"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еклисиаст

Джеймс Закрисън


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2007 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 януари 2007 г.

За съществуването и времето


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 януари
Стих за запаметяване:
“Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време за всяко нещо и за всяко дело” (Еклисиаст 3:17).

“... аз вече познавам всички тях:

познавам вечерите, утрините, следобедите,

измерил съм живота си с кафени лъжички”

Т. С. Елиът.

Из “Любовна песен”

Вероятно не всички измерваме живота си с “кафени лъжички”, но наистина животът ни е отмерен. И за повечето от нас, ако сме благословени, той възлиза на “седемдесет”, а ако сме особено благословени, осемдесет години. За тези, чийто живот е в своя край, това не е много. Следователно времето е скъпоценен дар за смъртните същества.

Може би заради това глава 3 започва с една много важна за всички ни тема: времето. В началото й четем едно от най-красивите стихотворения, написани някога. В него Соломон засяга различни теми, свързани по един или друг начин с въпроса за времето: Колко е важно намирането на най-подходящото време за нещата, които вършим? Какво означава идеята “вечност”? Кога Бог ще съди всяко зло и всяка неправда? Каква е основната разлика между хората и животните, ако в края на краищата всички вървят към едно и също място?

Тежки теми само за една глава. Но както казваме през цялото време, те могат да бъдат разбрани само чрез разглеждане в контекста на цялото Писание, което има много да ни каже.

За тази седмица прочетете:
Еклисиаст 3 глава.



Богът на времето Неделя - 21 януари

Колко точен е твоят часовник? Вероятно не толкова, колкото е часовникът с цезиеви стрелки, измерващ времето до 9 192 631 700 части от секундата – честотата, на която определени атоми поглъщат и излъчват радиация. С други думи, това е темпът на времето, който Бог е вложил в тази част от природата. Не е ли това точност!

В космическия център Наса в Съединените щати учените имат таблица, на която са отбелязали всички затъмнения от около 2 000 г. пр. Хр. до 3 000 г. сл. Хр. С други думи, темпът на времето, който Бог е вложил в тази страна от природата, е толкова точен, че можем да знаем не само кога са настъпили затъмненията в миналото, но и кога ще настъпят бъдещите.

Както показва природата, Господ контролира и времето. Като адвентисти – хора, които особено се интересуват от библейските пророчества, – това не ни изненадва. Все пак много от пророчествата, които са ни помогнали да разберем нашата самоличност и мисия като движение, са свързани с време.


Прегледайте следните пророчества, означаващи толкова много за нас като народ - пророчества, които са се изпълнили (Дан. 7:25, 8:14, 9:24-27, Откр. 12:14). Какво ни казват те за мощта и върховната власт на Бога над човешките дела?


На много места в Библията се говори за ролята на времето в Божиите планове. Исус се появява в Галилея и заявява: “Времето се изпълни” (Марк 1:15). Ап.Павел пише във връзка с първото Му идване, че “когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син” (Гал. 4:4); във връзка с Второто пришествие той пише: “до явяването на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще се открие” (1 Тим. 6:14, 15). Ангел се явява на Йоан и му казва: “Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото времето е близо” (Откр. 22:1). Можем да видим, че Бог действа във времето, за да извърши Своята воля.


Има ли някои въпроси по отношение на времето на събитията, които ви притесняват? Ако е така, трябва да коленичите, да предадете волята си на Господа и да се доверите на Този, Който е показал, че владее и времето. Какво още можете да направите, за да се научите да Му се доверявате и в това отношение?




Време за...? Понеделник - 22 януари

Прочетете Еклисиаст 3:1-8. Забележете съпоставянето на противоположностите: раждане - смърт; строене - разрушаване; любов - омраза; и т.н. Въпреки че учените спорят за точното значение на тези стихове, Соломон сякаш говори за различните страни на човешкия живот и за това, че в различни моменти са подходящи някои неща, докато по друго време са подходящи противоположните.

Вероятно ключът за разгадаване на значението им е началото на стих 11, в който, след като говори за Бог, Соломон отбелязва: “Той е направил всяко нещо хубаво на времето му”, т.е. различните неща са добри в подходящото им време. Тези стихове се отнасят по-скоро за човешката свобода и за това, в кое време ние поставяме събитията, отколкото за Божието всесилно провидение.

Най-проблематично, разбира се, е “времето за убиване” (ст. 3). Макар че са давани различни обяснения, е важно да помним, че Соломон е бил цар и че е управлявал народ, който е използвал и смъртното наказание. (Виж Изх. 22:18-20; Лев. 20:2, 9-16; 24:14-16; Числа 15:35.) Също така е важно да се отбележи, че еврейската дума за “убиване” в Еклисиаст 3:3 не е същата дума, като тази в Изход 20:13, която обикновено се разбира като “убивам предумишлено”.


Как следните стихове ни помагат да разберем колко е важно нещата в живота ни да бъдат извършени в подходящото време?


Пс. 37:9

Мат. 5:21-24

Мат. 8:21, 22

Яков 1:19

Римл. 8:25

Римл. 12:19

1 Кор. 4:5


Имате ли да вземате някои важни решения или да направите важен избор? Ако е така, колко важно е времето при вземане на решението ви? Възможно ли забавите решаването? Или това да е погрешно? Отново обмислете добре важността на думите: “Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето”. Доколко молитвата, изучаването на Библията и съветването с другите могат да ви помогнат да вземете правилното решение в подходящото време?




Вечността в техните сърца Вторник - 23 януари

Идеята за времето продължава и в Еклисиаст 3:11-15. Докато четете тези трудни текстове, си записвайте различните споменавания на времето в тях (важно е да се отбележи, че стих 11 може да бъде преведен “Той е поставил вечността в техните сърца”).


Според това, което можете да схванете в тези текстове, какво има предвид Соломон? Тълкувайте ги, като имате предвид цялото Писание.


Тук Соломон признава мощта и силата на Бога за разлика от слабостта и ограничеността на човека. Той не защитава живота на безсмислени физически удоволствия, но факта, че в точното време, резултатите от човешкия труд ще пожънат наслада сега, “под слънцето”, в този живот.

Не можем напълно да схванем действията и провидението на Бога (“без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог” [ст. 11 ]); а няма и нужда. Възможно ли е Соломон да изразява това, което Исус е казал в Матей 6:34: “Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на всеки ден неговото зло”?


Как разбирате израза, че Бог е вложил “вечността” в сърцата на хората? Помислете за отговора в контекста на нещастния и неудовлетворен живот на Соломон като цар. (Виж също 1 Йоаново 2:15-17, Евр. 11:13-16.)


Както ще видим в частта за четвъртък, и хората, и животните имат обща съдба “под слънцето”. И ние – както и козите, алигаторите и невестулките – умираме. Обаче разликата е в това, че Бог е вложил вечността в нашите сърца. Като хора ние можем да възприемем, че има съществуване отвъд нас. Осъзнаваме, че макар да умираме, времето ще продължи и през вечността. През всеки ден от живота си се сблъскваме със смъртта и това ни носи тревога, страх и чувството, че не би трябвало животът да е устроен така. И това е естествено. Не можем да бъдем доволни от своята съдба или безразлични към нея, защото не сме били създадени, за да умираме. Смъртта е натрапник, дело на Сатана (1 Йоан. 3:8, Евр. 2:14). Това е една от причините за факта, че в края на краищата всички земни удоволствия са всъщност празни и безсмислени - толкова “хебел” – те не могат да обяснят реалността на смъртта, която постоянно наднича иззад рамото ни и винаги е на разстояние един удар на сърцето.

Разбира се, добрата вест, великата вест, е, че Исус е дошъл, за да унищожи смъртта и по този начин да ни освободи от страха, който тя причинява (Евр. 2:15).




Исус и съдът Сряда - 24 януари

Соломон отново продължава да изследва въпроса за времето. Сега обаче той се насочва и към нещо съвсем различно. В Еклисиаст 3:16, 17 започва тема, която ще бъде повторена и по-нататък: човешката неправда и Божият съд.


Прочетете стих 16. Какво казва той? Как може да има беззаконие в “мястото на съда” и “неправда в мястото на правдата”? За какво вероятно говори той? Къде днес сте виждали беззаконие там, където трябва да има правосъдие, и неправда, където трябва да има правда? Как се чувствате от това? Как се е чувствал Соломон? (Виж също Пр. 17:23, 21:27, Йоан 2:14.)


Кой не се разстройва при несправедливост и неправда, особено в местата, където трябва да има справедливост и правда? И Соломон като нас е искал да види правосъдието извършвано. И въпреки горчивото си отношение към много неща, все още е вярвал в крайното правосъдие, което Бог ще въздаде, когато прецени (Екл. 3:17), защото, както казва той, има време за “всяко нещо и за всяко дело”, особено за делото на Божия съд.


Прочетете Йоан 12:31, където Исус казва: “Сега е съд на този свят” В какъв смисъл можем да кажем, че кръстът е съд и за праведните, и за неправедните?


На кръста, място на съд, виждаме невероятна несправедливост: безгрешният Божи Син умира за греховете на един неблагодарен и грешен свят (1 Йоан. 2:2, Римл. 5:6). Едновременно с това той е и място на правда, защото там е Исус, Който има “правдата на нашия Бог” (2 Петр. 1:1). И все пак в това място на правда виждаме неправда – неправдата на целия свят е възложена върху Исус, Който става “грях за нас” (2 Кор. 5:21). Можем да кажем, че съдът на праведните се извършва на кръста, защото там чрез смъртта на Божия Син е осигурено реабилитирането им (Римл. 8:1). Едновременно с това е гарантирано осъждането на нечестивите, защото в светлината на кръста те няма да имат никакво извинение (Йоан 3:19).


Ако някой ви помоли да обясните в кратък параграф какво ви предлага смъртта на Исус, какво бихте написали?




За хората и животните Четвъртък - 25 януари

Прочетете Еклисиаст 3:18-22. Като имате отново предвид цялата вест на Писанието, както и контекста, в който Соломон пише, каква важна идея е представена тук? Каква е вестта, на която всички трябва да обърнем внимание?


Вярно, в определен аспект каква е разликата между един умрял човек и мъртво куче? И колкото по-дълго са били мъртви, толкова по-трудно е да се различат, защото в края на краищата стават на пръст.

Соломон отново разглежда безсмислието на живота далеч от Бога - живот, отдаден само на удоволствията на този свят. Безсмислен, защото, когато всичко свърши, и хората, и животните “отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта” (ст. 20). Както видяхме в частта за вторник, това е извод, който нарушава спокойствието на повечето хора и превръща всичко, заставащо пред смъртта, не само в “хебел”, но дори и в нещо по-лошо. Един атеист пише за “нелепостта” на живота: “Той ни се надсмива с надеждата и обещанието за смисъл, но в края на краищата всички свършваме в същото безсмислено място, в което – и животните.


Кои библейски текстове можете да откриете, които биха могли да дадат отговор на всеки от стиховете в Еклисиаст 3:18-22?


Ст. 18 (напр. Пс. 8:5-8)

Ст. 19 (напр. Йоан 3:16)

Ст. 20

Ст. 21

Ст. 22

Животът дори и в най-блогоприятните обстоятелства може да бъде труден. Всички страдаме по един или по друг начин. Колко благодарни трябва да сме тогава за надеждата, която имаме!


Кой е любимият ви библейски стих, който говори за живота на изкупените след Второто пришествие? Прочетете го, помолете се и после напишете с ваши думи какво ви казва той.




Разширено изучаване Петък - 26 януари
Прочетете още:

Елън Г. Уайт, Великата борба.

“Истинската, благородната независимост никога не презира съвета на опитните и мъдрите, а се отнася с уважение към съветите на другите” (Елън Г. Уайт, Свидетелства към църквата, т. 4).

“Времето, в което се извършват нещата, може да говори много в полза на истината. Често заради забавяне победата се губи. В това дело ще има кризи. Бързите и решителни действия в подходящото време ще спечелят славни победи, докато бавенето и небрежността ще водят до големи провали и до сигурно обезславяне на Бога” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 3).

“Към Христос се отнесоха така, както заслужаваме ние, за да може към нас да се отнесат така, както заслужава Той. Спасителят беше осъден за нашите грехове, в които нямаше дял, за да можем да бъдем оправдани с Неговата правда, в която ние нямаме дял. Той понесе нашата смърт, за да може ние да получим Неговия живот. `С Неговите рани ние се изцелихме`” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

За разискване:

1. Казва се, че правилно решение в неподходящо време пак е погрешно решение. Предложете примери!

2. Какво означава смъртта за нас като християни и как трябва да се изправяме пред нея? Защо дори с Божиите обещания тя е все така болезнена?

3. Кои са някои от големите неправди, които сте видели през живота си? Как знанието, че Бог ще извърши окончателното и съвършено правосъдие, трябва да ни помага да понесем многото неправди сега? Трябва ли фактът, че Бог обещава да въздаде окончателното правосъдие, да ни спира в търсенето на правосъдие в настоящия живот?




Разказ
Христов войник
Майкъл Сокири

В Судан се води гражданска война още от времето, преди да се родя. Когато станах на

12, се записах в армията. Веднъж вървях по пътека близо до едно село, когато чух

няколко души да спорят нещо по религиозни въпроси. Не изповядвах никаква религия, но

ми стана интересно и се спрях да слушам.

Според нашите обичаи ние слушаме, когато гостите говорят. Селяните обаче спореха с

гостите си. Настоях да ги оставят да говорят. Разискваха въпроса за почивния ден.

Селяните се спряха за малко, но след това пак започнаха да спорят. "Нека тези, които

искат, да спазват неделята, и тези, които искат - да спазват съботата", заявих аз.

Разбрах, че гостите живеят близо до мен. Отидох при тях, за да поговорим на

религиозни теми. Усетих, че знаят много неща, но се опитах да ги провокирам, за да

започнат да спорят. Когато отказаха, започнах да задавам сериозни въпроси. След

време започнах да изучавам Библията и накрая реших да тръгна с тях. Но преди още да

се кръстя, бях изпратен на предна линия.

Когато разказах за новата си вяра на приятелите си войници, те останаха крайно

изненадани, тъй като знаеха, че пуша опиум. След като чуха, че съм изкоренил

храстите с опиум, някои от тях страшно се ядосаха, защото по този начин загубиха

един доставчик. Намериха евангелизаторите, които ми бяха преподавали библейски

уроци и ги набиха. Евангелизаторите не се осмелиха да избягат, тъй като се

страхуваха, че ще бъдат убити.

Започнахме да губим битки и войниците се разбягаха. Аз потеглих към Уганда, където

се установих като бежанец. Там Бог ме научи да чета Библията. Станах евангелски

работник и се завърнах в Судан, за да работя за Божието дело.

Споделих за вярата си със Саймън, разказах му какво Бог е направил за мен и му

обясних всичко за адвентното учение. Саймън стана адвентист, но съпругата му

отхвърли новата му вяра и го напусна. Когато обаче видя промяната в живота му, тя се

завърна и също се кръсти. Сестрите му също приеха адвентната вяра. Разнесе се мълва

за преобразяването на Саймън и хората от селото му бяха толкова удивени от

настъпилата промяна, че много от тях започнаха да изучават Библията с него и също

станаха адвентисти.

Споделям вярата си с всеки, с когото мога, както в бежанския лагер, така и в родния ми

край. Колко безценно е да се чете Божието слово и да се разнася сред хората, след

което да виждаме как вярата им расте и те приемат Божиите истини.


* Майкъл Сокири е старейшина в Йей, Судан.

Created by ULimited®