Човек не трябва да чете дълго Библията, за да се срещне със Светия Дух. Още Битие 1:2 гласи: “Земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”. Междувременно в края на Свещеното Писание, в Откровение 22:17, четем: “И Духът, и невястата казват: “Дойди!” И който чуе, нека рече: “Дойди!” И който е жаден, нека дойде! Който иска, нека вземе даром водата на живота”.

Разбира се, между тези два стиха в страниците на Писанието са разкрити много страни от делото и служенето на Светия Дух. Това се отнася особено за Новия Завет, където са представени множество прозрения за реалността, целта и функциите на Духа, особено по отношение на спасителния план. Тази седмица ще се съсредоточим върху един често пъти погрешно разбиран аспект на Духа: Неговата Божественост. С други думи, Той не е някаква безлична Сила, която се излъчва от Бога. Той самият е Бог, една от трите Личности, съставляващи Божието Триединство. Нека разгледаме това основно учение на Библията.

Второто от 27-те основни учения на Църквата на адвентистите от седмия ден гласи: “Съществува един Бог–Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух – единство от три предвечни Личности”. С други думи, адвентистите (както и милиони други християни) вярват в триединното естество на Бога; т.е., че има един Бог (Второзаконие 6:4), Който съществува в три Личности. Въпреки че тази концепция сама по себе си може да не е лесна за разбиране, библейските доказателства за нея са мощни и убедителни. Фактът, че не можем напълно да разберем нещо, особено за естеството на Бога, не е основание да го отхвърлим (Йов 11:7; 1 Коринтяни 13:12).

“В Отец телесно обитава цялата пълнота на Божеството и Той е невидим за смъртни очи. Синът е изявената пълнота на Бога. Божието Слово посочва, че Той е “изявеният образ на Неговата Личност” (...) Утешителят, Когото Христос обещава да изпрати след възнесението Си, е Духът в цялата пълнота на Божеството, изявяващ силата на Божествената благодат за всички, които приемат Христос и вярват в Него като личен Спасител. В небесното Трио има три Личности; и в името на тези три велики Сили – Отец, Син и Свети Дух – се кръщават всички, които приемат Христос чрез жива вяра. Тези Личности ще сътрудничат на покорните поданици на Небето в усилията им да живеят новия живот в Христос” (Елън Уайт, Евангелизъм).

Повечето хора нямат проблем с идеята за Отец като Бог. Дори идеята за Исус като напълно Божествено Същество, изявено в човешки вид, макар и малко по-трудна за схващане, въпреки това е разбираема. Та нали един всемогъщ Бог би трябвало да може да се изяви и в човешка плът, ако реши да го направи?

Но за доста хора концепцията за Светия Дух като Бог е много по-трудна. По-лесно е да се мисли за Него не като за самия Бог, а като за някаква безлична Сила, някаква Божествена Енергия (като гравитацията например), идваща от Бога и доминираща в света.

И все пак Библията говори ясно, че Светият Дух е Бог; т.е., че също като Отец и като Сина Той е една от Божествените Личности на Триединството.

Атрибутите на Светия Дух включват правда (Йоан 16:13), живот (Римляни 8:2) и всемогъщество (1 Коринтяни 2:10, 11) – все характеристики, присъщи на Бога. В Матей 12:31, 32 Исус казва, че богохулство, произнесено против Него, може да се прости, но не и хула против Светия Дух – концепция, която не би била никак разумна, ако Духът е нещо, по-малко от Бог. В Матей 1:20 четем, че Исус е заченат в утробата на Мария посредством Светия Дух; и това също би бил труден за разбиране текст, ако Светият Дух не бе напълно Бог (виж също Битие 1:2).

В тези два стиха Светият Дух и Бог са използвани взаимозаменяемо. Така Петър поставя знак за равенство между тях – един силен текст, посочващ Божествеността на Светия Дух.

1 Коринтяни 12 гл., както и гл. 13 и 14, говорят за Божествените дарби и за членовете на църквата. Интересно е да се отбележи, че в това обяснение апостол Павел използва същата взаимозаменяемост, както и Петър в разговора си с Ананий и Сапфира. В 1 Коринтяни 12:4-11 имената Свети Дух, Господ и Бог (в стихове 5, 6 и 28) се използват като взаимозаменяеми.

Тук Исус се обръща към Своя Отец като към равен и измолва дар за последователите Си. Думата, преведена тук с “друг”, на гръцки е “aллос”. Тя означава “друг от същия вид,” в противовес на “хетерос”, означаваща “друг от друг вид.” Исус възнамерява да изпрати при учениците Си и за следващите поколения Негови последователи Един, Който е също като Него самия, т.е. Бог. Преди това Исус прави връзка между Себе Си и Отец. А сега - между Себе Си и Духа. Следователно Те са едно – трите Божествени Личности на Триединството.

Християните често са били обвинявани – а понякога и сега, – че са политеисти, поклонници на повече от един Бог. Това е разбираемо, но фалшиво обвинение. Като християни признаваме, че три Личности съставляват Триединството, “Които са едно в цел, в ум, в характер, но не и в Личност” (Елън Уайт, По стъпките на Великия Лекар). Християнската религия не е вяра в три отделни богове; но в един Бог, изявен в три Личности, които действат в съвършена хармония.

“Нашият Бог” спокойно може да се преведе и като “нашите Богове”. Дори с яркия си монотеизъм евреите все пак са използвали множествено число за името на Бога. С други думи, този “един” Бог е назоваван със съществително в множествено число.

През вековете са се водили множество научни дебати за смисъла и значимостта на този факт - тук и на останалите места в Писанието. Посочвани са обяснения както от страна на евреите, така и от страна на християнските богослови. Като вярващи в триединното естество на Бога ние можем да използваме това като указание за нашето становище, но не и като доказателство. Има и други факти от Писанието, още по-конкретни, които утвърждават това разбиране за Божието естество.

Тъй като Исус идва на земята като човешко Същество и в човешки вид, не е трудно да Го възприемаме като Личност с определени характерни черти. За разлика от Него често си мислим за Светия Дух в среден род, като за безлична Сила. И все пак Библията представя Духа като определена Личност, притежаваща интелект (Йоан 14:26; 15:26; Римляни 8:16), воля (Деяния 16:7; 1 Коринтяни 12:11) и чувства (Ефесяни 4:30).

Библията представя действия на Светия Дух, разкриващи Го като Личност. Той говори изрично (1 Тимотей 4:1), изпраща хората на мисия (Деяния 10:19, 20), пречи им да отидат на определени места (Деяния 16:7), заповядва им (Деяния 11:12), забранява постъпки (Деяния 16:6), призовава служителите на Евангелието (Деяния 13:2), определя им сфери на действие (Деяния 20:28) и се застъпва за тях (Римляни 8:26, 27).

Въпреки че думата “Дух” в гръцкия език е съществително в среден род, евангелските писатели Го назовават със съществително в мъжки род. Самият Дух нарича Себе Си с местоимението за първо лице Аз (Деяния 13:2).

Елън Уайт, Евангелизъм, т. 3, стр. 159, 160.

“Трябва да осъзнаем, че Светият Дух, Който е също такава Личност, каквато е Бог, присъства на тази земя” (Елън Уайт, Евангелизъм).

“Светият Дух е Личност. В противен случай Той не би могъл да свидетелства на нашия дух и заедно с него, че сме Божии чеда. Освен това Той би трябвало да е Божествена Личност. В противен случай не би могъл да изследва тайните ни, лежащи скрити в Божия ум. “Защото кой човек знае, що има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (Елън Уайт, Евангелизъм).

“Князът на силата на злото може да бъде задържан само от силата на Бога в третото Му лице - Светия Дух” (Елън Уайт, Евангелизъм).

“Трябва да сътрудничим на трите най-висши Сили в небето – на Отец, Сина и Светия Дух – и Те ще действат чрез нас, правейки ни сътрудници на Бога” (Елън Уайт, Евангелизъм).

1. Разкажете личните си опитности със Светия Дух и как Той е променил живота ви.

2. Не е лесно да се опитваме да схванем триединното естество на Бога. Нашето разбиране е ограничено. Но защо тази ограниченост не трябва да ни пречи да вярваме в библейското учение по този въпрос? С други думи, трябва ли напълно да разберем нещо, за да повярваме в него? Аргументирайте отговора си.

Мануел Момбаса бил помолен да стане ръководител на съботното училище в своята църква в Мозамбик. Той се радвал, че може да служи, но имал един сериозен проблем. В Мозамбик, както и в другите африкански страни, човекът, който застане на амвона, трябва да носи костюм и вратовръзка. Момбаса не притежавал такова нещо, а поради гражданската война било трудно да се намери сако на каквато и да е цена. И така, Момбаса всяка събота вземал назаем костюма и вратовръзката на вуйчо си.

Една седмица председателят на мисията щял да дойде на посещение и Момбаса трябвало да прекара допълнително време на амвона. Но в сряда вуйчо му съобщил, че трябва да замине извън града и да вземе костюма със себе си. “Кажи на твоя Бог да ти изпрати сако и вратовръзка”, подхвърлил вуйчото.

Момбаса нямал представа как да ги намери. Знаел само, че трябва да бъде на амвона в събота. Поставил проблема в нозете на Исус. До петък наобед все още нямал необходимите дрехи. Докато се молел в късния петъчен следобед, някой почукал на вратата. Леля му отворила вратата и извикала: “Момбаса, излез навън! Твоят Бог ти изпрати костюм.”

Момбаса се втурнал навън и видял човек, който продавал костюм, риза и вратовръзка. Изглеждал съвсем нов. “Колко ще струва”, плахо попитал Момбаса, тъй като нямал почти никакви пари.

“Около 20 000 метикая (един лев според тогавашния курс), отговорил човекът. Момбаса не можел да повярва на ушите си.

Облякъл сакото; било му съвсем по мярка. Погледнал панталоните; дори нямали нужда от гладене. Още там коленичил, за да благодари на Бога за благословението.

По време на мисионския доклад в събота Момбаса разказал как Бог му подарил костюм. “Тъй като не можех да си помогна сам – казал той, - Бог изпрати един непознат с това, което се нуждаех; и то точно на време.”

Момбаса се върнал у дома след богослужение и видял, че вуйчо му се е върнал. “Вуйчо, виж какъв костюм ми изпрати Бог”, зарадвано казал той.

Когато срещне някой, който се съмнява в Божията помощ, Момбаса винаги разказва за костюма, който Бог му изпрати.