|
Намиране на баланса в Чад
Джеймс Апел
Слънцето грее безмилостно от яркото синьо небе, докато ние си проправяме пътя по утъпканата пътека към реката. Пътеката изчезва в наводнено оризище. Сваляме си сандалите и влизаме в топлата вода.
От време на време минаваме покрай местни хора и ги поздравяваме с приятелското “лапя”. Когато пристигаме до реката, полуголи деца изоставят копията си за риболов, за да наблюдават как чужденците плуват.
Слънцето залязва, но ние продължаваме да вървим през оризови полета. Чувстваме се изморени, но освежени. Малкото развлечение ни помага да се съсредоточим върху трудните задачи, пред които сме изправени по време на работата си в мисионската болница в Бере, Чад.
Една сутрин донасят бебе със сериозна инфекция в долната част на корема и краката. Антибиотиците се борят с инфекцията и аз махам големи парчета от мъртва черна кожа, за да спася живота на детето. По-късно през деня Сара, една от сестрите в мисията, докладва, че бебето е в безсъзнание. Втурвам се към него и установявам, че не диша. В отчаянието си правя изкуствено дишане, но вече е прекалено късно. Бебето не диша. Сара е съкрушена, защото си мисли, че смъртта му е по нейна вина. Но аз обвинявам себе си. Ако го бях проверявал по-често, може би щях да успея да го спася. Всеки ден се сблъскваме със смъртта, но смъртта на едно дете ме вълнува особено силно.
Млада жена идва със силни болки. Сестрата предполага, че е урологична инфекция. Аз подозирам, че е апандисит. Жената казва, че е бременна, но аз изпитвам съмнение. Прегледът показва инфекция на матката. Бих желал да имам ултразвук, за да определя източника на инфекцията. Започвам лечение с антибиотици.
Същата вечер екипът пожелава да отиде до реката. Аз също. Но оставам, за да наглеждам жената. Положението й се влошава. Задавам още въпроси и се ровя в медицинските книги. Изследването на урината показва, че тя е бременна. Ако е извънматочна бременност, само операция може да я спаси. Но ако греша, това означава да претърпи тежка операция, без да има нужда от нея. Моля се, след това решавам да оперирам. Откривам голяма подута маса, която е на път да се пръсне. Благодаря на Бога, че ми откри проблема, без дори да имам подходящото оборудване.
Какво би станало, ако бях отишъл до реката, вместо да остана при жената? Как човек намира баланса в свят, в който има толкова много места като това в Бере?
Вашето седмично дарение прави възможни мисиите като тази в мисионската болница в Бере, Чад.
|
