Бенджамин Зандер, музикален директор на Бостънската филхармония, преподавал музикална интерпретация. Забелязал тревогата на студентите си от предстоящата оценка на изпълненията им. За да ги успокои и да разкрият пълния си потенциал, той обявил още на първия ден от курса, че всеки ще получи шестица. Не се налагало да очакват да я постигнат, а било „възможност да я преживеят“. Единственото изискване било да напишат писмо през първите две седмици от семестъра, но да е датирано за края на курса. Писмото трябвало да обясни защо заслужават високата оценка.

Книгата „Исус Навин“ предлага нови възможности. Мойсей, основен фактор в 40 години от историята на Израил, вече принадлежи към миналото. Изходът от Египет и броденията из пустинята, белязани от бунтове и инатливост, вече са завършили. В Обещаната земя предстои да влезе ново поколение, готово да се покорява на Бога не с очакването да го постигне, а с възможността да го преживее.

Нека да разгледаме как Бог отваря нова глава от живота на Израил и как би могъл да направи същото и за нас.

Въпреки че Мойсей е починал и Бог е определил новия водач, Исус Навин, между тях има паралели. И на двамата Бог е казал, че ще въведат народа в обещаната на предците земя. Господ казва на Исус Навин: „Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Мойсей“ (Исус Навин 1:3). Исус Навин ще завърши делото, първоначално дадено на Мойсей. Той всъщност е новият Мойсей.

На този етап обещанието, че Бог ще „издигне“ пророк като Мойсей (Второзаконие 18:15) е по-скоро една възможност, отколкото завършена реалност. Началните думи на книгата „Исус Навин“ напомнят на читателя за това обещание и същевременно създават очакване за неговото изпълнение.

Макар и покойник, Мойсей пак присъства чувствително в първата глава. Името му се споменава десет пъти, а на Исус Навин само четири пъти. Мойсей е наречен „Господният слуга“, докато за Исус Навин се казва, че е „Мойсеевият служител“ (Исус Навин 1:1). Ще е необходим цял един живот на предано служене и покорство, за да получи и Исус Навин титлата „Господния слуга“ (Исус Навин 24:29).

Макар че първата глава на „Исус Навин“ хваща прехода между двамата велики водачи на Израил, най-важният герой е самият Господ, Чиито думи са първите в книгата и Чието ръководство е на първо място. Няма спор Кой е истинският водач на Израил.

Първата глава от „Исус Навин“ е въведение към цялата книга. Тя включва четири речи, които съответстват на четирите основни части на книгата: прекосяване (Исус Навин 1:2-9); завладяване (Исус Навин 1:10,11); разделяне на земята (Исус Навин 1:12-15); и служене чрез изпълняване на закона (Исус Навин 1:16-18).

Книгата може да се разглежда като една поредица от божествени инициативи. Във всяка една Бог дава на Исус Навин конкретна задача, свързана със завладяването на Ханаан, и всяка една по-късно е отбелязана в книгата след успешното ѝ завършване.

В края на краищата Божиите обещания за заселването в земята ще бъдат изпълнени. Оттам нататък отговорността за запазването на страната е в ръцете на израилтяните и може да се осъществи само с истинска вяра и покорството, което винаги се ражда от такава вяра.

Божиите инициативи, изразени с трите глагола – „прекоси“, „завладей“ и „раздели“ – намират своя подходящ отговор в послушанието на народа, което произтича от последната инициатива: служи.

Както казахме, книгата „Исус Навин“ има четири основни части, всяка от които се характеризира с определена идея, изразена с честото присъствие на една еврейска дума:

(1) прекоси (Исус Навин 1:1-5:12);

(2) завладей (Исус Навин 5:13-12:24);

(3) раздели (Исус Навин 13:1-21:45);

(4) служи (Исус Навин 22:1-24:33).

Следователно самата структура на книгата предава основната ѝ вест: Божиите инициативи не се извършват автоматично. Те изискват народът Му да действа с вяра. След всичко, което е направил Бог за нас – включително и това, което не можем да сторим за себе си – сме призовани да направим онова, което е по силите ни, а то е да изпълним каквото ни повелява Той. Така е било през цялата свещена история, така си остава и днес. Например описанието на Божия народ в края на времето от Откровение 14:12 предава същата идея: вярата в това, което е сторил Бог за нас, води до послушание.

Земята е дар от Господа, Който е истинският Собственик. В Исус Навин 1:2,3 са използвани две различни форми на глагола „давам“, отразяващи два важни аспекта от наследяването на земята. Първата форма описва процеса по даването на земята. Само териториите отвъд Йордан са заети от Израил. По-голямата част от Обетованата земя още не е завладяна.

В Исус Навин 1:3 употребеният глагол е в перфектна форма, което създава впечатлението, че земята вече им е била дадена. Когато Бог е подлогът на такива действия, формата се нарича „пророческо перфектно време“. Защото Неговите обещания в Словото са сигурен факт, на който може да разчитаме като настояща реалност.

Местоименията в стих 3 „вие“ и „вашите“ са в множествено число, следователно обещанието е дадено не само на Исус Навин, но и на целия израилев народ. Споменаването на обещанието, дадено на Мойсей, предава идеята за приемственост на Божията кауза.

Също така думата kol, „всички“, „всеки“, се повтаря многократно в първа глава. Това е израз на пълнотата, необходима за постигането на целта, поставена пред Исус Навин. Трябва да има съвършена координация между Бога, Исус Навин и израилевия народ, за да бъде сигурен успехът на предстоящото завладяване на Обещаната земя.

Няма нищо магическо в Божиите обещания. Те нямат от само себе си силата да осигурят собственото си изпълнение. Гаранцията, че ще се осъществят, е присъствието на Бога, Който казва: „Аз ще бъда с теб“. Присъствието на Господа е наистина решаващо за оцеляването на Израил. Без Него те ще бъдат само един от многото народи, без никакво специално призвание, идентичност или мисия (Изход 33:12-16). Присъствието на Господа е всичко, от което се нуждае Исус Навин, за да постигне успех.

И днес нещата стоят по същия начин, затова имаме обещанието на Исус от Матей 28:20.

Задачата на Исус Навин включва огромни предизвикателства. Стените на ханаанските градове изглеждат непревземаеми, а населението на земята е обучено за битки. За разлика от тях израилтяните, обикновени номади, не притежават дори и най-примитивните военни съоръжения, за да преодолеят укрепените стени. Историята казва, че дори и Египет, суперсилата за онова време, не е успял да се установи трайно в Ханаан.

Обаче тук призивът да бъдат силни и смели не е свързан само с бойния дух или с военните стратегии. Кураж и сила са необходими, за да останат верни на Тората и на конкретните ѝ изисквания, които определят завета на Израил с Яхве.

Днес, когато изпълняват поверената им от Христос мисия, християните изпитват подобни трудности като Исус Навин, т.е. налага се да воюват срещу собствените си греховни наклонности, срещу началствата, властите и управниците на тъмнината в нашата епоха и срещу нечестивите множества. И като Исус Навин имат същата увереност за присъствието на Христос: „И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:20). Както подкрепящото присъствие на Господа е достатъчно да прогони страховете на Исус Навин, така трябва да бъде достатъчно да пропъди и нашите съмнения и тревоги днес.

Предизвикателството за нас е да познаваме достатъчно добре Господа, за да се доверим на Него и на обещанията Му. Затова повече от всичко друго имаме нужда от тази лична връзка с Него.

Еврейската дума tsalakh, „ще сполучиш“ (Исус Навин 1:8), има предвид успешно завършване на планираното или благоприятни обстоятелства.

Думата sakal, „внимателен“ (Исус Навин 1:8), може да бъде преведена като „сполучлив“ или „успешен“. Но може също да означава „благоразумен“ или „който постъпва мъдро“. Често се среща в „Йов“, „Притчи“ и „Псалми“, когато идеята за успеха е тясно свързана с мъдрите постъпки, ръководени от страх от Бога и послушание към Словото.

Според тази идея успехът не се определя задължително като материално благополучие, въпреки че не изключва и това. Успехът трябва да се разглежда като хармония с духовните ценности и принципи, които лежат в основата на Божия сътворен свят и са изразени в Неговия закон.

Доверието в Божиите обещания, особено обещанието за спасение единствено чрез вяра, и послушанието към закона, не си противоречат. Те са двете страни на една и съща монета.

Противопоставянето на вярата в изкупителната и жертвена смърт на Христос за нас и послушанието към Божия закон е фалшива и опасна дихотомия. Законът и благодатта винаги вървят ръка за ръка. Само повърхностното разбиране на ролята на закона може да доведе до възприемането му като противоположен на благодатта.

Авторите на Стария Завет почитат високо закона и го смятат за източник на наслада (Псалми 1:2; 119:70,77,174). Правилно разбиран и прилаган, законът ще доведе до по-дълбоко разбиране на нашата греховност (Римляни 7:7) и на нуждата ни от Христовата правда (Галатяни 3:24).

„С обещанията и предупрежденията Си Исус говори на мен. Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да може чрез вяра в Него да не загина, но да имам вечен живот. Опитностите, описани в Божието Слово, трябва да станат мои опитности. Молитвите и обещанията, наставленията и предупрежденията – те са мои. (…) Когато вярата приема и усвоява принципите на истината по този начин, те стават част от човека и движеща сила на живота. Божието Слово, прието в душата, оформя мислите и въздейства върху развитието на характера“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 390, 391 – англ. изд.).

„Няма тема, по която да разсъждаваме по-сериозно, да повтаряме по-често или да утвърждаваме по-здраво в умовете на всички, отколкото невъзможността на грешния човек да заслужи нещо с добрите си дела. Спасението е чрез вяра единствено в Христос“ (Уайт, Е. Вяра и дела. С. 19 – англ. изд.).

Судхакар веднага забелязал дървото, когато пристигнал в университета Банкок Нои, за да работи като пионер на „Глобална мисия“ в Тайланд. На дървото били завързани цветни панделки. Било обградено с малки фигурки от камък и дърво. В дънера му били поставени банани, ябълки и горящи ароматни пръчици. Судхакар разбрал, че хората от този град вярвали, че в него живее дух на предците. Затова се покланяли пред него според традициите си.

Судхакар не знаел какво да прави, тъй като дървото с духа се намирало на земя, дарена от една добра жена на мисионската болница на адвентистите от седмия ден. Той попитал пастора защо хората от общността идват да се покланят на това дърво. Пасторът обяснил, че хората от града се били покланяли на това дърво много преди земята да бъде дарена на църквата.

Судхакар разбирал, че трябва да се съобразява с културата, затова си помислил: „Ако изведнъж изчезнат панделките и другите предмети, хората от града сигурно ще се ядосат“.

Но решил, че трябва да направи нещо. С много молитви към небесния Бог се сприятелил с водача на общността и с други хора от града. Канел ги на готварски курсове, на курс по английски и на богослужения в новия център за влияние, който организирал в една сграда близо до дървото с духа. И бавно започнал да освобождава дървото, като махал панделките, фигурките, бананите, ябълките и ароматните пръчици. Това му отнело около седмица.

Никой от града не му казал нищо за дървото.

И един ден Судхакар преживял неочаквана среща. Докато минавал край дървото след едно занимание в центъра за влияние, глас го повикал по име. Гласът му предложил богатство, ако Судхакар му се подчинява.

Но той не се изкушил. „Не искам нищо от теб – казал той. – Не те искам тук. Заповядвам ти в името на Исус да напуснеш това място и никога да не се връщаш“.

Три дни по-късно Судхакар забелязал, че дървото започнало да изсъхва. Всичките му листа падали на земята. Четири седмици по-късно било останало само едно сухо, мъртво дърво. Судхакар взел една брадва и го отсякъл.

Хората от града били изумени, когато се разчуло какво било станало. Много хора започнали да се стичат в центъра за влияние. Судхакар ги учел да се молят на единия истинен Бог. Седем души започнали да посещават съботните богослужения в центъра за влияние и по-късно били кръстени.