Джонатан Кунтараф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2007 г.

Последната дума

Всички живеем под нечий върховен авторитет, независимо кой е той. Като християни вярваме, че този върховен авторитет е Бог, Чиято воля е изразена в Библията. Следователно тя има последната дума.

Но защо изобщо някой от нас трябва да подчинява себе си на авторитета на една Книга? Отговорът е, че Библията не е просто една книга. Тя е Божието Слово.

Въз основа на това кой е нейният Автор – Господ Бог, Творецът на небето и земята – тази Книга носи печата на Божествения авторитет. Всъщност чий авторитет е по-висок от този на Бога? Ничий. Ето защо Библията трябва да има основополагащата и последната дума.

Тази седмица ще разгледаме авторитета на Писанието. Какво казва то за себе си? Какви твърдения представя за своя произход? Как библейските автори гледат на другите книги от Библията? И най-важното, какво казва самият Исус за Писанието? Все пак Той – Самият Господ – несъмнено има последната дума.

Библейските автори са изказали невероятни твърдения за книгите, които са писали. Изразите, използвани за описание на първоначалните източници на техните вести, са: “Господ е говорил” (Ис. 1:2), “Така казва Господ” (Амос 1:3), “Господнето Слово, което дойде...” (Мих. 1:1) или “Ето Словото, което Господ ми яви” (Ер. 38:21).

Старозаветните писатели свидетелстват, че техните вести идват направо от Бога. “Господнето Слово” е идвало към такива пророци като Еремия, Езекиил, Осия, Амос и други (Ер. 1:1, 2, 9; Езек. 1:3).

Всички тези хора, писали в различни векове, и независимо от огромните разлики в житейските им обстоятелства и произход, свидетелстват за едно и също нещо: че вестите, които представят, не произхождат от тях самите, но че са вдъхновени от силата на Бога, Който им е заповядал да запишат това, което Той им е казал.

Гръцката дума за “боговдъхновен” във 2 Тимотей 3:16 означава буквално “вдъхнат от Бога”. Това говори ясно, че Писанията произхождат от Бога.Той е дал способност на Своите вестители, пророци и апостоли да разберат онова, което им е разкрил, и да го предадат по достоверен и авторитетен начин.

Същата творческа Сила, Която е сътворила света, е и източникът на Писанието! Разсъждавайте върху изводите от тази удивителна истина.

Господ е предавал Своето Слово по различни начини. Освен като е разкривал Себе Си чрез видения и сънища, Той е изпращал и вести чрез открито явяване (Изх. 3:2-7), чрез ангели (Дан. 8:15, 16) или чрез преки свидетели (1 Йоан. 1:1-3).

Независимо как Бог им е предавал вестите Си, библейските автори не са били просто машини. Бог не ги е използвал, както се използват бутоните на пишеща машина. Всеки автор има свой стил на писане. Тези разлики се виждат в цялата Библия. Основната идея тук е, че тези вести не са техни собствени. Те са написали това, което им е било разкрито от Бога. Това са Божии вести, а не техни (2 Царе 23:2, Амос 3:8).

В резултат на това Божествено откровение Библията се нарича и “Книгата Господня” (Ис. 34:16), “Благовестието от Бога” (Римл. 1:1), “Божиите писания” (Римл. 3:2), “добро Божие Слово” (Евр. 6:5) и “Христовото Слово” (Кол. 3:16).

Днес съществуват най-различни гледища за Писанието, за неговия авторитет, достоверност, роля и т.н. За нещастие мнозина християни не го смятат за такъв авторитет, какъвто то е.

Какъв е този авторитет? Е, нека да се обърнем към крайния Авторитет – Исус Христос. Какво мисли Той за Писанието?

Тези текстове са само няколко от многото, които показват колко правдиво и авторитетно е Писанието според Исус. Той е вярвал в разказа за Сътворението (Марк 10:6), за Ной и Потопа (Мат. 24:37-39) и за Йона и голямата риба (Мат. 12:39-41). Говори също и за сътворението на първата човешка двойка (Мат. 19:4) и цитира Битие 2:24 (Матей 19:5), където се говори за първоначалната цел на брака.

Самият Исус Христос удостоверява истинността на Своята мисия чрез Писанието. “... ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа. Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?” (Йоан 5:46, 47). След възкресението Си, по пътя към Емаус, Исус цитира Писанието, за да изясни важността на служенето Си. “И като започна от Моисей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:27). През целия Си живот на земята Исус е използвал Писанието, говорил е от Писанието, популяризирал е Писанието, издигал е Писанието и е тълкувал Писанието. “Исус е истинският Тълкувател на Светото Писание. Смисълът, който Той влага, е нашият ключ към разгадаването на точното значение на Стария Завет (...) Начинът, по който използва Писанията, е нашият модел за библейско тълкувание. Нашият ръководен принцип е основан на убеждението, че изкупителното дело на Бога в историята е получило изпълнението си в Христос” (Ханс Ла Рондел, Как да разбираме пророчествата в Библията за края на времето).

Новозаветните автори също са показали пълно доверие в Писанията.

Само в Посланието към римляните ап. Павел пряко цитира Стария Завет повече от 40 пъти, а цели глави са в основата си построени върху цитати или позовавания на старозаветните писания. Той цитира текстове от Исая поне 25 пъти. Ап. Петър прави същото в своите послания. Всички ученици са здраво основани върху старозаветните писания (виж също Мат. 1:23, 3:3, 1 Йоан. 3:12, Евр. 10:7).

Новозаветните автори ни уверяват с пълна убеденост в авторитета на Писанието (Яков 1:5). В предупреждението си към богатите (Яков 1:11) Яков използва Исая 40:6, 7 и Псалм 103:15. Във 2 Петрово 1:21 апостол Петър изразява с убедителни думи увереността си в старозаветните пророчества. Позовава се на Стария Завет (Изх. 12:5), когато в 1 Петрово 1:19 казва, че сме изкупени чрез скъпоценната кръв на Христос.

Когато говори за благата вест в Римляни 1:17, ап. Павел използва основния принцип на Евангелието, който откриваме в Авакум 2:4. Когато описва греховната същност на човека (Римл. 3:10-12), се позовава на Псалм 14:1-3. Когато говори на евреите в Рим, казва: “Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви...” (Деян. 28:25).

Апостолите са били дълбоко убедени, че Писанията са Божие Слово. На Петдесятница ап. Петър казва: “Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид” (Деян. 1:16). Ап. Павел казва също: “Като приехте чрез нас Словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие Слово, каквото е наистина” (1 Сол. 2:13).

Като се позовава на писанията на ап. Павел, Петър представя вътрешно доказателство за истинността на двата завета. И двата са считани за Божие Слово (виж също 1 Сол. 2:13). И въпреки някои огромни разлики в произхода и между писателите на Библията, има също и невероятно единство, което откриваме и в двете.

Писанията на Стария Завет покриват период от хиляда години. Следователно има и период от около 400 години, когато не са били писани библейски книги - поне до раждането на Новозаветната църква. Книгите на Новия Завет са започнати и завършени във втората половина на първи век сл.Хр. По този начин Библията е завършена за повече от хилядолетие и половина.

Едно от най-силните доказателства, че Библията е написана под Божествено вдъхновение, е нейното единство. Въпреки че писателите имат различен произход, съдържанието й има една доминираща тема. Библията е била писана от царе, министри, овчари, рибари, пророци, свещеници, бирник, лекар и много други хора с различни професии и социално положение – но всички те са писали за един и същи Бог. Някои книги са исторически, други са пророчески. Някои писатели са писали в поетичен стил, други в проза. Някои книги са мисионерски доклади, други са църковни писма или лична кореспонденция. Обаче всеки говори за същия любящ и загрижен Бог; всеки известява за същия план на спасението; всеки издига същия стандарт на праведност. Всички очакват една и съща вечна награда. Това не е случайност. Всичко това показва, че библейските автори имат един и същи Източник на вдъхновение.

Адвентистите от седмия ден вярват, “Божието Слово”; Елън Уайт, Избрани вести, Кн. 1, “Вдъхновението на пророческите писатели”; Избрани вести, Кн. 3, “Превъзходството на Словото”.

“Библията е написана от боговдъхновени хора, но тя не представлява Божия начин на мислене и изразяване. Те са човешки. Бог като Автор не изпъква на преден план. Хората, които са писали Библията, са били Божии писатели, а не Божии писалки. Не думите са вдъхновени, но хората. Боговдъхновението не е върху думите или изразите на човека, но върху самия човек, който под влиянието на Светия Дух изразява вдъхновените от Бога мисли. Но думите носят отличителните черти на всеки отделен ум. Божествените ум и воля се съчетават с човешките.” (Елън Уайт, Избрани вести, Кн. 1).

“Библията посочва Бога като свой Автор, но все пак е написана от човешка ръка и в разнообразните стилове на различните книги личат чертите на нейните писатели” (Елън Уайт, Великата борбa).

1. Какви други авторитетни източници могат да се конкурират с Библията? Посочете тези източници (в областта на управлението, медиите, науката, културата и т.н.). Какво можете да направите, за да балансирате тези източници спрямо Библията, като едновременно с това я приемате като върховен авторитет в живота си.

2. Несъмнено в Писанието има някои трудни за разбиране неща. Защо това не трябва да ни изненадва, като имаме предвид каква е тази Книга и с какви теми се занимава? Какво можете да направите, за да си помагате един на друг в поддържане на вярата си в Писанията като Божие Слово?

Излежавах присъда в затвор с най-тежък режим за престъпления, които бях извършил. Мразех се за това, че съм в затвора и съм извършил тези неща. На 30-годишна възраст вече бях прекарал една трета от живота си в затвора. Алкохолът и наркотиците бяха притъпили представите ми за добро и зло. Понякога в моменти на размисъл, съвестта заговаряше.

След като ме освободиха, отново се върнах при съпругата и малкия ми син. Радостта от срещата не ми донесе душевен мир, нито ме спря от лошия път. Едва бях изрекъл обещанието никога вече да не пия и започнах да търся питие или наркотик, за да притъпя болката и да я забравя. Когато се опитвах да спра, пристрастяването ме хващаше като роб. Когато съпругата ми се опитваше да ме спре, аз я биех.

Още веднъж се събудих във вонящия затвор. Сега пък за какво ме обвиняват? Какво от миналото ми са открили? Когато съдията ме осъди на още три години, аз започнах да се чудя какви други престъпления ще открият, дори след като си платя за сегашното?

Със страх се обърнах към Бога и го помолих: "Господи, помогни ми!" Някой ми даде Нов завет и аз започнах да го чета. Там открих отговори на въпросите ми за смисъла на живота. Понякога плачех като дете, докато четях. Един ден се предадох. Обърнах живота си или по-точно това, което бе останало от него, към Бога.

Исус ме освободи от страха за миналото и ми подари надеждата, че е запазил добри неща за бъдещето ми. Затворът стана моят Ветил. Там видях стълбата към небето и там умрях с Христос и започнах да живея с Него.

Майка ми дойде на посещение. Започна да плаче, когато влязох в стаята за посетители. "Бедната ми майка! Докарвал съм ти само мъка. Колко много затвори си посетила заради мен!" Думите ми само я накара да заплаче още по-силно. Каза, че е спестявала от пенсията си четири месеца, за да ми донесе малко пари, но преди два дена някой влязъл в дома и откраднал всичко. Отново започна да плаче.

Внезапно ме обзе дух на отмъщение. Искаше ми се да изляза от затвора и да намеря хората, които са я наранили. Исках отмъщение.

(Продължава следващата седмица)