"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еклисиаст

Джеймс Закрисън


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2007 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 март 2007 г.

“Всичко, което намери ръката ти да прави”


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 март
Стих за запаметяване:
“Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш” (Еклисиаст 9:10).

През 2004 г. починал един 70-годишен италианец. Макар смъртта на 70-годишни италианци да не е нещо необичайно, необичаен бил начинът, по който той умрял. Алдо Бусато, пенсиониран фермер, бил убит на място от бомба от времето на Първата световна война. Тя била част от неговата колекция. Фермерът бил в своята градина и показвал реликвата на няколко приятели, когато тя неочаквано избухнала. Той загинал на място, а човекът, на когото я показвал, бил тежко ранен.

Как си обясняваме такива неща, ненормални неща, които са предизвикателство към рационалното мислене? Фактът е, че както видяхме миналата седмица, просто не можем. Това, което трябва да направим, е само да се научим да се доверяваме на Божията доброта, въпреки нещата, които засега не можем да си обясним.

В гл. 9 Соломон отново засяга тази тема, а също и други, Тук вниманието е насочено преди всичко към смъртта. Докато четем, помнете, че понякога Соломон изразява гледища от “светска” гледна точка. Тази позиция може да ни помогне да разберем безполезността и безсмислието на своето съществуване, ако би нямало Бог, Който ни обещава справедливост, отговори и вечен живот. Едновременно с това, макар и да разглежда смъртта, Соломон говори и за живота и как той трябва да се живее.

За тази седмица прочетете:
Еклисиаст 9 глава.



В Божиите ръце Неделя - 4 март

“Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква” (Екл. 9:1).


Стих 1 от 9 глава продължава потока на мисли от последния стих на 8 глава. Ако си спомняте, там Соломон говори за нашата неспособност да разбираме Божиите пътища. Въпреки че завършва с тази мисъл, глава 9 започва с горния стих, който, взет с текста преди него, може да бъде изразен така: Ние със сигурност не разбираме Божиите пътища, но можем да знаем, че Господ се грижи за онези, които са Му верни, независимо от това с какво се сблъскват.


Доколко справедлива преценка според вас представлява това заключение? И дори ако сте съгласни с него, какво означават думите, че верните са в “Божията ръка”?


Това да сме в Божията ръка, разбира се, не означава, че никога няма да преживеем болка, страдание или трагедия. И най-верните от всички християни не могат никога да бъдат сигурни в това какво ги чака “под слънцето”. Вероятно това е имал предвид Соломон в последната фраза от стих 1: Да, ние може да сме в Божията ръка, но това не означава, че няма да се сблъскаме със страданието. Разликата е, че като християни можем да се доверим на добротата и милостта на Бога въпреки житейските трагедии.


Представете си, че преминавате през нещата, които често ни се случват, без вярата, че има един любящ и загрижен Бог, Който обещава един ден да “избърше всяка сълза от очите ни” (Откр. 7:17).


Поставете се на мястото на някой от верните библейски герои, който е преживял голямо изпитание и все пак със сигурност е бил в Божията ръка. Какво ще кажете за Йосиф или Йоан Кръстител, когато са били в затвора? А за Йов, който е седял на сметището, изгубил всичко, освен живота си? Или може би за Даниил, хвърлен в рова на лъвовете? Когото и да изберете, опитайте се да си представите колко лесно би било за този човек сред изпитанието, да се усъмни или да постави под въпрос Божията любов и загриженост. Какви уроци можем да извлечем, които да ни помогнат, в каквато и ситуация да се намираме сега?




Нашата съдба? Понеделник - 5 март

Еклисиаст 9:2 е отличен пример за това колко е важно тази книга да се чете в контекста на цялата Библия. Тук също е подходящо да повторим съвета, даден в Адвентния библейски коментар, че “такива пасажи не трябва да бъдат изтръгвани от контекста им и насилвани да изразяват някаква предполагаема истина, която Божественото вдъхновение никога не е възнамерявало да изразяват” (т. 3).

Едновременно с това смисълът, който влага Соломон (разбиран в правилния контекст!), въздейства добре. Все някога животът свършва и човек умира. Смъртта е по-силна от природата, поне от природата, каквато я познаваме сега. Човек може да твърди, че смъртта е част от самата природа; че всичко, което се е родило, умира. И както всички твърде добре знаем, няма значение дали си праведен или не. Смъртта винаги побеждава.

Но да се каже, че една и съща съдба очаква всеки (и това е смъртта), независимо от това как живеем, е подобно на твърдението, че една и съща съдба очаква всеки, който пие нещо, без значение дали е вода, или арсеник. Ако гледаме на нещата само в краткосрочен план, смъртта наистина е общата съдба на всички. Обаче краткосрочната перспектива е точно това – краткосрочна. Тя е като да чуеш първите ноти от Бетховеновата Девета симфония и да ги приемеш за цялата симфония. Библията - като цяло - ни дава дългосрочна перспектива.


Прегледайте следните текстове: Каква е крайната съдба на човечеството? Дан. 12:2, Мат. 25:32-41, Йоан 3:16, Йоан 5:29, Откр. 20:6-15.


Без съмнение Библията изяснява, че всички няма да имат една и съща съдба. Има две съдби: или вечен живот, или вечно унищожение. Няма средно положение, няма компромис. Или ще живеем вечно, или ще бъдем завинаги мъртви.

Добрата вест е, че чрез Исус всеки човек има възможността да живее вечно. Христос е умрял като Заместник на цялото човечество, без да е пропуснат нито един. Това, което Той е осигурил, е повече от достатъчно за всеки. В края на краищата, решението за това коя от двете съдби да е нашата, зависи от нас.


Помислете за вашите решения - не само за големите, но и за ежедневните “малките” решения. Коя съдба избирате чрез тях в края на краищата?




Мъртвите Вторник - 6 март

“Остави ме да умра! Защото да раждаш хора,

които само ще страдат много години и после ще умрат,

според мен е просто разпространяване на смъртта

и начин за увеличаване на убийствата.”

Байрон

“Щом човек веднъж осъзнае – пише Лев Толстой, – че смъртта е краят на всичко, няма нищо по-лошо от живота.”

Колкото и негативно значение да носят тези думи, Толстой има доста основателни аргументи. Доста е трудно (нали!), да преминаваме през живота, знаейки, че той свършва със смъртта и че смъртта е краят на всичко.


Прочетете Еклисиаст 9:3-6 и помислете за него от гледна точка на човек, който не вярва в Бога или изобщо в някакъв живот след смъртта. Опитайте се да се поставите на мястото на някой, който вярва, че смъртта е краят на всичко. Каква цел бихте имали в живота? Какъв ще бъде смисълът на всичко, което правите, знаейки, че един ден ще умрете, а също и вашите деца, и техните деца?


А сега прочетете същите текстове от гледна точка на християнин с вярата, че смъртта е само сън и че поради това, което Христос е направил за нас, ще бъдем възкресени за вечен живот в ново небе и нова земя. Колко различна е вестта, която получавате от тези текстове, когато ги разглеждате в този аспект!


Трябва да сме много благодарни за това, което Христос ни предлага чрез Своята смърт и възкресение. Без Него заставаме пред такава безнадеждност, каквато е изразена в текстовете за днес. Колко скъпоценна трябва да бъде вярата за всички нас! Колко съдбоносно е да я пазим и съхраняваме, като че ли животът ни е заложен на карта. И всъщност това е точно така!




Сега е спасителният ден! Сряда - 7 март

Като адвентисти обичаме да използваме Еклисиаст 9:5, 6 в подкрепа на нашето становище за състоянието на мъртвите. И това е правилно, защото мъртвите наистина “не знаят нищо” и “никога не ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето”; т.е. поне докато Исус се върне. Обаче целта на Соломон тук не е да излага теологично твърдение за състоянието на мъртвите, а да направи изявление за живота. Въпреки че тези текстове говорят за смъртта, това става в контекста на живота и как той трябва да бъде изживян.


Прочетете Еклисиаст 9:5-10. Каква идея за живота излага Соломон? Как да живеем според него? Как да приложим тази основна идея за живота си като християни?


Тук – в този свят - имаме даден само един живот. И макар че той е преходен (Йов 8:9), и макар един ден тази земя и всичко на нея да изчезнат (2 Петр. 3:10-12), животът ни сега е изпълнен с вечни последици, защото начинът, по който живеем, определя изцяло съдбата ни за вечността. Решенията ни в този кратък земен живот (решения, които могат да ни отнемат и само няколко секунди време!) могат да определят нашата участ за вечността. Тогава колко е съдбоносно да приемаме насериозно времето на своето изпитание, за да изживеем живота си в бдителност и загриженост за душите си. Колко глупаво би било да живеем по някакъв друг начин при такива сериозни и опасни последици!


Прегледайте следните текстове. Как те подсилват идеята, изразена по-горе?


Марк 14:38

2 Петр. 3:10-14

Римл. 14:12

2 Кор. 6:2


Каквито и важни решения да вземаме, най-важното от тях е решението за Христос, когато в отговор на влиянието на Светия Дух решаваме да умрем за себе си и да живеем за Него. Взели ли сте го вече? Само ходенето на църква или дори вярата в Исус, не означава вземане на това решение, което – повече от всяко друго – ще определи къде ще прекараме вечността.




Времето и шансът Четвъртък - 8 март

Всички сме чули, видели или дори преживели големи несправедливости, и то не непременно поради други хора. Понякога “времето и шансът” просто действат по начин, който е толкова несправедлив, толкова неправилен, толкова жесток.

Млада жена в разцвета на живота си е поразена от болест, която я изтощава; мъж е уволнен от работа поради икономическото състояние на страната; известен атлет се подхлъзва и пада, и... край на кариерата му. Списъкът може да продължава безкрайно.


Прочетете Еклисиаст 9:18. Какво има предвид Соломон като цяло? Съгласни ли сте с него, или не? Ако не, защо?


От човешка гледна точка отново изглежда, че “времето и шансът” управляват живота ни. Но това не е библейското становище. Библията открива, че има Бог, Който не само вижда всичко (Пс. 11:4, Пр. 5:21), но и по сложен начин се намесва в човешките дела (Пр. 16:9, Дан. 2:21, Мат. 6:25-31), независимо колко трудно е понякога да забележим това. Най-важното за нас като християни е да опознаем Бога лично, да опознаем Неговата любов, която ни подтиква да се държим за Него с вяра и послушание, дори и наистина да изглежда така, сякаш “времето и шансът” са жестоки и несправедливи към нас.


Разгледайте конкретно Еклисиаст 9:13-16. Каква идея се засяга тук?


Можем да разглеждаме тези стихове по няколко начина. Но като имаме предвид контекста, можем да кажем, че Соломон говори за още неправди - за човек, който извършва нещо стойностно, но по някаква причина (в случая - бедност) приносът му не се признава или дори е забравен. От човешка гледна точка това отново е вярно. За щастие човешката гледна точка не е най-важната. Важна е Божията гледна точка и Той не само няма да забрави, но и ще възнагради (Лука 6:35, Кол. 3:24, Евр. 10:36, Откр. 22:12).


Какво бихте казали на човек, на когото “времето и шансът” са нанесли жесток удар? Как можете да го уверите в Божията любов и загриженост сред страданията му?




Разширено изучаване Петък - 9 март
Прочетете още:

Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 2, стр. 157; Великата борба, стр. 403-404; Избрани вести, т. 1, стр. 81-82.

“Христос желае тези, които вярват в Него, да осъзнаят, че не е възможно хората да получат спасение на душата си след смъртта. 'Чедо – отговаря Авраам в Притчата за богаташа и бедния Лазар, – спомни си, че ти получи доброто си, докато беше жив, а Лазар - злото. Но сега той тук е утешен, а ти се мъчиш. А освен всичко това, между нас и теб зее голяма бездна, та тези, които искат да преминат оттук към теб, да не могат; нито могат да дойдат тук тези, които са оттатък.'” Така Христос представя безнадеждността на търсенето на втора възможност. Този живот е единственото, дадено на човека време, в което може да се подготви за вечността” (Елън Уайт, Притчи Христови).

“През всяка епоха на хората се дава време на светлина и привилегии, както и време на изпитание, в което те могат да се примирят с Бога. Но тази благодат има граници. Милостта може да умолява с години и да бъде пренебрегвана; но идва време, когато тя отправя последната си молба. Сърцето толкова се е закоравило, че спира да обръща внимание на Божия Дух. Тогава сладкият привличащ глас спира да умолява грешника и укорите и предупрежденията престават” (Елън Г. Уайт, Животът на Исус Христос).

За разискване:

1. Познавате ли някой, когото “времето и малшансът” наистина са наранили? Как можете да Му покажете реалността на Божията любов дори във време на криза?

2. По какви начини можете да помогнете на онези хора от вашата църква, които още не са взели решение да се посветят на Господа? Как бихте да им помогнали да осъзнаят, че е важно да не отлагат това съдбоносно решение?

3. Имате ли конкретен случай, когато ясно сте видели близостта на Бог в живота си?

4. Какво според вас има предвид Елън Уайт в цитата по-горе? Как трябва да се “подготвим за вечността”?




Разказ
Бог и рибарят
А. Б. Арлоо

Долината Афрам се намира в Източна Гана, в така наречения район 10/40. Тъй като

местността е силно насечена, само 14 от 126-те села са чули адвентната вест и сред

население от милион и шестстотин хиляди души има само 133 адвентисти. Областта бе

определена от Глобалната мисия като район за евангелизация и 135 служители започнаха

да работят при непоносим климат, почти непроходими пътища и опасни реки, за да

разнесат евангелието сред хората. Бог вървеше пред евангелизаторите и подготвяше

пътя за засяване на семето.

Максуел Виташи е рибар, който си изкарва прехраната в бързите води на реката, която

се спуска по края на равнината. Веднъж Максуел гребял с кануто нагоре по течението и

търсел място за добър улов. Внезапно лодката му се обърнала и той се озовал в

средата на реката. Започнал отчаяно да плува срещу течението към близкия бряг. Не

можел обаче да се справи с бързите води и скоро се уморил. Осъзнал, че умира.

Максуел не бил християнин, но в нуждата си се помолил на великия небесен Бог да го

спаси. Едва приключил молитвата и невидими ръце го вдигнали и го пренесли до място,

където се подавали дънери на дървета. Хванал се за един корен, за да си поеме дъх.

Но как се бил озовал там? Наоколо нямало жива душа.

Ръцете му се изморили и той започнал да се чуди колко още ще може да издържи. Отново

се помолил и сякаш от нищото изникнали двама души на кану. Вдигнали го и го откарали

до брега близо до родното му село. Положили го внимателно на пясъка. Минали няколко

минути, преди да се опомни и да потърси хората, за да им благодари. От тях нямало и

следа. Кои били тези хора, зачудил се той. Цял живот бил живял в това село, но не

познавал хората, които го спасили.

Максуел разказал на съседите си за чудното избавление, извършено от великия Бог,

който чул молитвите му. Няколко дена по-късно евангелизатори от Глобалната мисия

посетили селото и той с радост чул вестта им. В края на събранията, Максуел първи в

селото поискал да се кръсти.


* Пастор А. Б. Арлоо е директор на Глобалната мисия и съботното училище в Източноганайската конференция.

Created by ULimited®