Неговата смърт заради нас.

Да, Библията ясно заявява, че получаваме прошка чрез Исус. Колкото до степента й, Писанието предава Божиите думи, че Той е отдалечил от нас греховете ни толкова, колкото отстои изток от запад (Пс. 103:12); че ги е хвърлил “в морските дълбочини” (Мих. 7:19) или “зад гърба Си” (Ис. 38:17); че ги е заличил напълно (Пс. 51:1, 9; Ис. 43:25; 44:22) и че повече “няма да си ги спомня” (Ер. 31:34). Точно заради греховете на целия свят Христос е умрял като изкупителна жертва, която приемаме чрез вяра (Римл. 3:25). Независимо кой си или какво си извършил, твоите грехове могат да бъдат простени от Бога, ако просто изискаш за себе си Неговото обещание за прошка.

Въпреки че може да паднем в грях, има надежда – надежда, че отново и отново можем да станем и да продължим, ако се покаем искрено; надежда, че не сме отхвърлени от Бога и че Исус ще ни защитава като наш Посредник (Евр. 7:25, 1 Йоан. 2:1). Освен това Библията казва също, че само чрез силата на Господа можем да постигнем победа над греха.

Необходимо е да изискваме Божиите обещания за прошка – а те са много. Но Неговите обещания за победа над греха? Не са ли и те точно толкова действителни? Не са ли и те точно толкова необходими? Колко решаващо е тогава да ги приемем за себе си и да преживеем тяхното реално действие в християнския си живот.

Християните се борят, за да преодолеят своите слабости – каквито и да са те. Следните основани на Писанието стъпки могат да ни доведат до победата:

1. Признай слабостите си и че не можеш да ги преодолееш със собствени сили (виж Йоан 15:5).

2. Изискай Божиите обещания за победа; приеми ги лично за себе си (виж Фил. 4:13).

3. Повярвай, че Господ ти е дал победата за преодоляване на тези слабости и Му благодари за нея (виж 1 Кор. 10:13).

4. Изискай обещанието за смърт на личното Аз в Христос (виж Римл. 6:11).

5. Предприеми конкретни и практични стъпки, за да избягваш нещата, които те водят към греха (виж Римл. 13:14).

6. Хвали Бога и благодари на Този, Който ти дава сила за преодоляване на слабостите (виж 1 Кор. 15:57).

Като Творец на Вселената Господ наистина е изпълнил земята със Своите чудесни дарове. Обаче опустошенията на греха са взели своята отвратителен дан и затова не всички имат достъп до тези дарове. Да, дори сред безкрайно богатите или окаяно бедните ние имаме Божиите обещания, че Бог ще задоволи нуждите ни.

Едновременно с това Той ни дава и надежда за закрила. Ние не сме под властта на т.нар. “тирания на случайността”, която означава, че животът ни се ръководи от бездушни сили, нямащи никаква съзнателна цел. Макар да се случват лоши неща, онези, които обичат Бога, имат чудесните Божии обещания, които могат да ни дадат голяма надежда въпреки нещастията.

Господ ни е дал чудесни обещания за Своята любяща грижа и закрила. В Библията можем да намерим много примери за това колко чудно, дори по свръхестествен начин, Господ защитава Своя народ. Но също можем да намерим и примери за страдания на Божия народ, дори и смърт, въпреки че са Му верни (виж Мат. 14:10, Деян. 7:59, Евр. 11:35-39). Дали Божиите обещания са се провалили в тези случаи? Или пък дали можем – поради тези обещания – да сме сигурни, че дори да се случват лоши неща, Господ продължава да контролира живота ни, и да имаме надежда за бъдещето, въпреки изпитанията и страданията?

Независимо кои сме, колко сме богати, властни, красиви или известни, всички ние се изправяме пред смъртта. Лекарствата, храненето и упражненията могат само да забавят неизбежното. Независимо от нашия произход, обучение, раса, вероизповедание или цвят, смъртта винаги ни улавя. Животът тук сам по себе си е винаги губещо начинание. Малко отчайващо, ако се замислим: преминаваме през живота, борим се с изпитания, преживяваме трагедии, болести, разочарования, и то само за да получим единственото нещо, от което най-много се страхуваме – смъртта, която се оказва и единственият сигурен начин за прекратяване на тези несгоди. За щастие Библията ни открива това, което природата, науката, историята и философията никога не биха могли: че смъртта няма последната дума. Точно обратното - благодарение на Исус Христос животът - вечният живот - е краят на житейската история за онези, които Го приемат като свой Господ и Спасител.

В този свят, който не предлага отговор на въпроса за смъртта, е хубаво да знаем, че има отговор и той е в Исус. Хубаво е да знаем, че смъртта не е краят. Тя не е ужасна дълга нощ без утро. Гробът не е затвор, от който няма избавление. Исус Христос е бил в гроба и е излязъл от него като Победител. И благодарение на Неговата победа над смъртта ние също ще тържествуваме над нея. Ето колко мощно е служенето на Христос, ето колко резултатно е то за нас – дори смъртта не може да го победи.

Това е надеждата, която намираме в Библията, където се съдържа историята за Исус за това, което е направил и ще направи за нас. В Библията откриваме отговора на най-трудния житейски въпрос – смъртта. Дори нещо повече – в нея намираме надеждата, че смъртта не трябва да бъде “последната спирка”.

Елън Уайт, Великата борба, “Освобождението”, “Краят на борбата”.

“Божието Слово ни представя милостивите Божии обещания, от които страдащите могат да получат утеха, надежда и насърчение” (Елън Уайт, Съвети за здравето).

“Трябва по-пълно да оценим значението на думите `Пожелах сянката Му и седнах под нея` (Песен 2:3). Тези думи създават в ума ни картина не на бързо преминаване, а на спокойна почивка. Много хора изповядват, че са християни, но са неспокойни и потиснати. Мнозина са толкова заети с дейности, че не могат да намерят време спокойно да почиват в Божиите обещания, а също и такива, които сякаш не могат да си позволят да имат мир и тишина. За всички тях Христовата покана е: `Елате при Мен (...) и Аз ще ви успокоя` (Мат. 11:28)” (Пак там).

1. Защо все още има толкова много страдащи хора, въпреки библейските обещания? Защо Господ позволява да се случват всички тези неща? Как можем да използваме Библията, за да предложим утеха и надежда на страдащите?

2. Обсъдете ролята на църквата и как Господ я използва, за да занесе на хората надеждата, която се намира в Божиите обещания. Как може вашата местна църква да бъде по-добре употребена от Господа, за да се осъществяват тези обещания в живота на хората, изискващи ги в името на Исус?

3. Защо църковните членове толкова трудно преодоляват някои свои грехове, въпреки толкова ясните и недвусмислени обещания за победа над греха? В групата поговорете за това какви стъпки могат да бъдат предприети, за да си помогнете един на друг да постигнете толкова изплъзващата се победа.

4. В групата споделете библейски стихове, които ви дават надежда.

Благодаря на Бога, че синът ми Енктайван се запозна с адвентисти, които го заведоха до Господа. Още по-благодарна съм за това, че синът ми сподели с мен вярата си в Бога. Два дена след кръщението ми моят съпруг получи инсулт.

Докато бях в болницата и чаках новини от лекарите, почувствах невероятен мир. Вместо да обвинявам Бога за случилото се, аз го прославих за това, че ме е спасил преди кризата. Дори след като чух от лекарите, че има малка надежда за него, аз почувствах вътрешен мир. Знаех, че ако не бях срещнала Бога преди това, щях да бъда съкрушена.

Останах със съпруга ми в болницата цели 40 дни. Мнозина ме питаха как издържам, но аз отговарях: “Не съм сама. Бог е с мен. Той ми дава сили да продължавам напред.” Църковните членове се присъединиха към молитвите ни за съпруга ми и той започна да се възстановява. Сега може да ходи и има желание, когато се почувства по-добре, да дойде с нас на църква. Убеден е, че Бог е спасил живота му и желае да му се поклони заедно с нас в църквата.

Синът ми организира малка молитвена група в дома ни. Тъй като християни идваха ни посещаваха, това бе голямо насърчение за нас.

Съпругът ми не може да работи и аз трябва да издържам семейството. Животът е труден, но Бог е с нас така, както бе и когато съпругът ми получи удар. Няма да се пусна от Исусовата десница.

Бог укрепва вярата ни и разширява нашата дейност. Малкият ни дом има общо три помещения, но Господ ни изпрати 11 младежи от провинцията, които желаят да учат в Уланбатор, столицата на Монголия. Някои от тях са адвентисти, а други – не. Разделихме кухнята на две, за да направим още една стая и някак си успяваме да се сместим. Каним всички младежи да живеят с нас и да се покланят на Бога и те го правят.

В живота ни най-важното е Бог и нашият Господ Исус. Желаем да споделяме любовта Му заедно с другите.