Клифърд Голдстейн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2006 г.

Рим и Антиох

Tемата за светилището е ключът за разбирането на разочарованието от 1844 г. Тя показва, че Божията ръка е направлявала адвентното движение и разкрива настоящите му задължения, показвайки позицията и делото на Неговия народ. Както учениците на Исус, които се зарадваха, когато видяха своя Господ след ужасната нощ на страдание и разочарования, така и сега тези, които с вяра очакваха Неговото завръщане, ликуваха” (Елън Уайт, Великата борба).

Изследователният съд от 1844 г. е ключова доктрина на Адвентната църква; тя не само обяснява разочарованието от 1844 година, но и ни помага да разберем кои сме и защо съществуваме като движение. Знаейки колко много рискува, нашият неприятел непрестанно работи, за да подкопае убежденията ни и, ако успее да погуби вярата ни в 1844 г., той ще постигне голям успех. Затова е важно като адвентисти да бъдем здраво вкоренени в това учение, както и да бъдем готови да отговорим на опозицията спрямо него.

Тази седмица ще продължим да разглеждаме още библейски текстове, които ще ни помогнат да се сплотим в разбирането си на това ключово учение, което - правилно разбрано - ни разкрива в една великолепна светлина прекрасната спасяваща благодат на нашия Господ Исус Христос - на това, което е направил за нас на кръста и прави сега за нас в Небето.

Досега се занимавахме с отрязък от време, в който са разположени империите от Вавилон до Божието царство. Отбелязахме, че от пет царства, четири са посочени по име. Единственото неназовано е Рим - в своята езическа и папска фаза, - въпреки че в повечето пророчества на описанието на Рим е отделено повече място, отколкото на описанието на което и да е от останалите царства.

Макар самият Рим да не е споменат директно в Стария Завет, неговото съществуване и власт доминират в Новия. Евангелията, книгата “Деяния”, посланията - всичко, описано в тях, се случва на територията на Рим. Даниил споменава по име Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и последното Божие царство, докато Новият Завет открито назовава Рим - силата, издигнала се след Гърция и управлявала света по времето на Христос и след това.

Забележете, че според Лука 2:1 трябва да се запише “цялата вселена”. Само една световна сила може да преброява целия свят. Още нещо интересно - в Даниил 7:23 се казва, че четвъртият звяр “ще погълне целия свят”; явно четвъртият звяр е световна империя като Рим.

В контекста на разрушаването на Ерусалим от римляните Исус свързва Римската империя с книгата на Даниил. По този начин той не само директно посочва Рим, но и го разполага в самата книга на Даниил. Изразът “мерзостта на запустението”, употребен от Исус във връзка с книгата “Даниил”, се споменава в неговата книга три пъти (Даниил 9:27; 11:31; 12:11). Така Исус свързва Римската империя с Даниил, правейки още по-очевиден факта, че Рим е великата сила, издигаща се в Даниил 2, 7 и 8 глави след Гърция и продължаваща да съществува до “края”.

Въпреки че Даниил не назовава Рим по име, Новият Завет го назовава. И, следвайки протестантската формула, че Библията сама тълкува себе си, откриваме, че всичките четири империи, описани в Даниил, са назовани в Библията по име.

И в 7-ма, и в 8-ма глава на Даниил се появява един малък рог. Сравнението между характеристиките на двата не само показва, че те са една и съща сила, но и ни помага да се убедим в това, коя е тази сила. За тези два малки рога ни е дадена много информация - повече подробности, отколкото за всяко друго от главните описани царства. Това би трябвало да ни подскаже две неща: (1) очевидно, е че тези малки рогове символизират една важна сила в пророческата история на света и (2) Господ иска да знаем със сигурност коя е тя.

По-долу са представени приликите между двата рога. След като ги изследвате, помислете как те ни помагат да се убедим в правотата на нашето тълкуване на силата, която представят:

1. И двете са описани с един и същи символ - рог (Даниил 7:8; 8:9).

2. И двете са сили, които преследват (Даниил 7:21, 25; 8:10, 24).

3. И двете се себевъзвеличават и богохулстват (Даниил 7:8, 20, 25; 8:10, 11, 25).

4. И двете “вземат на прицел” Божия народ (Даниил 7:25; 8:24).

5. Някои аспекти в дейността и на двете са представени с пророческо време (Даниил 7:25; 8:13, 14).

6. И двете продължават да съществуват до времето на края (Даниил 7:25, 26; 8:17, 19).

7. И двете са унищожени по свръхестествен начин (Даниил 7:11, 26; 8:25).

Когато имаме две сили, представени чрез един и същи пророчески символ, които извършват едни и същи основни действия в един и същи отрязък от време по протежение на виденията, е повече от очевидно, че говорим за една и съща сила. Имайки предвид и описанието на тази сила, тежестта на доказателствата става неоспорима за всички, които смятат, че тя е различна от Рим.

Колкото и да е очевидна идентификацията на тази последна земна сила, възниква въпросът: “Защо тя не е назована по име?” Колко по-лесно би било и колко безплодни фалшиви спекулации биха били спестени, ако тя просто бе назована по име - както Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и последното Божие царство!

Както показват горните текстове, Бог не разкрива цялата истина, на всички хора, наведнъж. Често светлината се дава постепенно - според съвършеното разписание на Бога.

Може би, Рим не е директно назован не защото Даниил е неспособен да предскаже бъдещето, а защото Господ е знаел, че Рим ще има върховен контрол над Писанията в продължение на векове и ако водачите му видят своята империя, посочена така ясно в такава лоша светлина, биха могли да унищожат Писанията или книгата на Даниил. А когато не са сигурни за какво точно става въпрос, биха могли да дадат на текста друго тълкуване. В определеното време Бог издига хора - протестантските реформатори, - които успяват да установят идентичността на малкия рог (Даниил казва, че тези думи “са затворени и запечатани до края на времето” (Даниил 12:9). Много от реформаторите наистина са виждали в тази роля Рим!

Фактически юдеите, живели по времето на Римската империя, често тълкували тези пророчества така: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и... Едом. Защо Едом? Защото от страх пред римляните те скриват тълкуването - нещо, което Бог прави в Своето Божествено предузнание и провидение стотици години преди това в самата книга Даниил.

“В третата година от царуването на цар Валтасар видение ми се яви - на мене, Даниила - подир онова, което бе ми се явило по-напред” (Даниил 8:1).

Както видяхме, пророчествата на Даниил са силно доказателство не само за съществуването на Бога, но и за валидността на Писанията като Божие Слово. Затова още в първите години от съществуването на християнската църква нейните опоненти са се опитвали да омаловажат и дори да унищожат доверието в Писанията, особено в пророчествата. Както вече казахме, един такъв опит е твърдението, че Даниил не е писал в посочения от него период, а векове по-късно - нещо, което адвентистите от седмия ден категорично отхвърлят. За съжаление обаче ние принадлежим към една малка група християни, които мислят по този начин.

Книгата на Даниил да се датира векове по-късно от времето, посочено в нея, е и опитът да се свърже идентичността на малкия рог от 8-ма глава с древногръцкия пълководец Антиох Епифан. Повечето теолози днес приемат това тълкуване; почти всички съвременни коментари използват именно него. Както ще видим по-късно, не е невъзможно това да е вярно. Мнозина, които приемат това тълкуване, не осъзнават рационалната му обосновка - че Даниил не е писал по времето, за което говори, а много по-късно. Все пак, тъй като този възглед е широко разпространен, ние сме длъжни да го разгледаме.

Историята свидетелства за удивителната точност на това пророчество. Разбира се, козелът е древна Гърция, - след смъртта на Александър Велики империята се раздробява за известно време на “четири царства” (Даниил 8:22), управлявани от четирима генерали. Едното царство е на Селевкидите и е съществувало от около 301 г.пр.Хр. до около 146 г.пр.Хр. Един от неговите царе е бил Антиох Епифан. Той е осмият цар на Селевкидите (175-164 г.пр.Хр.); след него управляват още двайсет. Благодарение на завоеванията на своите предшественици, той за кратко успява да подчини Юдея, осквернява храма в Ерусалим за около три години и преследва юдеите. Вероятно умира от естествена смърт по време на по-късна кампания (164 г.пр.Хр.), след като е изгонен от Ерусалим. Повечето теолози смятат, че именно той е малкият рог.

1. Овенът Мидо-Персия е “силен” (стих 4); козелът Гърция е “много силен” (стих 8); малкият рог е “твърде много силен” (стих 9). Как това описание и сравнение между империите автоматично “дисквалифицира” Антиох като малкия рог?

2. Според Даниил 8:17, 19, 26 пророчеството засяга събитията от времето на края, а малкият рог е последната сила, представена във видението. Антиох умира през 164 г.пр.Хр. - защо той не може да бъде малкият рог?

3. Според Даниил 8:25 малкият рог ще бъде “смазан не с ръка” - израз, който се появява и в Даниил 2:34, 45 - и описва свръхестествено, катастрофално унищожение. Защо Антиох, имайки предвид смъртта му, не може да изпълни пророчеството?

Друг невъзможен опит пророчеството да бъде нагодено към Антиох Епифан е свързан с произхода на малкия рог в Даниил 8:8, 9: “Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и от него излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища. И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя”. Защитавайки тезата за Антиох, някои теолози твърдят, че малкият рог се е въздигнал от един от “четирите бележити рога”, т.е. от една от нациите, възникнали след смъртта на Александър Велики. Това може да е само Антиох, а не Рим - твърдят те.

Този аргумент обаче е несъстоятелен по няколко причини. Първо, последният израз от 8 стих не е “четирите бележити рога”, а “четирите небесни ветрища”. Непосредствено след това текстът казва, че “из един от тях” излиза малкият рог. Един от кои? Един от “четирите небесни ветрища”. (Някои спорят, че рогове израстват от рогове, а не от ветрове, въпреки че кога за последен път някой е видял рог да израства от друг рог?)

Второ, в еврейската граматика съществителните имена имат мъжки и женски род и според нея изразът “из един от тях” не се съгласува с “бележитите рогове”, а с “четирите небесни ветрища”.

И накрая, дори и в този аргумент относно произхода да има нещо вярно, останалите доказателства показват невъзможността пророчеството да се приложи за Антиох.

1. Защо тези въпроси са толкова важни? В групата обсъдете следното: Ако малкият рог беше Антиох, тогава цялото пророчество на Даниил от 8-ма глава би се изпълнило напълно около 150 години преди Христос. Ако е така, какво би означавало това за нас като адвентисти от седмия ден? Защо според вас огромното мнозинство от днешния християнски свят поддържа такъв погрешен възглед относно малкия рог?

2. В групата обсъдете въпроса за това, какво означава да се поддържат доктрини, които повечето християни не приемат. Трябва ли това да ни смущава? Аргументирайте отговорите си.

В някои райони на Западна Африка приемането на християнството може да бъде буквално въпрос на живот и смърт. Амо е от Фулани – полуномадско племе от животновъди. Докато се разхождал една вечер из селото, чул глас по високоговорителя. Доближил се от любопитство и видял група слушатели и един човек пред тях, който им говорел нещо за Исус. Стоял отстрани, защото знаел, че в този район да си християнин означава да си навлечеш беда. Вестта на говорителя обаче го заинтригувала, затова останал да изслуша проповедта до края. Вестта била начало на една битка за сърцето на Амо.

Всяка вечер говорител от Глобалната мисия представял по една вест за Божията любов. Когато се стигнало до въпроса за съботата, Амо останал доста изненадан, тъй като в свещената книга на неговата религия също се говорело по тази тема. Искало му се да попита някой религиозен учител, но се страхувал от последиците. Когато чул говорителя да описва почивния ден, останал доста смутен. Спомнил си, че в неговата свещена книга има проклятие за хората, които нарушават Божията почивка. В същото време осъзнавал, че няма нито един човек от неговата религия, който да спазва някакъв почивен ден. Защо е така?

Когато говорителят поканил всички желаещи да последват Бога да излязат отпред, Амо излязъл от закритото място и отишъл пред цялото множество. Знаел, че това решение може да му струва живота, но в същото време имал в себе си дълбок душевен мир.