Няма нужда да бъдем високообразовани, за да разберем, че на тази земя няма истинско и дълготрайно удовлетворение; че нашите удоволствия са само суета; че злините са безкрайни; и, най-накрая, смъртта, която ни заплашва всеки миг, неизбежно ще ни изправи пред необходимостта да бъдем завинаги унищожени или завинаги щастливи.

“Няма нищо по-истинско от това и нищо по-ужасно. Колкото и героични да сме, краят очаква и най-благородния живот на земята. Да разсъждаваме върху това и после да кажем дали е несъмнено, че няма друго добро в този живот, освен надеждата за щастливата вечност; че сме щастливи само дотолкова, доколкото се приближаваме към нея; и че както няма повече неволи за онези, които имат пълна увереност в спасението, така няма и повече щастие за онези, които не са прозрели това” (Блез Паскал).

Паскал, който пише през ХVІІ век, по свой начин изразява някои от чувствата, които – и Соломон в Еклисиаст. Тази седмица ще продължим да следваме още някои от неволите на Соломон; т. е. още някои от разсъжденията му за разочарованията, несправедливостите и неправдите на живота тук, в този паднал в грях свят.

През 30-те години на ХХ в. някои от най-големите умове на света, загрижени за бъдещето, са се опитвали да открият най-безопасното място на земята (тоест, на кое място е най-малко вероятно човек да бъде заплашен от война). Като използвали най-добрите източници, най-добрата информация, най-проницателния анализ, тези велики умове открили идеалното, най-безопасното място на света през 30-те години. Това бил един остров в Тихия океан. Неговото име?

Окинава.

Смисълът? Просто е. Нашата земя е свят, паднал грях. Тя е завладяна от зло, смърт и страдание. Животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма нищо “под слънцето”, на което можем напълно да разчитаме. Дори земята под краката ни не е надеждна, както може да ви каже всеки, преживявал земетресение.

Обаче в известен смисъл това може да бъде добро. Защо? Защото този свят, такъв, какъвто е сега, не е нашият дом. Това е място е определено за унищожение (2 Петр. 3:10-13), всичко тук ще изчезне (Лука 21:33, Откр. 21:1). Една от най-големите опасности, с които се сблъскваме, е да забравим това – да бъдем дотолкова обвързани със света или толкова много да обичаме земните блага, че да загинем заедно с него.

Голяма част от Стария Завет представлява историята за това как Господ се е опитвал да отдели погледа на Своя народ от света, от практиките, ученията и идолите му – неща, които в края на краищата не могат да ги спасят. Дори още по-лошо, не само не могат да ги спасят, но и не могат да удовлетворят реалните им нужди.

“Голямата депресия” започва през октомври 1929 г., когато стоковият пазар в Съединените щати внезапно рухва. Хиляди инвеститори губят големи суми и много богатства са пометени; множество хора – и богати, и бедни – изгубват всичко за една нощ. Богат бизнесмен, който притежавал три къщи, се оказал със семейството си под един мост като място за живеене за почти две години; те оцелели, като продавали различни останали им дрехи и други дреболии. Това било семейство, което две години преди това предприело продължително пътешествие и почивка в Европа.

Всички сме чували разкази за хора, които са натрупали голямо богатство, но са го изгубили цялото по един или друг начин. Нещото, което прави това още по-разочароващо, е фактът, че Соломон по-добре от всички хора е знаел, че парите не могат да купят щастие, нито душевен мир, дори когато човек успее да си ги запази. А после идва голямата болка, когато ги изгуби в полза на друг.

А и не е само богатството. Колко много хора се осланят например предимно на властта, престижа или доброто име, но изгубват всичко? Това отново трябва да ни напомня защо трябва да внимаваме доколко обичаме този свят, защото повечето неща в него един ден ще изчезнат завинаги.

Бог създава семейството за благословение на човечеството. Родителите да се обичат един друг и да даряват най-дълбока любов и привързаност на децата си. Любовта, близостта и взаимната грижа изграждани в семейството, са били и все още продължават да бъдат една от най-големите наслади, които хората могат да преживеят.

Разбира се, Сатана е реален, а също и грехът. Резултатът е, че семействата, макар и източник на голяма радост, могат да бъдат и източник на най-голяма болка и мъка.

Бит. 4:1-8

Бит. 37:19-36

2 Царе 11:1-4

2 Царе 13:1-14

Мат. 10:35-37

1 Кор. 5:1

Разбира се, много от тези семейни ситуации, описани по-горе, са покъртителни. За разлика от това, в Еклисиаст 6:3 Соломон описва каква би била идеалната ситуация: човек да живее дълъг живот и да има много деца, но дори това в края на краищата не удовлетворява най-дълбоките му нужди. Тези “добри неща” – а те са добри! – все пак не са достатъчни. Бог ни е създал с копнеж по нещо, което нищо в този свят, дори голямото и любящо семейство, не може да удовлетвори.

“Съществата не се раждат с желания, за които да не съществува удовлетворение. Бебето чувства глад: е, добре, съществува такова нещо, като храна. Патето иска да плува - е, добре, съществува вода. Хората чувстват сексуално желание: съществува друг пол и секс. Ако открия в себе си желание, което никакво преживяване в този свят не може да удовлетвори, най-вероятното обяснение е, че съм бил създаден за друг свят” (К. С. Луис. Обикновено християнство).

Представете си една въображаема сцена. Говорят си двама човека от друг свят. Единият казва: “Знаеш ли, просто не разбирам смисъла на живота. Виж ме, остарявам. Имал съм хубав живот, но сега краят наближава. Виж всички, които са били преди мен; виж и всички, които идват след мен. Първо сме тук, а после ни няма. И всичко това става толкова бързо. Ще бъда на 5 000 години на следващия си рожден ден. Сякаш вчера съм бил на 4 000. Какъв е смисълът на всичко това?”

Този въображаем параграф се докосва до част от онова, което Соломон казва в Еклисиаст 6:1-7. В него, оплаквайки се от несправедливостите в живота, той използва друг символ - този път мъртвородено дете (срв. с Еклисиаст 4:1-3), като казва, че би било по-добре да умреш по този начин, отколкото безсмислено да страдаш в живота. Колкото и негативно да звучи това, ако този свят е всичкото, което съществува, без нищо отвъд него, тогава е трудно да оборим логиката: какъв е смисълът да се живее живот на страдание, който няма смисъл.

Животът наистина преминава бързо; обаче това може би е благословение за нас в този затънал в грях свят. Бихте ли желали да живеете 5 000 години в болка и страдание? Колкото и много да мразим смъртта, тя е облекчение, ако не за живите, които остават, то поне за умиращите.

В последните шест стиха от Еклисиаст 6 глава Соломон продължава да оплаква съдбата на човека. Той изразява по друг начин (ст. 7) това, което е говорил през цялото време – че в този живот няма окончателно и дълготрайно удовлетворение. Това, разбира се, е истина, която всички познаваме твърде добре.

Британският поет Александър Поуп пише за това как “удоволствията са винаги в нашите ръце и очи” и все пак, когато ги преживеем, те спират да ни носят удовлетворението, което сме си представяли. Само когато очакваме да ги преживеем, те изглеждат толкова големи; всъщност обаче не ни дават това, на което в края на краищата се надяваме.

Стихове 8-12 от Еклисиаст 6 глава, макар и трудни, отново говорят за всеобщото безсмислие на живота. Ние не сме удовлетворени от това, което имаме. Ако сме мъдри или безумни, какво значение има? Не можем да се борим с по-силните от нас. Толкова често думите са без съдържание. И накрая, кой знае как да изживее краткия си живот тук? И все пак, според контекста, в който той говори (живот далеч от Бога), всичко това има голям смисъл.

Коментари на Елън Г. Уайт, АБК, т. 2; Елън Уайт, Притчи Христови; Свидетелства към църквата, т. 5.

“Големият проблем и стремеж на света е да се придобиват материални, временни изгоди за сметка на духовните блага. Така правят и някои църковни членове. Когато в края бъдат призовани да дадат сметка пред Бога, те не само ще бъдат засрамени, но и удивени, че не са разпознали истинските богатства и не са си събирали съкровища в небесата. Те са отдали дарбите и жертвите си на врага на истината, като са очаквали да дойде време в този живот, когато ще получат отплатата за вложенията си ” (Елън Уайт, Избрани вести, кн. 2).

“Всяко семейство е църква, която е ръководена от родителите. Първата им грижа е да работят за спасението на своите деца. Когато бащата и майката (като съответно свещеник и учител в семейството) заемат длъжностите си напълно на страната на Христос, в дома ще бъде упражнявано добро влияние. И то ще се чувства в църквата и ще бъде забелязано от всеки. Делото на Бога силно е спъвано поради голямата липса на благочестие и освещение в дома. Никой не може да внесе в църквата влияние, което не е упражнявал в домашния си живот и в деловите си връзки” (Елън Уайт, Ръководство на децата).

1. Споделете в групата собствения си опит за това колко мимолетни и несигурни са нещата в този свят. Какво можете да научите от тези разкази?

2. Като християни всички знаем, че нещата от този свят са временни. И все пак защо е толкова лесно да се обвържем с тях дотолкова, че да рискуваме да загубим душите си? Какво е разрешението на този проблем.

Мария Медина израснала в Чили в семейство на баща алкохолик. Наложило се да напусне

училище на 15 години, за да започне работа. На следващата година майка й избягала от

дома и взела Мария със себе си. Мария забременяла на 18, но вместо да се омъжи,

решила да отгледа детето си сама. Не искала детето й да има същия живот като нея.

Тя, новороденото, майка й и брат й наели малък апартамент и започнали да се справят

с живота, както могат.

Когато навършила 21, една съседка адвентистка й дала брошури за Бога и я поканила на

библейски уроци. На Мария й харесало да чете Библията. Накрая осъзнала, че Бог я

обича. Кръстила се в адвентната църква и започнала да се радва на новия си живот с

Бога. Когато научила за силата на прощението, осъзнала, че трябва да прости на баща

си за това, което е направил. Молила се много и накрая го посетила. "Татко - казала

тя, - прощавам ти за всичко, което си сторил на мен и на семейството ми. Искам да

живея без омраза в сърцето си и затова ти прощавам."

"Как е възможно да ми простиш за всички лоши неща, които съм направил?", попитал той

и се разплакал. Бил загубил цялото си семейство заради алкохола и продължавал да

пие, макар че вече пиел по-малко, след като семейството му го напуснало.

Мария споделила новата си вяра със своята майка и с брат си, който бил глух. За него

било трудно да се сприятелява с хората, но след време приел адвентното учение и се

присъединил към църквата.

На седемгодишна възраст синът й Хектор вдигнал висока температура. Лекарят открил,

че има и сърдечно заболяване и казал, че е възможно да не оживее. Хектор имал нужда от спешна сърдечна операция и Мария помолила

църковните членове да се молят. Скоро той се върнал към нормалния живот.

Днес Хектор учи за проповедник в Чилийския адвентен университет. Той има двама

братя. 16-годишният Хуан също иска да стане проповедник.

Мария се радва, че Бог е обърнал един толкова лош живот в нещо добро. Тя обича да

пее и да споделя вярата си с околните.