"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

НАЧАЛО
и принадлежност

Артър Фърч

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2006 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 ноември 2006 г.

Земята след потопа


За друг урок изберете
Младежка версия, Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 ноември
Стих за запаметяване:
"Пред всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му Пришествие? Защото откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието" (2 Петр. 3:3, 4).

Преди години английският философ и силен поддръжник на еволюцията Бертранд Ръсел се пошегувал със заключението от еволюционния процес: "Ако ми се дадат всемогъщество и милиони години на експерименти, не мисля, че човек би се хвалил много с крайния резултат от моите усилия".

Да оставим на страна заблудата на философа, както и цинизмът касаещ човечеството. Вероятно смятате, че след Потопа унищожил земята, хората са разбрали вестта за отношението на Бога към греха и бунта; но очевидно не са. Историите, които записа Моисей, вдъхновен от Светият Дух, не представят нищо добро; човечеството, за съжаление, не научи много. Светът бързо започна да деградира отново.

Тази седмица ще разгледаме първите дни след потопа, промените и резултатите от него. Във всичко последвало все още можем да видим делата на любящия Бог, Който обича падналата раса и работи, за да я спаси, въпреки всичко. До днес!

За тази седмица прочетете:
Битие 9, 10, 11 гл.



Ной и новата земя Неделя - 5 ноември

Ной и неговият род излязоха от кораба и стъпиха в новия свят, коренно различен от преди. Трудно е да си представим какво са си мислели. От една страна, е трябвало да са изплашени от руините. Днес, хиляди години след това, въпреки че виждаме доказателствата за Потопа, свикнахме с тях. Това е всичко, което знаем. Дали природата “ще свикне” и ще се “излекува” след първоначалното опустошение? За Ной и семейството му това преживяване е било съкрушаващо.


Прочетете Битие 9:1-3. Каква надежда са получили Ной и семейството му?


Сравнете горните стихове с думите на Бог към Адам и Ева в Битие 1:28-30. Каква е разликата между двата доклада и какви според вас са причините за различията? Каква огромна промяна настъпи в приятелството им с животните?


Коренна промяна настъпи в диетата им. За първи път Ной и семейството му трябваше да ядат месо, нещо което преди не им беше позволено. Много от зверовете, които им бяха приятели, станаха тяхна храна. Нещо прекрасно и хармонично бе изгубено след грехопадението.

Хората, според библейския текст, не винаги са били месоядни, нито пък животните бяха такива. В рая, въпреки голямата разлика между хората и животните (Бит. 1:26, 27), между тях съществуваше близко приятелство. Всички бяха създадени от Бога и имаха обща диета. Вероято това е Божият начин да покаже на хората, че независимо от техния по-висок статус, те трябва да обичат създанията, над които имат "власт".


Какви останки от греха има във вашия живот? Какви стъпки ще предприемете, за да се възстановите?




Кръв и живот Понеделник - 6 ноември

"Месо обаче с живота му, т.е. с кръвта му, да не ядете. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека" (Бит. 9:4-6).


Какво според вас казват тези стихове на нас като християни?


В тези стихове отново виждаме последиците от греха и истината за това какъв ще бъде живота на хората в един грешен свят. Интересно е също, че заповедта срещу яденето на кръв е нещо, което ясно предшества всичко еврейско, всичко свързано със законите на левитите за чисто и нечисто. Векове по-късно, в книгата Деяния (Деяния 15:20, 29) на обърналите се към християнството езичници, беше напомнено, наред с другите неща, че трябва да се въздържат от употреба на кръв; това са препоръки за онова, за което става дума тук, в Битие (вижте Левит 17: 11, 1Петр. 1:19).


Каква беше причината, поради която Бог издаде ясна забрана срущу човекоубийството?


Много дебати е имало от векове по въпросите за значението на тези текстове и особено за тяхното приложение. Във всеки случай, когато човек убива друг човек, трябва ли убиецът да бъде убит, независимо от обстоятелствата? Много закони в Стария Завет бяха създадени, за да се регламентират специалните случаи (вижте напр. Числа 35:11). Има много библейски тесктове за прощението, да се даде и другата буза и да не се осъжда; по онова време имаме докладите на Стария Завет за израилтяните, които по Божия заповед са напускали градове. Независимо как се разбира всичко относно правосъдието и наказанието, една точка не подлежи на дебати: човешкият живот е ценен и трябва да бъде пазен. Господ има своя ден за отмъщение, когато ще накаже тези, които омаловажават свещенния човешки живот (2Кор. 5:10).




След Потопа (Бит. 9:18-29) Вторник - 7 ноември

Независимо от милостиво предлаганите мир, безопасност, просперитет и въпреки Божиите предупреждения за унищожение и смърт, хората сякаш не разбират. "Бог изпрати тези присъди, за да накара хората, които гледат несериозно на Неговия Закон и потъпкват авторитета Му, да потреперят от силата Му и да признаят справедливото Му управление" (Елън Уайт, “Патриарси и пророци”).


Прочетете Битие 9 гл. След Потопа Бог установи завет с всяко живо същество. Той обеща никога да не унищожи отново света с потоп, дори използва красотата на дъгата като знак за обета Си. Коя случка веднага се контрастира с Неговото обещание за "вечен завет"? Каква вест се съдържа в това за нас? Какво ни се казва за праведния Ной (Бит. 7:1) - трябва ли той да бъде замесен в тази жалка история?


Думите на Ной към децата му не запечатаха завинаги съдбата на потомството му. Случилият се инцидент разкрива характера на греха и как той се предава от едно поколение на друго. "Грехът на Хам беше съзнателен. Той може случайно да е видял бащината си голота, но вместо тъга да изпълни сърцето му заради бащиното му безумие, той се наслаждаваше на сцената... двамата по-възрастни негови братя не споделиха извратените му чувства. Адам също имаше добре дисциплинирани синове, Авел и Сит, и едно дете на греха – Каин. Въпреки, че всички бяха получили еднаква родителска любов и възпитание, грехът се изяви много по-силно в единия, отколкото в другите. Сега същият развратен дух се среща у децата на Ной. Неговите по-големи синове, отгледани в същия дом и при същите условия като Хам, показват възхитителен дух на благоприличие и самоконтрол. Както злите наклонности на убиеца Каин продължаваха в рода на неговите наследници, така деградиралото естество на Хам ще се прояви в неговото потомство" (Е. Уайт, АБК).


Много често ние сме загрижени греховете ни да бъдат простени – нещо, което е много важно (Римл. 4:7, Еф. 1:7, Кол. 2:3, 1Йоан 1:9, 2:12). Когато четем случката с Ной в Бит. 9:21-29, какво трябва да говори тя за влиянието на нашите действия, особено на онези, които имат големи отговорности? Могат ли да имат негативни последици? Какво научавате от тази случка за това как действията ни влияят за добро или зло на околните? Помислете си за следващото голямо решение, което трябва да вземете. Как то ще повлияе на другите?




Подиграватели – минали и настоящи Сряда - 8 ноември

Във 2 Петр. 2 гл. апостолът пише срещу фалшивите учители, които веднъж бяха верни на Господа, а после Му обърнаха гръб. Като имате това предвид, прочетете 2 Петр. 3:1-11 и отговорете на въпросите:


1. Как апостол Петър позна фалшивите учители и подиграватели? Защо отговорът на този въпрос е толкова важен?

2. Какъв е истинският мотив отвъд подигравките? По какви начини виждаме същите принципи, изявени и днес?

3. Какъв е смисълът на казаното от апостол Петър и как то се отнася за Потопа? Вижте 2 Петр. 2:5.

Какво е вълнуващото в думите на апостол Петър, че подигравателите ще кажат: "всичко си стои така, както от началото на създанието" (2 Петр. 3:4)? Те сочат към драматичното изпълнение на пророчеството, разкрито преди век и половина. Учени предложиха геологично обяснение за това, вместо внезапна катастрофа като Потопа по отношение на повърхността на земята. С други думи, нещата са такива, каквито са били и преди; много от масивните каньони и скални образувания са резултат от продължителни процеси; те съществуват поради дълга поредица от събития.

Тази идея е и основа на еволюцията. Постоянен процес от неща, еволюиращи бавно, вместо внезапен 6-дневен период на буквално творческо време, създал живота на земята, както учи Библията. Забележително е, че доста отдавна ап.Петър сочи това като отличителен белег на последното време. Изпълнението на всичко предсказано подсказва, че живеем в края на времето и всеки трябва да направаи твърд избор на чия страна ще застане.


Прочетете отново казаното от ап. Петър. Виждате ли се там – съблазнявате ли се със съмнения, въпроси, подигравки? Какво трябва да направите, за да вървите отново в тясната пътека? (Мат. 7:14).




Вавилонската кула Четвъртък - 9 ноември

10 глава на Битие разказва за населването на земята след Потопа. Хора се раждат, нации се формират и големи множества се разцепват на сили, които ще се появят по-късно в Библията.


Прочетете Битие 11:1-10. Какъв пример на научен напредък виждате и какво имаха намерение да направят с това свое знание хората?


Имайки предвид последната история, защо хората искаха да построят кула, която да стига до небето?


Каква причина изтъкна Бог в желанието Си да ги спре? (Вижте Бит. 3:22, 6:5).


"Обитателите на долината Сенар не вярваха в Божия завет, според който Бог нямаше вече да унищожи земята с потоп. Много от тях отрекоха съществуването на Бога и приписаха потопа на природни причини. Други вярваха в едно върховно същество, унищожило предпотопния свят и сърцата им подобно на Каин се изпълниха с бунт против Твореца. С издигането на кулата те искаха да се опазят от нов потоп. Издигайки строежа все по-високо, докъдето не биха стигнали водите на Потопа, те смятаха да се поставят извън всякаква опасност. Мислиха си да се изкачат чак до облаците и се надяваха да се спасят в случай на потоп. Цялото им начинание обаче бе с цел да се въздигне гордостта на строителите, да се отклоят умовете на бъдещите поколения от Бога и да бъде въведено идолопоклонството" (Елън Уайт, "Патриарси и пророци").

Вероятно най-вълнуващият е стих 6. Господ вижда, че работейки заедно, тези хора ще придобият големи познания и технически умения. Някой ще помисли, че това би било добре. Но Бог вижда ясно, че това е нещо лошо и решава да ги спре като разбърка езиците. След това ги разпръсва по земята като им създава трудности да изпълнят намеренията си. Защо Бог постъпва така?


Какъв урок се съдържа тук за нас? Какво познание търсим ние? Какъв е урокът лично за мен от тази история? (Вижте и 2Тим. 3:7).




Разширено изучаване Петък - 10 ноември
Прочетете още:

Прочетете "След потопа" от Патриарси и пророци на Елън Уайт.

"Предсказанието на Ной не беше произволно осъждане от негодувание и гняв.То не включваше характера и съдбата на синовете му, а показваше какъв щеше да е резултатът от посоката на живота, която някои си бяха избрали, и характера, който развиваха. То беше израз на Божия план за тях и потомството им, както се вижда от характера и поведението им. По правило, децата наследяват склонностите и характера на техните родители и им подражават, така че греховете на родителите се практикуват от децата и се предават от поколение на поколение. Неуважението на Хам щеше да се предаде на неговото потомство, носейки проклятие върху тях в много поколения. "...Един грешник разваля много добри неща" (Еклисиаст 9:18). (Елън Уайт, "Патриарси и пророци").

"Според твърденията на геолозите в самата земя имало доказателства, че тя е много по-стара от онова, което сочи Моисеевия доклад..."

"Геологията не може да докаже нищо извън библейската история. Приелите на доверие нейните открития, нямат ясна представа за ръста на хората, животните и дърветата преди потопа, нито за големите промени, станали тогава. Намерените в земята останки наистина доказват наличието на условия в много отношения по-различни от сегашните; но времето на тяхното съществуване може да бъде посочено само от проникновения библейски доклад. Вдъхновението е обяснило историята на потопа така, както геологията сама никога не би могла" (Елън Уайт, "Патриарси и пророци").

За разискване:

1. Какви са някои от пътищата, по които науката се насочва към нови опити в създаването на модерна Вавилонска кула? Защо, както и предишния път, този опит също е обречен на неуспех?

2. Отговорете на въпроса за четвъртък. Споделете отговорите си един с друг.

3. Ние нищо не можем да направим с нашите гени. Какво обаче все пак можем да направим, за да “улесним”, колкото е възможно, негативното влияние на наследствеността? Каква е ролята на евангелието? Как идеята за новорождение влиза в диалог с концепцията за оформянето на характера?




Разказ
Разгневеният съпруг
Г. Мазунда

Пастор в северната част на Малави провел евангелизаторски събрания, които довели до

осемнадесет нови вярващи. В деня на кръщението жена изтичала до реката и помолила да

бъде кръстена. Тя посещавала събранията, но поради страх от съпруга си не се била

решила да поиска кръщение. Пасторът й задал няколко въпроса и я кръстил.

Някой видял кръщението на жената и докладвал на съпруга й. Когато тя се върнала у

дома, гневният съпруг я заключил в къщата и взел ключовете, за да не може да избяга.

След това тръгнал да търси пастора. “Кой ти е позволил да кръстиш жена ми без може

разрешение?”, попитал той.

Пасторът отговорил, че съпругата му сама е решила да се кръсти. Никой не я е

принуждавал. Все още разгневеният мъж заплашил, че ще го убие и си тръгнал. Въобще

не се шегувал. Повикал няколко мъже и момчета и всички заедно тръгнали към дома на

главатаря, тъй като той бил дал разрешение за провеждане на събранията. След това

бандата видяла млад адвентист на пътя и започнали да го замерят с камъни. Макар и

наранен, той успял да се спаси.

През цялата седмица жената била заплашвана от съпруга си: “Няма да ходиш на църква!” Всички, които го познавали, знаели, че никога повече жена му няма до

отиде на църква. В събота обаче тя се появила на службата. Имало младежка програма,

провеждана от “Откривателите”

Когато съпругът научил какво се случило, решил да я проследи в църквата. Пристигнал

и видял млади хора, подредени в своите униформи, които изглеждали прекрасно. Когато

влезли в църквата, той ги последвал и седнал най-отзад.

Пасторът произнесъл изключително силна проповед и отправил призив. За голямо

удивление на всички гневният съпруг излязъл отпред. Вече бил съвсем укротен от

Святия Дух. Поискал да има същия мир и спокойствие, каквито видял в тези млади

християни. Той останал верен на своето посвещение. Сега се покланя на Бога

заедно със съпругата си.


* Г. Мазунда е директор на отдела за жени и семейство в северната част на Малави.

Created by ULimited®