"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еклисиаст

Джеймс Закрисън


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2007 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 март 2007 г.

Пътят на вятъра


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 март
Стих за запаметяване:
“Както не знаеш какъв е пътят на вятъра, нито как се образуват костите в утробата на бременната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко” (Еклисиаст 11:5).

Древните гърци вярвали в съдбата . Те смятали, че участта на човека е предрешена от боговете. Тази идея е изразена в Омировата “Илиада”, когато великият троянски воин Хектор казва на съпругата си (която го моли да не се връща в битката, за да не загине): “Никой няма да ме изпрати долу в смъртта против съдбата ми. А съдбата? Никой от живите не я е избегнал - нито смелчак, нито страхливец”.

Обаче библейското становище не е такова. Ние не сме играчки в ръцете на студената съдба. Участта ни не е предопределена, освен едно: вечен живот с Исус Христос (Еф. 1:1-11). Божият план е всички да намерим спасение в Него. Точно затова жертвата Му е за целия свят и никой не е изключен.

Това, че не всички се спасяват, показва, че човешката съдба не е предварително подпечатана. Нашето бъдеще е открито. Трябва сами да вземаме решения – и те са, които ще определят нашата съдба.

Тази седмица ще размислим още върху мъдростта на Соломон, която засяга решенията ни. Като свободни и интелигентни същества, ние имаме правото да вземаме такива. Понякога обаче сме погълнати от събития, неподдаващи се на нашия контрол. Често нещата не са в нашите ръце, но от нас зависи как ще реагираме на тях.

За тази седмица прочетете:
Еклисиаст 11 глава.



Да хвърлиш хляба си Неделя - 18 март

Еклисиаст 11:1 е бил обект на размишления в продължение на много векове досега. Какво означава “Хвърли хляба си по водата”? Предлагани са различни тълкувания. Традицията казва, че това се отнася за благотворителността. “Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха” (Пр. 22:9). “Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?” (Ис. 58:7) Това изглежда доста смислено, особено като вземем предвид ударението, което Старият Завет поставя върху подпомагането на бедните и нуждаещите се. Би изглеждало странно, ако цяла книга за мъдростта не казва нищо за толкова важно учение.


Прочетете Второзаконие 15:7-11. Коя е основната идея в тези текстове? Доколко те повтарят вестта от Еклисиаст 11:1 по различен начин?


Има много предположения и за Еклисиаст 11:2. Какво е значението на двете цифри там? Ако го разглеждаме в непосредствения контекст на стиха преди него и приемем, че той говори за благотворителността, ударението сякаш пада върху щедростта в даването. В света има толкова много нуждаещи се и бедни. Всички трябва, доколкото можем, да дадем своя дял, защото кой знае какво зло ще дойде, кой знае какъв проблем и страдание ще се появи. Затова трябва да бъдем готови да помагаме, когато имаме възможност.

Каквото и да е точното значение на тези изрази, принципът със сигурност е християнски: да се раздаваме, за да помагаме на другите, които са в нужда.


Какво е отношението ти към онези, които са в по-голяма нужда от теб? В каква степен си склонен да споделяш това, което имаш, независимо колко е оскъдно?




Облаците, дъждът и съдбата Понеделник - 19 март

Има почти толкова различни тълкувания на Еклисиаст 11:3, 4, колкото и тълкуватели. Ако го прочетем буквално, Соломон говори за природните сили: Ако един облак се напълни с дъжд, той се излива на земята; ако едно дърво падне, тогава то си остава там, където е паднало. Какъв е смисълът?


Какво има в стих 4, което може да ни помогне да разберем по-добре смисъла на стих 3?


Стих 3 говори за дъжда. В бурята има и вятър, а понякога този вятър събаря дървета. Това са сили, много по-велики и по-мощни от хората. Ако и днес често сме оставени на милостта на природата, колко повече – в миналото? Тогава идеята на Соломон може да се отнася за това как се справяме с природните бедствия, които са извън нашия контрол. Как реагираме? Дали просто седим и наблюдаваме, оставяйки се на волята на слепите сили, или с доверие в Бога и в Неговата любов се стремим да останем верни на своя дълг, въпреки нещата, които не можем да контролираме?


Кои са някои от нещата, с които като човешки същества се сблъскваме, и които всъщност са напълно извън нашия контрол?


Макар че има сили, по-велики от нас, нищо в този свят не е по-велико от Бога, Който държи всичко със Своята мощ (Евр. 1:3). Затова, независимо от събитията, които ни връхлитат, е изключително важно да помним, че над и отвъд всички тях е Бог, нашият Творец, Който ни обича и се грижи за нас. Ние не сме оставени на сляпата случайност или на студената съдба. Може да идват бури и катаклизми, без да можем да направим почти нищо, за да се защитим. Това, което можем да направим обаче, е да останем верни на Бога, каквото и да се случи.


Прочетете Матей 6:25-34. Какво казва тук Исус, което съответства на днешния урок? И още по-важното, какво казва, което може да ни даде надежда да се доверяваме на Божията любов и грижа, независимо от ситуацията, в която се намираме?




Пътят на вятъра Вторник - 20 март

“Както не знаеш какъв е пътят на вятъра, нито как се образуват костите в утробата на бременната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко” (Еклисиаст 11:5).


Като имаме предвид тълкуванието, което дадохме на Еклисиаст 11:3, 4, този следващ текст точно отговаря на него. Като хора ние не знаем толкова много неща. Всичко – от пътя на вятъра (думата за “вятър” е същата, използвана за “дух,” която може да прибави цяло ново измерение към смисъла на текста) до някои основни страни на физическия свят, включително нашето собствено развитие в утробата – е тайнствено и ни изпълва със страхопочитание. Дори днес с всичко, което знаем за развитието на ембриона, има още толкова много отвъд нашето знание.

Тогава ето нещо, което си струва да запомним: Ако толкова много от Божиите дела в материалния свят са отвъд нашите възможности за разбиране, колко повече това се отнася за Неговото дело на спасение и изкупление? В природата можем да видим дълбочините на Божията творческа сила и гениалност; най-простите неща са изпълнени със загадки, които науката не може да обясни. Чудно ли е тогава, че има и други страни в Божието дело на спасението, които също са отвъд нашите възможности да разберем? (Виж Римл. 11:33-36.)


Прочетете Исая 55:6-13. Каква е основната идея? Каква надежда за себе си откриваме там? Как се свързва това с прочетеното в Еклисиаст 11:5?


Макар че Божиите пътища не са като нашите пътища, нито мислите Му – като нашите, можем поне да сме уверени, че Неговите намерения за нас са за “мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда” (Ер. 29:11). Това бъдеще е вечният живот в едно ново небе и в една нова земя, живот без страдание и грях, без загуби и смърт. Това е бъдещето - обещаното бъдеще, - което Исус е промислил за всеки от нас, когато е умирал на кръста.


Направете списък на случаите, когато сте схващали, че Божиите мисли за вас са наистина мисли за мир, а не за зло. Отделете си време да Го хвалите и да Му благодарите за това, което е направил за вас.




Светлина и тъмнина Сряда - 21 март

През цялата Библия виждаме метафората за светлината и тъмнината, противопоставени една на друга, с идеята за светлината като добро, а тъмнината – като зло.


Прегледайте следните текстове. Какво научаваме от тях за разликата между светлината и тъмнината? Ис. 5:20, Лука 11:34, Деян. 26:18, 1 Петр. 2:9, 1 Йоан 1:5, Римл. 13:12, Еф. 5:8, 1 Сол. 5:5.


Тъмнината не е толкова нещо, съществуващо отделно, колкото липса на нещо - в този случай на светлина. Ако стоите в съвършено тъмна стая и ви запитат “Какво виждаш?”, ще отговорите “Нищо” или “Виждам пълна тъмнина”. Това е едно и също.


С тези мисли в ума си прочетете Еклисиаст 11:7, 8. Каква е основната идея на Соломон тук?


Бог е Дарителят на живота, на истината, на доброто, на радостта и надеждата. “Тъмнината” е липсата на тези неща. С “тъмнината” идват лъжи, зло, страдание и отчаяние. Соломон казва, че по каквито и начини Бог да благославя живота ви, винаги ще има и дни на тъмнина - дни с болка, страдание и отчаяние. Никой не може да ги избегне. Вероятно идеята му просто е: Не бъди самодоволен. Днес нещата може да вървят добре, но кой знае какво ще ти донесе утрешният ден? Не че трябва да се тревожим, но не бива да приемаме за даденост нито едно от благословенията, които получаваме от Бога. Трябва да Му благодарим с признателност в сърцето за всички добри неща, които имаме, защото кой знае какво зло ще изникне?


Според собствения ви опит коя е била основната разлика между вашите светли и мрачни дни? Кое е причинявало мрачните дни? Какво можете да направите на практика, за да водите по-добър живот в светлината, идваща от Бога?




Дните на младостта ти Четвъртък - 22 март

Прочетете Еклисиаст 11:9-10. Какво казва тук Соломон? Какво напрежение или противопоставяне виждате в тези стихове?


Дали Бог с едната ръка ни предлага нещо, а с другата го взема? Прекарвай добре времето си, но само помни, че в края на краищата Бог ще те съди за това. Дали този текст казва точно това? Един равин от древността коментира този стих така: “Сега можеш да извършваш грехове, защото така или иначе ще бъдеш наказан за всичко”.

Разбира се, както е знаел и равинът, не това е смисълът на текста. Смисълът явно е, че животът е дар от Бога и тъй като е от Него, той е нещо добро. Създадени сме, за да се наслаждаваме на живота си, на тялото си, на нещата, които Бог е сътворил. Особено в младостта, когато имаме енергия, сила, стремежи и надежда, трябва да се наслаждаваме на живота.

Но “наслада” е нещо относително. Можем да се наслаждаваме “за кратко време на греха” (Евр. 11:25), а можем и да се наслаждаваме в Господа, т.е. на даровете, които Той ни е дал, по начина, който Той е имал предвид. Толкова често млади хора, пълни с енергия и страст, могат лесно да бъдат подведени да използват Божиите дарове по начин, който ще ги доведе до разруха сега (виж Притчи 7 глава), да не говорим, че един ден ще трябва да отговарят за действията си пред Божия съд.


Как Еклисиаст 11:10 ни помага да имаме правилна гледна точка за казаното в стих 9?


Ако отново имаме предвид цялото Писание, това, което Соломон казва, е: Наслаждавай се на даровете, които Бог ти е дал, но като на благословения, а не като на грехове и зло, и просто имай правилната гледна точка за всички тях, защото един ден твоето детство и младост, както и самият ти живот ще приключи. И тогава ще трябва да отговаряш за всичко, което си извършил.




Разширено изучаване Петък - 23 март
Прочетете още:

Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 1, стр. 203-205; т. 6, стр. 230-232.

“Помнете, че никога няма да достигнете по-висок стандарт от този, който самите с и поставите. Затова вдигнете “летвата” високо и стъпка по стъпка, макар и с мъчителни усилия, със себеотрицание и жертви, изкачете цялата стълба на напредъка. Нека нищо не ви спира. Никое човешко същество не е толкова впримчено в мрежата на съдбата, че да остане в безпомощност и несигурност. Неблагоприятните обстоятелства трябва да предизвикват у нас твърда решителност да ги побеждаваме. Преодоляването на една бариера ще увеличи способността и смелостта ни да вървим напред. Решително се насочете в правилната посока и обстоятелствата ще бъдат ваши помощници, а не пречки” (Елън Уайт, Притчи Христови).

“Някои хора нямат твърдост на характера. Те са като топка маджун и могат да бъдат моделирани във всяка възможна форма. Нямат определен характер и постоянство и светът няма практическа полза от тях. Тази слабост, нерешителност и безполезност трябва да бъдат преодолени. Истинският християнски характер притежава непоколебимост, която не може да бъде оформяна или побеждавана от неблагоприятните обстоятелства. Хората трябва да имат морален гръбнак и неподатлива на ласкателства, неподкупна и безстрашна честност” (Елън Г. Уайт, Свидетелства към църквата, т. 5).

За разискване:

1. Какво прави вашата църква, за да помага на онези, които са в крайна нужда? Какво още можете да направите вие самите?

2. Какви събития във вашата общност или дори народ са извън вашия контрол и все пак засягат всички вас. Как сте реагирали на тези събития? Как е реагирала църквата? Какво можете да направите, за да помогнете на другите да се научат по-добре да се справят с нещата, които не могат да контролират?

3. Джордж Бърнард Шоу веднъж казал саркастично: “Младостта се пропилява от младите”. Как можете да помогнете на младите хора, така изпълнени с енергия, сила и страст, да избягват решенията, които биха повлияли негативно върху целия им живот?




Разказ
Бог, Който спазва обещанията Си
Джийн Закари

Нина и съпругът й развивали дребен бизнес в Индия. Веднъж някакви хора минали наблизо и започнали да раздават брошури. Нина хвърлила поглед към тях и поискала една. Разбрала, че са на религиозна тема.

"Имам доста въпроси за Исус", казала Нина на жената, която й дала брошурата. След това жената я поканила и отговорила на всичките й въпроси. "Искам да науча още за Исус - заявила Нина. - Искам да знам защо го наричат Бог."

Нина получила покана да посети вечерен библейски курс. Отишла на събранието и изпитала облекчение от това, че съпругът й не попитал къде е била. Следващият урок обаче продължил по-дълго и тя се върнала късно у дома. Съпругът й я посрещнал на вратата и с гневен глас попитал защо не му е казала къде ще ходи. Продължила да посещава библейските уроци, макар че съпругът й я предупредил никога да не взема децата си на християнски събрания.

Седмият библейски урок разглеждал въпроса за връщане на десятък на Господа. Нина слушала внимателно. Тя и съпругът й имали финансови затруднения, а освен това двама приятели не им били върнали парите, които взели назаем преди година.

Идеята за изпитване на Господа напомнила на Нина за пресрочените заеми. Същата вечер се помолила: "Господи, знаеш, че семейството ми е в голямо затруднение. Ако нашите приятели върнат взетите назаем пари, аз ще ти дам десятък." Нина се помолила в четвъртък вечерта. В петък получила пет хиляди рупии (около 115 долара). Единият от заемите бил изплатен изцяло. На следващия ден Нина поставила петстотин рупии в дискоса за дарения. През следващата седмица и другият заем бил изцяло изплатен. В събота тя поставила още двеста рупии в дискоса.

"Исус Христос е добър Бог - казала си Нина. - Той спазва Своите обещания. Докато съм жива, ще следвам Исус и ще бъда вярна в десятъците." Нина се кръстила и продължила да отделя една десета част от дохода си. Сега бизнесът й е двойно по-печеливш.

Съпругът й започнал да осъзнава какво е открила. Той признал: "Твоят Бог е силен." Сега тя се моли съпругът й да усети повече от Исусовата сила и да предаде сърцето си на Господа.


* Джийн Закари живее в Южна Калифорния.

Created by ULimited®