"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Евангелието, 1844 г. и съдът

Клифърд Голдстейн




Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2006 г.


Урок 14 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 септември 2006 г.

Значението на съда днес


За друг урок изберете
Младежка версия, Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 септември
Стих за запаметяване:
“Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди. И поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).

Досега в нашето изследване на Изследователния съд от 1844 г. доказахме неговата библейска основа. Като използвахме модела на службите в земното светилище, пророчествата на Даниил за живота и смъртта на Исус и Посланието към евреите видяхме, че ние, адвентистите, имаме стабилна библейска основа на нашето учение за съда от 1844 г.

И след като установихме всичко това, възниква въпросът: “Е, и?”. Ето ни в ХХI век; какво означава за нас някакъв си съд, започнал през 1844 г.? Какво ни говори той на нас като адвентисти от седмия ден? Защо е важно да познаваме и вярваме в това учение? Какво ни разкрива то за Бога и за спасението, което Той предлага?

Със сигурност знанието за съда от 1844 г. е помогнало много на адвентните пионери да си отговорят на въпроса за Голямото разочарование; помогнало им е да разберат какво е станало с Милеровите пророчества. Но това е било тогава, а сега? Как да се отнасяме към пророчество, което е започнало да се изпълнява във време, когато дори нашите пра-прадядовци не са били родени? През тази последна седмица от тримесечието ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

За тази седмица прочетете:
Йов 1:7-11; Псалм 73:1-17; Матей 5:16; Йоан 14:2; Деяния 1:11; 1Коринтяни 4:5, 9; Ефесяни 2:8-10; 3:10; 1Солунци 4:14-18; Откровение 22:12.



Съд и справедливост Неделя - 24 септември

Нашият свят е пълен с несправедливости; във всяка страна, във всяко правителство, във всеки град и село несправедливостта, нечестието и неравноправието отново и отново надигат грозните си глави. Сигурно няма човешко същество, което да не е било поразявано от ужасяващата гледка на несправедливост и нечестие. Да живеем в този свят означава да се сблъкваме постоянно с нечестие; в противен случай, светът би бил съвършен.

Разбира се, най-голямата несправедливост бе извършена на кръста, където Исус, Безгрешният, понесе наказанието за всички грешници. Затова, от каквато и несправедливост да страдаме, имаме уверението, че Бог в лицето на Христос е пострадал много повече.


Прочетете Псалм 73:1-17. Как казаното там се свързва с нашето разбиране за светилището и съда?


Може би един от най-важните моменти в доктрината за светилището и 1844 г. е учението, че ще има съд ­- такъв съд, в който злото ще бъде осъдено, а правдата ­- реабилитирана. Вестта за съда дава информация не само за това, че ще има и че има съд, а и за това, кога ще се проведе той. С други думи, съдържанието на вестта за 1844 г. е, че Божията справедливост няма да закъснее. Бог е обещал да съди и “часът на Неговия съд е настанал” (Откровение 14:7). Съдът от 1844 г. е част от нашата вест към света ­- часът на Божията истина и справедливост е близо. И ние можем да Му се доверим. Злото ще бъде унищожено, а доброто ще бъде реабилитирано независимо колко ни е трудно да си представим това сега. Съдът вече е започнал и един ден ще видим окончателните му резултати. Засега трябва просто да живеем чрез вяра, очаквайки последния ден на справедливост и реабилитация.


Отнесли ли сте се нечестно към някого наскоро? Ако е така, какво можете да направите, за да промените това? Защо изобщо това е необходимо?




Реабилитацията и Бог Понеделник - 25 септември

През цялото тримесечие разглеждахме една съдбоносна тема, директно свързана с великата борба ­- реабилитацията на Бога пред лицето на злото. Дори научихме прекрасния теологичен термин, използван за изразяването на тази идея: теодиси.

Разбирането за съда е изключително важно, защото е тясно свързано с Божия характер. Казва ни, че Бог желае да се изправи открито срещу греха, бунта и отстъплението. Казва ни, че можем да Му се доверим дори когато нещата вървят наистина зле; че няма значение колко е ужасен светът -­ нашият Бог е Бог, на когото може да се има доверие и Който е готов да отговаря на въпросите на цялата Вселена. Разгледахме това по-подробно в урок 12 ­- там се спряхме на картината на един съд, провеждащ се пред очите на наблюдаващия Всемир. Това е тема, която заслужава повече изследване, защото ни помага да обясним много неща.


Разгледайте посочените текстове. Как те представят идеята за реабилитацията на Бога?


Псалм 19:9

Римляни 3:26

1Коринтяни 4:5

1Коринтяни 13:12

Изследователният съд ни помага да разберем, че дори и в момента Господ работи открито пред очите на целия Всемир. Според адвентната теология ще дойде и денят, когато “ще познаем, както сме били познати” (1Коринтяни 13:12). В края на краищата ни е казано, че “ще съдим и ангели” (1Коринтяни 6:3) ­- идеята тук е, че пред нас ще се открие всичко и ние ще можем да го изследваме подробно. Накратко: това, което знаем за Изследователиня съд е, че той вече е започнал и един ден ­- точно като непадналите светове в момента ­- и ние ще получим отговор на всичките си въпроси, ще бъдат разрешени всичките ни проблеми с греха, страданието и болката и заедно с всички други Божии творения ще видим справедливостта и правдата на Бога в борбата Му срещу греха, злото и бунта.


Кои са някои от въпросите, които искате да зададете на Бог? Кои неща не можете да разберете в този момент? Какво означава за вас обещанието, че един ден ще получите отговор на всичко и то по начин, който ще ви накара да славите праведността и добротата на Бога?




Второто пришествие Вторник - 26 септември

Припомнете си сцената на съда в Даниил 7 глава. Обърнете внимание на нещо важно -­ този Изследователен съд е последното събитие в историята на спасението преди Второто пришествие на Христос. Именно то възвестява близостта на Второто пришествие.


Кое е общото между посочените текстове? За кое събитие говорят? (Йоан 14:2; Деяния 1:11; 1Солунци 4:14-18; Откровение 22:12).


Кои други текстове, споменаващи същото събитие, можете да посочите?


Самият Исус, докато беше на земята, отново и отново говори за Своето Второ идване. Ранната църква живееше с очакването на скорошното Му завръщане. Оттогава християните очакват завръщането на Исус. Всяко поколение живее с надеждата, че може би именно то е поколението, което ще посрещне Христос.

Ние все още сме тук и с всяка изминала година става все по-лесно и по-лесно да изгубим надеждата си в Неговото завръщане.

Ето къде е мястото на съда от 1844 г. -­ той е мощен индикатор за времето, в което живеем. Той е Божия вест, която всъщност ни казва: “Доверете Ми се. Аз идвам, както съм обещал”.

Ние вярваме, че Изследователният съд от 1844 г. е последното времево пророчество, дадено на света, че последните събития настъпват и че Неговото пришествие е съвсем близо. Както видяхме в предишните уроци, всички царства, предсказани в книгата Даниил, дойдоха и си отидоха точно според предсказанието. Така Бог показва, че можем да Му се доверим и за бъдещите събития; че можем да Му се доверим за това, че Изследователният съд ще доведе до Второто пришествие. И тъй като знаем, че съдът е започнал, то и Пришествието трябва да е близо.


В групата обсъдете знаменията на времето, в което живеем. Как предвещават те Второто пришествие на Христос? Защо онова, което знаем за съда, е най-сигурното и непроменимо знамение, което бележи Неговото завръщане?




Увереност в спасението Сряда - 27 септември

Може би най-великото, най-важното нещо в Изследователния съд от 1844 г. е вестта на увереност. Това е обещанието, че докато сме верни на Господ, докато живеем смирено с вяра, покаяние и послушание към Него и Неговите заповеди, имаме верен Първосвещеник, Който ходатайства за нас; верен Първосвещеник, Който наистина е наш Заместник в съда (виж урока от миналата седмица). Въпреки че сме грешници, въпреки че сме нарушили Божия Закон, въпреки че заслужаваме смърт имаме уверението, че ще бъдем оправдани в съда, тъй като Исус се явява там вместо нас. Това е най-важното.

Някои християни не приемат концепцията за Изследователния съд, защото вярват в идеята “веднъж спасен, завинаги спасен”, т.е. в учението, че щом веднъж сме приели Исус като свой Спасител, сме спасени независимо от неправилните решения, които можем да вземем, независимо че е възможно напълно да се отвърнем от Исус и да затънем в живот на грях. Разгледайте посочените текстовете. Как опровергават те тази фалшива и опасна доктрина (Езекиил 18:24; Матей 24:13; Римляни 11:16-21; 1Коринтяни 9:27)?

Като адвентисти ние (наред с много други християни) отхвърляме концепцията “веднъж спасен -­ завинаги спасен”. Очевидно е, че Христовите последователи могат и да се провалят поради собствения си избор. Именно в този контекст можем още по-добре да разберем значението на Изследователния съд, защото именно в него се събират всичките ни решения за или против Христос. Съдът не е време, в което Бог взема решение дали да ни приеме, или отхвърли; това е време, когато Той обобщава нашите решения да Го приемем и отхвърлим ­- решения, които винаги сме вземали и вземаме чрез делата си. Добрата новина е: ние имаме уверението, че ако останем верни на Исус, имаме право да претендираме за Неговата правда, която да ни покрие; Той застава на наша страна и когато нашето име бъде извикано пред съда, можем да бъдем спасени завинаги. По този начин и само в този смисъл, след като имената им бъдат извикани в съда, християните наистина са “веднъж спасени -­ завинаги спасени”.


Ако някой ви попита: “Откъде знаеш, че си спасен?”, как ще му отговорите? Защо? Споделете отговорите си в групата.




Съдени според делата Четвъртък - 28 септември

Така както е категорична по въпроса за спасението чрез вяра, а не чрез дела (Римляни 3:28), така Библията е категорична и за това, че ще бъдем съдени според делата си (Еклисиаст 12:14; 2Коринтяни 5:10). Наистина, ако осъзнаем, че живеем във време, когато делата ни биват съдени, би трябвало да сме по-мотивирани да вършим добри дела; но не за да се спасим (това е невъзможно), а защото тези дела ще бъдат една видима демонстрация пред света и Всемира на реалността на Христовото спасение в живота ни.


Прочетете Ефесяни 2:8-10. Как тези стихове представят баланса между вярата и делата?


Както видяхме миналата седмица, нашите дела, макар и да не могат да ни спасят, показват, че сме спасени, че наистина сме предали живота си на Исус. В същото време обаче делата ни имат и друго значение ­- те са част от проблемите относно теодиси и са свързани с характера на Бога.


Прочетете Йов 1:7-11, Матей 5:16, 1 Коринтяни 4:9 и Ефесяни 3:10. Какво разбирате от тези текстове за ролята на нашите добри дела?


И в края, онова, което ни казва учението за съда, е, че нашите дела по един особен начин ще бъдат разследвани пред очите на целия Всемир. Ако обичаме Бога, ще ликуваме в спасението, което ни е дал, ще искаме да известим на този свят и на целия Всемир, че наистина обичаме и служим на Господ, Който е направил толкова много за нас. Добрите дела потвърждават истинността на вярата ни в Христос; и макар да не могат да ни спасят в съда, разкриват, че макар да сме грешници, Христос е постъпил правилно, като ни дава “царство, което няма да премине” (Даниил 7:14).


Какво послание отправят вашите дела към всички, които ги наблюдават? Какво трябва да промените, за да можете да изпращате по-добри послания?




Разширено изучаване Петък - 29 септември
Прочетете още:

Елън Уайт, Великата борба, гл. “Божият закон е непроменим”.

Още един важен момент относно 1844 г. е свързан с Адвентната църква. Нашите адвентни учения са изградени върху разбирането, че макар и нашите духовни праотци ­- милеристите ­- да са сбъркали събитието, правилно са изчислили времето ­- 1844 г. Така не само нашето наследство, но и библейската основа, която са поставили пионерите на адвентното движение, са вкоренени в 1844 г. Следователно, за нас като църква е важно да разберем библейските основания на 1844 г. Несъмнено оттогава досега ние сме израснали в нашето разбиране и по-добре осмисляме значението на тази година. В същото време, тъй като сме здраво вкоренени в библейската истина за 1844 г., имаме уверението, че пророчествата, върху които е изградено учението на нашата църква, са наистина фундамента на Божието Слово. Накратко: за нас е важно да сме сигурни в учението за 1844 г., тъй като то утвърждава библейската основа, върху която ние -­ с нашата отличителна вест -­ съществуваме като църква.

Макар съдът от 1844 г. да ни помага да разбрем къде се намираме в пророческото време, все пак живеем в ХХI в. 1844 г. е вече история и с всяка изминала година все повече се отдалечава от нас. Как да се справим с това все по-нарастващо разстояние във времето? Докато обмисляте отговора си, обърнете внимание на някои от следните пророчества: 1260 години, 2300 години, 490 години и др. Как тези доста дълги пророчески периоди ни помагат да не изгубим перспективата? Макар 1844 г. да е отминала преди много време, не е отминала преди чак толкова много време, имайки предвид другите пророчески периоди.




Разказ
Дилемата на посетителя
Пениели Китомари

Пениели Китомари е мирянин проповедник от харизматична църква в Танзания.

Той бил основал две църкви и вече започвал да работи за трета. По настояване

на църковните членове Пениели се записал в семинария, намираща се близо до

адвентния колеж в Танзания (сега известен като Университета в Аруша).

Получил покана да посети богослужението, наречено “Ден за посетители” в

университета, но отклонил поканата, тъй като не бил готов да се справи с

адвентните учения. Предупредил църковните членове да не приемат покани от

адвентисти.

През седмицата Пениели си спомнил за един дебат по въпроса за съботата. Тази

доктрина го заинтригувала и решил да посети адвентната църква, за да научи

повече по този въпрос. Когато пристигнал, намерил няколко от своите църковни

членове, които също били решили да посещават адвентните богослужения.

Пениели останал доволен от начина, по който го посрещнали, и с радост приел

поканата да остане за следобедната програма. Харесал му не само хорът, но и

проповедта. Не можел да открие нищо, което да обори казаното в проповедта, и

започнал да се чуди защо хората се страхуват от тази църква толкова много.

Тръгнал си, но в него останали още много въпроси.

Когато разговарял с дяконите, разбрал, че някои от тях също посещавали

адвентната църква и имали много въпроси. Някои от тях дори били решили да

приемат въпроса за съботата. Пениели решил да научи повече. Посетил пастора

на адвентното училище и започнал да го пита за различни неща. След това

докладвал на църквата си за онова, което бил научил.

“Доведи пастора при нас”, настояли църковните членове. Той се срещнал с

вярващите и прекарал няколко часа в отговаряне на различни въпроси. Групата

го поканила да се върне, след което някои от тях посетили адвентната църква.

Други членове на харизматичната църква настоявали пред новите вярващи да не

ходят при адвентистите. Тъй като не можели да ги убедят, някои тръгнали с

новите вярващи, за да ги предпазят от адвентната ерес. Пасторът им обяснил,

че всяко адвентно учение е взето от Библията. В края на събранието поканил

онези, които искат да следват Божията воля да станат и тогава Пениели и

няколко от църковните членове се изправили. След евангелизаторските срещи

новите вярващи поискали да се кръстят. Сега Пениели продължава да е техен

пастор и да ги учи на новите доктрини, които е приел.


* Пениели Китомари е мирянин проповедник, живеещ в Аруша, Танзания

Created by ULimited®