Всяка година хората търсят съвета на експертите за това как ще се продават различните акции. Но в края на краищата те могат да им кажат всичко за акциите, освен единственото, което всеки иска да знае: как ще се продават в бъдеще.

Обаче Бог познава бъдещето. Той отново и отново ни е доказвал това чрез някои от невероятните библейски пророчества. Много от тези пророчества са написано дълго преди предсказаните събития. И отново и отново тези събития са се случвали точно така, както Господ е открил в пророчеството. Ние знаем това, защото днес, като гледаме назад в историята, виждаме че то се е сбъднало. “Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците” (Амос 3:7).

Когато виждаме, че пророчествата, които са се изпълнили в миналото, са били толкова точни, можем да се доверим на Господ и за пророчествата, които са за бъдещето - например за най-великото от всички бъдещи събития: Второто пришествие на Исус Христос.

Тази седмица ще разгледаме някои от великите пророчества в Писанието. Какво можем да научим от тях? Какъв е принципът в основата на пророчеството? Как то ни помага да се доверяваме на Библията като Божие Слово?

На еврейски глаголът наба означава пророкувам. Той носи смисъла, че някой изказва думи с жар и вдъхновение. Съществителното наба означава говорител, пророк или личност, упълномощена да говори вместо друга (виж Изх. 6:28-30, 7:1). Друга дума, използвана в Библията за човек с пророчески дар, е “гледач,” която е преведена от две различни еврейски думи със значението “виждам”. Става ясно, че на пророците е дадена способност да откриват неща, които обикновените хора не могат да видят.

Предупреждението на Исус за фалшивите пророци може да бъде схванато като съдържащо идеята, че съответно ще съществуват и истински пророци. Все пак, ако трябва да отхвърлим всички пророци – т.е. изцяло да отхвърлим дара на пророчеството, – няма да има нужда да бъдем предупреждавани срещу фалшивите.

С тези стихове Исус ни показва, че пророчеството не означава само способност да се предсказва бъдещето. То се дава за укрепване на вярата ни в Бога и в Неговото Слово след сбъдването на събитията. Колкото повече виждаме изпълнението на пророчествата, толкова повече вярваме, че Библията наистина идва от Бога.

Има различни видове пророчества. Някои се отнасят за идването на Месия – Господ Исус Христос. Други се отнасят за бъдещето на израилтяните и различните народи. Други се занимават с края на света и дори с времето отвъд него.

Още в първата библейска книга “Битие” можем да забележим, че пророчествата играят важна роля в развитието на Божието дело за падналото човечество.

Бит. 3:15

Бит. 6:13

Бит. 12:1-3

Бит. 15:13, 14

Бит. 18:10

Сега за нас е лесно, като гледаме назад, да видим колко точно са се изпълнили тези пророчества. Но поставете се, да кажем, в положението на Ной, на когото е било открито, че вода от небето ще унищожи цялата земя (според Елън Уайт до това време никога не е валяло) (Виж Патриарси и пророци.) Или - на мястото на Авраам и Сара, – че един ден тя ще стане майка, след като отдавна била надхвърлила възрастта за раждане на деца. Това със сигурност е било голямо изпитание за тяхната вяра (Евр. 11:7-11) - да се доверят на Бога за събитията, които Той бил казал, че ще се случат.

Световната история подкрепя точността на това удивително пророчество. Златното царство на Вавилон управлява света от 605 до 539 г.пр.Хр. Влиянието на тази световна империя се простира надалеч и тя става основната сила в древния Близък изток. Днес останките на град Вавилон се намират в Ирак, на 105 км. южно от Багдад. Библията не само предсказва падането на Вавилон (Ер. 51:49, 53), но и кой точно ще води военната операция срещу него (Ис. 45:1-4). Кир и неговата армия застават пред портите на Вавилон около 175 години след даването това на пророчество.

Мидяните и персите управляват света от 539 до 331 г.пр.Хр. Но в Даниил 2:39 Бог казва: “И друго, трето, царство от мед, което ще завладее целия свят...”. Даниил 8:21 ясно обяснява, че Гърция е третото царство. За много кратко време гръцките армии, водени от Александър Велики, покоряват света. Те носят бронзови нагръдници и шлемове, както и бронзови щитове и мечове. Колко подходящ символ за Древногръцката империя.

По-късно тази империя е покорена от желязната монархия на Рим през 168 г.пр.Хр. – още едно драматично изпълнение на пророчеството. Рим остава на власт най-дълго от всяка друга земна сила. Той господства повече от петстотин години над територия от Британските острови до Арабския залив, от Северно море до Сахара и от Атлантическия океан до Ефрат.

Но както казва Даниил, “това царство ще се раздели” (Дан. 2:41). Рим е разделен на независими царства, от които произлизат народите на съвременна Европа – народи, които “няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта” (ст. 43). Днес живеем в “ходилата” и “пръстите” на тази пророческа статуя.

Следващото царство е последното - Божието вечно царство. Виждаме, че пророчеството на Даниил е съвсем точно за всички други. Колко неразумно би било да не му се доверим и за това – последното.

От всички пророчества в Стария Завет най-силни са тези, които засягат първото идване на Исус. Има около шестдесет старозаветни пророчества за идването на Месия. Едно от най-силните е в Исая.

Това е един от най-силните примери за предсказващо пророчество в Библията. То е изпълнено с непредвидени обстоятелства, които не могат да бъдат скалъпени предварително, за да се реализира сбъдването му. Това пророчество е било и все още продължава да бъде силно доказателство в подкрепа на християнската вяра.

Вълнуващо е да изучаваме как след Своето възкресение Исус изяснява пророчествата за Себе Си и тяхното изпълнение. Той казва на двама от учениците Си по пътя към Емаус: “Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? И като започна от Моисей и от всички пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:26, 27). Нещата, свързани с Него, може да са включвали Неговото рождение (Ис. 7:14), служене (Ис. 9:1, 2), отхвърлянето Му (Ис. 53:3), пробождането на ръцете и нозете Му (Пс. 22:16), подигравките и оскърбленията към Него (ст. 6-8), разпъването Му на кръст от грешници (Ис. 53:12) и Неговото възкресение (Пс. 16:10).

Както видяхме през цялата седмица, пророчествата за минали събития са се изпълнявали точно както са били предсказани, и то често по един удивителен начин. Обаче Библията говори и за пророчества, които все още предстои да се изпълнят. Сред най-важните от тях са, разбира се, пророчествата за Второто идване на Христос.

Преди да се раздели с учениците Си, Исус им дава обещание за сигурността на Своето Второ идване: “И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3). Петър, един от най-близките Му ученици, пише: “А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Петр. 3:13).

Библията не само разкрива начина и особеностите на Второто пришествие на Христос, но също и знаменията за Него.

Прочетете следните пророчества за белези предшестващи Второто идване на Господа, е и отбележете с кръстче тези, които се изпълняват днес:

1. Фалшиви месии (Мат. 24:4, 5)

2. Войни и слухове за войни (Мат. 24:6, 7а)

3. Глад (Мат. 24:7б)

4. Епидемии (Лука 21:11)

5. Земетресения (Мат. 24:7б)

6. Социални проблеми (2 Тим. 3:1-5)

7. Хората живеят в страх (Лука 21:26)

8. Увеличаване на знанието (Дан. 12:4)

9. Знамения и чудеса (Лука 21:11)

10. Увеличаване на неверието (2 Петр. 3:3, 4)

11. Проповядване на Евангелието (Мат. 24:24)

Доста точно описание на нашия свят, нали? А също и удивително, като имате предвид, че тези пасажи са били написани преди много векове. Оттук имаме още повече доказателства, за да можем да се доверим на Библията.

Елън Уайт, Патриарси и пророци, “Сънят на Навуходоносор”; Избрани вести, Кн. 3, “Библейските пророци са писали и за нашето време” и “Можем ли всички да имаме дара на пророчеството?”

“Точно гласът на Христос ни говори чрез патриарсите и пророците от дните на Адам чак до събитията от последното време. Спасителят е разкрит така ясно в Стария Завет, както и в Новия. Светлината от пророческото минало прави живота на Христос и ученията на Новия Завет да се открояват ясно и красиво. Чудесата на Христос са доказателство за Неговата Божественост. Но още по-силно доказателство за това, че Той е Изкупителят на света, откриваме при сравняване на пророчествата от Стария Завет със събитията от Новия” (Животът на Исус Христос).

“На всеки народ, който е излязъл на историческата сцена, е било позволено да заема своето място на земята, за да проличи дали ще изпълни намеренията на Святия Наблюдател. Пророчествата са проследили издигането и развитието на великите световни империи – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. При всяка от тях, както и при по-слабите народи, се е повтаряла една и съща история. Всяка е имала своя изпитателен период, всяка е пропаднала, славата й е избледняла и силата й се е оттеглила” (Пророци и царе).

1. Кои неща ви помогнаха по-добре да разберете ролята на пророчествата и как действат те?

2. С толкова много доказателства за истинността на Писанията, разкрита и чрез пророчествата, защо според вас много хора – изправени пред тези доказателства – все пак отказват да вярват? Какви други фактори може да им влияят? Какво бихте могли да направите, за да се освободите от тези пречки?

3. При толкова много странни учения и предсказанията в света, как можете да останете здраво укрепени върху библейските пророчества и принципи?

Майка ми седеше срещу мен и плачеше, докато ми разказваше, че някой се е промъкнал у дома и е откраднал пенсията й. Духът на отмъщение се надигна в мен. Исках да изляза от затвора и да намеря хората, които са я наранили. Исках отмъщение.

След това си спомних времето, когато сестра ми загуби парите от работата за цялото лято, тъй като крадци й бяха откраднали чантата. Бях й казал да внимава повече с парите си. Внезапно осъзнах каква мъка съм причинил на хората, от които съм откраднал. Бог ми показваше собствените ми грехове чрез загубата, която майка ми бе претърпяла. "Скъпа майко - казах аз, - прости ми, аз съм виновният."

Започнах да разбирам думите на апостол Павел до галатяните: "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Помолих Бога за прощение и приех заповедите Му в живота си, особено тази, която забранява кражбата.

От този ден Бог започна да ме подготвя за освобождаването от затвора. Господ и аз се борехме срещу навиците и пороците ми, които ме бяха приковали в затвор по-мрачен от този с решетките. Той изцели тялото и духа ми и преобрази сърцето и ума ми. Някога смятах, че честността и моралът не съществуват и че на този свят няма нито един честен човек. Затова мислех, че не е неморално да се краде, особено от държавата. Но Бог ми помогна да разбера, че краденето на каквото и да било е грях в очите му.

Когато ме освободиха от затвора, вече бях нов човек. Страхът си бе отишъл и на негово място бе дошло желанието да поправя всички злини, които съм извършил през годините, и да се извиня на тези, които съм наранил, както и да възстановя загубите им.

Бог ме върна в семейството ми и промените, които бяха станали в мен, докоснаха сърцето на съпругата ми. Ролите ни се промениха. Аз бях този, който плачех и се молех за нея, точно така, както преди години тя ме бе молила да се променя. Бог отговори на молитвите ми и съпругата ми предаде живота си на Исус. Сега и двамата се молим и работим за хората.

Господ взе едно обезобразено и празно сърце и го изпълни с любовта Си, когато бях в затвора. Сега най-голямата ми радост е да помагам на други затворници да намерят мир и прощение и свобода в Христос.