"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

НАЧАЛО
и принадлежност

Артър Фърч

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2006 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 ноември - 1 декември 2006 г.

Триумфът на вярата


За друг урок изберете
Младежка версия, Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 ноември
Стих за запаметяване:
"Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения ти син" (Битие 22:12).

Един от великите класици в християнската литература К. С. Луис, разказва за демона Скрутайп, който пише писма до своя по-млад братовчед Уормуд. Писмата давали съвети за това как да се унищожи душата на един млад човек, към който Уормуд бил назначен. "Говорú му за умереност във всички неща. Ако веднъж го накараш да мисли, че религията е добра до известна степен, душата му е твоя. Една умерена религия е толкова добра за нас, колкото и остъствието ú" (К. С. Луис, "Писмата на Скрутайп").

Каква блестяща мисъл! Продължаваме със случката на Авраам и Исаак на планината Мория. Тя е вълнуваща не само за Аврам, но и за цялата свещена история. Каквито и да бяха грешките и несполуките му, Аврам беше човек на вярата, човек, чиято религия беше основа на всичко, което той беше. Човек, чиято религия беше наистина много добра "до известна степен" – готов да жертва своя син по Божията заповед.

Умереност във всичко? Нека разгледаме тази история по от близо.

За тази седмица прочетете:
Битие 20; 21; 22; 23; 24; 25:1-10.



Лъжата (Битие 20 гл.) Неделя - 26 ноември

Скоро след разрушението на Содом и Гомор, Авраам се премести в област близо до границата с Египет, приблизително 128 км югозападно от Хеврон, преди да отиде на север в Герар, намиращ се в плодородната долина на югоизточна Газа. Герар беше под ръководството на филистимския цар Авимелах.


Прочетете Битие 20 гл. Как случката описана там разкрива този велик човек на вярата?


В нея има редица вълнуващи моменти. Един от тях е връзката на така наречения езически владетел с Бога.


Прочетете отново цялата глава и се съсредоточете върху Авимелах. Какво научаваме за познанието на царя за истинския Бог? Какво събитие привлече вниманието на царя към Бога?


Помислете колко лесно Авраам оправда своите действия. Ако беше убит, обещанието да стане баща на велик народ нямаше да се изпълни. Дори самото обещание, дадено му от Бога многокрактно, трябваше да е повече от достатъчно, за да го опази от страха му от преждевременна смърт (Бит. 20:11). Той наистина ли лъжеше? Сара му беше полусестра. В известен смисъл като казваха почти на всички "на всяко място, където отиваха", че тя е негова сестра (ст. 13) той не лъжеше, нали?

Онова, което можем да запомним от тази история е, че всъщност, за да измамиш или излъжеш е достатъчно само да премълчиш истината. Тук ни е даден пример за човек, придържащ се към буквата на закона, който в същото време пропуска изцяло принципа, стоящ зад него.


Веднъж някой беше казал, че дори "фактите" се приемат с тълкувание и предубеждение. Вие как тълкувате фактите? Може би сте имали случай, в който като Аврам сте изопачили фактите повече от това, което сте пропуснали да кажете, отколкото с казаното от вас?




Раждането на Исаак Понеделник - 27 ноември

Най-накрая, след толкова години разочарование, след толкова триумфи и неуспехи, обещаното дете се роди (Бит. 21:1-3). Името Исаак значи "смях" и напомня за Авраам, когато се засмя от неверие (Бит. 17:17) в Господното обещание. Името показваше и радостта, която той и жена му щяха да преживеят от раждането на обещаното дете.

За съжаление, животът им не бе само радост и щастие. Последвалото е болезнен пример за това какво означава да живееш с последиците от греха, дори след като този грях е простен.


Прочетете Битие 21:9-21. Кое тъжно събитие последва раждането на Исаак? Как Господ намали болката на Аврам, когато отпрати Исмаил?


Исмаил живя с татко си почти 17 години. Как можа Аврам да го отпрати? Каква жертва! Каква цена трябваше да плати патриархът за грешката на доброто си намерение! Каква ирония – Сара, която измисли плана с Агар, беше тази, която го накара да отпрати Исмаил.


Как ап. Павел описва несъвместимостта между физическите и духовни потомци на Аврам и какво добавя апостолът в Гал. 4:28-31?


Трудно е да разберем как можа Авраам да се усъмни в Господа? Непослушанието причинява болка и страдания, не само за онзи, който съгрешава, но след време и за най-близките на този, който е съгрешил. Със сигурност можем да кажем, че когато Авраам взе за жена Агар, той нямаше представа, докъде щяха да стигнат нещата.


Кое е следващото трудно решение, което трябва да вземете? Как да се научим да вземаме правилни решения, за да не се налага да понасяме негативни последици?




Авраам и Исаак на планината Мория Вторник - 28 ноември

Прочетете Битие 22 гл. с молитва. Какво ви казва Бог лично с тази история на вярата? Какво от нея можете да приложите, когато разговаряте с Бога?


От многото старозаветни истории, тази е не само най-силната, но и една от най-месианските (в нея виждаме представена смъртта на Исус - Божият син) и най-трудната за разбиране. Дори да схванем нуждата на Авраам да покаже вярата си (след многото провали в тази област) и да се подчини на Божията воля, какво друго можем да запомним от тази случка? Освен въпроса за вярата, тя помага да осъзнаем, че във великата борба ние се сблъскваме и с въпроси, далеч надхвърлящи, онова което можем да схванем в пълнота.


Датският философ Сьорен Киркегард пише за това как е почувствал тази история. Аврам "изоставил светското си разбиране и взел със себе си вярата". Какво означава това за вас? Колко често като християни, сте призвани да обърнете гръб на светските разбирания и да се уповавате само на вярата? Как трябва да направите това?


Въпреки, че тук главният герой е Авраам, не бива да пропускаме и ролята на Исаак. Исаак можеше да избяга, но той се подчини, дори се опита да смекчи болката на стария си баща да направи каквото трябваше. Готовността на Исаак е пример за бъдещото послушание на Божия Син. Още веднъж в областта Мория, на хълма Голгота, Бащата щеше да предаде живота на Своя Син. Гледайки напред с вяра, Моисей писа: "На хълма Господ ще промисли" (Бит. 22:14), ние можем да възкликнем с благодарност и преклонение, "На хълма Господ ще промисли".




Вяра и дела Сряда - 29 ноември

Прочетете Евреи 11:17-19. Обмисляйки предишното съмнение на Аврам в Божиите обещания, какво ново прибавят тези текстове към разбирането ви за този случай?


Колкото и невероятна да е историята на Авраам и Исаак, каквито и уроци да извлечем от нея, трябва да е ясно, че вярата - спасителната вяра, за която се говори в Новия Завет (Римл. 3:28, 5:1, Гал. 3:24) не е само съгласие с вярвания, независимо колко правилни са те. Мнозина от изгубените ще са хора, които знаят истини за Бога или са вършили неща в Негово име (Мат. 7:22, 23). Това показва, че вярата значи и подчинение и че само вярата, разкрита в дела, е спасителна.


Прочетете Яков 2:17-26. Каква е основната вест тук? Какъв е смисълът? Вижте Римл. 3:28; 5:1; Гал. 2:16, 17.


Разбира се, ние се спасяваме чрез вяра, но чрез вяра изявена в дела, която позволява на Бог да работи чрез нас. Забележете какво става, след като ангелът спря Авраам. "Ангелът на Господа" привлече вниманието два пъти към Авраамовото послушание като причина за произнесените благословения (Бит. 22:16-18). Смисълът е, че послушанието, проявено чрез вяра, прави възможни благословенията, които Бог е обещал. Така, че вярата и делата са неразделни в живота на християнина.


Какво можете да пожертвате, не за да се оправдаете пред Бога, а за да покажете, че вие вече сте оправдани чрез вяра в Исус?




Краят на една ера (Битие 23; 24; 25:1-10) Четвъртък - 30 ноември

Авраам се върна да живее в Ханаанската земя, по-късно известна като Хеврон. Сара умря. Въпреки нейните грешки, Сара очакваше да живее в "едно по-добро отечество" (вижте Евр. 11:11-16).


Какво ни кара да мислим, че Сара ще бъде причислена към героите на вярата, изброени в Евреи 11 гл.?


Три години след смъртта на Сара, Авраам се приготви за сватбата на своя син. Исаак се довери на святото провидение баща му да му намери подходяща съпруга. За Авраам бракът на сина му беше от голямо значение.


Защо Амраам посъветва Елиезер да избере съпруга сред неговите роднини, а не от Ханаан? Това, че Авраам е изключителен, кара ли го да мисли, че е нещо повече от другите? Вижте Бит. 24:3, 4; Вт. 7:3, 4; 3Царе 11:4; 2Кор. 6:14


След като Авраам бе обявил Исаак за негов неоспорим наследник и беше изпратил далеч другите си синове, богато надарени с подаръци, почина на 175 г. (Бит. 25:1-8). Исмаил и Исаак погребаха татко си в гроба, където бе и Сара (ст. 9, 10).

В ст. 12-18 са изброени потомците на Исмаил, но Библията обръща особено внимание върху истинските потомци на Авраам, които щяха вярно да запазят познанието и вярата си в истинския Бог.


От всичко, което прочетохте за живота на Авраам, кое ви впечатли най-силно? Кой е урокът, който ще ви помогне “да ходите с Господ”?




Разширено изучаване Петък - 1 декември
Прочетете още:

Елън Уайт, Патриарси и пророци; АБК върху Битие 20:1-25:1.

"Съветите, дадени на Авраам относно святостта на брачната връзка, трябваше да бъдат урок за всички времена. Правата и щастието на тази връзка трябва внимателно да се пазят, дори с цената на големи жертви. Сара бе единствената истинска съпруга на Авраам. Нейните права като съпруга и майка, никой друг нямаше право да споделя" (Е. Уайт, "Патриарси и пророци").

"На посоченото място имаше олтар и те поставиха дървата върху него. Тогава с треперещ глас, Авраам разкри на сина си Божията вест. С ужас и изумление Исаак разбра съдбата си, но не се съпротиви. Ако бе пожелал, той можеше да избегне своята участ. Смазаният от скръб старец, изтощен от преживяното през тези три ужасни дни, не би могъл да се противопостави на волята на силния младеж. Исаак бе научен от дете на доверие и сърдечно послушание. Когато му бе разкрито Божието намерение, той го прие доброволно. Исаак споделяше вярата на баща си, почетен с призива да отдаде живота си в жертва на Бога. Положи нежни грижи да облекчи мъката на Авраам. Подкрепи отмалелите му ръце да вържат въжето, придържащо го към олтара" (“Патриарси и пророци").

За разискване:

1. Как "жертвата" на Исаак помага на Авраам в подготовката му за жертвите и изпитантията, които щяха да последват? Какъв принцип откривате тук, който може да ви помогне да разберете значението на това да се живее чрез вяра?

2. Обсъдете жертвата на Исаак. Как разбираме днес тази случка? Какви уроци можем да извлечем от нея?

3. Какво бихте посъветвали вярващ, който мисли да сключи брак с невярващ?




Разказ
Ново име
Джон К.

Израснах в семейство, което следваше една от големите световни религии. Не знаех нищо за Исус. Когато станах на дванадесет години, баща ми започна да ходи на богослужение при група, изповядваща християнството, докато аз запазих традициите на семейната си религия. Той не искаше да ни притиска да се присъединим към него. Желаеше всеки от нас да направи личен избор относно религията.

Веднъж донесе у дома няколко религиозни книги и аз ги прочетох. Започнах да сравнявам написаното в Библията със святата книга на семейството ни. Исках сам да разбера коя религия поддържа истината за Бога. Намирах добри идеи в нашите святи книги, но те сякаш не се прилагаха в живота на последователите, които познавах.

Забелязах, че християните се държат по-различно. Практикуваха онова, което проповядваха. Баща ми стана все по-ангажиран в дейността на тази религиозна организация. Тогава лидерът на групата предаде своите членове и те се разпаднаха. След време баща ми започна да посещава християнска църква, а останалите от семейство се присъединиха към него. Аз останах единственото изключение. Продължавах да наблюдавам и да преценявам коя религия е най-добра.

След това баща ми се срещна с адвентен пастор и двамата започнаха да прекарват часове наред в разговори за Бога. Усетих, че изпитва голямо вълнение от това, че е намерил човек, който да се основава изцяло на Библията. Когато научи какво говори Библията по въпроса за святото спазване на съботата, осъзна, че то съвпада с написаното в нашата свята книга и повярва, че е истина. Остана изключително впечатлен от това, че адвентистите спазват закона за чистите и нечистите храни.

Аз също се убедих, че адвентистите се покланят на Бога така, както е редно за всички истински християни. Когато семейството ми реши да се присъдени към адвентната църква, аз също ги последвах. Знаехме, че ще имаме големи неприятности с нашите роднини, но почувствахме, че Бог ни води. Тъй като в областта нямаше други адвентисти, започнахме да провеждаме домашни богослужения.

Всички ние носехме имена, които отразяваха предишната ни религия, затова решихме след кръщението да си сменим имената с християнски. Новото ми име е Джон. Искам цял свят да разбере, че съм Исусов последовател. Сега уча в адвентния университет в моята страна и Бог ме благославя в това учебно заведение.

Семейството ни търсеше истинската вяра в продължение на много години. Сега имаме Божията истина и възнамеряваме да останем в нея.


* Джон К. е псевдоним. В момента е студент в Бангладеш.

Created by ULimited®