Джонатан Кунтараф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2007 г.

Гласът от небето

Колко струва един човек? Доста - от чисто химическа гледна точка. Според различни изчисления стойността на белтъците, ензимите, РНК, ДНК, аминокиселините и биохимичните вещества в човешкото тяло прави цената на един човек буквално милиони долари.

Разбира се, нашата действителна стойност може да бъде разбрана единствено чрез живота и смъртта на Исус Христос. Ако тя не беше безкрайна в Божиите очи, нямаше да бъде платена такава страшна цена за нашето изкупление.

Как Господ ни е разкрил добрата вест за нашата стойност и за изкуплението ни? Тази седмица започваме разглеждането на различните начини, чрез които Господ общува с нас.

Да, Господ все още ни говори – на нас, грешните и паднали същества. Съдбоносно важният въпрос е ще чуем ли какво ни казва.

Преди греха си Адам и Ева са общували с Бога лице в лице. След греха това общуване е било прекъснато. Не защото Бог се бил променил, но защото се променили и отношенията между Него и хората.

Поради греха Адам и Ева не можели да стоят в Господнето присъствие (виж Бит. 3:8). Те се страхували от Бога. Грехът ги бил отблъснал и отделил от Твореца им. Освен това през вековете той винаги е разделял и народите, царствата, племената, общностите, църквите и семействата. Това е злополучна истина, която всички сме преживели по един или друг начин.

Колко иронично звучат понякога изрази като “Човекът търси Бога.” Всъщност истината е точно обратната: Бог търси нас - по всякакви начини и с всякакви средства, за да ни доведе до спасението. От Битие до Откровение, от Моисей до Йоан Кръстител Библията разкрива как ни е търсил и как продължава да ни търси. Показва ни Неговото желание да се докосне до нас, да ни увери, че винаги е загрижен и че ни обича - въпреки греховете ни (Ис. 5:1-5, Мат. 23:37).

От най-ранни дни – всъщност от времето, когато е нарушено прякото общуване между Бога и човека – Всевишният е използвал пророци, за да общува с нас. Работата им е включвала много неща: те са разкрили и двете идвания на Исус; показали са, че Той цени хората достатъчно, за да избере сред тях пророци, които да Го представят; те са били средството, чрез което е разкривал Своята любов и характер на народа Си; те са изпращали предупреждения за надвиснало възмездие. Пророците са разкрили плана за спасението. Господ ги е употребил и за да напишат Библията.

Сравнете 2 Летописи 20:20 с Лука 16:31. Тук виждаме разкрити два различни типа отношение към пророците. В известен смисъл ние сме в един от двата лагера. Или вярваме в това, което Бог ни казва (често чрез пророците Си), или не вярваме. В края на краищата нашето отношение към тях просто отразява отношението ни към самия Него.

Как да разберем дали наистина вярваме? Можем ли да се заблуждаваме, че вярваме, когато всъщност не е така, както се е случвало с много от водачите на Израел през цялата история на този народ?

Отговорът е лесен. Исус го е казвал много пъти: “Ако ме любите, ще пазите заповедите Ми” (Йоан 14:15); “И защо Ме призовавате: “Господи, Господи!”, а не вършите това, което казвам?” (Лука 6:46).

Идването на Исус Христос в този свят е най-великото и най-пълното откровение, което Бог някога е давал за себе си. Все пак Исус е дошъл като Бог в плът. Какво повече можем да искаме?

Въпреки че Исус е дошъл във вид, по-различен от очакванията на човечеството, Неговият живот и учения са разкрили Божията воля. Хората, живеещи по онова време, са търсели в Месия величието, за да удовлетворят своите земни потребности. Желаели са сила вместо смирение, величие вместо кротост. Идването на Исус обаче разкрива истинския характер на Бог - Отец.

Мат. 11:27

Йоан 1:14, 18

Йоан 14:8-11

2 Кор. 4:6

Евр. 1:1-3

Въз основа на Йоан 14:8-12 знаем, че онези, които са видели Него, са видели и Отец, защото Исус и Отец са едно. Тяхната близост е много повече от връзката между учител и ученик. Думите, които Исус изговаря, са много повече от думи на обикновен човек. Те са откровение за действията на самия Бог. Затова, когато се запознаем с Него, се запознаваме и с Бога. Най-добрият начин да опознаем Божията любов и доброта е да опознаем Христос лично.

Обсъдихме общуването на Бог с човечеството чрез пророците и чрез Исус Христос. Обаче то не е ограничено само до библейските времена.

2 Тим. 1:5

Фил. 4:9

Йоан 5:39

Йов 12:7-10

Псалм 107:1-8

Йоан 4:16-18, 26

Горните стихове ясно показват, че Бог никога не е възнамерявал да ни държи в неведение за целта на живота ни. Той е направил всичко, за да можем да знаем истината и как да се спасим. Разкривал се е чрез: природата, науката, Библията, Исус, Божественото провидение в живота ни, човешките взаимоотношения и Светия Дух. Разкрива се също и чрез Божия образ, отразен в тези, които са Му посветили живота си.

В много случаи Бог недвусмислено е казвал на пророците да запишат Неговите послания. Много от тях са били съхранени. Тези съхранени писания се намират в Библията. Например “Моисей написа всички Господни слова” (Изх. 24:4; виж също Изх. 34:27, Лев. 26:46). Исус Навин е бил упълномощен да запише всичко (Ис. Нав. 24:26). Господ помолил Еремия да напише книга, съдържаща думите, които щял да Му даде. Години по-късно пророк Даниил (Дан. 9:2) ни казва, че е прочел вестта на Еремия за обещаното избавление на Божия народ след 70-годишно пленничество. На самия Даниил било казано да напише книга, особено за тези, които живеят в “края на времето” (Дан. 12:4). По такъв начин Господ разкрива Себе Си чрез Библията. Като записано послание, Тя е израз на Божията воля.

Интересно е, че думата Библия не се намира в Свещеното Писание. Тя идва от латинската дума biblia – книги, която пък идва от гръцката дума biblos, означаваща “книга”. Следователно Светата Библия означава “светите книги”. Това наистина е подходящо, защото Библията се състои от много книги: 39 в Стария Завет и 27 в Новия.

Въпреки голямото си разнообразие на стилове и форми, още от първата до последната книга Библията говори за един любящ Бог, Твореца на Вселената, Който протяга ръката Си към Своите грешни чеда. Темата за Божията любов е централна. Това проличава особено в живота на Христос, Който е дошъл в този свят, живял е като Човек и се е пожертвал на Голгота. Това е най-великата истина във Вселената. Следователно всички основни библейски истини трябва да се изучават от тази гледна точка.

Елън Уайт, Патриарси и пророци (“Сътворението”, “Изкушението и падението”, “Планът на изкуплението”); Великата борба (“Въведение”).

“Исус се срещаше с хората там, където те се намираха, като Един, Който познава техните затруднения. Той правеше истината красива, представяйки я по най-ясен и прост начин. Езикът Му беше чист, точен и ясен като течащ поток. Гласът Му беше като музика за онези, които бяха слушали монотонната реч на равините. Но макар поучението Му да беше семпло, Той говореше като Един, Който притежава власт. Това отличаваше Неговото учение от всички други. Равините говореха колебливо и със съмнения, като че ли Писанията могат да бъдат тълкувани по напълно противоположни начини. Слушателите им ежедневно изпадаха във все повече съмнения. Но Исус поучаваше от Писанията като от безспорен авторитет. Каквато и тема да разглеждаше, тя беше представена със сила, така, че думите Му не можеха да бъдат опровергани” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

1. Бог никога не ни е отхвърлял. Какво е значението на тази истина в отношенията ни с роднини, приятели или съседи, които са част от непосещаващото църква общество? Как можем да имаме същия дух?

2. Какво бихте казали на човек, който твърди, че искрено търси познание за Бога и за Неговата воля? Какви идеи ще му предложите, за да му помогнете да чува Божия глас?

3. Разкажете за различни случаи, когато Бог ви е говорил мощно. Какво се случваше? Как разбрахте със сигурност, че това е Господ? Имахте ли някакви начини да изпитате преживяването, за да разберете дали е било наистина от Бога? Ако да, какви?

Аз съм най-малкото от 12 деца на семейство от Кения. Всички ходеха на църква, но аз не виждах това да ги прави с нещо по-различни. Родителите ми често пиеха и се караха. Внезапно брат ми започна да посещава адвентната църква. Той споделяше вярата си с нас и аз започнах да го придружавам на богослуженията.

Когато станах на гимназиална възраст, родителите ми ме записаха в религиозно училище пансион. Разбрах, че студенти от адвентния университет в Баратон посещаваха училището, за да провеждат служби веднъж месечно. Останах впечатлен от това, че студентите познаваха Библията много добре и обичаха Бога. Те споделяха вярата си и ни насърчаваха да бъдем твърди в Исус. Включих се в групата за кръщение и в края на същата година се кръстих.

Тогава се сблъсках с нов проблем. Училището забрани на студентите от Баратон да водят съботните богослужения. Ние останахме сами на себе си. След това директорът заяви, че нямаме право повече да се събираме заедно в събота. Ние започнахме да се събираме в спалното помещение и там да четем Библията и да се молим.

Възникнаха и други трудности. Не желаехме да работим или да се явяваме на изпити в събота и директорът отказа да ни помогне и да пренасрочи изпитите. Молехме се и Бог ни отговори. Всички преминахме в горен клас. Следващата година ни бе казано, че трябва да се откажем от съботните богослужения или да напуснем училище. Аз предпочетох да напусна.

Брат ми помогна да намеря училище, където можех да спазвам съботата. Завърших гимназия и се записах в адвентния университет. Трябваше да прекратя учението и да започна работа, за да плащам студентските си такси. Скоро ще завърша. Помислете само. Аз, най-малкото дете в семейството, съм първата, която ще завърши университет. Както свидетелството на студентите от Баратон промени живота ми, аз насърчавам брат ми Тор да помага на други, които имат трудности във вярата.