Артър Фърч

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2006 г.

Вяра и слабохарактерност

Тази седмица ще продължим да следваме Аврам и Сарая (които скоро ще станат Авраам и Сара), в пътя на тяхното житейско и духовно пътешествие. Виждаме тяхната вяра и слабости в контраст със света, който бе изгубил познанието за Бога, потопен в грях и духовно невежество: състояние, за което най-подходящ пример виждаме в кипящите казани на Содом и Гомор.

Прочут френски писател веднъж написал: "Твоята най-голяма болест е гордостта, която те отделя от Бога, и сладострастието, което те привързва към земята".

Божията милост е непроменима. Бог обича и гордия, и сладострастния - ще се сблъскаме с това в историята на патриарха, в жалката и тъжна история за Содом и Гомор, в която въпреки Божията любов и желение да прости – гордостта и чувствеността така владееха хората, че за тях нямаше връщане назад.

Както казва Писанието, Бог "търпи дълго, заради вас, понеже не иска никой да погине, но всички да дойдат на покаяние" (2Петр. 3:9). Въпреки желанието Му обаче, мнозина няма да го направят. Какви щастливци сме, че заради кръста и извършеното от Исус, никой няма да умре. Тази седмица ще разгледаме тъжния пример на тези, които сами избират смъртта.

Прочетете обещанията, които Бог даде на Аврам до този момент за многочисленото му потомство (Бит. 12:1-3, 7; 13:15, 16; 15:4-6, 13). Забележете нещо интересно. На Аврам отново и отново му е казано, че ще бъде баща на много народи; че "оня, който излезе от твоите чресла ще ти бъде наследник" (Бит. 15:4). Очевидно нещо липсва и в двете обещания. Не се споменава Сарая, неговата жена. Обещанието е, че Аврам ще бъде баща на много народи, но не се споменава коя ще бъде майката. Сарая бе негова жена и е напълно естествено тя да бъде майката, но всички обещания, записани в Библията, не споменават нищо за майката на този народ.

Десет години минаха откакто Аврам влезе в Ханаан и дори тогава нямаше знак за обещаното дете. Типично по човешки ядосан, патриархът разбра "причината"; но можеше ли да има дете? Разбира се, не от безплодната Сарая. Отново, обмисляйки обещанието, нищо конкретно не беше казано, че Сарая ще бъде майката. Не е трудно да схванем логиката на техните действия. Мъжете имаха повече от една съпруга и това сякаш беше нещо нормално за патриарсите по онова време, въпреки че не беше редно. Аврам и съпругата му – като последователи на истинския Бог – не трябваше да постъпват така. Колко често дори ние, познавайки Бога, вършим същите грешки като онези, които не Го познават.

Тринайсет години след раждането на Исмаил Бог се яви на Аврам и повтори отначало в разширена форма завета, който Той сключи с патриарха.

Бог казва на Аврам (чието име скоро ще стане Авраам, което означава "отец на множество народи") да бъде съвършен пред Него. Напомняне, чрез което Божията благодат и милост не отменят послушанието (Римл. 5:20-6:2). Тогава Бог разкри пред него повече подробности относно обещанието, дадено му преди 25 години. Тук обаче Той добави необходимостта от обрязване на децата от мъжки пол.

През вековете са се появили много спекулации с оглед на обяснението защо точно този ритуал е знакът на завета. Помислете обаче за многократно даваното на Аврам обещание за син (Бит. 12:7; 13:15, 16; 15:3, 13, 18; 17:7-10). Обрязването очевидно трябваше да бъде символ на специалното отношение на Бог към тях. Този ритуал бе заклеването им да изпълняват условията на направения с Аврам завет. Бог искаше да установи дълбока връзка на приятелство със своя народ, поддържана чрез вяра (Римл. 4:11, 12). Чрез него след много поколения, истината за Бога трябваше да се разпространи в света. От този народ щеше да бъде и Месия. Без съмнение обрязването символизираше и обрязване на сърцето (Вт. 30:6, Римл. 2:29). С идването на Исус и разпространяването на евангелието сред езичниците, то вече не беше необходимо (Гал. 5:6).

Ако не е станало ясно отпреди, Сарая стана Сара, старата Сара, която щеше да роди обещания син (Бит. 17:15-19). Ако Аврам се е нуждаел от вяра преди и сега със сигурност щеше да му е нужна.

В Битие 18 гл. отново е дадено обещание за дете - този път на Сара (ст. 10) - обещание, което изглежда невъзможно за изпълние (ст. 11). Даден е и отговорът на логичните въпроси: "Има ли нещо невъзможно за Господ?" (ст. 14), - отговор, който дори и днес трябва да е сериозно порицание срещу съмненията и недоверието, особено сред божиите последователи.

Вероятно един от най-вълнуващите аспекти на тази добре позната история се съсредоточава върху Божието обръщение към Аврам. Думата "Господ" в някои от стиховете в Бит. 18:1, 13, 17, 22, 26 е заменена със святото име на Бог-Отец – Йехова, използвано например в Битие 4:1, 4, 6:5; Изход 20:11; 3 Царе 9:1, Псалм 32:2 и буквално в още хиляди стихове, които се отнасят директно към Бога.

Онова, което се случва тук, векове преди въплъщението на Исус, е появяването на Господ на земята в човешки образ (вижте Бит. 18:1-8). Затова още тогава виждаме близостта на Бог-Отец с Неговите паднали създания. Имайки предвид размера на вселената, необятността и сложността на сътворението, поне онази част, която виждаме, ни е даден един друг пример за невероятната Божия любов към нас. Бог се разкрива на Аврам в човешки образ и говори с него, грешния човек. Тази случка е само предвестник на онова, което ще стане векове по-късно в живота и служенето на Исус, Който не само стана човек, но и умря за потъналото в грях човечество. Какъв е изводът? Бог е по-близо до хората, отколкото си мислим.

Дори според модерните стандарти за неморалност, содомците имаха ужасна съдба. Как хората стигнаха до такава деградация?

Според 2Петр. 2:7, 8 Лот беше праведен човек, който се измъчваше от това, което виждаше в града. Той вероятно не можеше да отстрани влиянието на това обкръжение? Кой щеше да може? (Йоан - Кръстител трябваше да живее в пустинята, за да избегне покварата на града.) Вероятно това обяснява готовността на Лот да даде двете си девствени дъщери на тълпата, за да запази гостите (Бит. 19:8). Трудно е да разберем отговорът на Лот. Той показва обаче колко сериозно е приел намаренията на тълпата. Очевидно е знаел на какво са способни. Ст. 9-14 показва свръхестествената намеса на двамата ангели за спасението на Лот и семейството му от обезумялата тълпа.

Притъпи ли колебливото свидетелство на Лот ефекта от апелите? Дори и отчаяното нощно посещение не впечатли семейството му. "Децата на Лот помислиха, че се шегува. Със смях определиха думите му като суеверни страхове. Дъщерите му бяха повлияни от съпрузите си. Те се чувстваха добре в положението си. Не виждаха доказателство за опасност. Всичко беше точно както преди. Имаха големи имоти и не можеха да повярват, че е възможно красивият Содом да бъде унищожен" (Елън Уайт, "Патриарси и пророци").

Исус дойде, за да унищожи греха, а не грешниците (1 Йоан 3:5); Исус дойде, за да спаси света, а не за да го унищожи (Йоан 3:17); Исус дойде да унищожи дявола и неговите дела, а не хората (Евр. 2:14, 1 Йоан 3:8).

Целият спасителен план се съсредоточава върху изкореняването на греха, а не на хората. В случката със Содом, Бог се опитваше да спести на Лот унищожението, което рано или късно щеше да падне върху всички нечестиви. И за нас единственият начин да избегнем тази съдба е да бягаме от беззаконията, да се държим здраво за Исус, нашият Спасител, с вяра и послушание, да изискваме Неговата праведност и съвършенство, докато в същото време отстраняваме греха (Римл. 6:12, 1Петр. 4:1, 2), който в края ще бъде изкоренен завинаги. Добрата новина е, че ние няма да бъдем унищожени с него.

Прочетете Патриарси и пророци от Елън Уайт и коментара върху Битие 16-19 от АБК.

"Живеейки сред този порочен и безбожен град, вярата му бе отслабнала. Князът на небето бе до Лот и той умоляваше за живота си така, сякаш Бог, Който прояви Своята любов и грижа към него, не би го опазил. От него се искаше изцяло да се довери на божествения Вестител, отдавайки волята и живота си в Господните ръце, без съмнение или въпроси" ("Патриарси и пророци").

"Спасителят предупреди учениците, че точно преди второто Му идване състоянието на света ще бъде много сходно с това преди потопа. Така е и в момента. Светът изцяло се е отдал на апетита; склоността да се следват светски обичаи ще доведе до привързване към извратени навици, които ще ни приближават все по-вече към жителите на Содом. Чудех се как жителите на земята не бяха унищожени като тези на Содом и Гомор. Виждам достатъчно причини за настоящата изроденост и смъртност в света. Слепите страсти контролират ума и всяко по-възвишено съображение се жертва за похотта" (Елън и Джеймс Уайт, "Християнско въздържание и библейска хигиена").

1. Какви са преобладаващите морални проблеми, пред които е изправено вашето общество? Как реагира църквата на тях? Как ние като християни можем да наложим доброто, показвайки на хората високи морални стандарти?

2. Познавате ли някой, който се бори с греха, разрушаващ живота му? Как можете да помогнете и насърчите човека, който търси победа?

Обичам евангелизирането! Наскоро проведох събрания на остров Вану Леву във Фиджи. Надявахме се да дойдат около двеста или дори повече души. Първата вечер дойдоха само деветдесет. Разбрахме, че евангелизаторските събрания съвпадат с популярна телевизионна програма, която започва всяка вечер в 20 ч. Молихме се Бог да достигне до тези хора с вестта си. И той отговори на молитвите ни по съвсем неочакван начин!

Събранието започна и аз станах да проповядвам. Докато говорех забелязахме, че хората тичат напред-назад между къщите. Зачудихме се какво става. Тогава някой дойде да говори с член от екипа в задната част на палатката.

След събранието ми съобщиха, че нашата озвучителна система се намесва в телевизионното предаване. Хората получавали образ от любимата си телевизионна програма, но звукът идвал от проповедта. Били по-скоро озадачени, отколкото разгневени.

Проверихме цялата система и видяхме, че всичко си работи нормално. На следващата вечер се случи същото. На следващата – пак. Цели две седмици по време на евангелизаторската поредица хората чуваха от телевизорите си нашите теми.

Тъй като вече нямаше конкуренция от телевизията, хората започнаха да идват на нашите събрания – единственото налично “забавление”. Една вечер хорът от местна протестантска църква дойде и предложи да изнесе специална програма за събранията. Никой не ги бе молил, те просто дойдоха, защото харесали нашите теми.

Хората от близките села дойдоха когато чуха, че от телевизорите могат да се слушат религиозни теми. Посещаемостта се удвои и стигна до почти двеста човека. До този момент са кръстени 19 и още 74 се подготвят за кръщение. Убеден съм, че без чудната намеса в телевизионната програма, никога не биха дошли повече от 100 души. Построихме временна църква, която да служи на новите вярващи.